Дарина Григорова: “Социалният пол“ е наднационален опит за обезобразяване на човека

 

Доц. д-р Дарина Григорова е преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Главен редактор на списание ALMANACH VIA EVRASIA. Автор на книгите „Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ в. “, „Евразийството в Русия“, „Империя Феникс“.  



- Г-жо Григорова, вашето становище в социалните мрежи за Истанбулската конвенция, която проправя път на “социалния пол”, предизвика оживена дискусия и различни реакции. Очаквахте ли тази вълна от коментари и как си обяснявате интереса към темата?



- Реакцията по темата е болезнена и някак агресивно хаотична по законите на социалните мрежи, които като виртуална лупа реално увеличават острастяването на хорските мнения/постове. Тази крайност все пак е по-жива от безразличната апатия, която би подминала темата, отнасяща се до фундаментални човешки архетипи на себепознание.
Става дума не просто за формален и съмнителен превод на еврократски документ, а за системен, наднационален опит за обезобразяване на човека, като се променя/извращава представата за човешки образ. Въвежда се понятието “социален пол” като право на социален избор, а оттук и като неизменна част от  идеологизираните т.нар. човешки права. Това, че не се споменава понятието “трети пол” заблуждава част от спорещите, които подценяват джендър доктрината, чийто основен лозунг е: “Моят пол е мой избор”.

 

“Социален пол” е социален избор, оттук всеки опит да се опровергае дори и словесно, както е записано в конвенцията, ще се трактува като дискриминация, а оттук – подлежи на наказание всеки, дръзнал да постави под съмнение избора ви на пол. И става дума не за социалната роля на мъжа или на жената, а за “социален пол” – абсурден термин, който не присъства в нашето законодателство, което защитава жените, както и всички български граждани от насилие. Предлогът на конвенцията е защитата на жените от насилие, но целта е насилието над християнския мироглед и над всички традиционно мислещи европейци.
Конвенцията ще узакони и прецеденти като налудничавата ситуация в САЩ със серията от съмнителни спомени за насилие над жени отпреди 20-25 години – холивудските актриси срещу Харви Уайнстийн, която щеше да е налудничава, ако нямаше сериозни юридически последствия.
В същото време европейските жени, подложени на брутално насилие от мигрантите от Афганистан, Пакистан, Близкия Изток и прочее държави със специфична култура на поведение, включваща и педофилията като “особеност”, остават онеправдани, дори заклеймени. Примерът в Кьолн е емблематичен, но далеч не инцидентен, а липсата на осъдени е част от криворазбраната представа за расизъм и “европейска вина” – поредната брънка от идеологията на т.нар. човешки права. Реалното изнасилване не се порицава, а се премълчава, докато хипотетичното отпреди 25 години се осъжда с публично остракиране и дамгосване с любезното съдействие на медиите.

 

На Балканите хората са консервативни, но не пречат на джендър активистите да действат в полето на грантовете и акционизма, това е достатъчен реверанс към “европейските ценности”. Няма нужда от превръщането на “социалния пол” в норма, което би имало гибелни последствия, защото националното законодателство във всички сфери ще трябва да се съобразява с това безобразие и да преформатира/обезобрази насилствено обществото под страх от наказание, а това е терор, джендър терор.

 

“Европа на многообразието” може да приеме нашето въздържане от легитимирането на “социалния пол”, както правят унгарците – защо да не проявим малко разум, ако не воля?



- Доколко, според вас, либералните ценности, които обаче бавно се превръщат в догма и фанатизъм, са резултат от някаква историческа вина, която Европа и най-вече Германия изпитват за събитията от Втората световна война?



- Класическият либерализъм се изражда необратимо в неолиберализъм от втората половина на ХХ век след края на Втората световна война, а след финала на Студената война и разпадането на СССР през 1991 г. се трансформира във войнстващ трансхуманизъм – идеологическата сърцевина на глобализацията по евроатлантически.

