“Колко шум за едно парче плат!”, ще продължават да повтарят верните апостоли на комунитаризма. Говоря, разбира се, за буркините. Сякаш екипите на “Барса” или на "Пари Сен Жермен" не са обикновено парче плат. Сякаш френското знаме, Юниън Джак или знамето на ЕС не са парчета плат.

 

 

 

Човекът е символично животно,

 

способен, за щастие, да превърне реалните сблъсъци във формални. 

Когато през 1848 г. Ламартин налага трикольора срещу червеното знаме, става дума за основите на новия режим, всеобщото гласуване или класовата борба. Когато през 1873 г. граф Дьо Шамбор унищожава шансовете за възстановяване на монархията, отказвайки същия трикольор, който искат орлеанистите, той е с ясното съзнание за реалния залог на дебата. “И всичко това заради една кърпа”, нервира се папа Пий Х, пламенен привърженик на възстановяването на монархията. “Без принципите си аз съм само един куц дебелак”, отговаря му претендентът за трона.

Отвъд “юридическите уловки”, както би казал Никола Саркози, днес ислямистите ни налагат нещо като нов вид Kulturkampf (културна борба - бел. пр.). Те не крият, че проектът им е да ислямизират френското общество, благодарение на формални искания за храненето, облеклото, сегрегацията на половете. Сред мюсюлманската младеж тези искания не спират да нарастват. Те вече преобладават относно носенето на фереджета от жените. И Западът е хванат в капан. В името на спазването на индивидуалните свободи той е обречен да толерира комунитаризма. Без да иска, неговият правен либерализъм става средство за заробване на мюсюлманските жени.

 

Въпросът е какво общество искаме

 

Американците се радват на драго сърце. Пуританската им душа не би се отказала от атавистичното удоволствие да пропоповядва свобода, давайки уроци на една стара католическа страна. Факт е, че те стриктно спазват мюсюлманските свободи на своя територия. Но този либерализъм има обратна страна: тя се нарича агресия срещу Ирак, тя се нарича Гуантанамо. И най-големите умове на американската преса останаха дискретни, когато вестниците им безскрупулно подеха лъжите на Държавния департамент за оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин. 

Държавният съвет на Франция вероятно не е имал друг избор, освен да отмени общинските наредби срещу буркините. Докато няма видимо нарушаване на обществения ред, то не може да бъде измислено. Но ако то се случи, както стана в Сиско (Корсика), той не може да не го вземе под внимание. Това е доказателство, че въпросът, повдигнат от ислямистите, не е юридически, а политически. Става дума за това какво общество искаме. Според мен последната дума има Ксавие Горс, художникът на “Монд”, с неговите смешни пингвини. В последната му рисунка един пингвин ислямист хока друг пингвин, противник на фереджетата: “Оставете жена ми свободна да се облича така, както аз изисквам!”. 

Не можем да скрием, че решението на Държавния съвет е победа на правото. Не можем да скрием също, че това е поражение на свободата. 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

1 коментар/a

Непримир на 06.09.2016 в 11:22
В един от абзаците на горното четиво е упоменато следующето: «…Но този либерализъм има обратна страна: тя се нарича агресия срещу Ирак, тя се нарича Гуантанамо…» Точно така — агресията срещу Ирак напълни Гуантанамо с ВОЕННОПЛЕННИЦИ. Да се чуди човек — за какво са им на американците военнопленници… Американците обаче имат един стар и добре изпробван похват: те залавят военнопленници и след известно време съумяват да ги превърнат в диверсанти, работещи за американските интереси по света. Така стана и сега. Подготвените в Гуантанамо диверсанти бяха внедрени из различните европейски страни, като междувременно беше осигурен „НЕУТРАЛЕН ФОН“, върху който диверсантите да се направят невидими. Неутралният фон е ясен: това са всичките тези бежанци, които никога в миналото не биха били допускани толкова лесно в коя да е „бяла страна“. Този път обаче „белите страни на Европа“ бяха набелязани да бъдат ОПЕРАТИВНА ЗОНА. Отначало в „оперативната зона“ се вкарват ИЗПАДНАЛИТЕ В БЕДА бежанци, които войната е „прогонила от родните им огнища“. След като ОПЕРАТИВАНАТА ЗОНА се насити с този така наречен „неутрален фон“ от хора с типичните расови особености на арабския (и въобще — ислямския) свят, на арената на диверсионните действия се пускат подготвените в Гуантанамо ДЕСАНТЧИЦИ, на които е казано, че ги пращат в Европа да отмъщават на „белия човек“ за нанесените оскърбления над Корана, над Исляма и над народите, които го изповядват. Десантчиците започват да безчинствуват безнаказано, защото се сливат с камуфлажната среда от ПРЕДУМИШЛЕНО ИНФИЛТРИРАНИ «БЕЖАНЦИ». Целта е да се провокира търпението на европейците, които — въпреки своите принципи за „културност“ и „цивилизованост“ — един ден няма да могат повече да понасят гаврата и естествено ще разразят емоциите си с нов протуберанс на никога не угасвалия през изминалите десетилетия нацизъм. А избухне ли отново нацизъм, Америка ще бъде с развързани ръце — да окупира Европа и да се настани трайно в нея, за да брани своите „общочовешки демократически идеи“. Което е и целта на целия този сложнейший план… Защото Америка не може да се задоволи с няколкото военни бази, която тя досега можеше да си позволи и то с цялата досадна поредица от капризни фасони на европейските ѝ „партньори“. На Америка е нужно ЦЯЛА ЕВРОПА да бъде една голяма военна база, настръхнала срещу ГЛАВНИЯ Ѝ ВРАГ — Русия. Що се касае до търговските съглашения, които се избутват от пропагандата на преден план — те са само допълнителен „екскюз“. Както допълнителен „екскюз“ е и всичко, което обяснява нещата с «еврейска алчност»…

Напиши коментар