На 27 януари 2018-та навърши 70 години големият руски балетист, хореограф и актьор Михаил Баришников. Танцьорът, който винаги се е стремял да танцува не просто по-добре от другите, а по-добре от самия себе си.

 

Михаил Баришников е роден на 27 януари 1948 година в Рига, в семейството на офицер от Съветската армия.

 

 

Баришников започва да се занимава с балет в хореографското училище в Рига, а по-късно заминава за Ленинград, където учи в Академията за руски балет „А. Я. Ваганова“. Негов наставник става Александър Пушкин – педагогът на Рудолф Нуреев.

 

 

От 1967 до 1974 година Баришников танцува на сцената на Ленинградския театър за опера и балет „Киров“ (днес Мариински театър). Изпълнява главните роли в „Дон Кихот“, „СПящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Хамлет“, „Дафнис и Хлое“.

 

 

Благодарение на своя артистизъм и добрата техника на въртене и скокове, Баришников печели златни медали на медународните балетни конкурси във Варна (1966) и Москва (1969). На снимката: с Мая Плисецкая.

 

 

Първите му изяви зад граница са през 1970 г., с турнето на театър „Киров“ във Великобритания. „За първи път се докоснах до съвременния танц през 1970 г., по време на гастрола на нашия театър в Лондон. И това беше моята драма, защото тази среща ме промени изцяло“, спомня си Баришников. Именно това пътуване го кара да се замисли за емиграция.

 

 

През лятото на 1974 г., по време на турнето на група артисти от различни съветски театри в Канада, Баришников решава да не се връща в СССР. Канада му дава политическо убежище , а по-късно емигрира в Съединените щати.

 

 

Артистът дебютира в САЩ на 29 юли 1974 г. в спектакъла на Американския балетен театър  (АБТ) „Жизел“, където танцува с бившата балерина на Кировския театър Наталия Макарова, емигрирала през 1970 г. Вестниците пишат, че след края на спектакъла публиката го извикала 24 пъти на сцената, скандирайки „Миша! Миша!“. В следващите четири години Баришников остава прима балетист на АБТ.

 

 

През 1978 г. хореографът Джордж Баланчин кани танцьора в трупата си New York City Ballet. Баришников играе в балетните постановки на Баланчин „ Аполон“ и „Орфей“ по музика на Игор Стравински, в „Блудния син“ по музика на Сергей Прокофиев, в „Арлекинада“ по музика на Рикардо Дриго и в няколко постановки на балетмайстора Джеръм Робинс.

 

 

Американските медии по онова време пишат, че благодарение на Баришников, САЩ са се превърнали във водеща държава в областта на балета.

 

 

Ново стъпало в кариерата на балетиста е поканата да оглави Американския балетен театър. До идването на Баришников АБТ е съставен предимно от чуждестранни звезди. За 9 години Баришников създава постоянна трупа с кордебалет, изгражда собствени звезди измежду танцьорите и поставя наколко спектакъла със собствена хореография. На снимката: С Рудолф Нуреев.

 

 

През 90-те Баришников загърбва класическия балет и се отдава на модерния танц. Заедно с хореографа Марк Морис създават Танцовия проект „Белият дъб“ ( White Oak Dance Project), който с времето се трансформира в пътуваща трупа със съвременен репертоар.

 

 

След разпускането на „Белия дъб“ Баришников основава собствен артцентър, който дава възможност на млади танцьори да представят пред публика творческите си експерименти. По-късно създава трупата за млади танцьори Hell’s Kitchen Dance, която го съпровожда при соловите му изпълнения.

 

Михаил Баришников, Лайза Минели и Елизабет Тейлър, 1976 г.

 

Баришников се пробва и в други сценични изкуства. През 80-те двамата с Лайза Минели, която го боготвори, правят телевизионно предаване с номера от мюзикъли - "Баришников на Бродуей" (Baryshnikov On Broadway), което печели наградата на Евровизия "Златна роза" за най-добра забавна програма. Постига успехи и като театрален режисьор. Негово дело са спектаклите „Метаморфози“, „Мистър XYZ“, „Забранено Рождество“, поставени в САЩ. През 2011 г. в Хелзинки се състои премиерата на спектакъла „В Париж“ по разказ на Иван Бунин, а две години по-късно в Манчестър Баришников и актьорът Уилям Дефо представят „Старица“ по Даниил Хармс. Сред театралните проекти на артиста през последните години са моноспектаклите „Бродски/Баришников“ и „Писмо до един мъж“. Баришников е близък приятел с нобеловия лауреат Йосиф Бродски, който не пести похвалите си за него: "Баришников е абсолютно уникално същество. Родил се е на една дата с Волфганг Амадеус Моцарт. И според мен между тях има много общи неща."

 

 

Баришников се снима в редица филми, последно в "Джак Райън: Теория на хаоса“,  дори има номинация за "Оскар" за второстепенна роля в "Повратна точка" (1977) с участието и на Шърли Маклейн. Неговата най-известна екранна роля обаче си остава художникът Александър Петровски в сериала "Сексът и градът".

 

 

Михаил Баришников е носител на специалната награда „Давид на Донатело“ на италианската филмова академия, на наградата на Вашингтонския център за изпълнителски изкуства „Кенеди“, както и на японската награда в областта на изкуствата Praemium Imperiale (на снимката). Трикратен носител на наградата „Еми“ и офицер на френския Орден на почетния легион. През 2017 г. „Форбс“ го включва в списъка на стоте най-влиятелни личности на столетието.

 

Със съпругата си Лиза Райнхарт

 

Михаил Баришников е женен за бившата балерина Лиза Райнхарт, с която имат три деца: Питър (1989) Ана (1992) и София (1994). Балетистът има още една дъщеря – Александра (1981) от актрисата Джесика Ланг.

 

 

Балетмайсторът е собственик на популярния ресторант „Самовар“ в центъра на Ню Йорк, който откриват заедно с Бродски, на специализиран завод за производство на балетни дрехи и обувки, както и на парфюмите „Миша“.

 

 

Баришников е ивестен и като фотограф и колекционер. През 2005 г. в Москва гостува фотографската му изложба „Мигове“. През декември 2012 г. в Нюйоркската галерия АВА бе изложена колекцията на Баришников „Изкуството, с което живея“, която включваше над 100 графики на известни художници, сред които Наталия Гончарова, Сергей Судейкин, Жан Кокто и Раул Дюфи.

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

10 кралски сватби

10 кралски сватби

Днес целият свят е поканен за свидетел на най-шумното и коментирано св...

1 коментар/a

Sin на 01.03.2018 в 14:18
Трябва да се подчертае : Американският бог на танца Баришников. Защото само в Америка е възможно човек да се издигне до такива висоти. И никъде другаде.

Напиши коментар