Докато разузнавателната общност, Конгресът и пресата извършват разследване относно предполагаема руска намеса в президентските избори в САЩ, Стоун показва версията на Путин относно събитията. Интервю на „Дъ Нейшън“ с Оливър Стоун относно новия му документален филм „Интервютата на Путин“

Оливър Стоун, преводачът Сергей Чудинов и руският президент Владимир Путин в сцена от документалния филм на „Шоутайм” (снимка: Komandir, предоставена от „Шоутайм“)

 

Трикратният носител на „Оскар“ Оливър Стоун – ветеран от Виетнам, отличен с медала „Пурпурно сърце“, който направи едни от най-великите антивоенни холивудски филми, бе интервюиран в офиса си в Санта Моника в деня на годишнината от десанта в Нормандия. Отличителен белег на кинотворчеството на Стоун е художественото създаване на разкази, алтернативни на общоприетите схващания, което го поставя в конфликт не само с правителствените сили, но и с масмедиите.

 

През 1986 г., когато президентът Роналд Рейгън бе замесен в тайната операция „Иран – контри“, Стоун показа другата страна на събитията в Централна Америка в завладяващия филм „Салвадор“. По-късно същата година и през 1989 г., с филмите за Виетнам – „Взвод“, получил „Оскар” за най-добър филм, и „Роден на 4 юли“, номиниран за „Оскар” за най-добър филм, Стоун се противопостави на милитаризма със своите класически филми на тема „Войната е ад“. Докато Рейгън възхваляваше необуздания капитализъм, във филма „Уолстрийт“ от 1987 г. Стоун постави под съмнение етичния стандарт на фразата „алчността е нещо добро“.

 

Може би най-запомнящо се е дискредитирането на доклада на комисията „Уорън“ във филма „Джей Еф Кей“ от 1991 г., разкриващ намесата на американски разузнавателни агенти в убийството на Кенеди. А в колосалната му документална поредица от 796 минути „Неразказаната история на Съединените щати“ Стоун интригуващо представи един алтернативен прочит на Студената война и други.

 

Сега Стоун се завръща с „Интервютата на Путин“. Докато разузнавателната общност, Конгресът и пресата извършват разследване относно предполагаема руска намеса в президентските избори в САЩ и евентуално тайно споразумение с кампанията и президентството на Тръмп, Стоун, използвайки редкия си достъп до руския президент, се осмелява да покаже версията на Владимир Путин за събитията. В изчерпателно интервю с „Дъ Нейшън“ Стоун говори от гледна точка на историческата перспектива и подчерта, че той често изразява това, което според него представляват възгледите на Путин. Разговаряхме за Едуард Сноудън, новия маккартизъм, Сирия, Доналд Тръмп, Украйна, масмедиите, Хилъри Клинтън, Джулиан Асанж, Бърни Сандърс, възстановяването на Студената война, Мегън Кели, войната и мира и Путин. Интервюто беше редактирано и съкратено с оглед постигане на яснота.

 

„Дъ Нейшън“: Разкажете как протекоха „Интервютата на Путин“ във времето.

 

Оливър Стоун: „Интервютата на Путин“ започнаха през юни 2015 г. Току-що бяхме приключили снимките на „Сноудън“ – отидохме в Москва, за да заснемем последната сцена с Ед Сноудън в нея. Останахме още няколко дни и отидохме в Кремъл, за да се срещнем с Путин за първото ни интервю. След това удължихме това пътуване с още два дена, за да направим няколко интервюта. Върнахме се в началото на следващата година и в средата на 2016 г. – всеки път различни интервюта, в Сочи... в дачата (вила в покрайнините на големите руски градове – бел.пр.) – използвахме всяка възможност. Графикът му беше много натоварен; той работи до късно. Често си тръгваше в 1:00 ч. сутринта и казваше: „Имам още една среща“.


Той проявява самодисциплина и се наспива добре през нощта. Беше свеж всеки ден – никога не беше уморен, както аз бях. Много, много дисциплиниран – вероятно от джудото... Носеше костюм и вратовръзка и изглеждаше много спретнато, независимо колко е часът. Никога не изпитваше нужда да посети мъжката тоалетна... Прави това в продължение на 16 години. Споменах маниера на работа на Рейгън – той не прехвърля отговорности, той вниква в същността на всяка ситуация. Това ме впечатли... Путин е много последователен консервативен лидер.

