“Си Дзинпин е скроен по съветски модел. Той има визия, знае накъде отива и иска апаратът да го следва послушно. Той третира партията като армия. Не вярва в разнообразието, а в централизацията, за да постигне целта си. Той се връща към Китай по съветски модел от 50-те и 60-те г. на ХХ век”. Дейвид Шамбау, един от най-големите американски китаисти е разтревожен от овладяването на китайското общество от Комунистическата партия и предупреждава за риска от голям конфликт с Тайван.

 

 

Той е един от най-уважаваните американски синолози в света, автор на много книги за Китай. Професор по политически науки в Университета “Джордж Вашингтон”, през 2015 г. Дейвид Шамбау предизвика спорове чак в Китай със статията си в “Уолстрийт Джърнъл”, в която обяви “рухването” на китайската комунистическа система (“Предстоящата китайска катастрофа”). Оттогава президентът Си Дзинпин се насочи към неограничен мандат и безпрецедентна политическа власт, благодарение на изменение на китайската конституция през март. Новият император вече предизвиква Доналд Тръмп и показва мускули в Азия.  Дейвид Шамбау, автор на книгата China’s Future (2016), анализира тези промени пред кореспондента на “Фигаро” във Вашингтон.

 

 

- Изненадахте ли се от концентрацията на власт в ръцете на Си Дзинпин?

 

- Изненадан съм от централизацията и персонализацията на властта. Си върна Китай в патриархалната система от епохата Мао. Постепенната институционализация, на която станахме свидетели през последните десетилетия, бе пометена от управлението на един-единствен човек. Той създаде много комисии, които му се отчитат пряко. Мисълта на Си бе вписана в Конституцията. Това е смущаващо.

 

- Може ли да отиде по-далеч?

 

- Би могъл да отиде по-далеч в култа към личността, който вече е много силен. Той вече е кормчия, водач. Но все още не е божество, какъвто беше Мао. Все още има институции, за разлика от епохата на Културната революция, но той доминира в тях. 

 

- Как си обяснявате засилването на тази власт?

 

- Си Дзинпин е скроен по съветски модел. Той има визия, знае накъде отива и иска апаратът да го следва послушно. Той третира партията като армия. Не вярва в разнообразието, а в централизацията, за да постигне целта си. Той се връща към Китай по съветски модел от 50-те и 60-те г. на ХХ век, когато баща му (Си Чжунсюн - вицепремиер, уволнен от Мао през 1962 г. - б.а.) беше на власт. 

 

- Къде иска да отиде? Каква е целта му?

 

- Той има доверие в себе си и в Китай. Направи внимателен преглед на международната ситуация и видя стратегическа възможност. Той е националист. Китай е велика сила и трябва да бъде уважаван в света, както отбеляза Конгресът миналата есен. Си води много волунтаристка международна политика, по подобие на стратегията му за “новия път на коприната”, с военно засилване и подем на икономиката.

 

- Идването на Доналд Тръмп на власт засили ли неговия анализ?

 

- Абсолютно. Няма нужда да бъдеш голям учен, за да видиш, че Америка е в пълен безпорядък. Реформата на Народната освободителна армия е приоритет за Си Дзинпин, за да “печели” войни, както повтори многократно. Тайван е част от тази визия. Той иска да реши този исторически въпрос. 

 

- Смятате ли, че може да предприеме действия срещу бунтовния остров?

 

- Рискът не е за пренебрегване. Си иска да принуди Тайван да капитулира. Той използва икономически санкции, особено с ограничаване на инвестициите, на туризма. Той също така засилва международната примка около острова, но не се страхува да използва сила.

 

- Какво ще направят САЩ?

 

- Джон Болтън, новият съветник по националната сигурност на Тръмп, е приятел на Тайван. Предполагам, че ще предизвика Китай. Той е способен да потъпче червените линии, определени от Пекин, като вече заплаши да реагира в случай на пристигане на американски кораби на острова, или на военно сътрудничество. Болтън ще предизвика Си. Наблюдавайте това досие, то може да избухне още утре!

 

- А Южнокитайско море, друга яблка на раздора с Вашингон?

 

- Китайците си построиха изкуствени острови и няма да има връщане назад. Играта свърши. Но нестабилността на Тайван е подценена. Аз съм разтревожен от това. 

 

- Как анализирате посещението на Ким Чен-ун в Пекин по покана на Си Дзинпин?

 

- Китай преследва собствените си интереси. Той не иска да бъде отстранен от процеса. Но Си и Ким не образуват щастлива двойка. 

 

- Вярвате ли в търговска война между Китай и САЩ? Кой ще загуби повече?

 

- Пекин ще отговори, но не вярвам, че ще има ескалация. Китай има повече за губене от САЩ, защото има нужда от износа, за да поддържа растежа си. Той ще пострада от конфликт, който подкопава подема на икономиката, принуждавайки правителството да поддържа заетостта и растежа с кредити, за да компенсира загубата на перспективи, вместо да залага на качеството. 

 

Не мисля, че американските мултинационални компании ще бъдат сериозно засегнати. Положението на чуждестранните компании в Китай вече е лошо и трудно може да стане по-лошо. Китайският пазар е мечта от век насам и задълго ще остане такава! Но един конфликт няма да предизвика рухване на китайската икономика, която има солидни основи. Тя може да компенсира вътрешно своите загуби и да се затвори за света при нужда. 

