Струва ми се, че с „убийството“ на Аркадий Бабченко се повтаря случая „Скрипал“. „Този втори случай, за мен, затвърждава мнението, че подобни операции все по- често се появяват и в арсенала на терористични и крайно радикални групи. Различават се засега само по това, че им личи по-ниския професионализъм“. Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт специалистът разузнавач о.р. ген. Тодор Бояджиев, който припомни няколко убийства от близкото минало, организирани от тайните служби.

 

Ще започна, споменавайки две неща, които вече съм казвал във връзка със случая “Скрипал”:

- Древноримският оратор и държавник Цицерон е казал – “Ако искате да си обясните дадено събитие, най-напред трябва да си отговорите на въпроса “Кой има интерес?”

- Новият случай затвърждава мнението ми, че подобни операции, които бяха едни от най-секретните, изтънчени и бих казал най-брутални и перверзни инструменти в арсенала на тайните служби и на Изтока, и на Запада, днес все по-често се появяват и в арсенала на терористични и крайнорадикални групи и движения. Засега се различават само по това, че им личи по-ниския “професионализъм”, но това не изключва в никакъв случай зад тях да стоят и “професионалнн” специални служби.

Обикновено когато в медиите се заговори за така наречените “мокри дела” казионните журналисти на прехода дават за пример случая “Георги Марков”, като го обкичват с измислена и от никого недоказана “екзотика”. И никой не се сеща да припомни убийствата на Генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд, на Патрис Лумумба, на демократично избрания президент на Чили Алиенде, взривяването на кораба на Гринпийс и ред други подобни акта, в които имаха пръст и американски, и френски, и белгийски, и други специални служби. Припомням това, защото този варварски инструментариум е бил и за съжаление все още присъства в арсеналите на много служби. Преди няколко десетилетия американският Конгрес прие закон забраняващ на специалните служби две съществени неща – планиране и осъществяване на убийства и използването на журналистическо прикритие за разузнавателна дейност. Но законът просъществува само от “ден до пладне”. На международната арена се появи Ал Кайда и забраната беше вдигната.

Версии за случая “Аркадий Бабченко”:

- “copy-paste” със случая “Скрипал” – много общи елементи в детайлите и твърде много съвпадения в мотивите;

Петро Порошенко – президентът на Украйна, буквално в момента на обявяване новината за “убийството” зае позата на Тереза Мей – пистолетът още е димял когато той посочи с пръст Русия. И нима мислите, че украинските служби биха отишли на подобна инсценировка без санкция от най-високо място и че той не е знаел?

Бабченко веднага след “възкръсването” си, в първото сензационно появяване пред медиите, поднесе извинения на съпругата си, че не я предупредил. В същия момент, говорителката на службите заявява, че жена му е била в течение на операцията от началото й.

Преди месец Аркадий съобщава в профила си в Туитър или Фейсбук, че се готви покушение срещу него, а операцията е в ход от два месеца и той знае, че това е инсценировка. Да не говорим, че в това си съобщение той използва изрази като “но аз съм жив и ще танцувам на гроба на Путин”. Оставям без коментар този “изблик” на “известния журналист”.

Въобще куп недоработки и недоизпипани детайли.
Както и в случая “Скрипал” и до днес няма обяснение защо англичаните отказаха руското предложение за сътрудничество в разследването, защо крият Скрипал и дъщеря му, защо отказват контакт с тях не само на легитимните руски власти, а и на най-близките им роднини и т.н. и т.н.

Киев даде домакинство на финала на европейската купа между Реал Мадрид и Ливерпул, покани испанския почетен крал Хуан Карлос (баща) и българския министър-председател, като изявени фенове на “белия балет”, но още не може да преглътне факта, че след две седмици стартира Световното първенство по футбол в Москва. Ако може да се вгорчи настроението на Путин и Русия, управляващите в Украйна само ще бъдат доволни.

- Случаят “Скрипал” се изчерпа, а влиянието на Русия и Путин продължава да расте на фона на нарастващи противоречия между интересите на САЩ и Европа.

- престъпление “под чужд флаг” с възможни “поръчители”:  чужди специални служби; украински опозиционни сили (вътрешни; Източна Украйна; Донбас; Крим); антируски и антипутиновски сили.

В случая “Бабченко” става въпрос за използване на журналистическата професия като покривало за конкретна операция на специални служби, независимо кои са. Става дума за "престъпление под чужд флаг" с цел да бъде припознат за виновен някой друг. Много служби могат да използват чуждия флаг с цел засилване на антируски настроения и да се пречи на търсене на по-деликатен тон в разговорите с Русия.

По тази причина ръководителите на такива авторитетни организации като ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) и на “Репортери без граници” излязоха с критични декларации за инсценировката на украинските служби за сигурност.

 

Източници: БНР, Епицентър.бг

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Историята на Г-7

Историята на Г-7

Г-7, събрани на среща на върха в петък и събота в Канада, е неформална...

4 коментар/a

observer на 01.06.2018 в 17:42
Генералът е врял и кипял, интелигентен събеседник е и се въздържа от пропагандистки внушения. Вярно е, че запазена марка на службите винаги е бил професионализмът в политическите убийства и примерът с Рамон Меркадер и Лев Троцки е показателен. Но има и друго. Убийството на Георги Марков е демонстративно шпионско, като от филм с Джеймс Бонд, така че да се досетим, кой стои зад него. Но кой е всъщност, не се разбира. Може да са англичаните, търсещи провокация, може да се нашите, целящи ефекта на назиданието. Така е и с полония и новичока. А с Бабченко е по-различно. Малко вероятно е Русия да отмъщава при нестихналите скандали със Скрипал и Боинга, почти по време на Петербургския икономически форум и две седмици преди световното по футбол, но може пък и украинската държава да не е, може да са някакви маргинални сили, от източната, от западната част на Украйна, казаци някакви. Лумумба, Алиенде бяха ясни. Но кой уби Кенеди, не само не се разбра, но и защо го убиха също. Хиляда хипотези има.
odd на 01.06.2018 в 20:13
observer - прочети писмото на Г.Марков до приятеля му Димитър Бочев и после помисли - ако беше поискал да се върне в България ( много вероятно и да е имал такова желание) .... дали биха го оставили "демократичните" служби да им забие такъв шамар ?!? .... .... със сигурност много голяма част от хората в повечето западни държави по онова време биха хукнали към България ако са можели реално да сравнят начина на живот при тях и в България , но "демократичната" пропаганда им е промила мозъците много преди да се заеме с нас ....
Айде, айде! на 02.06.2018 в 12:51
Георги Марков си го утрепаха ингилизите. Бил е двоен агент. И са го наказали по такъв начин че да извлекат полза от смъртта му. Негов колега от BBC в тв интервю разказваше как цялата редакция е страняла от Марков. Усещали са моралната му нечистоплътност. Според английските "спецове" в България не можело да се произведе че и пробие съчмата намерена в тялото на Марков - 1.7мм. Така логично намесиха СССР като технически изпълнител на "българският чадър". Удобно. Само че този чадър никой, никога не го е виждал! А направата на съчмата е фасулска работа, пробиването също не е сложно. Както се оказа че Новичок вече е Старичок който може да се произведе в повечето държави. Рицинът с който е отровен Марков, може да се добие в домашни условия, без мощностите на секретни руски лаборатории. Ама върви разправяй че нямаш сестра!
Дядо Кольо на 02.06.2018 в 23:39
Петро Порошенко..., Тереза Мей..., Натаняху... видя ръката на Хисбула докато автобусът в Сарафово още димеше.

Напиши коментар