 

Четвъртото пътуване – надявахме се, че сме приключили... Не беше планирано – оказа се, че след изборите в САЩ изникнаха съвсем нови кризисни въпроси. Така че ние организирахме връщането си през февруари 2017 г., за да направим последната част след избора на Тръмп. Голям дял от нея е посветен на Тръмп – но тя не засяга само настоящето, тя се връща назад и обхваща 17 години, като ни разказва за времето на Путин на длъжност, което е много важно за разбиране на настоящата ситуация. Американците са склонни да мислят за настоящето – заглавието на първа страница, новините. Това е погрешно – политиката, отношенията между страните отнемат време... За съжаление ние не разполагаме със способността на медиите да настояваме за незабавен отговор, както бе подсказано на Буш да каже: „Аз погледнах в душата му и намерих човек, на когото мога да се доверя“... Подобни отношения се изграждат само за пред камера.

 

Той можеше да прекрати интервютата във всеки момент. Ако те бяха скучни, а въпросите ми – безсмислени, мисля, че това щеше да приключи по-рано. Мисля, че поддържах интереса му, като играех, като правех това, което филмовият режисьор прави с актьорите, карайки ги да искат да изиграят сцените, запазвайки интереса си. Това е качество, което съм придобил през годините, прекарани в работа с актьори. Правих това с държавните глави – Кастро, Нетаняху, Арафат...

 

Направихме общо 19 часа филм. Орязахме до четири часа. 20% е един доста добър процент. Бяхме 22 часа заедно... Изобщо никакви руски пари не са участвали във финансирането на „Интервютата на Путин“... 

 

Какво е значението на вашия документален филм, излизащ по време на влошаващите се отношения между САЩ и Русия, насред тези обвинения в хакерство при изборите?

 

- Не беше планирано по този начин. Това е друга криза в дългата поредица от кризи. САЩ винаги са доминирали в медиите и са разказвали своята версия на събитията със заглавия на първа страница по целия свят. Трябва да имате предвид, че това никога не включва руската гледна точка, която никога не е била правилно представена на американския народ. И когато това е ставало някога, е изглеждало, че е саркастично поднесена и е била обект на подигравки – това не е добър модел на работа. Така че това, което се опитваме да направим много ясно, е да се върнем назад във времето и да вървим напред до настоящето. Със случайното президентство на Путин през 2000 г.

 

Той завари Русия в хаотично състояние – помните, че американците изпратиха икономически екипи в Русия, съветвайки Елцин. Елцин беше добър приятел на г-н Клинтън – той беше много „наш човек“. През 1996 г., когато изборните му рейтинги бяха слаби, Елцин бе преизбран за президент. Винаги е имало големи въпроси в Русия – изборите бяха счетени за подправени и има много доказателства в тази насока. Той също така получи изненадващ заем от МВФ, доста голям, в последната секунда, за да предпази икономиката от срив.

 

Нашият експеримент в Русия не проработи – приватизация, прехвърляне на всички държавни предприятия. Той породи голяма част от корупцията, от която сега се оплакваме. Голяма част от тази корупция води началото си от този период. Защото тези, които бяха умни, получиха нещо безплатно. Хората, които стриктно следваха правилата, които имаха пенсионни планове, осигурителни планове, наистина бяха прецакани. [Смее се.] Казано по друг начин – БВП на Русия се срина с около 40 процента. Това беше катастрофа за тях, по-лоша от Втората световна война, което нанесе огромна вреда на Русия. Както каза Кенеди: „една трета от САЩ, от Чикаго до Ню Йорк, бе унищожена“. Тя се срина приблизително до нивото на холандската икономика.

 

Откакто Путин дойде на власт, нещата наистина претърпяха обрат. Нивата на доходите нараснаха. Все още има проблеми и пропуски във връзка с бедността – те са възникнали през 90-те години. Приватизацията беше коригирана – модифицирана. Той вярва в капиталистическата, пазарна икономика – повече от европейската страна на нещата, отколкото от американската. Той предприе финансова реформа. Създаде си много врагове – както можете да предположите, от хора, които са се възползвали през 90-те години. Не всички, но много от тях са в изгнание, взеха парите и си отидоха. 

 

Олигарси?

 

Да, те бяха наречени олигарси. Много останаха и работеха за новото правителство.

 

Трябва ли Русия да бъде партньор на Америка за национална сигурност, вместо да гледаме на нея като публичен враг номер едно?

 

Абсолютно. Америка и Русия имат много общи интереси, включително войната срещу тероризма. В Космоса те ще бъдат решаващи съюзници. Не трябва да милитаризираме Космоса, което е едно от техните оплаквания. Със сигурност контрол върху климата... Има надежда, че във всичко това може да има партньорства – и един безопасен свят ... 

 

- Вие сте отявлен критик на масмедиите. Какво мислите за мнението на масмедиите за Путин?

