Вълшебните приказки усилват убеждението ми, че животът е не само удоволствие, но и вид ексцентрична привилегия. Чувството за космичес­ки уют мога да подкрепя с друга книга от детството – „Робинзон Крузо”. Тази книга е безсмъртна, защото възхвалява поетичността на лишението, романтичността на благоразумието. Крузо живее на малък остров с няколкото вещи, взети в последния момент от корабокруширалия кораб. Най-хубавото място в тази книга е списъкът на взетите неща. Най-великата поема в нея е именно това изброяване. Всеки кухненски уред се прев­ръща в идеал, защото Крузо би могъл и да го изхвърли в морето. Едно добро занимание в часовете на скука или неприятности е да погледнеш каквото и да е – лопатката за въглища или шкафа за книги – и да си помислиш какво щастие би ти доставило пренасянето им от потъ­ващ кораб на брега на самотен остров. Още по-добре е да си спомниш, че всички неща са се отървали само на косъм – те са все спасени от корабокрушение. Всеки човек вече е преминал през един ужасен риск – рискът да не се е родил. Когато бях малък, около мен често говореха за нещастни или пропаднали гении. Нерядко наричаха някого г-н Пропуснати възможности. За мен, обаче, е много по-стряскащ фактът, че всички ние мо­жехме да бъдем г-да Несъществуващи възможности.

 

Все ми се е струвало, че целият порядък, както и множеството неща около нас, са романтични останки от кораба на Робинзон. Това че има два пола и едно слънце, напомня за двете пушки и единствената брадва. От жизнена важност е било нищо да не се загуби, но е малко странен фактът, че и нищо не може да се добави. Дърветата и планетите приличат на вещи спасени от корабокрушение. Затова когато видях Матерхорн, се за­радвах, че хората са го забелязали. Звездите ме настрой­ват безкрайно скъпернически, като да са сапфири (както са наречени в Милтъновия „Рай”). Ето защо обичам планините. Вселената е скъпоценен камък и баналните твърдения за несравнимостта и безиенността на скъпо­ценностите са напълно верни, ако се отнесат към нея. Нашият космос наистина няма съперник и цена, защото друг не може да има.

 

Така завършва несръчният ми опит да назова неназовнмото. Такова е истинското ми отношение към жи­вота – почвата за семената на жизнената ми философия. Това са неща, които съм мислил преди да се науча да пиша и чувства които съм изпитал преди да се науча да мисля. За да продължим с по-голяма леснина, набързо ще ги обобщя отново. Винаги съм бил убеден в следно­то: първо, този свят не обяснява себе си. Може да е някакво чудо със свръхестествено обяснение, може да е и фокусническа шмекерия със съвсем обикновено обяс­нение. Обикновеното обяснение на шмекерията, обаче, трябва да е по-убедително от теориите, които съм чул досега, за да ме удовлетвори. Така или иначе, става въпрос за магия. Второ, започнах да мисля, че в магията има някакъв смисъл, а за да има смисъл, трябва да има и някой, който да го вложи. В света има нещо лично, като в произведение на изкуството. Каквото и да иска да каже, го казва с всички средства. Трето, винаги ми се е струвало, че целта му в първоначалния си замисъл е великолепна, макар тук-таме да се забелязват дефекти (змейове, например). Четвърто, благодарността към не­го се изразява чрез известно смирение и въздържание – можем да благодарим на Бога за бирата и бургундското вино като не ги изпием до капка. Ние дължим подчинение на това, което ни е създало, каквото и да е то. И последно, колкото и да се странно, у мен се е затвърдило убеждението, че доброто е останка, която трябва да се съхранява и пази от изначалния хаос като нещо свеще­но. Човекът е спасил добротата си подобно на Робинзон, спасил вещите си от потъващ кораб. Всичко това съм чувствал винаги, макар и епохата ми да ме обезку­ражаваше, макар и да не съм помислял през цялото това време за християнската теология.

 

Превод: Филипина Филипова 

Откъсът от книгата на Дж. К. Честъртън  "Ортодоксия", Славика, 1994 г. е публикуван в сайта pravoslavie.bg

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

3 коментар/a

Трансплатиращ органи на мотористи на 25.12.2015 в 00:33
Поне по Коледа се смирете малко и преборете невежеството в себе си. Простено ви е, защото не знаете какво вършите, но все пак трябва и малко "саморефлексия"...
July на 24.12.2015 в 15:30
Много готино.
Моторист на 24.12.2015 в 15:54
Невъобразимо претенциозна глупотевина

Напиши коментар