Мила Искренова: Не умеем да ценим самите себе си

Допусках, че бих влязъл в разговор с Мила Искренова за настоящето и развитието на българското танцово изкуство с известни познания по темата. На младини бях един от най-ревностните почитатели на българския балет, на неговото златно поколение след 60-те на миналия век. Времето на Красимира Колдамова и Ичко Лазаров, на Цвета Джумалиева и Асен Гаврилов, Калина Богоева и Вера Кирова, Иво Трифонов, Иван Майдачевски и Наско Самев. За мен това са неповторими времена, смятал съм, че тези върхове на танцовото изкуство са недостижими и невъзвратими. Неслучайно изброявам всички тези имена, защото днес освен тесните специалисти никой вече не ги помни. Днес всичко това влиза в безумната измислица "сценични изкуства", в която днешните управляващи обособиха и изолираха всичко далечно и чуждо на примитивния си кръгозор. За да разбера от Мила, че днес танцовото изкуство у нас има своето място, че с нищо не отстъпва на своите предшественици и тяхното време. Ето и първа част на нашия разговор.