“Отношението ни към смъртта е още по-странно, отколкото когато Ивлин Уо пише “Скъпият покойник”, сатира на американската погребална индустрия. Мисля, че на нас, западните хора, ни е много трудно да разберем, че умираме всяка година и то в голям брой, със или без епидемия, и че проблемът на епидемията е свръхсмъртността, а не смъртността. Когато една болест убива непропорционално хора на възраст над 60, 70 или 80 г., е по-малко ужасно от една по-класическа пандемия, при която нашите деца са изложени на същата опасност, като родителите ни. Това е била нашата съдба през по-голямата част от човешката история. Това е почти все едно да искаме да имаме “нулева смърт”. Абсурдно е”.

 

Обикновено войните пораждат епидемии - както през 1918 г. с испанския грип. Но пандемията на Covid-19 би могла да послужи за проявител, дори катализатор на друг тип конфликт: “новата Студена война” между САЩ и Китай, по израза на шотландско-американския историк на икономическите кризи Нийл Фъргюсън, старши сътрудник в Института “Хувър”. Новият коронавирус поставя западния свят и в частност САЩ на тежко изпитание, разкривайки недостатъчната и бавна реакция, в сравнение с еднопартийния режим в Китай и с малки държавиq като Тайван. Според бившия професор в Харвард обаче САЩ все още имат доста козове, докато Европейският съюз, разтоварен от Обединеното кралство, може по-лесно да следва своя път.

 

- Какво влияние може да има днешната криза върху международния ред?

 

- Ще започна отговора на вашия въпрос с друг въпрос: кой международен ред? Не съм сигурен, че сме влезли в тази криза с нещо подобно! Преди една година написах първата от серия статии за “Сънди Таймс” за “новата Студена война”, където защитавах идеята, че тя вече е започнала, но ние все още не го знаем, за разлика от китайците. Най-добрият начин да разберем влияниета на тази пандемия е да видим, че тя действа като проявител на тази нова реалност. Отношенията между Китай и САЩ се влошиха от началото на кризата. Освен това, ако китайците са отговорни за кризата, парадоксално те са една от страните, които най-добре контролираха пандемията. За разлика от тях, САЩ са една от страните, които се справиха най-зле. Това разкрива особеностите на двете системи. От една страна, китайската политическа система позволи да се скрие кризата достатъчно дълго, за да стане световна, като същевременно я овладя на национално ниво. Западните общества, които са по-отворени, бяха много по-бавни, за да осъзнаят опасността и да реагират, което увеличи цената на техните действия десетократно.

 

Така че със сигурност китайците трудно ще продадат пропагандата си за пандемията на останалата част от света. Но ключовият въпрос тук е главно дали САЩ ще излязат непокътнати от 2020 година. Съвпадението на пандемията с президентските избори е много тревожно, имайки предвид, че става дума за дълбоко разделена страна. Опасявам се от втора вълна на инфекцията тази година, точно преди изборите, чиито резултати ще бъдат много напрегнати, без никаква приятелска отстъпка от страна на губещия, за разлика от 2000 година. 

 

- Но нямат ли Съединените щати сили, които липсват на Китай?

 

- Ако американците приключат 2020 г. без политическа криза, тогава всичко ще бъде наред! И е много по-вероятно именно те да открият ваксина или лечение. Освен това тяхната отворена и относително децентрализирана политическа система е по-ефикасна в дългосрочен план, отколкото централизирания китайски режим. 2020 ще бъде решаваща година.

 

- В “Цивилизацията: Западът и останалият свят” и “Големият упадък” защитавате идеята, че Западът е загубил своето превъзходство над останалия свят и че бъдещето ще бъде азиатско. Но Азия не е единна, както показаха различните отговори на тази здравна криза.

