"Аз смятам, че Киевският митрополит Онуфрий се явява каноничен представител на Украинската православна църква. Искам да помоля всички православни братя в Украйна да бъдат под омофора на митрополит Онуфрий, да поддържат Църквата си, да останат верни на православната вяра. Разбирам, че преминават през големи изкушения. На нас много ни е мъчно и молим за прошка, за това че всеки от нас в някаква степен е станал причина за тези съблазни, но се молим Господ да ни помогне да минем през тези изкушения. Мога да кажа също и следното. Много ме впечатлява и много се възхищавам от начина, по който Киевски митрополит Онуфрий приема тази криза: с голямо спокойствие, с голямо достойнство, немногословно, с малко количество изявления и с много молитви. Ние не искаме да обвиняваме никого. Ние уважаваме и обичаме нашата Вселенска патриаршия. Не искаме да разстройваме патриарх Вартоломей. Ние по същия начин уважаваме и обичаме Московския патриарх Кирил. Ние всички сме братя, ние всички сме едно тяло, православни християни. Това е изкушение. Трябва да въздигнем молитви и то ще мине. Това е и същността на дадения въпрос. Няма да станем победители, ако стреляме един в друг. Ще бъдем победители, ако в смирение въздигнем молитви и помолим Бога да се изпълни Неговата света воля." Митрополит Атанасий Лимасолски е личност, която не се нуждае от представяне в православния свят. Той е получил уважение за високодуховния си живот и е известен като молитвеник и строг защитник на православието. Именно затова беше важно за нас да научим неговото лично мнение относно ситуацията в Украйна.

 

 

 

- Владико, добър ден. Благодарен съм Ви за възможността да проведем днешното интервю. Да, ситуацията в Украйна стана едва ли не най-обсъжданата тема в целия православен свят, затова бих искал да поговорим именно за това. Кипър е една от първите приели християнството страни и Кипърската църква има богата история и голям опит в християнския живот. Затова предложението на Кипърската църква да се създаде терен за междуправославни преговори именно тук, на Кипър, се явява напълно закономерно и ние виждаме, че то вече принесе първите си плодове – Иерусалимската и Антиохийската църкви са готови за диалог и са разположени да преодолеят кризата в своите отношения. Има ли Кипърската църква виждане как може да се излезе от създалата се криза в църковните среди на Украйна?

 

- Както знаете, Кипърският архиепископ вече посети Патриаршията на България, Патриаршията на Сърбия, Църквата на Гърция, срещна се с патриарсите на Александрийската, Антиохийската и Иерусалимската Църкви, поддържа общение с Архиепископа на Албанската църква Анастасий. Той прави всичко възможно кризата да бъде преодоляна. Не зная дали вече е успял да постигне някакви резултати, но и Архиепископът, и Синодът на нашата Църква полагат всички усилия да помогнат в решаването на тази криза.

 

- Преди връчването на томоса за автокефалията на Украинската църква президентът на Украйна Петро Порошенко и патриарх Вартоломей подписаха съглашение, съгласно което Константинополската патриаршия се задължава да извърши работа с другите Поместни Църкви за признаване на украинската автокефалия, а Петро Порошенко е длъжен да предаде във владение на патриарх Вартоломей имущество и сгради в Украйна. Това изглеждаше като договор за продажба на автокефалия и пося съблазън и възмущение сред народа. По какъв начин протича процедурата по предоставяне на автокефалия и доколко е уместна такава сделка от гледна точка на църковните традиции?

 

- Що се отнася до първата част на въпроса за съглашението, за което споменавате, аз нямам информация за него и поради това няма как да го коментирам. Възможно е причината да е в това, че не знам езика. Що се отнася до втората част на въпроса за процедурата за предоставяне на автокефалия, доколкото ми е известно, по време на срещите, предшествали Събора на православните Църкви (на Крит), е имало много разговори на тази тема – по какъв начин трябва да се предоставя автокефалия на една Църква. Аз никога не съм бил на тези срещи, но доколкото ми е известно, всички църкви са достигнали до последния стадий на обсъждане на този въпрос, но така и не са намерили общо решение.

