"Проведеното външно оценяване в IV клас за пореден път доказа, че тази процедура е статистическа гимнастика за доказване на знания, които, за съжаление, не кореспондират с реалните". Това се казва в позиция на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" за ползата от оценките и матурите. "Новият формат на структуриране на начален етап цели намаляване на стреса и повишаване на качествените резултати, а малките матури сякаш целят да докажат тази хипотеза", пишат синдикалистите.


Ето и цялата позиция на учителския синдикат към КТ "Подкрепа", подписана от председателя Юлиан Петров:

 

"Тенденцията в мини матурите, както и в останалите матури, е избягването на слаби оценки и неглижиране на смисъла от тях, но високите резултати не показват постигането на по-добри знания, социализация и възпитание...Това се прави с простичка оценителна система, в която учителят няма вариант да пише двойка, защото всички трябва да имат шанс да бъдат документално доказани като "успешни", след което, разбира се, да станат и "успешни" студенти. Слабата оценка или двойката вече няма почва в българското образование по две основни причини. Първата е, че тя далеч няма стимулиращото и амбициращо въздействие върху ученика за по-добро представяне. Слабата оценка вече действа твърде стресиращо на българския родител, който, вместо да мотивира детето си към по-добра резултатност, се опитва да "мотивира" административно или агресивно учителя и директора да не оценява по този лош начин детето му.

Втората причина за игнорирането на двойката като оценка е заложената в новия механизъм за преодоляване на образователни дефицити процедура, злощастен опит за нова политика, при която родителят е освободен от задължения и отговорности за слабото представяне на своето дете. Задълженията и отговорностите за успеха на ученика са вменени на учителя, който, при слаба оценка, трябва да организира допълнителна работа за този ученик след учебните часове или през ваканциите. За да има още по-голям драматизъм в тази ситуация, осигуряването на присъствието на ученика за допълнителна работа, зависи от съгласието на родителя. Ако той не се съгласи, то неговото дете няма как да получи възможност в образователната институция да преодолее образователните си дефицити.

Едва ли досега тенденцията за намаляване на броя и неглижирането на текущи, срочни и годишни оценки, поставени от учителите, е доказала своята ефективност. И въпреки това се налага една българска иновация, при която всеки учител трябва да мотивира и аргументира всяка оценка, най-вече различната от шестица, практика, която не е традиционна във водещите образователни системи.

Творците на образователните норми реално поставят под съмнение почти всяко решение на учителя, касаещо методите на преподаване, партниране, оценяване и др. Поставянето на добрия учител като качествен авторитет под постоянно съмнение и натиск, разбираемо го определя не като приоритет на образователните институции, а често като неудобен и нежелан в системата. В резултат много качествени учители я напуснаха.

Като контрапункт на казаното досега, на учителя в България се гласува "огромно" доверие, за да изпълнява несвойствени за професията му дейности и способности: дежурства в коридори и училищни дворове, медицински знания за първа помощ, антитерористични умения, бодигард на ученици или квестор, аниматор на пътуващи ученици и още много други. Като пример в модерните образователни системи тези дейности се изпълняват от квалифицирани, но непедагогически специалисти. Във Великобритания всички участващи в изпитите квестори са щатни специалисти без педагогическо образование.

Преди 2000 години Квинтилиан е казал: "Практика без теория е по-ценна от теория без практика". Това е и препоръката на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа": нека чуем гласа на българския учител, за да градим успешни политики. Днес нямаше да имаме тежкия проблем с ненужната бумащина, агресията в образователните институции, ако само се бяхме вслушали и послушали този глас, а учителската професия щеше да бъде желана и търсена".