 

Колкото до понятието “историческа вина”, приемам тезата, че то е спекулативно. Не може да се вменява вина на цял народ за властта, дори и избрана от него, какъвто е случаят с Хитлер и нацизма. Виновните са наказани в Нюрнберг, не всички, за съжаление. Доста колаборационисти на нацистите остават безнаказани, но те не са анонимни, нито могат да бъдат обобщени като лице на цял народ. Друг въпрос е, че трябва да се помнят зверствата на нацистите, за да не се повтарят. Това обаче е грижа за историческа памет, за историческа съвест, ако щете, а не вина на цяла нация и неродените й представители. Резултатът е животинският страх да говориш за национална идея, национални идеали само защото са извратени от националсоциалистите.

 


По тази логика трябва да се вмени вина на католическия свят за Инквизицията, на британския за геноцида срещу бурите, срещу индийците, на американския за изтребването на индианците и за атомната бомба над мирното население в Хирошима и Нагасаки, на западните украинци от Галиция и на поляците за етническите чистки срещу евреите по време на Втората световна война, на турците срещу арменците и християните, на руснаците за сталинския гулаг срещу себе си и всички съветски народи -  списъкът може да засегне всеки народ в определен исторически период.
Но както виждате, действа се избирателно – за определени народи, а целта на тази концепция е скопяването на немския дух, породил мащабни философи, поети, композитори, на опитомяването на душата на нацията. Гъстото множество американски бази в Германия не са достатъчни, трябва да има преформатирана историческа памет чрез идеологизиране на вината, превръщането й в механизъм за контрол на общественото съзнание за поколения напред.



- Крайният либерализъм все повече разделя обществата. Разделен ли е и светът в отношението си към това явление? Къде е Русия в тази скала на ценностите?



- Всяко общество може да бъде разделено според местните специфики, дали религиозни, социални, културни, икономически – това е въпрос на технология и познание на човешката психология. Но темата ни е конвенцията на “социалния пол” като джендър законодателство със стратегически цели, една от които е либералната утопия за свръхчовека. Либералният човешки образ няма никакви ограничения, включително и на избора на пол, свръхчовекът поражда “свръхпол”. Да, това е критична разделителна линия.

 

Русия зае категорична позиция по отношение на джендър и гей активистите през март 2012 г., когато първо на ниво Петербург, а след година и на федерално равнище, се забрани гей и трансгендър пропагандата в училищата и на публични места с цел защита на руските деца, докато психиката им на крехка възраст е уязвима от обезобразяване през “избора на пол”. Оттогава започна масираната кампания за демонизиране на Путин и информационното остракиране на Русия, защото само тя дръзна да се опълчи юридически на идеологията на трансхуманизма, бюрократизирана неутрално географски като евроатлантическа.

 

Още през февруари 2012 г. Държавният департамент изрази “обезпокоеност” от подготвяния закон, защото ако искаш да победиш противника си (партньора си, конкурента си, както искате го наречете, но притежаващ огромни природни ресурси), трябва да го обезобразиш. Да промениш представата му за човешки образ, а руската е православна дори и при нецърковните руснаци и русияни от традиционните авраамически религии – по Божий образ и подобие. Божий срещу “социален” – чувствате ли разликата?



- Позволете и въпрос, свързан с предстоящите избори в Русия. Успехът на Владимир Путин засега е извън съмнение. Защо обаче той предпочете да бъде издигнат от Инициативен комитет, а не от „Единна Русия“? Стоят ли младите зад него и защо?



- Руските партии от системната опозиция, както и партията на властта, отдавна са загубили общественото доверие и интерес, оттук и за Путин всяко припознаване с партия би било губещо. Владимир Владимирович излиза като личност, самодържец над всички в соло формат, може да си го позволи. Колкото до младите, трудно е да се обобщи. Привидно несистемната опозиция се цели даже не в студентите, а в учениците, родени по времето на Путин и непомнещи безвремието на Елцин. Оттук и те са податливи на призиви за промяна, особено на фона на непоклатимите опозиционни лидери в Думата. Но повечето млади са непостоянни, трудно задържат вниманието си, липсва им възпитанието на ума да чете тежка и сериозна литература. Осланянето само на интернет отслабва паметта им, навикнала на имотикони и лаконични туит текстове. Поразени са от желанието да се забавляват с всичко, глобалистка аполитичност и приповдигната несериозност – световна тенденция и беда, и Русия не е изключение.



- Санкциите срещу Русия се затягат, а отношенията със Запада се изострят. Как се отразява това върху обществото в самата Русия?