 

Разглеждайки всички тези въпроси, следва да разбираме, че всяко решение на Църквата трябва да води към единство и любов. Не искам да вярвам, че Вселенската патриаршия или Църквата на Украйна, или Руската Църква са искали да създадат проблем, но сега проблем действително съществува и затова всички заедно сме длъжни да намерим начин за разрешаване на този проблем, да намерим път за изцеление на тази рана. По този път главите на Църквите трябва да бъдат много внимателни, да изхождат от общите интереси на Църквата и да проявяват смирение. Всичко това трябва да е присъщо на предстоятелите на Църквите, на клириците, на всички християни.

 

- В Украйна Църквата, ръководена от митрополит Онуфрий наброява около 100 епископа. В новата църковна структура в Украйна влязоха двама епископа на УПЦ. Поради отсъствието на желание у иерарсите на каноничната Църква да идат в новата структура в Украйна, хората са склонни да смятат, че томосът е бил предоставен именно на разколническите структури (УПЦ КП и УАПЦ) и по този начин е станала легализация на разкола. Как се отнасят към това поместните Православни Църкви?

 

- Ще Ви прочета част от шеста точка от заявлението на Светия Синод на Кипърската Православна Църква, където се указва, че Светият Синод се колебае да признае за свещеници тези хора, които не са получили канонично ръкоположение. Тук в шеста точка се казва: „2000-летната история както на Кипърската църква, така и на цялата Православна църква поставя под съмнение възможността за легализиране на тайнства, извършени от архиереи, от които е бил снет санът, които са били отлъчени от Църквата и предадени на анатема“. 

 

Тяхното наказание беше признато от всички Православни църкви. Ние признахме налагането на анатема на Филарет и затова Синодът на Кипърската църква се съмнява, че може да признае действеността на извършените от него хиротонии и други тайнства. Затова ние, Църквата на Кипър, до този момент официално не сме признавали Епифаний за глава на новата украинска църква.

 

 

Влизайки в стаята, в която трябваше да се проведе интервюто, неволно обърнах внимание на голямото количество изображения на подвижници, светии и кипърски иерарси. В ъглите на стаята са разположени кръстове. Всичко това създава определена атмосфера, в която духовното става централно. „Цялото интервю ли ще бъде за Украйна“ – попита Владиката.

 

- В някои медии беше публикувана новината, че Вие не сте подписали комюникето на Кипърската църква относно ситуацията в Украйна. С какво беше свързано това?

 

- Това е вярно. Не подписах заявлението на Синода на Кипърската църква, защото не бях съгласен с някои места в текста. Разбира се мнозинството членове на Синода приеха този текст и той стана отражение на позицията на Кипърската църква. Този текст беше насочен към поддържане на реда в Църквата. Но лично у мен има някои съмнения спрямо определени места в текста.

 

- Някои представители на новата украинска църква под ръководството на Епифаний Думенко изтълкуваха тази Ваша постъпка като действие, с което сякаш искате да ги подкрепите?

 

- (Смее се) Точно обратното. Аз исках текстът да е по-остър и ясен, да изразява поддръжка за митрополит Онуфрий и някои други моменти. Разбира се, аз с уважение приемам мнението на Архиепископа и на останалите членове на Синода, че трябва да имаме неутрална позиция, за да имаме възможност да бъдем посредници между Константинопол и Москва. От тази гледна точка, това е приемливо за мен, но бих предпочел Синодът на Критската църква да изрази остра и еднозначна позиция, защото обнародваният текст на Кипърската църква може да бъде тълкуван от всеки по лично усмотрение, както „за“, така и „против“.

 

Точно това се и случва. Ще приведа пример за по-голяма яснота. Първият параграф от заявлението на Светия Синод на Кипърската църква гласи: всяка нация има право с получаването на национална независимост да претендира също и за църковна автокефалия. Ако приемем това за правило, то всяка страна ще създаде своя автокефална Църква. Ще Ви дам един прост пример: Антиохийската патриаршия отглежда духовно много страни – Арабските емирства, Ливан, Сирия и други. Според тази логика, трябва да се даде автокефалия на Ливан, както и другите страни биха получили църковна автокефалия.