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

Helleborus на 15.05.2018 в 15:33
Училището се използва като социална институция, като сиропиталище. То има цели, които нямат нищо общо с образователните. Наричат ги социализация и интеграция, чиято задача не се крие, че е максимално откъсване на децата от семейната среда, което е престъпление срещу българското семейство. Скритата цел е семейството да не се счита единствената институция, овластена по естество да се грижи за децата, а да се счита по-скоро вредно и препятстващо развитието на децата. Докато някой ден родителите сами ще започнат да се страхуват от себе си и ще изтърсват децата в институция още от раждането им. Това изместване на целта на училището изисква от него да не отпадат ученици, защото те ще се приберат у дома, което министерството не иска да допусне. Тук знанията нямат нищо общо, целта е тази от истанбулската конвенция – изкореняване на всяка традиция и влиянието на родителите. Няма никаква образователна логика да трошиш държавни пари и ако не си научил, че две плюс две е четири, да учиш корен квадратен и ако не си научил азбуката, да анализираш Слово за буквите. Реално погледнато никой нормален учител не би препоръчал преминаване нагоре при непостигнато ниво, ако отидете на частни уроци, ще учите азбуката, докато не я научите и ще правите едно нещо, докато не постигнете резултат. Преминаването на невежи нагоре, може да се равни на влизането в шампионската лига на някой, който не може да уцели топката. Учителите се превръщат във възпитатели в детска градина, учебен процес нямаше още преди десетина години. Всички плащаме за това, невръстни да се шматкат нагоре надолу, да пият топло мляко и да се малтретират по коридорите, тоалетните и дори в час да малтретират учителите си. След което искаме да станат работници в някое предприятие, без никакви трудови навици, без никаква дисциплина, без умения, само с мечти да продължат това безполезно съществуване и безсмислено вегетиране, което МОН им е осигурявало с години. Затвърдените ценности са тези от евровизия –„ аз съм красиво същество“- просто защото родителите ми са си направили труда да ме родят. Нищо, че не ги слушам, не ги уважавам и не върша нищо обществено полезно.
Васил Здравков на 15.05.2018 в 17:48
Съгласен съм, че училището напълно се е откъснало от ролята на родителите, въпреки всички настоятелства и родителски съвети. Училището се съобразява единствено с абсолютните простотии на чиновниците в МОН и инспекторатите. Ако някой родител случайно се зачете в учебниците, ще изпадне в ужас и стрес, а какво да говорим за децата. Дъщеря ми учи в най-елитната нечастна гимназия в София - испанската и й казват, че при завършване няма да й дадат сертификат за владеене на езика. Това е пълна простотия.
Атанасов на 15.05.2018 в 18:16
Helleborus, поздравления за коментара Ви!
Когато познат работил в Америка сподели на 16.05.2018 в 08:18
Че училищата там са за да не са децата на улицата, не го разбрах. Преди години беше. Е, днес ми е ясно! ................... Нашите деца, за да не са на улицата ги вкарват в занданите училища с камери и надзиратели. А който иска знание, ако родителят успее да надделее и има време и средства намира частни учители и докъдето я докарат.
помнещ на 16.05.2018 в 09:42
Ако има нещо по-лошо от невежеството, то вероятно това би било осъзнатото и прието като норма такова. Средното образование девалвира до абсурдност. Не зная как и защо допуснахме да ни залива войнстваща неграмотност. Придобиването на знания вече е някак непрестижно, демоде дори. В главата ми сега изникват спомени отпреди повече от 30 години, имахме в обучението си предмет, наречен "Машинознание", странен някакъв, строго специфичен. И до днес обаче го асоциирам с една "желязовъглеродна диаграма", изникват ми в главата термини като "ледебурит", "цементит", каквото и да означават те. Но това са спомени някакви, реалностите са стряскащи. Малко странно ми е как лековато и с добродушен хумор приемаме от екрана на национална медия, бъдещи фармацевти да ни убеждават, че Слънцето изгрява от запад, бъдещи журналисти да благодарят за "поУщряването" им с някаква награда, дами с претенции да назовават точно размера на кубиците силикон в гърдите си, но да мълчат упорито по въпроса с кои държави граничи България, например. Говорим за устойчиви тенденции, които няма да се променят в близко бъдеще. А това вече е проблем.
Спиноза на 16.05.2018 в 10:20