- Няма как санкциите да не се отразят на жизнения стандарт на руснаците, но това не е достатъчно, за да прелее битовото недоволство в политическо. Ако говорим за списъците на руски олигарси и приближени на Путин, и просто заклеймени руснаци бизнесмени, то очакванията от олигархичен преврат са напразни. Просто САЩ ще свърши мръсната работа вместо Путин и ще неутрализира тези олигарси, чиито активи са навън.

 

Властта в Русия винаги е водеща, оттук и олигарсите са състоятелни, докато са лоялни на властта, без нея са уязвими. Неминуем исторически руски закон, изречен от руската мъдрост: “от тюрьмы и от сумы не зарекайся” (не се заричай от затвор, нито от бедност). Положителният момент е принудителната политика на активизиране на собственото производство.

 

Крайно отрицателен момент е все още предстоящото наваксване на водещи IT-технологии, което се забавя от санкциите. Целта е възпирането на Русия от потенциалното й възраждане, а не се чака то да стане факт, когато ще бъде късно – пак исторически закон сред великите сили.



- Тази година отбелязваме 140 години от Освобождението на България и края на Руско-турската война. Вашата прогноза: как ще се отрази това върху отношенията между Москва и София? Виждате ли перспектива пред тях или очаквате засилване на русофобските настроения?



- Историческата публицистика на злободневието, с която напоследък се занимавам, не е прогностична, а по-скоро използва историческото минало като показател за кълновете на съвременните проблеми, и донякъде като проследими тенденции, но не и прогнози. 3 март възпалява традиционно русофобията у нас, но не очаквам нищо ново. Словесен боен танц с няколко предвидими стъпчици, вдигащи политически прахоляк. България има познанията през историческата съдба, свързала ни с Русия духовно през Православието, политически – през Освобождението от османска власт (или робство, ако говорим за емоционална възрожденска категория и не забравяме за кого е било понятието “рая”). Притеждаваме качественото предимство пред останалите европейци да бъдем помирители на Русия и Запада, можем го, но засега това е само потенциал.

 

Източник: http://epicenter.bg/article/Dots--Darina-Grigorova---Sotsialniyat-pol--e-nadnatsionalen-opit-za-obezobrazyavane-na-choveka/144418/11/0

