Миленка, знаеш ли, че Господ, когато се роди дете, слиза на земята и казва това дете какво да е - българче или циганче, момче или момиче?
В.: Господ определя съдбата на децата

- Откъде знаеш това? 

- Баба ми го разказа.

- Баба? На кого е майка? 

- На мама А. Ама аз имам вече още една майка - мама М. И ще замина с нея за Франция. Казах ли ти? 

В. е на 9 години. Настанена е в дом преди две. Оттогава посещава ателието. Обича да рисува, обича да общува, обича да си съчинява приказки... Интересно дете е В. Не разказва много за себе си. Отговаря кратко на въпроси. Почти винаги е усмихната. Има черни, весели, изразителни очи и знае смешки. Не изисква много внимание, но е особено честолюбива и много крехка. Понякога ме хваща с малката ръчица, свива се на кълбо в скута ми и започва да разказва някаква история, която току-що е съчинила... Но има една, която си разказва всяка вечер преди да заспи...

- Хайде, В., разкажи ми тази приказка.

- Добрееее, слушай тогава. Имало едно време една майка. И тя си направила едно бебе. Но когато майката родила, бащата си заминал. И Господ се направил на дядо, влезнал  в болничната стая и казал детето да е момче и да е циганче. Така ми е казала баба на мен. Че Господ дарява кой какъв да се роди - дали да е момче или момиче, дали да е циганин или българин. И майката, като родила момчето, на челото му пишело: Аз съм циганче. И майката казала: Не може да бъде! Не го искам! Ще го дам в дом! 
И още на втория ден го дала в дом.

И то растяло, растяло, растяло и станало на 18 години. 

И бащата се прибрал у дома и попитал: Къде е детето? Искам да го видя! Стана ми мъчно. А майката казала: Дала съм го в дом. Ти ни изостави.  И той отишъл да си вземе детето. И айде-е-е,  няма го детето-о-о. Осиновила го една жена от Париж. И майката казала на директорката на дома: Ще ми кажеш ли къде живее тя? Ще ми дадеш ли адрес? Директорката не й дала адреса.  И тя отишла в "Закрила на детето", оплакала се, но те й казали, че нищо не могат да направят. Защото го е оставила още на втория ден. Но тя заминала за Париж и намерила къщата. И чукнала на вратата. И френската майка, но тя имала нейна снимка, знаела коя е, й казала да влезе в къщата. И започнала да я бие, да й пляска шамари и й казала: Ако още веднъж дойдеш да търсиш сина ми, няма да ти се размине. Ще изядеш голям пердах! И тя, като се прибрала в България, отишла в полицията и казала: Извинете много, детето ми е в Париж при една луда. Трябва да ми го върнете. И тогава полицаите се обадили на директорката и тя им обяснила всичко. О, пропуснах да ти кажа, че първата майка, дето го е оставила,  лъгала пред съда, че не тя го е оставила, а другата майка го била откраднала. Ама тя лъжела. И лъгала, лъгала, лъгала. И решили да й сложат едно такова, дето ако лъжеш, те хващат (детектор на лъжата). И й го сложили. И то се видяло, че тя само лъже.

И полицаите казали: Извинете, но вие лъжете и трябва да отидете в затвора!

Ама тя седяла само 20 дни в затвора. А другата майка с детенцето живяли, живяли, спокойно, спокойно...
 

Илюстрация на В. по приказката "Клан, клан, недоклан"

И приказката се сбъднала... Преди няколко месеца се появила една жена, другата ми майка, както я нарича В., французойка, която получава разрешение да осинови В. Малко преди да замине, сърцето й е раздвоено между мама А., братчето и сестрите й и новия живот - шарен и щастлив - какъвто й го обещават мама М. и Франция.

