Проект „Детско кино и психоанализа – превенция на асоциално поведение и агресия” е насочен към работа със специфична група деца, които с оглед особеностите в личната им история и психосоциално развитие са преживели това, което се дефинира като комулативна травма на развитието. Това са поредица от травматични раздели, загуби, изоставяния, а често и драматични инциденти на лично преживяно или наблюдавано насилие. Подобна история оставя своя отпечатък на всички нива на личностовата структура и функциониране. Най-сериозните дефицити се откриват в сферата на психо-социалното и емоционалното развитие на тези деца. Проектът обхвана общо 17 деца на възраст от 10 до 14 години, настанени в Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) на територията на гр. София. В рамките на шест месеца децата заедно с група от експерти (психолози, педагог, арт терапевт и експерт социални дейности) гледаха и анализираха десет специално подбрани филма.
ДЕТСКО КИНО И ПСИХОАНАЛИЗА


Родени в една и съща година (1895), филмът и псохоанализата растат като брат и сестра, които взаимно влияят своето развитие. Последните десетилетия психоанализата се занимава много интензивно с филмова интерпретация и филмов анализ. От 2001 г. на всеки две години в Лондон се провежда European Festival Film and Psychoanalysis (EFFP) под егидата на Бернардо Бертолучи. Организатор е психоаналитикът Андрея Сабадини, близък приятел и съмишленик на Бертолучи.

Д.м.н. Вивиан Праматароф-Хамбургер и проф. Андреас Хамбургер са инициатори на такива срещи в България. Методът за работа с деца, създаден от тях двамата, е част от развитието на психоаналитичния възглед за потенциално възможната срещата със себе си, посредством личните реакции, предизвикани от филма. Когато публиката е от възрастни, поканата е да се споделят асоциациите и преживяванията в открита дискусия. Децата изразяват съзнаваните и несъзнаваните си емоции първо на белия лист, като рисунка – във форми и цветове. Символизираните вълнения не се психологизират и интерпретират. Децата разказват за тях и така съумяват да артикулират емоциите си. Груповата дискусия между психолозите и децата е защитено пространство за спор, за изява. Процесът се филмира и играта „на кино“ продължава. 

 

Детско кино и псиоанализа, групова работа по филма "Извънземното" 

 

д.м.н. Вивиан Праматароф-Хамбургер

Когато се запознах с Милена (Нейова, създател на ателие „Прегърни ме”) и тя ми разказа за своята работа с деца в неравностойно положение, разказа ми за ателие „Прегърни ме”, тогава разбрах, че това не е просто проект, че това е нейната кауза, на живота ѝ. Усетих колко ангажирана е тя със съдбата на тези деца, разбрах, че всичко, за което тя говори минава през сърцето ѝ, през душата ѝ. И аз пожелах да стана част от това кръвообращение. И да помогна. Или да участвам с нещо, което да е също креативно . Така постепенно се роди идеята „Детско кино и психоанализа”. 
Филмът винаги предизвиква у зрителя (в случая децата) усещания, мисли, фантазии, спомени, желания, това го знаем. Но често се случва, когато излезем от киното да имаме желание да споделим тези наши мисли. И когато говорим за това какво сме преживели, ние всъщност говорим за нашите неща, за нашия вътрешен свят, за нашите преживявания. И така разкриваме много неща от себе си. И в един смисъл филмът се явява нашият психоаналитик.


доц. Камелия Ханчева, психолог


Начинът, по който децата възприемат света е доста различен от начина, по който възрастните го възприемат. Приликите започват да се случват след 12-13-15 годишна възраст, когато светът през очите на юношите и светът през очите на възрастните вече е индивидуални, а не възрастово различен. Децата виждат много повече контрасти и много по-малко нюанси в преживяванията. И ние трябва да ги научим, както художниците ги учат – да нюансират цветовете в рисунките, ние да трябва да ги учим да тонират емоциите, преживяванията си. Да не разделят света на черно и бяло.

Богдана Манова-Чонкова, педагог по проекта

Аз разказвам постоянно за нашите срещи. Правя го, защото това, което се случи, надхвърли всякакви мои първоначални очаквания. През това време децата се отвориха към нас, по-големите. Часовете, прекарани толкова смислено, уплътнени във всякакви интересни занимания ни ги представиха по един много друг, много различен начин. Разбраха, че могат – могат да рисуват, могат да говорят, да говорят за чувствата си. Голяма част от напрежението, което те носят, се смъкна. И децата се почувстваха, в рамката на всички 10 сеанса, пък и след това, много по-защитени, много по-щастливи.

 

Проект „Детско кино и психоанализа – превенция на асоциално поведение и агресия” се осъществи с подкрепата на Фонд „Социална закрила” към МТСП, 2017 г.

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

2 коментар/a

Sulio на 10.01.2018 в 00:59
Dryn-dryn ta pliaaaaas mi se struva malko taia rabota...i neshto usvoiavane na edni pari....
Борбата с насилието на 14.07.2018 в 21:53
Много хора не разбират защо няма грантове за други неща които толкова агресивно да се пласират. При насилие не носиш отговорност. Правиш разни неща и реално не носиш отговорност, защото ... спасяваш. И ако не стане или реално не е това от което имат нужда сега, просто отчиташ дейност с рисунките за насилие за следващия грант. Например една структура предлага в училище театър с теми насилие. Проблемът е, че децата нямат друг театър с други теми, това не е важно за държавата. Няма Ромео, няма Жулиета, направо темата на сценката е насилието.

Напиши коментар