 

- Да не бъркаме Китай! Китай, който най-добре се справи с кризата, е Тайван, а не Народната република. Най-добрият модел вероятно е този на Южна Корея, която с голям талант овладя началото на инфекцията. Трябва впрочем да обърнем повече внимание на страните, които се справиха добре, и всички те са малки държави с високо ниво на несигурност. Доста хора в Европа и САЩ направиха грешката да повярват, че за да се възпре епидемията, трябва да се действа като в Хубей - да се въведе пълна икономическа карантина. Това беше лошата поука: добрата беше тази в Тайван - бързо действие и масово откриване чрез тестове и наблюдение на хората, които са в контакт с болните. 

 

Написах “Цивилизацията” преди известно време и днес съм поразен от слабостите на китайския модел. Аналогията между настоящето и Студената война предполага прилики между Китай и СССР: въпреки силата на китайската икономика, патологиите, присъщи на еднопартийната система, ще бъдат фатални за нея. Мисля, че проблемите, пред които са изправени днес западните страни, са много дълбоки, но те могат да бъдат решени. Обратното, тези пред Китай са неразрешими при сегашното състояние на нещата. 

 

- Мислите ли, че Тайван може да бъде признат дипломатически след тази пандемия?

 

- Надявам се! Мисля, че ще има огромна съпротива от страна на Китай, но и от част от американския естаблишмънт, все още много привързан към това, което наричам “Чайнамерика”, симбиотичната връзка между Вашингтон и Пекин. Но фикцията, според която Тайван е част от един единен Китай, е надминала дипломатическата си полезност. 

 

- Каква ще бъде ролята на науката в тази нова Студена война?

 

- Една от причините, поради които съм благосклонен към тази нова Студена война, стига да избягваме ядрените кризи и прокси войните, е, че тя ще насърчи здравословната конкуренция. Така например, както Съветският съюз беше доста добър във физиката, китайците са много добри в изкуствения интелект. САЩ имат нужда от това научно и технологично сътрудничество. Бяхме твърде самодоволни от способността си да водим танца в точните науки, само защото знаехме как да създадем софтуер. Осъзнахме, отчасти заради пандемията, че вече не сме лидери, поне по броя на публикуваните научни статии в много изследователски области, което не е добър знак. Тази конкуренция ще бъде от полза за всички, защото ще позволи, между другото, да бъде открита ваксина срещу Covid-19. И за разлика от Китай, САЩ могат да внасят учени от целия свят, докато китайците зависят от собственото си население. Докато американците остават магнит за таланти, какъвто винаги са били, те ще запазят своето предимство. 

 

- Какво мислите за аргумента, развит между другото и от Кай-Фу Лий, че Китай ще стигне по-далеч в развитието на изкуствения интелект, защото има достъп до данните на стотици милиони хора? За разлика от САЩ, които защитават данните на хората, заради либералната си традиция.

 

- Това е фалшива дихотомия. Мисля, че има добри технологични решения, които помиряват нуждата от събиране на данни със защитата на индивидите. Тайван прави това много добре! Там вашият смартфон складира личните ви данни в блокчейн, така че да не бъдат достъпни нито за Си Дзинпин, нито за Марк Зукърбърг. Ние позволихме на платформи, като Google или Facebook, да придобиват личните ни данни, което прави китайското правителство с Alibaba и Tencent. Това прави нашите претенции да бъдем защитници на данните много по-малко убедителни! САЩ трябва да разрешат проблема с превишаването на властта на платформите и да върнат данните на онези, на които принадлежат. Това е централен залог, за който писах в “Квадратът и кулата”. Но минаха години, без да го решим. Това впрочем е една от причините, които обясняват толкова лошия отговор на американците на тази пандемия: ние имаме данните, но те са в ръцете на ГАФА (Google, Apple, Facebook и Amazon). Данните не се използват за наблюдение на хората в риск, докато това е важна част от решението на кризата. Не може да се вярва на твърдението “пазете се от Huawei, но не и от Фейсбук”, защото е дълбоко непоследователно. 

