"Модерният човек е безбожен и танатофобен. Смъртта отнема всичко. Този живот е по идея рационално осъществима потребителска "вечност", единствената вечност "на разположение". Щастието е пълнота на жизненото потребление. Културата е рафинирана консумация на идеални стойности. Желанието е свято. Медицината гарантира генералното условие на тази, разгадана нарцистична програма - да отложи смъртта, да я "укроти", да я опакова в кич. Безобразието се нарича смърт. Тоталната мобилизация да се убие вируса цели да защити живота. Патосът е панически и квазирелигиозен. Секуларизираният човек не може да умре, не знае "как и защо". Но най-дълбоката причина е вероятно скрита в доловимото ехо на християнската истина, в следите на евангелската памет. Нещо от категорията "ближен" оцелява, въпреки старанията на няколко века "просвещение", въпреки догматизирания атеизъм на Новите времена. Трудно превръщаме стария човек в изкупителна жертва, стараем се, но не успяваме. Вера Мутафчиева разказваше за някой си старшина, който сутрин рано в зимен ден обичал да се провиква фронтално срещу строената рота: "Гледай бодро вашта м...ма". Чудя се, дали Борисов (Бойко) да не опита същото? Може би от магистрала? Пред камината? Под портрета на Брандо?...Казано е: с "песимизъм", преизпълнен с надежда и хумор няма да сбъркаш и няма да доскучаеш..." Това казва в интервю за БТА д-р Николай Михайлов.

 

 

- Погледнато на едро/глобално, ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?


- Няма никакво съмнение: широките народни маси чакат изтерзани часа на своето "помилване", за да нахлуят обратно в привичния свят - в територията на навика, все едно, че нищо не се е случило. На политиците принадлежи съмнителната привилегия да управляват тяхното разочарование, разпада на техните илюзии. Това "нещо", наречено пандемия, няма да отмине лесно, болестта ще е, по всичко личи - протяжна, ще се движи на тласъци, "сезонно".


Моделът на медицинските власти за справяне с инфекцията, чрез карантиниране и социална изолация, надделя повсеместно. Голяма част от хората решиха да спасяват живот, без допълнителни съображения, какво ще им коства и какво ще последва.

 

Държавата, това "най-хладнокръвно, от всички чудовища", което мисли "на едро" се подчини на логика, която не му е присъща и която упражнява само реторически, когато се наложи. Солидарната мисия беше: "спасете живот".

 

Това благородно "безразсъдство" подчини всички засегнати държави по света, с изключение на Швеция и Беларус, които избраха нюансирано циничния модел на "благоразумния" компромис. Старостта умира, икономиката е вечна. Ако икономиката умре, ще умрат всички. Стоковата борса е храм, бизнесмените - клир. Това "безупречно" разсъждение е афоризъм на икономизма, на господстващата идеология на "праведното статукво" и потребителския императив. Толкова по-приятно изненадващо на този идеологически фон, се оказа безразсъдството да се постъпи "сантиментално", а не "реално", въпреки всички предвидими щети "за икономиката". Причините на този избор? Може би прекомерен страх от смъртта, може би нещо друго - още по-дълбоко...


Модерният човек е безбожен и танатофобен. Смъртта отнема всичко. Този живот е по идея рационално осъществима потребителска "вечност", единствената вечност "на разположение". Щастието е пълнота на жизненото потребление. Културата е рафинирана консумация на идеални стойности. Желанието е свято. Медицината гарантира генералното условие на тази, разгадана нарцистична програма - да отложи смъртта, да я "укроти", да я опакова в кич. Безобразието се нарича смърт. Тоталната мобилизация да се убие вируса цели да защити живота. Патосът е панически и квазирелигиозен. Секуларизираният човек не може да умре, не знае "как и защо".