 

- През 2015 г. вие обявихте, че китайската система ще катастрофира. Сбъркахте ли?

 

- Терминът, използван в заглавието (crack up) беше избор на редакторите на “Уолстрийт Джърнъл”. Никога не съм предричал “катастрофа” на системата, а нейния бавен “залез”. И днес го твърдя още повече. Системата няма да рухне, но не е толкова силна, колкото изглежда. Поразен съм от противоречието между доверието на Си Дзинпин във външния фронт и неговата параноя по отношение на вътрешния, където действа много отбранително. Той е обсебен от рухването на СССР. Притиска системата със своите чистки и антикорупционната си кампания, създавайки много недоволни. Тези несъгласни гласове не се чуват, но те са там. Предричам дълъг залез от десет до двадесет години. 

 

- След 20 г. Си Дзинпин ще бъде ли все още там?

 

- Да, без съмнение.

 

- Има жестока репресия над всеки несъгласен глас. Колко дълго китайското общество може да го приема?

 

- Това е голям въпрос. Китай е общество, изпълнено с разногласия, крещящи неравенства и демографски предизвикателства, сред които застаряването. Моята интиуция е, че едно общество не може да приема безкрайно да живее в тоталитарна държава. Китайците не са глупави. Те напускат страната. Партията си прави сметка да заложи на национализма.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

9 коментар/a

“Си Дзинпин е скроен по съветски модел. Той има визия, знае накъде отива и иска апаратът да го следва послушно. Той третира партията като армия..." на 30.04.2018 в 12:17
Това звучи обнадеждаващо за бъдещето на Китай и на имперския му народ!
Мильо Лудия на 30.04.2018 в 12:31
не знам какъв синолог е тоя, обаче това може да го каже всяка редова сороспия.
политическа наука...от САЩ на 30.04.2018 в 14:04
Не знам за Си Дзипин, кой го следва послушно....но знам, че в 21 век, в САЩ- "най- изключителната демокрация", Гуантанамо съществува затвор- лагер за мъчения и безсрочно задържане на хора, без съд и присъда...
Mockingbird на 30.04.2018 в 16:41
аз лично замръзвам от страх пред рицарските доспехи на някой си, печелещ прехраната си с нарицателното: "китаист", или не дай -си - Боже "балканист". разбира се, самочувствието на такива, като господина, които веднъж или дваж в живота си са пресичали с помощ до китайския квартал, за да си поръчат "хот-дог", черно, африканско кафе с "вашингтон пост" е доста по-голямо от това, на самите китайци живеещи в хонг-конг, но да оставим на страна страховете, родени от медиите на ротшилд и клинтън. китай никога в историята не бил решение. китай винаги е бил едно временно убежище на надеждата у народите да живеят в мир. дори китайската стена изразява тази надежда, макар и във време на безкрайни династии. "- Има жестока репресия над всеки несъгласен глас." - за репресии над свободния глас в системата на евреите ме питайте мене. аз ще ви разкажа как са ме преследвали, защото са имали права, а никакви задължения и отговорности, да не говорим пред бъдещето си!
Mockingbird на 30.04.2018 в 17:05
шамбау, разбирам усилията ти да станеш еврейски шам-бау, "дърво на медузите", но схемата ти не съвпада с нашата. ти си аут. можеш да събираш вдървено сирене по кофите за боклук, за да се прехранваш. но едва ли! ти си много по-пропаднал!
Ха ха ха на 01.05.2018 в 20:47
Освен усмивки, друго не може да предизвика този "анализ". Гладна кокошка, просо сънува! Китай е много гъвкав и последователен, за разлика от Америка, на която на тава на държавния дълг вече се виждат ... звездите. Те китайците въобще не са глупави, и вие не сте! Обаче за разлика от вас, могат да минат без вашите плащания в неценна /вече/ хартия. Докато вие не можете да минете без китайската шир потреба и не само! Това е същностния проблем за САЩ. Сега да видим как Тръмп ще върне инвестициите и най-вече - производствата. Има и друго, много по-важно - загубата на трудови навици у потребителското ви общество на сианисти, цоциалисти и соросоиди! Честит ви 1 май! И помнете българската поговорка, че който не работи, не трябва да яде! Ще разберете съвсем скоро какво е това соцреализъм с ... дефицит на стоки първа ръка. И не само. Ще разберете какво е това СССР.
Българина на 02.05.2018 в 09:34
Интересно как всички евреи като този, който е Ашкенази, са все глобалисти и антидържавни, пречи им всеки, който иска държавата да му е силна като Си, Орбан, Путин и т.н. Ами защо тогава израел не влезе в арабската лига или не си направят един близкоизточен съюз като ЕС? А на нас ни набутаха турция! Евреите са в дъното на глобализма и либерастията но ще им се върне като бумеранг в десетаката.... Скоро пак няма да имат държава имаха шанс и го прополяха
Симчо на 05.05.2018 в 00:26
Типичен давид, хем се фука, хем го е шубе, че с края на "Американския свят" ще дойде и техният.
Наблюдател на 09.05.2018 в 14:58
Нещо за правата на човека? Постоянно говорехте против Китай и "защитавахте" правата на човека. Но след като Китай започна да ви изпреварва, забравихте "човека".

Напиши коментар