 

- Какво ще кажете за ЕС във всичко това? Обречен ли е да следва съдбата на САЩ?

 

- Европейският съюз вече играе особена роля на регулатор в западната екосистема. След като американският Конгрес е неспособен да регулира Силициевата долина, ЕС се нагърби с тази роля. Въпреки че не притежава големи технологични компани, в негов интерес е да създаде правила за американските компании. Европа е заинтересована също да създаде правила за 5G, защото конкурентните компании на Huawei, Ericsson и Nokia, са европейски. 

 

Много коментатори, които през 2012 г. обявяваха края на ЕС, в разгара на гръцката криза, са отрицателно настроени към това. Отдавна съм евроскептик по въпроса за паричния съюз, който според мен е голяма грешка. Но от геополитическа гледна точка, Европа все още е жизнеспособна. Тя впрочем укрепна парадоксално след напускането на Обединеното кралство, основната пречка за нейната федерализация. Ако не си беше тръгнало, ЕС нямаше да може да реагира на пандемията по начина, по който го прави днес, защото британското правителство щеше да му попречи. Ангела Меркел наистина прие, под влиянието на Еманюел Макрон, нуждата от минимална европейска финансова помощ за възстановяване на щетите от кризата.

 

- Не мислите ли, че е точно обратното - че пандемията разкри силния национален егоизъм, поне в началото?

 

- Наистина в началото по-скоро всеки се спасяваше както може! Това ще остави отпечатък, особено в Италия. Трябва да отбележим също, че Германия заговори за «Schicksalsgemeinschaft» (“общност по съдба”), едва след като ситуацията в страната се стабилизира. Меркел никога не е използвала израза «Germany first» (“Германия преди всичко”), но действията ѝ подсказват, че нейният приоритет е германският национален интерес. За щастие, в германската политика изразът «Germany first» не съществува, защото би се превел с «Deutschland über alles», което навява някои тягостни спомени (смях)! 

 

Но имате право, солидарността между европейските страни дойде твърде късно, след особено смущаваща полемика за изпращането на медицинско оборудване и управление на границите. Което ни напомня, че в Европа все още съществуват национални граници. Откриваме същото явление на проявяване, за което говорих преди малко: пандемията показа, че ЕС не е федерална държава и че всички интеграции по отношение на свободата на движение могат да бъдат отменени според случая. Както през 2015-2016 г., когато германците действаха едностранно в кризата с бежанците. В САЩ е обратното, невъзможно е да се управляват границите между щатите. Тъй като различните щати следват различни стратегии, резултатът неминуемо е хаотичен, защото не може да се попречи на преминаването на онези, които следват силно социално дистанциране, и останалите. 

 

- Какво мислите за британския отговор на кризата?

 

- Това е парадоксално: от една страна, британската наука е със световно качество и е много влиятелна извън Обединеното кралство. Един друг Нийл Фъргюсън, епидемиолог в Имперския колеж, чийто доклад за Covid-19 бе публикуван на 16 март, доведе до изоставяне на политиката на групов имунитет, приета дотогава от страната, в полза на карантината. От друга страна, Обединеното кралство много трудно овладя разпространението на вируса. Докато Доналд Тръмп сам направи серия от лоши избори, Борис Джонсън послуша експертите и именно те направиха грешен избор! Може да се изненадаме, че страна, която има университети със световна репутация, се справи толкова зле с управлението на кризата. Едно истинско проучване на британската здравна ситуация би разкрило много пропуски в държавната здравна политика и в Британската здравна служба (NHS). Но в Обединеното кралство е забранено да се критикува NHS…

 

- Не мислите ли, че тази криза разкрива криза в експертизата?

