В момента се чуват хвалби за Борисов дори и от Нинова за увъртанията му да изгони руски дипломати. „Добродетелите“ на Борисов винаги са зле прикрити пороци – в случая е страхлив, аферата „Скрипал“ се разпада пред очите ни, и по селски недоверчив към покровителите си отвън, а не мъдър. Но всичко това не бива да отклонява вниманието на обществото ни от най-важната му задача – отстраняването на ГЕРБ от властта.

 

 

Преди месец, в разгара на аферата „Гинка“, в цяла България най-после, със закъснение от над седем години, сред мнозинството от народа се развихри морален гняв срещу прогнилото управление на Борисов и ГЕРБ. Той трябва да бъде незабавно оползотворен от президента за благото на България. 

 

Наистина, през февруари-март 2018 г. не се повториха масовите протести от февруари 2013 г. Масови протести по морално-политически подбуди у нас засега са невъзможни, те си остават лукс, до който малко хора имат достъп. Масовите протести винаги са се надигали или срещу конкретни икономически беди на народа като двойните сметки за ток през февруари 2013 г., или са били инсценирани по един или друг начин от ГЕРБ, като летните протести същата година. 

 

Важен сигнал за ферментирането на този морален гняв беше и небивалата общонародна треска срещу Истанбулската конвенция от предишните месеци. И в този случай крайният адресат на гнева бяха Борисов и ГЕРБ, макар поводът да бе сбъркан и причините за него – подменени. 

 

След това аферата около сделката с ЧЕЗ върна нещата на мястото им. Сякаш по поръчка дойде и Трети март с величественото всенародно честване на Шипка, почти всеобщия ентусиазъм от речта на президента. Публикуването на записа от срещата на Радев с московския патриарах, макар и с голямо закъснение, изчисти недоразуменията, раздухвани от черната пропаганда на ГЕРБ и десните. 

 

Да, българите проспаха над седемгодишното катастрофално управление на ГЕРБ с постните пици, полицейщината, мегакорупцията, безработицата, рекета на монополистите, съсипаните бизнеси и опустошените региони, самозапалилите се от отчаяние хора, грубите и масови изборни машинации – след като проспаха Мишо Бирата, „прокурорският“ разговор в тоалетната, умишлено предизвиканият колапс на КТБ, Радко Отвертката, торпилирането на кандидатурата на Бокова и позорът на Кристалина в ООН... и толкова други скандални поводи, при които в коя да е цивилизована страна премиерът би се простил завинаги с политиката и свободата си. 

 

Но в началото на 2018 г. народното им недоволство преля. 

 

Разпадна се и митът за „международника“ Борисов – последната сламка на давещата се герберска пропаганда. Скандалът с Гинка Върбакова доби международни измерения, чешкият премиер Андрей Бабиш уличи Борисов в лъжа. Юнкер го бламира за влизането на Западните Балкани в ЕС, Меркел го бламира за Шенген. Широко разтръбяваната среща ЕС – Ердоган във Варна завърши безрезултатно, ако не смятаме поредното свидетелство за противното раболепие на Борисов пред „началника“ Реджеп бей. 

 

Огромна умора от ерата Борисов затиска България и няма да може вече да бъде разсеяна от придворните медии и говорещи глави. 

 

В ГЕРБ са уплашени и объркани. Борисов, Цветанов и другите се скриха от честването на националния празник, Караянчева бе позорно освиркана на Шипка при едното споменаване на името й. 

 

След като тъй и не успяха да докажат, че са нещо повече от парфюмиран придатък на ГЕРБ, десните и „патриотите“ от коалицията се самомаргинализираха и с пронацистките си залитания, осъдени категорично и от Брюксел и Вашингтон. 

 

В България е налице революционна ситуация. По определението на Ленин това значи, че върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят по старому. Властта се търкаля на улицата. 

 

Но в България няма изявен субективен  фактор на революцията – партия или друга обществена сила, която да канализира и оглави народното недоволство. Единствената реална опозиция на ГЕРБ – БСП, въпреки безспорния си напредък под ръководството на Корнелия Нинова и убедителната победа на Радев на изборите през есента на 2016 г., кой знае защо се колебае. 

 

БСП зае абсолютно незащитима в дългосрочен план и несъответстваща на социалистическите ценности и светоусещане позиция по Истанбулската конвенция, водена от желанието да яхне консервативния популизъм и да пребори ГЕРБ на негов терен, което очаквано не се осъществи – изборните нагласи не се промениха чувствително в резултат на „истанбулската“ психоза. 