 

Същото е и с Александрийската патриаршия, под нейно ръководство са много страни в Африка. По тази логика трябва да бъдат автокефални и Кения, и Мозамбик, и Танзания. Това са все отделни страни и отдлени националности. Ако приложим тази логика към всички, ще имаме мозайка от автокефалии. Това няма логика. Когато правим нещо, преди всичко трябва да мислим за последствията, съзнавайки силните и слабите места на всяка отделна Църква. Нима не виждаме, че нашите руски братя се отнасят към Киев като към свещен кръщелен купел на Русия?

 

- Очевидно тази логика води и до това, че с прекратяване на съществуването на дадена държава, съответната Църква трябва да се самоликвидира.

 

- Това - също. Ще Ви дам пример със Скопие, както сега я наричат Северна Македония, което ние не приемаме. По тази логика те трябва да имат автокефална Църква. И Черна Гора също. Разбирате ли, че това е път към катастрофа с огромно количество проблеми? Именно затова текстът на изявлението за мен беше неприемлив. Уважавам решението на Църквата, изпълнявам послушание към Църквата, но изразявайки личното си мнение по тези въпроси, мога да кажа, че не съм съгласен.

 

- Патриарх Вартоломей заяви, че даването на томоса за автокефалия е насочено към изцеление на разделението в Украйна. Но неотдавна Борисполският митрополит Антоний каза, че от каноничната Църква под ръководството на митрополит Онуфрий по-малко от 1% от енориите са преминали в новата църква. А Филарет Денисенко заяви в едно интервю преди няколко дни, че томосът е довел до разделение и противостояние даже в редиците на тези, които в Украйна се наричат разколници. Получава се така, че томосът не обединява, а още повече разединява украинското общество. Може би издаването на томоса без да се отчете мнението на УПЦ и Поместните Църкви беше грешка?

 

- По мое лично мнение, това беше малко прибързано решение. Трябваше да се изчака, докато предстоятелите на всички други Поместни Църкви също изразят своето съгласие. Сега виждаме, че Синодите на Поместните Църкви са призовани да признаят новата църковна структура пост фактум, което създава много проблеми.

 

В случая с Украйна има редица въпроси:

 

  • Отлъчените, предадените на анатема, лишените от сан като Филарет;

 

  • Неполучилите действено ръкоположение „свещеници“ на Макарий;

 

  • Също и това, че иерархия вече е съществувала – 100 архиереи с каноничен предстоятел митрополит Онуфрий, с които ние всички, съгласно канона, сме били в съслужение.

 

И всичко това за един ден се преобръща. Разбира се, това не е решение на един човек, това не е решение на патриарх Вартоломей, това е решение на Синода на Константинополската патриаршия под председателството на патриарх Вартоломей.

 

- Сега много църкви повдигат въпроса за това, че хиротониите в новообразуваната структура са недействителни. Представители на някои Църкви направо казват, че това е събрание на миряни, доколкото сред разколници не може да има свещенство.

 

- Това казва и Синодът на Кипърската църква – не може да има свещенство сред тези, които са били лишени от свещенство, били са отлъчени или предадени на анатема.

 

- В същото време представители на Константинополската патриаршия заявяват, че в тази структура все пак има пълноценно свещенство. В Първо каноническо правило на св. Василий Велики направо е записано, че всеки, който отиде в разкол, веднага загубва апостолската приемственост и свещенството и вече не може да извършва тайнства и да предава благодатта на свещенството, понеже сам е отпаднал от благодатта на Светия Дух и се явява мирянин. Означава ли позицията на Константинополската патриаршия, че отношението към този канон от Вселенски събор е преразгледано и съществува начин да се направят напълно противоположн изводи от тези, за които се говори в него?

 

- Щом това е казано в свещените канони, никой не може да го поставя под съмнение, но е длъжен да го приеме. В случая с Украйна някои лица, неполучили епископски сан – групата на така наречените епископи, които сами са ръкоположили себе си, „епископите“ на Макарий. И Филарет, и групата, ръководена от Макарий всъщност се явяват самосвети, те не са били ръкоположени. Ако имаше поне една група, от която да са снели сана, но преди това да е имала ръкоположения от канонични епископи, Синодът би могъл по икономия да ги приеме за ръкоположени. Това естествено би могло да стане в случай, че те се покаят пред него за греховете си и поискат прошка от Църквата. За нещастие, не сме свидетели на това и не виждаме сега да им е преподадено каквото и да е действено ръкоположение.