 

- На Запад беше лошо. Отначало имаше написани някои положителни неща, когато той внесе някакъв ред в хаоса. Но когато се появи като син на Русия, така да се каже, действайки в собствения интерес на Русия, както се предполага, че народите трябва да действат, мисля, че той изненада американските лидери, елита, със своята твърдост и последователност. Медийната война срещу него започна през февруари 2007 г. [когато Путин критикува унилатеризма на САЩ относно „почти невъздържаната свръхупотреба на сила в международните отношения“ на Конференцията по сигурността в Мюнхен.] 

 

- Това, което най-много ми прави впечатление във вашата художествена и публицистична работа от „Джей Еф Кей“ до „Неразказаната история на Съединените щати“, е, че по кинематографичен начин представяте един алтернативен разказ на общоприетата, официална версия на събитията и хората. По какво се различава вашата гледна точка относно Путин от конвенционалната мъдрост на масмедиите?

 

В нашия документален филм той посочва подробности – важно е да разбираме историята и причината – той посочва три шокови състояния, предизвикани от американското разширяване на НАТО, като се започне от 1999 – присъединяването на 13 държави. НАТО има различно значение за руснаците от това за западняците...

 

Както той обяснява, НАТО е почти като нация-държава, която поема военния механизъм на страната, с която се съюзява. Тя се превръща в страна от НАТО. Планирането на НАТО, използването на страната за извършване на операции, военни игри и може би в крайна сметка като военен заложник, някой на фронтовата линия. НАТО е сериозен ангажимент... НАТО се презентира като антируски съюз... Това е много важно за САЩ.

 

Не мисля, че е в интерес на Европа да бъде заложник на фронтовата линия в една напрегната ситуация. Но привеждането на НАТО към границите на Русия е почти готово – все едно Русия да разположи войски в Мексико и Канада точно на границата, заявявайки: „Нямаме ви доверие, ще ви атакуваме всеки момент“. Това е огромно напрежение. То се нарича „стратегия на напрежение“. Това е стратегия, която е много важна за западните интереси... Но руснаците не са ни подложили на никакво напрежение, те не са дислоцирали войски – САЩ са тези, които правят това. С колко предни оперативни бази разполагаме – 800? Плюс специални военни операции в 130 държави – чувстваме се застрашени, чувстваме се обкръжени…

 

Това, което господин Путин казва, е: „Кой внася безпорядък в света?“. Ако нанесете нещата на картата и кажете: „Къде са войските, къде са базите, къде отиват оръжията?“.

 

Путин всъщност казва във филма, че към края на СССР било обещано на съветските лидери, че НАТО няма да се разширява и да приема за членове държави от Източна Европа.

 

Но нямало никакъв документ, както той посочва, и той обвинява Горбачов…

Номер 2 [вторият шок] бил, когато Джордж Буш отменил договора за ограничаване на системите за противоракетната отбрана с Русия [през 2001 г.] – това наистина бил шок. Голяма опасност за света – хората не обърнаха внимание, но това наруши цялата концепция за ядрен паритет, която бе изграждана толкова години. Оттогава Америка разположи системи за противоракетна отбрана в Полша и Румъния, точно на границата с Русия.

 

Не мога да ви кажа колко много бе нарушен балансът. Руснаците бяха шокирани от това – никой не отменя толкова важни договори. Това бе крайъгълният камък на ядрения паритет, подписан през 1972 г. от Никсън и Брежнев. Това бе много важен договор, но американците не го осъзнават, защото медиите не го обясняват на света. Това означава, че сега Русия трябва да инвестира пари и огромна енергия за възстановяване на някои от своите ядрени съоръжения.

 

Тъй като те не могат да смогнат – системите за противоракетна отбрана, както обяснява Путин, могат да се превърнат в офанзивни ракети за една нощ. Ако не информирате Русия например, че сте го направили, руснаците ще бъдат много объркани относно това, което виждат на радара, това, което се случва. Ако една система за противоракетна отбрана внезапно започне да действа като офанзивна ракета, това се превръща в истински проблем. Трябва да подготвите системата си за отбрана незабавно, за да се опитате да предотвратите ударите на тези оръжия. Америка е разположила подводници, междуконтинентални балистични ракети, самолети на НАТО по всички руски граници и от двете страни. Разработваме всякакви нови машини, включително нови ядрени предпазители, наречени „суперпредпазители“ – също много опасни.

 

С други думи, САЩ не възнамеряват да се отказват от ядрените оръжия – те заявяват намерение да покажат превъзходство и да имат възможност за първи ядрен удар срещу Русия. Това е сериозна, сериозна работа. Повече, отколкото си мислите. Това ни води близо до ръба. Също така съществува огромна вероятност от грешки, както в „Д-р Стрейнджлав“ [Стоун прожектира ядрената сатира на Стенли Кубрик от 1964 на Путин в документалния филм], където нещо се обърка, някой реагира прекомерно – това се случи толкова много пъти от 70-те години на миналия век насам, вижте колко близо сме били, ако сте проследили тези подробности. По време на управлението на Рейгън на няколко пъти се разминахме на косъм. Така че всички сега са изнервени. Поляците са намесени – те мразят руснаците. Много отмъщение се таи в съзнанието на източноевропейските държави. Това е много опасна ситуация. Може да възникне инцидент.