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

25 коментар/a

кон боб яде ли? на 06.01.2018 в 09:41
Идеологическо оръжие на цивилизованите срещу варварите. Упорито се тикаме сред варварите. За светската държава и в светското общество НЯМА господ, свещени правила и ценности. Пишман феновете на Хилъри и Демократите да вдигнат ръка!
observer на 06.01.2018 в 09:54
Русия забрани пропагандата на хомосексуалните ценности и това разсърди иначе хетеросексуалните държавни ръководители на Запада и те отказаха поканите да посетят олимпиадата в Сочи. Нямаше го още казусът Крим, ситуацията с допингпробите, това беше единственият претекст. Години по-късно уважаваният Рамзан Кадиров подложи на репресии хомосексуалните си поданици, чиято вина беше самото им съществуване, това се прие за нормално, както признаването на Шериата, многоженството според Свещения Коран и говорителките по местните тв канали със забрадки. Прие се федерален закон декриминализиращ домашното насилие. Процесите се развиваха, активисти атакуваха театрални постановки, изложби, кинотеатри, последното във връзка с филм, който може би се отнася без нужното уважение към обявения за светец последен руски цар. Построена беше най-голямата джамия в Европа, Исакиевският събор за първи път от построяването си беше даден на Православната църква, ученичките в Татарстан вече могат да ходят на училище забрадени, нещо което Ататюрк навремето забрани. Днес космическите кораби ги осветяват със светена вода. Дали пък противопоставяйки се на една нравствена деградация, напомняща на онази в късния Рим, обкръжен от варварите, не се отива към едно ново средновековие? Къде между крайностите е верният път? Дали наблюдаваме борба между натрапвания либерализъм и истинските “духовные скрепы” или това е само начин да се намери отликата от другите във време, когато от комунистическата идеология и противопоставянето и на капитализма не остана нищо?
Helleborus на 06.01.2018 в 10:27
Хубаво е като говорим за ценности, да оставим настрана политиката, имам предвид, че ценностите са много, не е само зачитането на биологичния пол. Повечето управници по света имат проблем с едни ценности, макар да изглежда, че твърде много държат на други. Обаче който греши в едно, греши във всичко. Контролът, който упражняват над обществата в сферата на науката, образованието и ценностите, е най-големия им грях. Свръхконтрол, монопол, налагане на ценности през закони, всичко това е грешно, неправомерна власт. Те нямат право да монополизират горния етаж на човека. Затова нека почитаме НЕ Русия, а Законодателя, Който не е човек и спрямо Който всички грешим. За да не грешим, трябва да бъдем като Сина, да говорим истината, но без да задължаваме никой и без да насилваме обществената среда. Задачата на политиците не е да бъдат медиатор между Човека и Бога, а точно обратното, да се оттеглят, за да може Човекът да се подчини на своя си Господ по съвест. Това навремето се знаеше в политиката, "аз може да не вярвам в твоя Бог, но бих дал живота си, за да можеш ти да го правиш свободно" нещо такова. Дали има и един политик в света, който разсъждава днес така, не, всеки налага монопол над съзнанието!!!
неконгруент на 06.01.2018 в 10:34
Както винаги, академично-точна в анализите си! Единственото, което ме смути, е класифицирането на утопията за свръхчовека като "либерална". Смущението ми идва от това, че тази утопия е създадена от Ницше, а той е нещо като предтечата на антилибералните настроения сред интелектуалците в Европа и то по време, когато все още никой даже не се е сещал да заклеймява либерализма философски (не доктринално). Никакъв свръхчовек няма да намерите в материалистично-естественическата потребителска редукция на либерализма към тяло, издействащо си неограничен образ на райската консумация на живот. Свръхчовешкият опит е жертвен, себеотрицателен, разпредметяващ, а в съвременната либерална действителност всичко е отчуждаващо опредметяване, и дори и най-фините и рафинирани форми на едно такова опредметяване, няма как да отменят социалната есенциалност на съществата - на свой ред свръхчовекът нито е есенциална форма, нито е самоцелно социално производен в себеопределянията си.
а има ли кой да чуе това? на 06.01.2018 в 11:11
Суджуците дали разбират за какво става дума?
В. Николова на 06.01.2018 в 12:30
+ 1000 . Видях мислите си казани от тази симпатична жена . Статията е болезнената истина за всичко случващо се . Бог да пази православна Русия !
Стоян Лозински на 06.01.2018 в 13:39
Инстабулската конвенция е заредена с клопки, затова тя е лакмусът, който определя наличието или отсъствието на интелект. Ето една бе зспорно интелигентна жена, при това хубава! Това е дар от Бога за България. Съвсем скоро ще имаме истинските резултати от това невероятно преброяване на липса или даденост на сиво вещество сред нежната половина!
ДИАЛОГ на 06.01.2018 в 13:48
Гнусното си е гнусно. По Росен Ангелов.
Муйо на 06.01.2018 в 13:54
