Балканите са на кръстопът и пътят, по който ще минат, зависи, преди всичко, от лидерите на всяка от балканските страни. Ако те действат като истински лидери, а не като „слуги“ на Запада, ще бъде постигнат прогрес, още повече, че в американската политика спрямо Косово и региона, като цяло, има сериозни промени, заяви в ексклузивно интервю пред белградския ежедневник „Вечерне новости“ бившият ръководител на балканския отдел на ЦРУ Стивън Майер, който в момента е декан на Университета за национална отбрана на САЩ.

 

"САЩ са съсредоточени върху Близкия Изток и Русия, затова Балканите вече нe са сред техните приоритети, както беше през 90-е години на миналия век. Освен това, администрацията на Тръмп разчита много на местното самоопределение. Основен елемент на американската политика по отношение на Балканите, както и по-рано, остава инерционността, наследена от миналото и все пак новата администрация заявява: „Вие трябва да решите сами!“ и това открива големи възможности пред вашите лидери", казва Стивън Майер.

 

- По вашите думи, лидерите сами решават всичко, а много ли служители на Държавния департамент и разузнавателните служби на САЩ ежедневно се занимават с балканската проблематика? 

 

- Що се касае до Балканите, работите стоят така. САЩ и Русия са съсредоточени върху този регион, защото започва Студена война. Русия има своите интереси в Ниш и на други места, както и САЩ. НАТО е в конфликт с руснаците и иска Сърбия да влезе в Алианса. За щастие, президентът Вучич заяви: „Не!“. И това е правилното решение. Заедно с това в местната балканска психология е дълбоко вкоренено убеждението, че решенията ги взима някой друг. Идеята, че вие сами можете да решавате за себе си, се приема трудно. Ние вече от 20 години ви говорим: „Трябва да разчитате на самите себе си!”. И всеки път ме питат: „А какво иска Вашингтон?“ Аз винаги отговарям по един и същ начин: „А какво искате вие?“ Политикът, който разбира най-добре тази ситуация е Милорад Додик. Вашингтон, разбира се, го отхвърля и даже въведе санкции срещу него, но те не вредят много на Додик. Мисля, че той може да научи много от Тито, който знаеше как да балансира между сплашването, политиката и икономиката“.

 

- От повече от 20 години вие се обявявате срещу официалната позиция на Вашингтон, настоявайки на идеята, че няма да се получи да бъдат запазени сегашните граници на Балканите.

 

- Проблемът е в Държавния департамент, в дипломатите, които работят с този регион в протежение на десетилетия и които формират официалната линия. Но в момента ситуацията се променя. Не мисля, че ако балканските лидери се съгласят за промяна на границите, Вашингтон ще възрази. За разлика от Германия, която се опасява от нестабилност, британците са готови да приемат това решение 50 на 50.
Европейският съюз би се съгласил с това решение, ако то бъде взето мирно. Винаги съм се аргументирал с това, че границите не са свещени. Тачи и Вучич говорят за разграничение, което всъщност означава промяна на границите. Ето, вече 20 години твърдя, че това трябва да се случи. Казах на сръбските си приятели, че трябва да осъзнаят: вече не могат да върнат голяма част от Косово. За нея ще им се наложи да воюват. Но района на север от река Ибър е друго нещо.

 

- Какви точки предполага този план?

 

- Що се касае до южната част на Косово и Метохия, то сръбските общини имат избор: или да останат, или да се преселят. Ако те изберат да се преселят, то те трябва да бъдат подпомогнати чрез програмата на ООН за бежанците. Тези, които останат, трябва да бъдат взети под защитата на ООН и тя трябва да контролира ситуацията минимум два пъти в годината, за да не бъдат подложени сърбите на дискриминация. Същото се касае до албанското население на север от река Ибър. Освен това трябва да се постигне договорка за областите с преимуществено албанско население в Прешевската долина. Освен това, трябва да се проведе референдум в Република Сръбска, на който да бъдат предложени три варианта: оставане в състава на Босна и Херцеговина (БиХ), основаване на независима държава или присъединение към Сърбия. Това би хомогенизирало тези страни.