 

Той разгледа подробно номер три [третия шок] – подкрепата на САЩ за тероризма в Централна Евразия, а също и Русия. Путин говори за това, това е голям момент. Те ни помагаха след 11 септември, те се съгласиха с Буш да ни помогнат в Афганистан – транзитни права, оръжия, разузнаване, те наистина ни помогнаха. Те всъщност са спасили доста животи в Афганистан. В онзи момент започнаха да получават сигнали от чеченски терористи, в Грузия... активни, опитващи се да се отделят от Майка Русия. Сега Чечения се бори за независимост. Грузия стана независима през този период. Всякакви проблеми бушуваха по границите. Украйна се превърна в проблем през 2004... и в Украйна има тероризъм, упражняван от терористи от дясното крило.

 

Той говори за резултата от срещата на Буш и Путин. Буш се съгласил да не подкрепяме хората, които искат Русия да се разпадне, но в същото време той не можел да направи нищо, защото ЦРУ продължавало да го прави. И така, чудите се кой управлява, кой стои начело на държавата? Дали Буш стои начело на държавата? Дали Тръмп стои начело на държавата? Или наистина има тайна държава, ЦРУ, разузнавателните служби, които правят това, което искат да направят? Така че това представлява друг проблем.

 

Съветската държава се срина през 1991 г., все още нещата бяха нормални, единствена суперсила ... Г-н Буш разположи 500 000 войници в Близкия изток. Това е много голямо решение – припомнете си, че във Виетнам това стана постепенно... Внезапно 500 000 войници сигнализират за ново присъствие в света. Това е господин Суперсила, който поема самоинициативата, казвайки: „Добре, ние ще решим всичко...“.

 

Но през онези първи години тези три неща изглеждаха на Путин като голям обрат в отношенията. Той продължава да говори за „нашите американски партньори“ в целия документален филм. Той никога не казва една лоша дума, той не говори лоши неща за никого, за президенти. Той уважава Обама, уважава Буш – определено харесва Буш по някакъв начин. Бих казал, от гледна точка на американските ценности, той би бил консервативен американец. Традиционни ценности, абсолютно. Той попада в тази скала. И ако беше американски президент, щеше да бъде много, много харесван от нашите медии, защото е добър, последователен лидер. 

 

Мислите ли, че масмедиите демонизираха Путин?

 

Нито едно от тези три неща в периода 2000–2007 г., които споменах, не бяха отразени. [Забележка на редактора: Всъщност в масмедиите имаше незначително отразяване.] Не съм чел за тях. Мислех, че отношенията ни са добри, но сгреших. Също така не проследих украинската „Оранжева революция“ от 2004 г. – изглежда Русия приемаше, че Украйна става западна държава. Не в това бе проблемът. Те имаха търговски споразумения, които бяха много щедри, силни и полезни за двете страни. Имаха военни споразумения за доставки на оръжие. Но това бе прекъснато от държавния преврат през 2014 г. Имаше разриви в грузинската война, за което малко се говори. Втората чеченска война – най-накрая конфликтът в Чечения утихна [войната приключи през 2009 г.].

 

На първо място бе връзката, създадена по повод Украйна и след това Сирия. Тъй като през 2011 г. САЩ бяха силно ангажирани в Сирия, която беше руски съюзник от 70-те години, те имаха база там. Сирия беше един от основните им съюзници в Близкия изток. САЩ, Саудитска Арабия, Йордания, Израел, Англия и Франция се включиха в тази опосредствана война в Сирия с идеята да дестабилизират, да се отърват от Асад и да поставят някаква умерена опозиция, за което нямаше доказателства по това време. Страната се влоши. Обама бомбардира Сирия четири години, без никакви видими резултати по отношение на „Ислямска държава”.

 

Путин се намеси през 2015 г. – когато нещата тотално се объркаха. Там всъщност той проведе огромни бомбени атаки, хиляди бойни излитания, по стотина на ден, докато САЩ изпълняваха едно или две. Той наистина причини вреди на „Ислямска държава”, това имаше значителен ефект. Ако забелязвате, хронологията на цялата сирийска криза се промени, когато руснаците се включиха и започнаха да правят това, което са възнамерявали да направят, което всъщност е борба с тероризма. Путин подчертава, че това е основната цел. Той посочва, че Дамаск е само на 1500 мили от Москва – не е далеч. Трябва да разберете страха, който руснаците изпитват от активизирането на тероризма – такъв, какъвто преживяха при трагедията в училището в Беслан в периода 1–3 септември 2004 г. и в Москва, театър „Дубровка“, на четири километра от Кремъл, в периода 23–26 октомври 2002 г. – много руснаци са загинали при тези терористични атаки.