Но най-дълбоката причина е вероятно скрита в доловимото ехо на християнската истина, в следите на евангелската памет. Нещо от категорията "ближен" оцелява, въпреки старанията на няколко века "просвещение", въпреки догматизирания атеизъм на Новите времена.
Трудно превръщаме стария човек в изкупителна жертва, стараем се, но не успяваме. 


- Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.


- Не мога да предвидя, но се изкушавам да предположа.


Никой не може да предвиди размера на пораженията, доколкото не познава докрай естеството на причинителя и капацитета на институциите, на които се разчита. Това, което стана ясно дотук, не обнадеждава. ЕС се провали зрелищно в първия етап на кризата, "федералистите" от ЕК не взеха изпита по европейска солидарност. Тръмп и Чехия пожелаха маските и вентилаторите на "ближния", проявиха се като мародери.

 

На Италия не беше предоставена помощ в критичния момент на нейното национално изпитание. Това няма да се забрави. Ще бъдат търсени финансови "компенсации" за причинените "разочарования". Ще спорят за пари и няма да си вярват. Високата реторика на "лидерите" е обезценена напълно. Може би, един път завинаги...


Съществува надежда, че оттук нататък ще бъде трудно, но поносимо. С някои съкращения на потребителската кошница и разреждане на "карнавалите". Но кой може да гарантира такова благоприятно протичане?


Едно е сигурно: глобалната утопия на отворените общества, съставени от денационализирани индивиди, свободни от всички расови, класови, национални и полови определения, ще загуби престиж, за добро или за лошо. Нейната валидност ще се премести в сферата на либералния блян, където й е мястото, строго погледнато. 

 

Обществата няма да се отварят, а ще се затварят. Хората се разотиват по "родните места". Ще потърсят сигурност в обратната илюзия на националния интерес и твърдите национални граници. Кризата, поне първоначално, ще предизвика страх от "откритите пространства", от непроследимия поток на "хора, стоки и капитали". Пазарът ще се свие и ще "загрубее".

 

Ще набират престиж "социалистическите решения", паралелно с капиталистическите акции, мислени и практикувани "паравоенно", в термините на удар, плячка, война и "погребение" (в масов гроб, реален или символичен). Кампаниите за анексия и преразпределение на територии (след "мор") ще бъдат описвани по стар навик като хуманитарни интервенции и "сдържане". 

 

Ще набира популярност идеята за автархия, за самозадоволяване, в режим на общонационална "пестеливост" и строга дисциплина. Тези процеси ще бъдат интерпретирани като националистически регрес и авторитарен уклон - и накрая - като опасна игра с категорията "почва" (фашисткото изкушение). Идеята за солидарно справяне с глобалните предизвикателства при посредничеството на международни институции ще живее единствено в реториката на прекраснодушни бюрократи и заклети демагози - "реалистите" ще чупят кости в "честно" капиталистическо съревнование. 

 

Америка ще преследва Китай, кандидатът за хегемон и "резервоар на прилепите", с всички недопустими средства, на които арогантния "гений" на Тръмп е без съмнение напълно способен. Китай ще е този Картаген, който Рим ще разрушава, после ще дойде редът на Русия. Едновременно е непрактично...


- Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?


- Човечеството е непоправимо по своя воля и със собствени средства. Да оставим Бог да реши въпроса за човешкото спасение. Държавите не се каят, техните лидери са "обсебени", трагикомедията е нашия жанр, сълзите и смехът - последователно и едновременно. 

 

Който мисли другояче, е безкрупулен оптимист, неспособен да забележи, че всички големи катастрофи (политически и технологически) са производство на "обнадеждени" хора, на т.нар. идеалисти. На влюбените в "бъдещето", адепти на прогресистката ерес. Песимистите са реалисти, предпочитат конкретното. Нямат очаквания и нямат разочарования. Позиция, несъвместима с амбицията...