 

- Сега представителите на новата църква създават проблеми на каноничната Църква. Трябва ли Константинополският патриарх, имащ право съгласно томоса и съответстващите пълномощия в новата църква, да направи изявление и да повлияе на тези хора, които вече не крият борбата си за власт? Трябва ли патриарх Вартоломей да сложи край на това?

 

- Не мога да знам какво мисли Вселенският патриарх. На нас не ни е лесно да говорим за патриарх Вартоломей, защото той е наш отец, ние го уважаваме и обичаме. В същото време считаме митрополит Онуфрий за наш брат. Ние не правим разделение между украинци и гърци, за нас те са братя и православни християни. И вие трябва да разберете, че ни боли от това, което става сега – боли ни и за едната Патриаршия, и за другата, и за Църквата на Украйна.

 

- Съществува мнение, че опитът с течение на времето да се обявят действията на разколниците за благодатни тайнства и да се признаят техните хиротонии ще доведе до рамиване на понятията за добро и зло. Излиза, че до вчера Църквата е признавала някои явления за грях (например същият патриарх Вартоломей в писмо до РПЦ признава правилността на наложената на Филарет анатема), а днес се оказва, че грехът е престанал да бъде грях. С опита да се преразгледа миналото на тази структура се преразглежда не само въпросът за нейния статут и за териториалните граници на каноничната Църква, но и въпросът за греха и добродетелта. Размива се понятието за добро и зло в Църквата: вчерашните грешници с един замах могат да бъдат обявени за благочестиви свещеници, а благочестивите свещеници – за грешници. Какво мислите за това?

 

- Вижте. Всеки грях и всяка лоша постъпка се прощават чрез покаяние. Ако има покаяние, Църквата приема всеки човек. Това не се ограничава само до един човек. В историята на Църквата има примери, когато нашата Църква с решения на Синода по икономия е приемала в обятията си цели схизматични общности. Но това трябва да бъде предшествано от покаяние и признаване на греха. Тогава Църквата, като любяща майка, прегръща всичките си чеда. Но за съжаление, в случая с Филарет, не видяхме това.

 

- Неотдавна митрополит Емануил от Константинополската патриаршия посети Украйна и между другото се видя с Филарет Денисенко. След срещата е направена обща снимка, на която на заден план се вижда патриаршеската корона на Денисенко. Тези снимки са публикувани и на официалния сайт на Фенер. Денисенко в речите си сочи, че понеже патриарх Вартоломей вече е признал новата църква, той е склонен на всякакви отстъпки, даже и те да нарушават условията на томоса, само за да не загуби авторитет в очите на другите Църкви. Ако Денисенко бъде признат от патриарх Вартоломей в статут на патриарх, как ще се отнесе към това Православният свят?

 

 

- Мисля, че това не е сериозно, защото Денисенко е достатъчно възрастен човек и не трябва да концентрираме вниманието си върху определен човек. В някакъв момент той ще си отиде от този свят, както и всички ние. Важният въпрос се състои в това кой е канонична, действителна глава на Украинската Църква, с кого можем да провеждаме богослужение и с кого – не. Този проблем не се състои в един определен човек: Филарет, Епифаний или някой друг. Това е въпрос за свещените канони, които гарантират църковния порядък.

 

- Филарет Денисенко и Макарий Малетич – бившите глави на разколническите структури УПЦ КП и УАПЦ - публично заявиха, че въпреки създаването на нова църква, те до този момент не са подали документи за ликвидиране на своите структури и засега нямат и намерение да го правят. Нещо повече, официалните сайтове на тези разколи до сега действат със старите си имена и на сайта на УПЦ КП Филарет Денисенко и до сега е наречен патриарх и глава на тази структуа. Получава се така, че едни и същи хора едновременно се явяват членове и на новата църква, и на разколите.

 

- Безспорно всичко това е част от печалната действителност, свързана с Украинската църква. Може би те сами ще заявят, че им е нужно време да приведат всичко в ред, но ще повторя това, което казах и по-рано – главният въпрос не е в детайлите на техните действия,а в това по какъв каноничен път те трябва да вървят.