 

- В тази криза епидемиолозите играят много важна роля, докато техните модели не са лишени от недостатъци. В замяна на това забелязвам, че не се обръщат към историците, докато те добре знаят как функционира една епидемия. В “Квадратът и кулата” обяснявам, че, за да разберем едно заразяване, трябва първо да проучим свойствата на вируса, после спецификите на мрежите на общуване и особеностите на съответната политическа система. Следователно политиците, които вземат решенията, трябва да обсъждат не само с епидемиолозите, но и с историците. Но нищо такова не се случи. Не за първи път решават да пренебрегнат историята и да вземат решенията, изхождайки от теоретични модели, които по дефиниция ще бъдат опростяване на реалността. Така че става въпрос не за експертите, а за факта, че се разчита само на един тип експертиза. 

 

- Не е ли трудно за един историк да намери адекватно сравнение с днешната ситуация? Тъй като испанският грип се е появил в края на Първата световна война, е трудно да се разграничат последствията от края на войната и тези на грипа. 

 

- Примерът с 1918 г. е проблематичен по друга причина: тази пандемия е била по-смъртоносна от Covid-19. И нашите медицински технологии не са били толкова ефективни в лечението на пневмонията. Аз предпочитам аналогията с “азиатския грип” от 1957-1958 г., една напълно пренебрегвана пандемия. Също става дума за грип, започнал в Източна Азия, който поставил същия вид заплаха пред световното население, с ниво на заразност и смъртност безспорно еквивалентни на това на Covid-19. 

 

През 1957-1958 г. правителстваха реагираха по съвсем различен начин от днешния, тъй като те не направиха почти нищо! Няколко мерки на социално дистанциране на национално ниво и никаква карантина. Следователно пандемията е убила доста хора, но е причинила малко икономически катаклизми. Поуката, която трябва да направим, е, че през 50-те г. на ХХ век хората са имали далеч по-фаталистично отношение към инфекциозните заболявания. Поколението, което е воювало през Втората световна война и Корейската война, е  привикнало с грипните епидемии, полиомиелита и вариолата. Ако отидем да намерим Айзенхауер с машина на времето и го доведем в 2020 г., той би заключил, че ние сме колективно полудели. Несъмнено би си казал, че за да гарантираме общественото здраве, сме нанесли по-голяма вреда от необходимото на икономиката.

 

- Знак за упадък ли е фактът, че сме доста по-различни от хората от 50-те г.?

 

- Няколко елемента в нашето управление на кризата сочат към упадък. Отношението ни към смъртта е още по-странно, отколкото когато Ивлин Уо пише “Скъпият покойник”, сатира на американската погребална индустрия. Мисля, че на нас, западните хора, ни е много трудно да разберем, че умираме всяка година и то в голям брой, със или без епидемия, и че проблемът на епидемията е свръхсмъртността, а не смъртността. Когато една болест убива непропорционално хора на възраст над 60, 70 или 80 г., е по-малко ужасно от една по-класическа пандемия, при която нашите деца са изложени на същата опасност, като родителите ни. Това е била нашата съдба през по-голямата част от човешката история. Това е почти все едно да искаме да имаме “нулева смърт”. Абсурдно е. 

 

Ясно е, че в Обединеното кралство април е бил лош месец, в сравнение с последните пет години, но сравнен с всеки месец април от 1970 г. насам, този месец не е по-смъртоносен - той дори не е в топ 20. Ние вече имаме нереалистични очаквания по отношение на смъртта, което допринесе за объркването на политическия отговор, сякаш можехме да постигнем целта за “нулева смърт”.

 

Но според мен истинският упадък, този който наистина ме тревожи, е другаде, той е в сърцето на университетския свят. Той наистина е все по-развратен от идеологически и политически приоритети. “Многообразието” вече е по-важно от интелектуалното превъзходство. Това според мен обяснява защо експертизата не е на висота, когато е тествана от криза. Защото, за да правиш добри изследвания, трябва да можеш да поставяш хапливи въпроси, без никой да се обижда. Но тези, които задават тези въпроси, вече са дискриминирани, прогонени от универститеския свят от комитети, натоварени с насърчаването на политическата коректност. 