 

- А как трябва да се постъпи с хърватските претенции към Босна и Херцеговина?

 

- Хърватското население в БиХ намалява, но има такива части на страната, където трябва да се проведе референдум за присъединяване към Хърватия. Това би създало условия за неголяма бошняшка държава. По размер тя няма да е по-малка от Косово и, както си мисля, на мюсюлманското население трябва да бъде осигурена такава защита, каквато и на сърбите в Южно Косово, и албанците на север от река Ибър.

 

- Това няма ли да способства нарастването на великоалбанските амбиции?

 

- Сърбите повтарят: „Ние не можем да позволим създаването на Велика Албания!“ Аз отговарям: „Защо? От какво се страхувате?“ Вие сте по-силни от Албания и по-богати от нея. Охридското споразумение се спазва в по-голяма или по-малка степен, но и тук трябва да бъде проведен референдум за това, каква система искат хората. Ако всичко бъде направено мирно в течение на няколко години чрез преговори и, което по-важно, ако силните държави останат настрана, то е напълно възможно да бъде постигнат успех. На Вашингтон може да бъде казано: „Ние искаме добри отношения със САЩ, но това е наш местен проблем!“

 

Кибервойна с руснаците

 

- Каква е истинската причина за разследването за мнимата руска намеса в американските избори?

 

- Когато рухна комунизма и СССР се разпадна, на Запада му се откри възможност да покани Русия да стане част от голямото европейско семейство на народите. Но ние не направихме това и само наказвахме Русия. Москва избра стратегия да води борба с нови кибероръжия и Путин работи усърдно над това, а в същото време ние, както и по-рано, разчитаме на традиционните въоръжени сили, смятайки себе си за непобедими. Но в кибервойна ние не сме непобедими и затова спецслужбите стигнаха до извода, че Русия, може би, се е месила в изборите, макар и косвено. Съществуват големи опасения във връзка с това, че някоя страна може да разбие цялата система.

 

- Допускате ли мисълта, че самият Вашингтон няма да започне да се меси в тези процеси?

 

- Ако Белград заеме твърда позиция, включително и за отношенията с Берлин и Москва, тогава защо не?

 

- Може би, това звучи малко странно, в условия, когато върви намеса в изборите в БиХ и на референдума в Македония?

 

- Забелязвам напрежението, но, когато всичко приключи, минат пет-шест месеца, ще видим, кои ще бъдат лидери в региона. Президентът Вучич може да балансира между Запада и Русия, тъй като Сърбия има интереси и с двете страни. Нещата трябва да се правят постепенно.

 

- Във Вашингтон има ли функционери, които споделят вашето мнение?

 

- Да, в Белия дом има такива. Огромната част от Конгреса изобщо не се интересува от всички тези въпроси и въпреки това ще се намерят няколко човека. Мненията на експертите са разделени, но този спор се води вече 20 години. Когато Джон Болтън заяви: „Оставете ги на мира. Нека правят, каквото искат!“ – той шокира част от експертите, а другата част ръкопляскаше. Лично аз съм съгласен с администрацията на Тръмп по този въпрос. Трябва всичко да бъде направено бързо, защото 2020-а година не е далеч, а тогава ще е актуален въпросът за продължаването на президентството на Доналд Тръмп.

 

- Колко е голямо е презрението на „дълбоката държава“ към Тръмп?

 

- „Дълбоката държава“ е формулировка на ултрадесните в Америка, която подразбира бюрокрацията, която не приема Тръмп. Опозиция действително съществува, но ако питате, единна ли е позицията на "дълбоката държава", то в този случай това не е така. Във Вашингтон няма обединена опозиция. Американските органи на властта и департаментите продължават междуособната борба. Минимум два пъти през моята кариера Ричард Холбрук искаше да ме уволни, защото аз, заедно с някои колеги, се обявявах срещу това, което се случва.