 

Путин подходи към Сирия много сериозно – не мисля, че Америка стори това, защото ние имахме друга цел. Не се борихме с тероризма. Ние се борим за нашето геополитическо надмощие в Сирия, което има много връзки с петрола и неговата география – контрол над евразийския субконтинент, Турция.

 

Но със Сирия и Украйна тази комбинация е разрушила всякакви остатъчни отношения. Към това се добавя и огромно количество обиди в западните медии и правителства. Докато съществуват хора като Джон Маккейн, които казват, че [Путин] „е гангстер, убиец, диктатор“.

 

И „по-голяма заплаха от „Ислямска държава“.

 

И „по-голяма заплаха от „Ислямска държава“. 

 

Какво мислите за това?

 

Аз не виждам Русия като заплаха. Мисля, че това е, както би казал Ноам Чомски, изфабрикувана криза. Тя спомага за подхранването на американската враждебност, военноиндустриалната държава, бюджетите – това ни позволява да харчим 10 пъти повече от това, което руснаците харчат за военни цели. И разбира се, най-голямата грешка е това, което Обама направи през 2009 г., като обяви, че ще модернизираме напълно ядрената си инфраструктура и ще похарчим един трилион долара за това. Това вече е една много страшна мисъл, ако се замислите за възможностите на надпреварата във въоръжаването. Как може Русия да участва в тази надпревара, как може Китай да участва в тази надпревара? Помислете за това – милиарди долари да отиват за война. Накъде води това?

 

Би било велик момент, подобно на края на ерата на Горбачов, ако Буш можеше да каже: „Нека да постигнем мир“. Рейгън в един момент обмисляше пълното разоръжаване. Спомнете си, че Горбачов каза: „Да се ​​отървем от всички оръжия“, и Рейгън хареса идеята. 

 

На срещата в Рейкявик през 1986 г.?

 

Това беше една прекрасна мисъл, един велик момент във времето... Ако светът избухне, хората трябва да знаят, че е имало такъв момент...

Планът на Обама от 2009 да се похарчат 1 трилион долара за модернизация на ядрената инфраструктура е много опасен. Това, заедно със заплахата от системи за противоракетна отбрана, докарва света на ръба... След цялата ми работа по този документален филм, следвайки моя драматичен инстинкт, мога да ви кажа искрено, че руснаците са хора с твърд характер и те няма да отстъпят. Историята им през Втората световна война показва невероятна издръжливост – те бяха смазани от нацистите, най-добрата военна машина на всички времена. Те претърпяха огромни поражения, но се възстановиха и отвърнаха на удара – всъщност те преобърнаха резултата на цялата война при Сталинград... Но те се сражаваха, след това продължиха в Източна Европа, което е невероятно. Те дадоха огромни военни и цивилни жертви – някои ги изчисляват на 27 милиона... Русия спечели Втората световна война – и те никога не получиха отплата за това. Студената война започна веднага с Чърчил и Труман...

 

Съветските филми за Втората световна война бяха много добри... Те си спомнят. Ако направите филм за Втората световна война сега, няма да има интерес в тази държава, освен ако не е в стила на Тарантино. В Русия това е възможно, ако се въздейства емоционално, защото това е в тяхната ДНК. Всеки в Русия има някой роднина, който е бил засегнат, ранен или убит. Толкова много хора са загинали. Всички в страната са се борили за живота си. Трябва да разберете – те са готови за война и се опасяват от нея. Това, което почувствах при пътуванията... е, че те са изненадани, че Америка би заела такава сурова позиция спрямо тях. Те харесват Путин, защото той отстоява интересите на Русия. Той не е прекалено агресивен, не е нахлувал никъде въпреки това, което казват... 

 

Смятате ли, че това, което се случва днес, с всички тези твърдения за намеса на Русия в изборите в Америка, става в контекста на Студената война?

 

Абсолютно. Спомените за Студената война не са изчезнали. По-старото поколение, неоконсерваторите, винаги ще помнят това и Русия като смъртен враг. В кръвта им е, в ДНК-то им е да ги мразят... Не мисля, че това е необходимо. Смятам, че съществува огромна доза недоверие, особено от страна на републиканците. Те направиха това избирателен проблем, когато Труман се кандидатира с плахост [през 1948 г.], създавайки Закона за лоялност и ЦРУ. Толкова много от злините, които сме наследили, възникват по това време. Интересното е, че ако Рузвелт беше живял няколко месеца по-дълго, без съмнение светът, който той би сътворил, би бил по-различен. Съжалявам, че той е починал през април [1945] – ако беше доживял до юли и август... Рузвелт е вярвал във великия съюз между САЩ, Съветския съюз, Англия и Китай... Чърчил е казал: „Както и да критикувате Сталин, той удържа на дадената пред нас дума“. 