 

- Неотдавна „белгородският митрополит“ Йоасаф, клирик на новосъздадената църква, заяви, че съществува голямо противостояние между Филарет Денисенко и главата на новата църква Епифаний, а също и между техните привърженици, и тази ситуация може да породи разкол в структурата. Ако ситуацията се утежни, трябва ли Константинополската патриаршия да даде отчет за всичко, случило се по нейна инициатива, и съществува ли действително угроза от разкол в световното Православие заради предоставянето на томос за автокефалия на новата църква в Украйна?

 

- Аз не мисля, че проблемът се съсредоточава в един човек, даже и този човек да е Денисенко. Относно възможността за възникване на по-големи проблеми в Православната Църква – за съжаление има такава опасност. Но ние се надяваме първо на милостта на Господ, Който няма да допусне съблазни, превишаващи силите на Неговата Църква, и на съгласието и доброто намерение на главите на всички Поместни Църкви: и на Вселенския патриарх Вартоломей, и на Московския и на цяла Русия Кирил, и на Киевския митрополит Онуфрий, защото всички те искат благото на Църквата. Аз мисля, че всички те имат добри намерения. Вярвам, че Господ ще изпрати решение на проблемите и затова ние трябва много да се молим. Христос казва, че съблазните се преодоляват с голяма вяра и многочислени молитви.

 

- Във всеки град, съгласно каноните, може да има само един православен епископ. Когато патриарх Вартоломей казва, че сега Епифаний се явява Киевски митрополит, излиза, че обявява митрополит Онуфрий едва ли не за разколник, който няма право да бъде йерарх на Киев?

 

- Не, такова нещо той не е заявявал. Трябва да бъдем правдиви. Той пише в писмото: „когато след томоса бъде избран нов митрополит на Киев, тогава Онуфрий няма да се нарича митрополит на Киев“, но не е заявявал, че той ще стане разколник. Вече казах, че това са последствията от прибързано решение.

 

- Лишават ли по този начин митрополит Онуфрий от възможност да служи в Украйна?

 

- Не мисля, че това е така. Възможно е в Константинопол да са мислели, че всички ще поискат да влязат в новата църква и това да е продиктувало такова решение, но не мога вместо тях да кажа какво мислят.

 

- Предоставянето на томоса на украинските разколници породи сериозни проблеми. Например, в 2014 разколническият „епископ“ на УПЦ КП Кирил умишлено отиде в зоната на бойните действия, за да окаже помощ на войниците и да стреля по сепаратистите и след това показа свои снимки с оръжие в ръце. В интервю каза, че е стрелял с оръжие по сепаратистите, макар да не бил уверен, че е убил някой от тях. Той беше запретен от служение в така наречената Киевска патриаршия, но отиде в разкола на УАПЦ, които го приеха като епископ. Сега пък ПЦУ получи томос и този човек се зачисли там като епископ.

 

 

- Проблемът не е в някои отделни личности, които се държат неправилно. Хора, които се държат неправилно може да има навсякъде. Нашата задача е да следваме свещените канони и съответните им постъпки, а хора, които имат лоши постъпки, има навсякъде.

 

 

- Последният въпрос, който искам да Ви задам, е за връзката на ситуацията в Украйна с католиците: известно е, че всички участници в автокефалното движение в Украйна така или иначе са се съгласили на сближение с униятите. Аз се занимавам с изучаване ролята на католическата църква в протестни движения и държавни преврати в периода на управление на римския папа Франциск и затова знам множество факти, подкрепящи тезата, че именно униятите издигнаха в Украйна идеята за автокефалия на православните.

Новата църква по същество се състои от три части:

  1. Разколници от бившата, така наречена Киевска патриаршия
  2. Тези, които се подчиняваха на Макарий
  3. Двама епископи, които се отделиха от каноничната Църква.

Ако разгледаме първата група, Филарет Денисенко в 2014 и в 2016 обяви възможно обединение с униятите.

Ако разгледаме втората група, Макарий Малетич още в 2014 подписа меморандум с четирима епископи от други цървки, в това число и с униятски епископ, за създаване на единна църква на ниво отделно взети епархии. Двама епископи от каноничната Църква също поставиха подписите си, без знанието на митрополит Онуфрий, а след няколко дни оттеглиха подписите си. Но това показа готовността на Макарий да създаде една църква с униятите, без отказ на униятите от техните заблуждения.