Страх ме е, Миленка. Последната нощ в дома се чудих - да замина или да си остана...  Защото продължава да ми е мъчно за братчето ми, за сестра ми, за мама. Ако зависеше от мен, бих останала тук. Защото съм свикнала с тях. Нищо, че не съм ги виждала вече две години, но...  Знаеш колко е хубаво да си живееш вкъщи, нали? Живеех в квартал „Христо Ботев” в София. Живеехме с мама А., брат ми, сестра ми и бебето. Аз съм най-голямата, затова мен взеха. Всъщност аз се изгубих. Мама беше отишла до магазина, аз също исках да отида с нея, но не знаех къде е. И тръгнах по друга улица, загубих се и изведнъж ме спря полиция. А аз бях взела и бебето. И ме попитаха къде съм тръгнала. Аз им казах, че отивам до магазина. А те ми казват: "Тук наблизо няма магазин!". И аз им казвам, че търся мама. И ме прибраха и ме заведоха в закрила на детето. Извикаха майка ми. Но взеха само мен, бебето върнаха.

Мама ме изпрати само мен в дома. Искаше да отгледа бебето и брат ми, защото са по-малки. Не можеше да издържа всички. И затова...

Ще ми дадеш ли една картина да занеса на новата си майка?

Да нарисуваш Пикасо, автор: В., 8 г.

Ох, повече се притеснявам, отколкото се радвам, че ще замина за Франция. Страхувам се, че няма да е лесно. В началото ще е гадно. Ще трябва първо да ходя на уроци по френски. На всички ще им изглеждам много интересна. Сигурно ще забравя българския. Но мама М. ми е обещала да ме води на плаж, да караме колелоооо... Тя ми е купила колело. Знаеш ли колко е хубаво?! С една нарисувана много красива принцеска.

Желаем ти много приказни дни и години, мило, умно и добро дете!

Яна: Пожелавам ти да намериш любовта на живота си и винаги да сте си заедно.

Ани: Да си здрава, щастлива, да имаш страшен късмет, да не се отказваш от целите си.

Натали: Пожелавам ти, В., да имаш шестици във Франция.




Кампания "24 грама надежда" или как да помогнем на изоставените деца продължава!

Включи се и ти!

Защо?
От 9 години ателие „Прегърни ме” работи с повече от 200 деца и младежи от три дома на територията на гр. София и София-област, които се учат на два занаята и различни техники на приложно изкуство, живопис и иконопис, създали са 80 етнокостюма, 350 картини, 4000 картички, над 5000 мартеници, 200 копринени ангела и парцалени кукли, една илюстрирана Андерсенова приказка, 28 ръчно правени арт книги с Чудесата на Христос. Техните произведения са участвали в над 30 изложби и базари и така са стигнали до хиляди възрастни и деца. През следващата година идват поне още 30 деца, лишени от родителска грижа, които искат да се учат, да рисуват, да могат, да вярват. Помогнете ни да продължим да им помагаме.

Как?
Първо, всеки, който желае да ни подкрепи, ще може да ни дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777.

След това той трябва да се запише на имейла на сдружението pregarni_me@abv.bg

Надеждата ни е да съберем около 2 хиляди съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по 1 SMS. От своя страна, сружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете SMS, а в сайта на „Гласове” и страницата на ателието във Фейсбук да разказва със снимки и картинки за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.

Милена Нейова, ръководител на ателие "Прегърни ме"

Още от категорията

6 коментар/a

да на 15.12.2013 в 06:35
Естествено чев децата са под специална небесна Протекция!..Но животът е много сложно и трудно-разбираемо нещо.....особено ако допуснем не се живее само веднъж и че има кармически наслоявания
Приятел на 15.12.2013 в 21:55
Бог да те закриля!
Dayu на 08.01.2014 в 10:08
Your\'s is the inleetiglnt approach to this issue.
Oddo на 09.01.2014 в 17:09
Thinking like that is really imrvsseipe
Summer на 01.03.2014 в 19:43
Quotes Chimp now know what an insurance contract is and what parts it is made of. But when does the insurance contract actually begin? In other words, when is the company on the hook if a loss occurs�until you\'ve paid a premium, or as soon as you sign on the dotted line? The answer to this question can be very important if a loss covered by the policy occurs after you have requested to be covered but before the policy has been formally issued. Let\'s call this time period the gray area.
Bradley на 22.10.2015 в 23:39
lhe1VC http://www.FyLitCl7Pf7kjQdDUOLQOuaxTXbj5iNG.com

Напиши коментар