 

- Против какво конкретно се обявявахте?

 

- Целта на САЩ БиХ да е демократическа многонационална държава. По време на „Дейтън“ и след него Холбрук беше възмутен от нашите заявления, че „Дейтънския договор“ действа в противоположна на замислената посока, тъй като само закрепва етническите различия. От 1995 година твърдя, че БиХ не е страна, а фиктивна държава, тъй като реалната власт е в етническите общности, а не в сараевското правителство.

 

- Възможно ли е малки страни да поддържат добри отношения едновременно със САЩ и Русия, и Китай, без последствия за себе си?

 

- Мисля, че да. Но трябва в техните органи на властта и министерствата им да има хора, които разбират границите на това, което е позволено. Защото силните държави умеят да наказват, още повече, че САЩ и Русия са в конфликт помежду си и се борят на Балканите. Сърбите купуват оръжие от руснаците, а хърватите – от американците и това може да бъде опасно. Важното е лидерите да се договорят за мирно разрешаване на споровете, без да обръщат внимание на това, че винаги ще звучат възражения.

 

- Как оценявате различните варианти за реформиране на Европейския съюз и къде в него виждате Сърбия?

 

- Официално проблемите на ЕС не се признават, затова планът, съгласно който Сърбия ще влезе в ЕС през 2025 година ми се струва доста амбициозен. Не мисля, че това ще се случи. В Европейския съюз изглежда не разбират, че Съюза е толкова голям и нефункционален, че не е ясно дали той изобщо ще се съхрани в сегашния си вид или не. Един от проблемите са финансите, а друг – бежанците... Ние сме свидетели на това как се засилват позициите на националистите в правителствата на Швеция, Холандия, Германия, Италия. И си задавам въпроса, а не е ли по-добре за Сърбия да не влиза в ЕС и само да поддържа с него специални търговски отношения? Главният въпрос е в това, каква полза ще има Сърбия от ЕС. Мисля, че този аспект така и не е проучен до края.

 

 

Източник: "Фокус"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

Jey на 03.10.2018 в 15:15
"Ние вече от 20 години ви говорим: „Трябва да разчитате на самите себе си!”.Разбрахте ли,дупедавците-политици родни?
"Ако те действат като истински лидери, а не като „слуги“ на Запада..." на 03.10.2018 в 15:53
Да разбираме ли, че бившият директор на ЦРУ елегантно казва на Тиквата, че е слуга, а не лидер?
Вашите имена /задължително/ на 03.10.2018 в 15:54
приказки под шипковия храст,...
Внимателен читател на 03.10.2018 в 16:34
Много интересно интервю с интересен събеседник.
София на 03.10.2018 в 18:25
Ние също сме съгласни да се променят границите на САЩ .
още по-внимателен читател на 03.10.2018 в 18:27
Това е един голям наглец и перверзен циник!
САЩ са съгласни на промяна на границите на Балканите на 03.10.2018 в 18:55
Балканите са съгласни на промяна на границите на САЩ!
Наблюдател на 04.10.2018 в 11:06
Вие може да решавате какво да правите, а ако не ни харесва решението ви, ние ще ви бомбардираме.
Глупости на търкалета на 04.10.2018 в 13:35
Така е, когато не се знае историята и се води политика от конюнктурен интерес. XXI век не е на САЩ и това го разбраха вече и малките деца. Не става само да обираш парсата, а китайците да произвеждат! А ти - да потребяваш, без да плащаш реално цената. Безплатни обеди - няма. Сега ще се наложи да си платите цената!
ХаХа на 07.10.2018 в 23:04
"Мнима руска намеса в американските избори" Натам няма нужда да се чете. Крушата не пада по-далеч от ченгето...

Напиши коментар