 

С всички тези обвинения в хакерство, свидетели ли сме на нов маккартизъм?

 

Това е странно, но се случва. Тези стари фигури, които не вярват и мразят по каквато и да е причина Русия. Не разбирам защо, тъй като руският народ е много близо до американския народ по много начини...

 

„Дъ Нейшън“: Седемнадесет американски разузнавателни агенции стигнаха до едно и също заключение относно руското хакерство, за да могат всички вляво да кажат: „Те трябва да знаят за какво говорят“. Така че не вярвате, че тези 17 разузнавателни служби казват истината?

 

Не, защото те се отказаха от него... Имаше три агенции – ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и ФБР. Те подправиха тази информация. Това са мои думи [не на Путин]... Това са сериозни твърдения: че Тръмп бил един Манджурски кандидат. Влиянието на руснаците върху изборите за мен очевидно е абсурдно. Израел оказва много повече влияние върху американските избори чрез Американско-израелския комитет по обществени въпроси. Саудитска Арабия оказва влияние чрез пари... Шелдън Аделсън и братята Кох оказват много повече влияние върху американските избори... А министър-председателят на Израел идва в нашата страна и се обръща към Конгреса, за да критикува президентската политика в Иран по онова време – това е доста скандално.

 

Страната ни в голяма степен е в ръцете на диктатор: диктаторът са парите, военнопромишленият комплекс... Повече от абсурдно е всяка година да има такива разходи за военни цели... 

 

Въпреки че вашите документални филми не са толкова известни, колкото са вашите игрални филми, вие имате солидно количество публицистични филми. Можете ли да поставите „Интервютата на Путин“ в контекста на предишните ви документални филми за Фидел, Арафат, „На юг от границата“ и т.н.?

 

- Това бяха конкретни интервюта като това. Филмът за Путин се случи спонтанно, произлезе от историята на Сноудън. Срещам се [с Путин], а резултатът после бе направата на филм. В този момент не познавахме никакви ограничения. Трябваше да задържим неговия интерес. Мисля, че той се отегчава от повечето интервюта, които дава. Определено стилът на Мегън Кели, където тя те напада и ти трябва да се защитаваш, съвсем не ми допада... В края той ми каза: „Благодаря ти, че си толкова старателен и задаваш добри въпроси“. Аз го провокирах деликатно – нищо не може да се постигне с това изострено отношение на Мегън Кели... Тя не беше добре информирана; тя спомена за „17“ разузнавателни служби и не знаеше какво представляват дигиталните следи, за които говори Путин. 

 

Смятате ли, че в интервюто на Мегън Кели Путин е имал предвид вас, като казва, че съществува теория в САЩ, че президентът Кенеди е бил убит от американското разузнаване?

 

Не знам. Той никога не е говорил за това с мен... Това дойде изневиделица, бе изненадващо. Но той го прие почти като даденост, нали? Аз определено вярвам в това и може би и вие... Само държавният апарат може да го направи, не и аматьори. 

 

- От гледна точка на историята на документалното кино можете ли да сравните „Интервютата на Путин“ с публицистичните филми, които преобръщат смразяващи истории, като например „Фаренхайт 9/11“ от 2004 г. на Майкъл Мур, „Тънка синя линия“ от 1988 г. и „Мъглата на войната“ от 2003 г. на Ерол Морис, „Безумците от Титикът“ от 1967 на Фредерик Уайзман, „Прибързано осъждане“ от 1967 на Емил дьо Антонио и Марк Лейн? Тези документални филми имаха противоположни гледни точки и спомогнаха за промяната на общественото мнение. Можете ли да поставите „Интервютата на Путин“ в този контекст?

 

- Все още не знаем. Надяваме се, че филмът ще допринесе за мира, хармонията или по-доброто разбиране. Да, напълно, съзнанието ми е в един друг, алтернативен свят. Не разбирам защо водим войни... Как го наричате: Стоун/Путин? Някои хора казват Фрост/Никсън. Но всичко това остана в миналото – това е настоящето. Това е шанс за този луд режисьор да се пренесе там и да попита: „Какво наистина казвате? Може ли да го чуем?“.