Глупости! Това съсипване на образованието беше извършено предумишлено и целенасочено, под американски диктат. А тукашни американски подлоги се опитват да ни баламосват, че намеренията били добри, но нещо се объркало, българите все съсипваме хубавите западняшки намерения, защото сме прости балканци... В САЩ тази технология беше приложена преди 30-40 г., резултатите са видни - в САЩ само богати могат да си позволят добро образование на децата, има частни училища, в които се преподава математика от руснаци, по програми и учебници от СССР.
Спиноза на 16.05.2018 в 10:24
Естествено, просто богатите искат да осигурят липстата на конкуренция за своите деца, лесен и удобен живот, когато децата на простолюдието са неграмотна, малоумна, просташка биомаса от управляеми и безправни роби, търкащи талончетата на всяка лафка на пеевски.
ВЪЛЧЕВИТЕ РЕФОРМИ на 16.05.2018 в 12:56
Мина едно цяло поколение, изпитало на гърба си реформите на Даниел Вълчев, който винаги се хвали, че той е въвел матурите. Какъв е резултатът всеки го вижда. Когато образованието не е ценност за обществото, когато то няма смисъл и за бизнеса, няма защо да се изненадваме, че голяма част от учениците нямат базови познания. Родителите пък скачат, че на децата им било трудно, безинтересно. Та нима след като свършат училище всичко е лесно и интересно? Трябва да е ясно, че в училище трябва да полагаш усилия, да си дисциплиниран и отговорен и пр. Когато ги няма тези и други неща, израстват неграмотни, мързеливи и агресивни млади хора. Най-голямата вреда според мен е разрушената социална среда.
Не.... на 16.05.2018 в 19:09
Становището показва съвършенството на системата и вината на родителите. То е основа за жестока агресия срещу деца и липсата на посока. Педагогиката е мъртва. Да живее психотерапията.
Helleborus на 17.05.2018 в 21:37
Ще ти обясня защо родителите нямат такава вина, защото са обезправени. Да кажем, че си родител, който иска да се занимава с детето си, по закон то трябва на 4 да влезе в детска градина, но и много преди това родителите се връщат на работа. Възпитанието на децата става на принципа на емоционалния опит, на преживяванията. Когато преживее неприятни емоции, детенцето незабавно се отказва от съответните практики. Когато преживее положителна емоция, се стреми към нея. Когато расте в семейството, емоциите се причиняват от него и ако семейството е свястно, то ще се мръщи на грешките и ще се усмихва на добрите опити. В институцията става точно обратното, преживяванията идват от средата, да не говорим, че емоциите там са като ток 220 волта и оставят дълбоки рани за цял живот. Буквално за дни няколко жестоки реплики или преживявания преформатират света на подрастващите. Те разбират противоречието между дома и институцията, разликата в ценностите, но не могат да позволят да бъдат наранявани, затова избират да се подчиняват там, навън, където няма кой да ги спаси от високото напрежение, понеже мама и тати са никои и никой не ги има за нещо. Напомням, че исторически училището се прави от родители и няма това противоречие. Децата считат, че това е света, за жалост и някои родители мислят така и насърчават децата да се оформят спрямо там. Само ще спомена, че навремето децата са изчаквали да станат на 18, преди да влязат в света и не са си мислели, че техният детски свят е определящ. Изисквало се е малкият да се напъне да заприлича на големия и зрял човек. Излишно е да казвам, че ценностите, които изповядват всякакви там социални и педагози днес не са такива. Децата не само се моделират едно друго, според естествената си простота и детска жестокост, но и глупостите им се защитават под идеята за защита на децата.
Ами... на 20.05.2018 в 21:41
КТ Подкрепа е синдикална организация и няма абсолютно особено право да коментира родители и деца. Тя няма отношение към родителите и децата в този смисъл, изложен в тази статия. Учителят е част от административна верига в която може да обжалва всяка заповед отгоре, която пречи да изпълни задълженията си. Ако той смята, че някоя норма е неправилна, следва да я обжалва по надлежния ред. Понеже все пак за неговата работа се изисква висше образование, а родителите не са длъжни да имат такова, то ако той получи заповед, но види, че нещо не е наред с програми или нещо друго, той, а не родилите следва да я даде заповедта на съд. Административните заповеди се спират с акта на подаване на жалбата, преди решение на съда. Това би спряло половината работа на МОН и могат да го сторят 5-6 учители,както стана с матурите: Една майка (учителка) и отделно един ученик отмениха матурите за цяла България. С това трябва да се занива КТ Подкрепа. Ако стругар не може да изпълни задача, защото няма струг, той не се оплаква от клиентите, а от шефа си.

Напиши коментар