"Мултикултурното общество е дълбоко параноично и сепаратизмът е естествена част от неравностойните мултикултурни общества. Всеки смята, че е жертва на всички, но никога няма да има общо удовлетворение. В свят, в който другият не става като нас, имаме нужда да знаем колко ще бъде “другият”. Въпросът за отношението между мнозинството и малцинствата е много важен. Защо? Еврейската история е просветляваща: когато си малцинство, зависиш от доброжелателството на мнозинството".

 

 

Кристоф Гилюи е френски географ и есеист, който теоретизира идеята за периферната Франция - за онези негови съграждани, които в края на ноември м.г. се оказаха с жълти жилетки на кръговите кръстовища, обявявайки война на повишаването на цените на горивата. Според него днес тази народна Франция е обречена на огорчение, защото е далеч от големите градове, встрани от пазара на труда и е културно демодирана, изпаднала в жалката ситуация на излишна част на обществото. 

 

- Липсата на социално и етническо разнообразие често се сочи като основната причина за затварянето в идентичността, което разделя страната…

 

- Мултиетническият квартал не води непременно до смесени социални мрежи. Когато един квартал се обуржоазява, се наблюдава истински феномен на социален сепаратизъм. Да вземем за пример колежите в източната част на Париж. Това означава, че хората, които са по-отворени към мултикултурния модел, също могат да бъдат актьори в гетоизацията на кварталите. Не мисля, че са цинични, а искрени. Просто съзнателно или не, те създават динамика, която води до още по-голямо разцепление в социалната организация… Наблягам на термина актьори; те са актьори в степента, в която правят избор и могат да променят хода на нещата - задоволените категории винаги имат възможността за мобилност, което невинаги е така  с народните слоеве, предградията, като периферната Франция.

 

- Тоест елитите също култивират свое идентичностно затваряне?

 

- Да! Светът отгоре се е откъснал, превърнал се е в средновековна цитадела и е изоставил всяко понятие за общо благо. Пак казвам, че не мисля, че това се случва поради цинизъм, а по-скоро забрава. Забравиха, че съществува народ. Освен това  изчезването на средната класа и изчезването на ценностите на обществото взривиха модела. Елитите изоставят общото благо, оставяйки значителен риск за социалната държава. Не бива да се учудваме, че народните класи се стремят да съхранят това, което им е останало - техния социален и културен капитал. Ние сме в глобализиран модел и това, което преживяваме, го преживяват и други. 

 

- Може ли френският модел на интеграция да бъде бариера срещу този феномен на затваряне в себе си?

 

- Можем да обсъждаме безкрайно републиканския асимилационистки модел, който според нас беше най-добрият в света… Ние няма да станем като англосаксонците комуниратисти, а ще бъдем в състояние да асимилираме! Защо не, освен че това никъде не работи. Защо? От една страна, заради влиянието на потоците, а, от друга, заради изчезването на средните класи. 

 

Интеграцията се извършваше най-напред чрез огледален ефект. Хората искаха да приличат на съседа си, който имаше работа, на съседа, чиито деца ходеха на училище, което им обещаваше социално издигане, на този съсед, ухажван от политическите партии и културно “уважаван” от големите фигури в киното, например… Американският начин на живот означаваше да пристигнеш в САЩ и да имаш желание да заприличаш на съседа си!

 

- Не изпитвате ли носталгия към един митологизиран народ?

 

- Аз не митологизирам народа, почти навсякъде има расисти, негодници, хомофоби и антисемити, само че онези горе, са по-дискретни. Дебатите за интеграцията или асимилацията могат да продължат безкрайно, защото липсват агенти на интеграцията. Те си тръгнаха. Смятат ги за “загубеняци”, “губещи от глобализацията”, “нещастници” и т.н. Кой има желание да прилича на “нещастник”? Никой. 

 

- Мислите ли, че културният сепаратизъм е станал неизбежен?

 

- Мултикултурното общество е дълбоко параноично и сепаратизмът е естествена част от неравностойните мултикултурни общества. Всеки смята, че е жертва на всички, но никога няма да има общо удовлетворение. В свят, в който другият не става като нас, имаме нужда да знаем колко ще бъде “другият”. Въпросът за отношението между мнозинството и малцинствата е много важен. Защо? Еврейската история е просветляваща: когато си малцинство, зависиш от доброжелателството на мнозинството.

 

- Как си обяснявате този изблик на идентичностни дискурси?

 

- Параноичното общество, в което никой никога няма да бъде напълно удовлетворен от съдбата си, е общество, в което всеки винаги ще мисли, че е в културна опасност. Това създава безпокойство. Има една форма на утопия за обществото “Обединените цветове на Бенетон”. Този мит е изпълнен с наивност. Мултикултурното общество е напрегнато заради поляризацията на заетостта. В световен мащаб ясно се вижда, че повече работни места се унищожават, отколкото създават. Хората разбраха, че става дума за мрежа. Това разбиране засилва социалния и културен стремеж да живеят в група. Въпросът за расизма е присъщ на човешкото битие, предизвикателството е да се намали напрежението.

 

- Според вас популизмът е логично следствие от глобализацията…

 

-  Демонстрациите на “жълтите жилетки” казват: “Искаме да сме част от обществото. Искаме да бъдем интегрирани икономически. Искаме работа, айфон и абонамент за “Нетфликс”. Тези хора са част от глобализацията като всички останали. Работническата класа играеше играта на глобализацията, гласуваше за Европа и днес се оказа в челна конкуренция с китайските работници. Не можем да я обвиняваме, че се съмнява. По същия начин аз не вярвам, че брекзитърите са “против Европа”, те просто искаха да обозначат съществуването си и да запазят онова, което им е останало - социален и културен капитал, способен да намали нивото на социална и културна несигурност. 

 

Още от Кристоф Гилюи: http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/kristof-gilyui-krayat-na-srednata-klasa

www.glasove.com/categories/intervyuta/news/kristof-gilyui-zhyltite-zhiletki-pokazaha-che-narodyt-e-zhiv

http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/kristof-gilyui-i-dejvid-gudhart-vyzmozhno-li-e-pomirenie-mezhdu-sveta-otgore-i-sveta-otdolu

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

Кристоф Гилюи: Мултикултурното общество е дълбоко параноично на 13.05.2019 в 15:24
Не знам какво е мултикултурното общество, то споед мен също не знае какво е, но писаницата е шизофренична!
Ала бала на 13.05.2019 в 16:20
Псевдо интелектуална драсканица. Поредното дрън-дрън, ах колко съм умен,ах как красиво се изразявам.
мулти-култи на 13.05.2019 в 17:56
Уроците на Венецуела или крахът на социалната инженерия: https://cont.ws/@RuslanBah/1322944?promo=43742
Костов на 13.05.2019 в 23:14
Присъединявам се към първите двама коментирали.
Руслан Бах, нищо ново на 14.05.2019 в 07:51
Вече четири века англосаксы-те са трън в очите на руските управници по съвсем прозаична причина - колониална конкуренция.
до горния на 14.05.2019 в 08:57
Русия никога не е била колониална страна. Колониализмът е протестантски и либерално обагрена империалистична политика. Четете Пол Кенеди.
Поради географски причини обаче на 16.05.2019 в 09:24
Русия се развива като териториална империя, докато ограничените в тесните европейски граници Англия, Франция, Испания, Португалия, Белгия и Холандия като колониални империи. Сблъсъкът между руснаци и англичани е на полето на Азия, където и двете империи имат интереси. В един момент Русия и Наполеонова Франция дори са съюзници срещу британците.

Напиши коментар