 

 

Превод: Гласове

Източник: The Nation

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

18 коментар/a

не всички американци са идиоти на 17.06.2017 в 02:25
Велик човек!
биогноза на 17.06.2017 в 09:20
От интервюто разбираме за сетен път, че всъщност Америка е една много нещастна и зверски комплексирана от останалия свят страна. Американците са обречени да не схванат никога феномена на руското и свързаната с него метафизика. Прекалено заседнали и даже гипсирани са в грубата материя на този свят. Такива като Стоун са по-скоро искрица в гигантския и непрогледен мрак на тотално-официозните заблуди и невежества, произтичащи от всевластващата там идеология на идолопоклонството.
Swann на 17.06.2017 в 10:37
Оливър Стоун говори за неща, които не е преживял, дори не се е и поинтересувал от тях. Удобно забравя, че разширението на НАТО бе желано от самите източноевропейци, логически неиздържан е паралелът с Канада и Мексико, защото тези държави никога не биха се съгласили да приемат руско оръжие на територията си. Русия е държава от миналото и претенциите и за самостоятелен полюс предизвиква проблеми, защото то става с цената на непоносими за руския народ жертви...И тук не е намесена никаква метафизика, никакъв народ богоносец....да се приписва индивидуалния гений на Достоевски, Бунин и Бердяев с националната им принадлежност е все едно австрийците да поискат да станат световна сила, защото имат Моцарт, това е нелепо. Русия трябва да се примири с второстепенната си световна роля, такива са фактите, и трябва да разбере, че няма нищо унизително в това, колкото по-бързо, толкова по-безполезно ще е.
проф. Боян Дуранкев на 17.06.2017 в 11:28
Къде са хранениците на "Америка за България", за да разобличат путиниста Стоун?
само питам на 17.06.2017 в 12:29
Защо в Българияот ден на ден все повече намразват Америкя?
Гроздето е кисело на 17.06.2017 в 13:11
Щото завиждате на гадовете, дето са си уредили живота там. Няма друга причина. Щото преди пеехте искам да съм негър, негър в алабама и бяхте окачили американски знаменца на огледалцата на жигулките си, и пак не ви дадоха визи.
Името ми е Червен на 17.06.2017 в 15:08
Re: само питам: Ние не мразим Америка. Мразим само опитите ѝ да ни научи да мразим Русия.
observer на 17.06.2017 в 15:55
биогноза, от интервюто си разбрал това, което разбрала котката, като била в двореца при кралицата, там видяла мишка. Твърдения как Америка е една много нещастна и зверски комплексирана от останалия свят страна, не само не отговарят на истината, ами и всъщност говорят за автора им. Както и това за превъзходството на руската метафизика над американското идолопоклонство. Освен немотивираната злоба се, вижда че си нямаш и хабер от двете страни.
За да разбереш "каква е Америка" на 17.06.2017 в 16:22
няма нужда да си живял там. Достатъчно е да се нагледаш на поведението и по света. Дето се вика: където е стъпил американски ботуш трева не никне. Като се почне с използването на напалм във войната с Виетнам и се стигне до жертвите от войната в Ирак. Да не споменаваме атомните бомби в Хирушима и Нагазаки, където не е имало нито военни заводи, нито японска войска. Американският народ дали е наясно какво вършат политиците му навсякъде по света? Ако знаят и въпреки това се гордеят със страната си, те наистина са една много жалка нация.
Българин от Б на 17.06.2017 в 21:18
Шон Али Стоун. Али, защото приел исляма (в Иран), голЕм приятел на Иран, нямало проблеми Иран да има ядрено оръжие, "тази държава просто се възприема неправилно". Интересно как да се възприеме Иран когато по онова време лидера на Иран се заканваше да изтрие Израел от лицето на Земята.Отроче на Оливър Стоун, и каква изненада, работи за Американската Рашъ Тудей. Maybe he will get promotion soon:-) Самият Оливър Стоун в друго интервю казва, че "Хитлер е изкупителна жертва"(??????), а Сталин не е кофти пич(!!!!!!). Освен на Путин, симпатизира на Фидел Кастро, Чавес и др. от този вид.Напълно потвърждава, че "никога не е късно да станеш за резил". Аве, сега се сещам, имаше един много голЕм приятел на Путин, Жерар Депардийо, к'во стана с него?
Един чужденец от Запад... за примитивните консуматорски мижитурки!!и на 17.06.2017 в 21:27