Доцент Григорова, като използувате термина "джендър", признавате неговото съществуване, което е груба грешка. Основното значение на gender е ГРАМАТИЧЕСКИ РОД. В английския език няма спрежение и склонение по род и огромното мнозинство от съществителните са безполови. Та някой умник от командата на чичко Сорос е приспособил тая граматическа конструкция към човешките полове. А и тактиката Ви е сбъркана. Вместо да стоите в глуха защита, защо не попитате какво мислят по въпроса главният съветник на Тръмп и неговата съпруга, съответно зет и дъщеря? А тва за "помирители на Русия и Запада" направо ме просълзи. Не сте чувала за "Новый мировой порядок создается против России, за счет России и на обломках России" (с) Збигнев Бжежински? Не знаете кой е Збигнев Бжежински? Не сте виждали банкнотка от един долар, непроменена от 1913 година, дето новият световен ред е нарисуван на картинка? Впрочем, моля за извинение. Муйо е ипостас от фолклорната троица тъпанари Муйо, Хасо и Фата, докато Вие сте публична личност.
ГЮРО на 06.01.2018 в 13:57
ОЩЕ ЕДИН ЕФЕКТИВЕН НАЧИН ДА ЗАТРИЯТ МАЛКИТЕ И ТЪПИ НАРОДИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ВАСАЛИ НА СИЛНИТЕ. НО ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ. КОГАТО ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ СТИГНЕ ДО СОДОМИЯТА, ЧАКА Я ПЪЛНО РАЗЛАГАНЕ И ИЗЧЕЗВАНЕ.
ДИАЛОГ на 06.01.2018 в 14:18
„О, Европа, Европа! Известно е рогатото животно, което винаги е било най-привлекателно за теб, от което все още те грози опасност! Твоята стара басня би могла още веднъж да се превърне в „история" - още веднъж една страхотна глупост би могла да те завладее и да те отнесе". Ницше. Отвъд доброто и злото
Муйо на 06.01.2018 в 14:48
Милото observer пак лъже в захлас: "Русия забрани пропагандата на хомосексуалните ценности и това разсърди иначе хетеросексуалните държавни ръководители на Запада и те отказаха поканите да посетят олимпиадата в Сочи." Факт: Путин забрани пропагандата на педерастията, лезбийството, педофилията, зоофилията и некрофилията сред непълнолетни. Втора лъжа: "уважаваният Рамзан Кадиров подложи на репресии хомосексуалните си поданици, чиято вина беше самото им съществуване," Факт: досега няма жив пример. Няма и как да има, щото в култура на воинство и мъжественост да си признаеш, че едничката ти мечта е да ти го начукат отзад е политическо самоубийство. "това се прие за нормално, както признаването на Шериата, многоженството според Свещения Коран и говорителките по местните тв канали със забрадки." - очевидно лошо и неправилно. А как стоят нещата в основния съюзник на Израел в Близкия Изток, а именно Саудитска Арабия? Има ли говорителки по местните тв канали, със забрадки или без? "активисти атакуваха театрални постановки" - бе костумчета за сто и двайсе хиляди долара, когато всички на сцената са голи, мен ме навява на мислата за кражба на сиромашки грошовце, което няма как да се получи без знанието и съгласието на министър Швидко и министър-председателя Недимон. "Исакиевският събор за първи път от построяването си беше даден на Православната църква," Без коментар. Зашеметяващо лъготене, известно като хуцпа. "ученичките в Татарстан вече могат да ходят на училище забрадени, нещо което Ататюрк навремето забрани." А как могат да ходят ученичките в Германия, Франция, Белгия, Швеция и Холандия? Не бе, нямам нищо против Ататюрк като ардински помак, приел юдаизма. Интересно ми е как ходят ученичките-мюсюлманки в горепосочените страни и защо.
observer на 06.01.2018 в 20:53
Муйо, да не различаваш сарказма от тролското дрънкане е едно, да си кривиш душата друго. Тоест, имаме избор - дефицит на интелигентност или честност. А смисълът пък съвсем ти е отбягнал. А той е, да обясня простичко и ясно: От едната страна е либерализмът, рушащ базисни ценности със сексапилните брадати певици, от другата реставрация на средновековието с дебелите брадати попове с кадилниците. И което е най-лошото, и двата пътя са просто различни форми за манипулиране на “широките народни маси” от елитите.
observer на 06.01.2018 в 20:58
И още, точно тази Русия не ми е пример. Най-малкото, защото не ми плаща. Пък може би и от морални съображения.
Динозавър на 07.01.2018 в 01:05
Искрено благодаря на доц. д-р Д. Григорова за битката, която води срещу Содом и Гомор. Малко се успокоих, защото има все още мислещи, знаещи и борбени българи и българки. Битката тече и не може да изоставим бойното поле - зад нашите гърбове са нашите деца и внуци. Нямаме право на загуба - загубим ли, губим децата си. Вече либерализмът загуби човешко лице и затова го наричаме нео-либерализъм и либерастия и лицето на либерастията вече е лицето на рогатия дявол. (Ницше едва ли е сънувал уродливата, подла и коварна либерастия от началото на 21-и век - за сведение на "неконгруент", - т.е. паралели с неговия свръх човек едва ли са уместни.) Хегел: 1. Единство и борба на противоположностите. 2. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. 3. Отрицание на отрицанието.

Напиши коментар