 

 

 

Ако обърнем внимание на третата група, привържениците на бившия митрополит Александър Драбинко призоваха към общи молитви с католиците.

И сега главата на тази структура, Епифаний, съобщава, че цялата нова църква може в бъдеще да се обедини с униятите. Защо да повдигаме въпроса за статута на тази структура, ако там на всички нива се правят изявления за възможно обединение с униятите?

 

- Вероятно те са заявявали това преди да получат томоса?

 

- Предимно да, макар че главата на новата структура Епифаний направи изявление само преди няколко седмици.

 

- Ако те заявяват неща, които са неправославни по своята същност, то предстоятелите на всички Православни Църкви трябва да се запознаят с това и да им укажат погрешността на подобни заявления.

 

Чуйте, като епилог на всичко, което сега обсъждахме, ще Ви изкажа личното си мнение. Така чувствам и вярвам,... но може и да греша.

 

Аз смятам, че Киевският митрополит Онуфрий се явява каноничен представител на Украинската православна църква. Искам да помоля всички православни братя в Украйна да бъдат под омофора на митрополит Онуфрий, да поддържат Църквата си, да останат верни на православната вяра. Разбирам, че преминават през големи изкушения. На нас много ни е мъчно и молим за прошка, за това че всеки от нас в някаква степен е станал причина за тези съблазни, но се молим Господ да ни помогне да минем през тези изкушения.

 

Мога да кажа също и следното. Много ме впечатлява и много се възхищавам от начина, по който Киевски митрополит Онуфрий приема тази криза: с голямо спокойствие, с голямо достойнство, немногословно, с малко количество изявления и с много молитви. Ние не искаме да обвиняваме никого. Ние уважаваме и обичаме нашата Вселенска патриаршия. Не искаме да разстройваме патриарх Вартоломей. Ние по същия начин уважаваме и обичаме Московския патриарх Кирил. Ние всички сме братя, ние всички сме едно тяло, православни християни. Това е изкушение. Трябва да въздигнем молитви и то ще мине. Това е и същността на дадения въпрос. Няма да станем победители, ако стреляме един в друг. Ще бъдем победители, ако в смирение въздигнем молитви и помолим Бога да се изпълни Неговата света воля.

 

Митрополит Атанасий Лимасолски 

 

- Тоест, решението на този проблем да бъде в духа на любовта.

 

- Точно така. Всеки ден казваме на Христос: да бъде Твоята воля. Това трябва да търсим и това трябва да стане цел на нашия живот. Още повече такъв подход трябва да се покаже и от предстоятелите на Църквите.

 

 

Източник: news.church.ua

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

Разумно и сдържано, както подобава. на 01.12.2019 в 16:42
Е, амбициите на Вартоломей са притча во язицех, макар че доскоро благоразумието надделяваше. Май американците са му направили предложение, на което не е могъл да откаже.
Достойна позиция на този митрополит,за разлика от гръцкия на 02.12.2019 в 15:54
който се подаде на натиска на Помпео и призна каноничността на неканоничният синод на ПЦУ.Наскоро(преди две седмици) и нашият патриарх бе посетен от вископоставени лица на САЩ-единият от които америкаският посланик на САЩ в Гърция.Бъдете сигурни ,че те не са отишли при него да научат молитвата "Отче наш" на български или на чаша чай.Н-е-е.Те искат и нашият синод да подкрепи убийците завземащи насилствено храмове в Украйна.Само да не каже някой че пак руснаците упражняват натиск върху нашият синод!
Православен на 02.12.2019 в 16:11
Виждаме на практика изпълнението на думите на Бжежински- апологета на банкерските фамилии искащи да купят света:"Нашата безпощадна война сега трябва да е срещу православието..."Именно то с неговите християнски ценности им пречи да го купят.Вартоломей (вартолозмей) е ясен.Той е апостола на антихриста.По-вече за антихриста 666 може да научите от Библията,от където знаем,че той ще е последният тираничен диктатор на света,който ще бъде поставен за цар на света от няколкото банкерски фамилии и не само ще чипира всеки човек от планетата,но и ще подеме най-страшното гонение срещу всички християните ставало някога!Без чипа-неговият знак, никой няма да може да продава и купува!

Напиши коментар