Колко смешни и жалки са налетелите тук русомразци- герберастчета, седерастчета и прочие соросоиди и лапачи от чужди фондациики... Това, господа, са съвременните "Иван-Асен Георгиевци", т.е. предатели на България, само че пренесени във времето- от 1962 г. в днешно време! Тези "плюещи и пикаещи срещу вятъра" жалки мекотели, не са разбрали че за българите, любовта към Русия е "като въздуха и водата", че тя не може да се изкорени от никакви дебили посланици, никакви жалки фондациики, никакви продажни СМИ и даже от всичките долари на Земята! Тя е стаена дълбоко в българската душа и се крие зад паметниците на Шипка, на Цар Освободител, на генерал Столетов, на генерал Скобелев, зад храмът Александър Невский и пр. и пр. Без любовта към Русия няма българщина! Който обръща гръб на Русия, той носи национални катастрофи за България- пример продажният хитлеристки режим на България 1923-1944 г. Дерзайте, мижитурки! П.П. Някои от горепосочените мижитурки, въпреки че са ударили вече (примерно) шейсетте, въпреки че са минали вече 30 години от 1989 г., в които би трябвало да се отърсят от своите самозаблуждения, още не могат да се откопчат от "корекомското" си видение за "неоновия", "необикновения" Запад. Не можеш убеди такива хора, че в Ню-Йоркското метро смърди на... урина и е ужасно мръсно. Те са готови да го оближат до основи, щом е... "западно"! Това са тези жалки индивиди, които като посещавах България през 80-те, ги гледах как с отворена уста, изплезнал език и с течащи лиги, бяха втрещени във витрините на Кореком и биха продали и майка си и сестра си за един тоблерон, една западна дъвка, един чорапогащник и едни дънки, НО НЕ ЗАБЕЛЯЗВАХА същите тези нещастници, как в един трамвай, тролейбус или автобус, една трета от хората бяха с книга в ръка (често подвързана с вестник- за да се Запази!) И ЧЕТЯХА! ЧЕТЯХА !!
Българин от Б на 18.06.2017 в 04:16
през 80-те невъзвръщенците не ги пуснаха обратно в БГ, така, че господинът представящ се като Чужденец от Запада, който посещавал БГ през 80-те ми е много ясен:-)Такива като него живеят на запад и хвалят изток, някакво раздвоение на личността, което им носеше само облаги във времето на Голямото Плюскане на Партията-кърмилница, та и до сега така:-) За такива като него имам само 3(три) думи: чемодан, вокзал, Москва!
Флигорната на 18.06.2017 в 07:25
За тоблерончета, дъвчици и джинсички такива като тоя "българин от б' са си продали душата на дявола. На всичкото отгоре услужливо забравили, че без Русия днес нямаше да са никакви българи, а фесчии, гъжвари и шалварковци от османската провинция Румелия, сиреч покорен на Мохамеда и султана румелли миллиет. Такива лапнишарани по западното всякога са били срам и позор за българското племе!
observer на 18.06.2017 в 09:57
Тоя тук "чужденец от запад" копира един и същ текст навсякъде. Според мен просто се опитва да ни лъже. Това е елементарен трик, видиш ли, аз знам колко е лошо на запад, видял съм цялата прелест на загнилия капитализъм, там пикаят в метрото на Ню Йорк. Бедата му е, че няма какво да противопостави като алтернатива. В Русия е капитализъм и дори истинска лява партия няма, в Китай и Виетнам също, там обаче под ръководството на видоизменените си компартии, в Куба нещо като НЕП, остава Северна Корея. И при това положение същият този "чужденец от запад" извежда като предимство на Русия расовото, вероятно, превъзходство на славяните над останалите народи. А това вече си е обикновен фашизъм. Който си направи труда, ще види, че Хитлер ги е приказвал същите, и враговете му са били същите, само превъзходството е било за германската раса.
observer на 18.06.2017 в 10:42
За тоблероните, дъвките и джинсите в Корекома и как българите ги гледали в глупав захлас, неоценявайки предимствата на развития социализъм. Ще припомня, че един от постулатите на социализма беше подобряването на материалното благосъстояние на трудещите се и грижата за човека се определяше като първостепенна задача. Никога не са ни казвали, че социалистическият човек трябва да живее в лишения и мизерия. Но беше точно така и хората влизаха в Корекомите повече да гледат, отколкото да купуват. Имаше и едни други магазини, в които дори не пускаха, един беше близо до накогашния пионерски дворец, имаха си и блокове с портиери и охрана и един наскоро за да похвали онова време, писа, че като дете мислел, че само овчето сирене е за ядене. А за другите овчето го "пускаха", а по селата дори краве не караха. Хората се уреждаха с връзки, това беше една натурална корупция. Някои чакаха по двайсет години за Лада, други си я купуваха с бележка от ЦК, повечето просто не можеха. Защото идеите са едно, но интересите на онези, които са на власт са друго, и всички животни може да са равни, но някои са по-равни от тях и властта е у прасетата, а те бързо се научават да копират бившите господари на Фермата и дори се обличат като тях.

Напиши коментар