Няма по-красива гледка от развеселения "песимист", който вярва, и от ведрия познавач на историческите уроци. Вера Мутафчиева разказваше за някой си старшина, който сутрин рано в зимен ден обичал да се провиква фронтално срещу строената рота: "Гледай бодро вашта м...ма". Чудя се, дали Борисов (Бойко) да не опита същото? Може би от магистрала? Пред камината? Под портрета на Брандо?...


Казано е: с "песимизъм", надежда и хумор няма да сбъркаш и няма да доскучаеш...

 

Източник: БТА

Заглавието е на "Гласове"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

12 коментар/a

stevo на 29.04.2020 в 00:04
Отново изящен изказ и задълбочен анализ. Д-р Михайлов, моите почитания!
--- на 29.04.2020 в 00:49
Ааа, нищо не е това. Ей сега ще изявят неколко форумни индивида дето не Ковида, ами направо Господа ги дарува са мъдрост. Ще ни залеят с най-засукани фрази изразяващи най-новите откровения. Вазовият Мунчо ряпа да яде с неговия Русиян.
Anonimen robot на 29.04.2020 в 01:44
Doktora si e sbyrkal profesiiata. Ne se seshtam za filosof deto mozhe da mu se opyne. I makar i da se vyzhishtavam na krasnorechieto i na negovite izvodi i poslania, mi se struva che zalita s nabozhnostta. No, kakto kazvashe edna dama: "Nqma roza bez bodli!" Moite pochitaniia, kolega!
zalita s nabozhnostta на 29.04.2020 в 08:42
А как да летим без Бог? Душата на човека има ангелски произход. Или вие разбирате летенето само като летуване?
Особено на 29.04.2020 в 15:43
в случая с вируса май остана само на Господ да се уповаваме.
"Казано е: с "песимизъм", надежда и хумор няма да сбъркаш и няма да доскучаеш..." на 29.04.2020 в 15:52
Великолепен финал на това забележително интервю!
Уилт на 29.04.2020 в 18:30
Нерде Николай Михайлов, нерде Иво Христов. Наредил съм го втори, но той всъщност е десет места по-надолу.
Anonimen robot на 29.04.2020 в 19:55
zalita s nabozhnostta на 29.04.2020 в 08:42 А как да летим без Бог? Душата на човека има ангелски произход. Или вие разбирате летенето само като летуване? *** Vseki razbira kakto i kakvoto smiata za nuzhno, no vse pak ne prechi da se pishat po-malko gluposti... Leti, letuvai... po sobstven izbor.
ЗИП на 30.04.2020 в 09:53
Както винаги отново изящен доктор Михайлов. Но сравнението на Китай с Картаген е малко в повече. Китай е съществувал хиляди години преди Картаген и ще се съшествува хиляди години след САЩ. Това е уникална цивилизация без аналог в човешката история...
хамалин на 30.04.2020 в 17:49
"хуморът е единствената възможност, която ние притежаваме, за да се разграничим едни от други" (Йонеско)
д-р Тодор Толев, психиатър на 01.05.2020 в 21:39
Изключително верен, точен и брилянтно написан текст! Солен колкото трябва, горчив както се полага, но без кисели вопли. Става ясно, че след безсрамната лакома и нарцистична вакханалия на потребителското живеене, съвременните човеци - кастрирани откъм креативни пориви и с линеещи нравствено-етични мускули, всъщност останали само по кожа, а тя - докрай нацвъкана с рецептори за всите видове удоволствия, приемат корона-събитията за малшанс и несправедливост, а те са Възмездие за пропиляна мисия. Човеците се разминаха със себе си... Поздрави от сърце, колега! :)
Денев на 02.05.2020 в 15:12
Пресолил е д-р Михайлов умните си слова с песимизъм. Предполагам защото е малко повече богослов, отколкото лекар, а политическата му грамотност е по-назад на трето място. Добре е, че го интервюират, има много какво вярно да каже! А това политическо недоразумение и позитанско протеже не влиза в никсаква класация редом с доктора, Уилт.

Напиши коментар