 

- Вие самият изпитали ли сте го?

 

- Да речем, че е трудно да не забележиш начина, по който това отклонение са наложи с времето. Ценностите се промениха: когато започвах кариерата си, се търсеше интелелктуална строгост и смелост; днес те са разводнени в някаква неясна, равнодушна и политическа идеология. Оттук и влошаването на научните изследвания и преподаването. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

Трипероза на 07.05.2020 в 17:28
Всяка година в света се правят около 40-50 милиона аборта. Заедно с това имаме кампании по целия свят за легализиране и улесняване на абортите. Абортът не е убийство и не е смърт, нали така? А за вируса се ронят крокодилски сълзи от талавизора, и се говори за камиони с трупове.
Мильо Лудия на 07.05.2020 в 20:15
топ 10 на 07.05.2020 в 19:48 Малко си пресолил манджата колега - Нийл Фергюсън се води най-добрия стопански историк и наистина е много компетентен в областта на историята на икономиката, но наистина идеологически е сляп привърженик на т. нар. Запад, даже не се напъва и да се аргументира.
Хосе Луис на 07.05.2020 в 21:11
Човек, който е научил английски от майка си, може да отвори уста само за да лъже.
Смилов на 08.05.2020 в 02:03
Фафа макар и краен е прав, Борисов и Путин реагираха по един и същ начин на призивите за еднократна пряка парична помощ за Ковид до всеки гражданин - показаха ви СРЕДИН ПРЪС, България - СССР - вечна дружба!
OLD на 08.05.2020 в 04:25
Игра на "плащ и кинжал" от "институт Хувър". Той и Иван Кръстев е най-полезния източноевропеец в института на чичко шорош. Но какво полезно за човечеството?
ЗИП на 08.05.2020 в 07:54
Съгласен съм, че конфрнтацията между Запада и Изтока е изключително полезна за прогреса на света. Най-добре ще бъде САЩ и Китай да скъсат дипломатически отношения и да престанат да търгуват помежду си. И нека в един честен и зрелищен двубой да изяснят кой е по-силен и има право да владее планетата !
Констатация на 08.05.2020 в 08:11
Студената война е стимул за прогреса. Още по-голям стимул обаче са горещите войни. Неслучайно най-големите технологични постижения за най-кратко време са направени през двете световни войни. Така че, ако наистина сме за прогреса, като г-н Фергюсън, би трябвало да подкрепяме и бързото трансформиране на новата студена война в Трета световна... Такъв прогрес ни очаква, че направи ми се завива свят...
Мильо Лудия на 08.05.2020 в 09:23
Като гледам данните, които показват, че САЩ и УК са на първо място по починали от вируса и спада на бвп-то на УК гони 14 %, докато на Китай ще е не повече от 4 % не е трудно да се познае който ще спечели новата Студена война.
Николай Подгорни на 09.05.2020 в 17:41
Ако американската империя дръзне да признае отцепниците в Тайван,ядрената война САЩ-Китай става неизбежна.
ТОВА Е ИСТИНАТА! на 10.05.2020 в 13:55
Горното антрефиле е параденв пример на typical american wishful thinking (типично американско пожелателно мислене), твърде далече от световните реалити.
mi6osp на 11.05.2020 в 13:07
Предната студена война завърши с поражение за СССР и разпадане на социалистическата система. Тази ще завърши с паражение на САЩ и разпад на НатО. Междувременно, заради К 19 САЩ загубиха контрола над Южно китайско море. Самолетоносачът Хари Труман и придружаващите го кораби са в карантина поради разболели се членове на екипажите и не съумяха да предотвратят нахлуването там на двата китайски самолетоносача и множество бойни кораби от китаския флот. Изпратената вместо АУГ група американски разрушители просто избяга.

Напиши коментар