 

БСП зае изчаквателна позиция по ЧЕЗ и тръгна да организира подписка, вместо веднага да иска незабавна оставка на кабинета, да напусне парламента и да излезе на улицата. По този начин БСП даде на Борисов време да се окопити. 

 

БСП не се възползва своевременно и от ситуацията около аферата „Скрипал“, дето огромното мнозинство българи е отвратено от произвола и абсурда на британските обвинения и наглото им извиване на ръце на страните от ЕС, а в това време Цветанов обещаваше да гони руски дипломати, Томислав Дончев се кълнеше в „солидарност“, а десните сипеха бисери от рода на идиотската декларация на сайта на някакъв си „Атлантически съвет“, дето пише, че правителството трябвало да разгледа и приеме „убедителните“ доказателства на Лондон, че Русия била извършила терористично нападение – в момента, в който четем във вестниците как Юлия Скрипал почнала да се захранва и че била ходила на Фейсбук на 7 март, няколко дни след отравянето си с „Новичок“. 

 

Организация като „Атлантическия съвет“, която открито признава, че истината не й е важна, а й е важна „солидарността“, т.е. мафиотската завера, с „нашите“ хора, е очевидно мафиотска организация, която трябва да бъде разтурена и забранена. Тя си позволява да обвинява правителството, че повтаряло пълната ни зависимост от СССР преди 1989 г. Пледирайки за още по-пълна, безмозъчна зависимост, но не от СССР, който инвестираше у нас милиарди, а от проваления кабинет на торите – историческия непримирим враг на България! 

 

Но най-важното е, че положението сега е коренно различно от пролетта на 2013 г. в едно  съдбоносно отношение. Президент е Радев, а не Плевнелиев. 

 

Избраният по безапелационен начин с гласовете на над два милиона българи – при рекордно висока изборна активност и при силно противодействие от изборната криминална машина на ГЕРБ – президент е единствената легитимна институция на властта в България до днес. 

 

Последните парламентарни избори, минали при ниска изборна активност, в обстановка, в която служебният кабинет, неумело подбран от Радев, блестеше със своето отсъствие навсякъде, дето ставаше дума за ограничаване на клиентелизма, корпоративния и купения вот, на пропагандата на „националните“ медии и на ЕНП в полза на ГЕРБ, не възпроизведоха народния вот от ноември 2016 г. и не създадоха условия за легитимно народно представителство и стабилно правителство. 

 

Претърпели победата, ГЕРБ ясно усещаха, че не могат да управляват (крадат) още дълго. „Патриотите“ (какво нелепо име!) още преди официалните консултации за съставяне на сегашния кабинет загубиха доверието на и намалелите си привърженици, които реално са или леви, или крайно леви. ГЕРБ и „патриотите“ бяха и си остават свързани само от желанието за грабеж – и за някои политици, и да останат на свобода. В политическата система на герберизирана България всички партии освен БСП са присъдружни на герберския „Отечествен фронт“. 

 

Кабинетът Борисов III се състоя главно поради липсата на хитрост от страна на президента по това време. 

 

Но със самото си присъствие във висшата власт Радев е постоянно висящо обвинение към Борисов и ГЕРБ – в подлост, нелоялност, безотговорност, некомпетентност, корумпираност, неадекватност.

 

Още от първия момент, когато стана ясна победата на Радев, ГЕРБ изпаднаха в паника, че като „опозиционен“ президент той ще клати кабинета и ще даде в подходящ момент сигнал за въстание срещу Борисов. Както постъпи през юни 2013 г. Плевнелиев като „опозиционен“ президент, получил нареждане от опозиционната ГЕРБ да даде сигнал за подготвения преврат срещу Орешарски, като свали доверието си от кабинета – след като бе подписал кротко законовите промени за Пеевски. 

 

Е, това си беше основателен страх – моментът той да се оправдае напълно отдавна настъпи. 

 

Радев е длъжен незабавно да свали доверието си от Борисов и да предизвика с всички законни средства оставката му. 

 

Европредседателството не е никакъв аргумент да се запази нетърпимият за народа прогнил режим още три месеца. Европредседателството е второстепенен, чиновнически, канцеларски проблем, който ще си се движи от чиновниците. Бюрокрацията, както казва Маркс, превръща канцеларските дела в държавни – и обратното. 

 

Както беше ясно още есента на 2016 г., а толкова повече сега, след президентът даде редица доказателства за независимостта си от Позитано, въстанието срещу Борисов няма да стане по сценарий на БСП и при подготвена организация като това срещу Орешарски през лятото на 2013 г. 

 

Президентът ще трябва да апелира пряко към масите и да ги застави да се раздвижат и да го принудят да направи това, което сам би искал да направи. Той ще трябва да изиграе ролята на народен организатор отгоре при липсата на реални организационни структури отдолу. 

 

Наличието на президент като Радев, както писах тук през август 2016 г. – и получих остри критики от в. „Поглед.инфо“ – може да преосмисли цялото българско политическо пространство, да катализира възникването на нова левоцентристка коалиция или партия, която би могла и да наследи позициите на БСП в ПЕС. И да доведе до изборна победа на тази коалиция или партия след колапса на ГЕРБ.

 

Но възможно е също и БСП на Нинова да се намери в условията на новия служебен кабинет, да завърши реорганизацията си и да спечели изборите на гребена на евентуалната предизборна вълна от ляв популизъм и евроскептизицъм, русофилия и носталгия по социализма. Пожелавам им го! 

 

Най-важното е Радев да не повтори грешките си след оставката на Борисов II. Да състави решителен, дееспособен служебен кабинет с единствената задача да сломи герберската изборна и пропагандна машина и да не допусне нова изборна победа на ГЕРБ. 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

29 коментар/a

observer на 02.04.2018 в 09:19
Ох, Фичо, в България няма революционна ситуация и слава Богу. Революциите изглеждат хубаво само по филмите, като портретите на диктаторите след силен ретуш. Ние да се избием помежду си, нови нагли демагози да сменят опротивелите предишни управници, икономиката да се срине, престъпниците да вилнеят на воля, а задграничната диаспора да ни поднесе своята солидарност. Че то онова подобие на революция през 1989-1990 още не сме забравили. За Бога, братя, не купувайте, искам да съм негър, негър в Алабама, вземи панелите, трабанта и накрая да подпалим този път какво, може би някой мол?
Тодор Тодоров на 02.04.2018 в 09:21
Президент и патриарх да се взимат в ръце и да събарят мафиотското управление на страната. Всички, с изключение на криминалния контингент ще ги последват.
Спиноза на 02.04.2018 в 10:00
Ние никога не сме избирали Борисов, избра ни го "дълбоката държава" на САЩ, същата която избра Тръмп и брекзита на англичаните, а Фичо (ако му стиска) може да разрови как чорбаджиите на фейсбук и Кеймбридж Аналитика манипулират изборите и у нас, как американските фондации в Германия К. Аденауер, Ф. Науман и т.н. фондация Бош финансира пренаписване на българската история ( скандалът Батак с Мартина Балева и Улф Брунбауер... Целият хаос у нас, цялата мизерия и разруха са точно планирани, предвидени, изчислени от аналитиците на ЦРУ, Борисов е техен проект! Например, знаейки че сме народ русофили, американските му ПР суфльори подсказват да говори русофилск, по случая Скрипал например, но да е пречка пред руските енергиини проекти, в огромен ущърб на България, за геополитическия интерес на САЩ!
"Ох, Фичо, в България няма революционна ситуация и слава Богу." на 02.04.2018 в 10:05
За да има революционна ситуация е необходимо в пасионарното /по Иво Христов/ население на страната прослойката на 17 - 25 годишните да е мининимум 32 - 36%, което към момента, а и в близко и далечно бъдеще няма как да стане! Такъв процент от млади хора има сред фискално неангажираните към бюджета прослойки, което ме навежда на мисълта, дали Историята може да трансформира в бъдеще Декадата на ромското включване в декада на ромската интифада /да не дава Господ/.
Спиноза на 02.04.2018 в 10:32
Разбира се, циганската "декада" като част от дисгениката, на която сме подложени, също е от САЩ, Америка няма толкова окупационни войски, че да държи всички свои колонии в подчинение, за това на завладените народи налага дисгеника - това е обратното на евгеника, развъждане на раси, неспособни на държавно строителство, на патриотизъм, на чувство за принадлежност, и най-вече, те не способни на работа, и ето резултатът - вече няма кой да се изправи срещу наглеците - янки!
Просто Читател на 02.04.2018 в 11:29
Позицията на БСП за Истанбулската конвенция, или куфара с двойно дъно, както я описа д-р Михайлов, беше адекватна и съобразена с настроенията на здравомислещите хора. Има достатъчно много текстове вътре в този документ, които разкриват подмолната цел, преследвана с конвенцията. Учудва ме мнението на автора по този въпрос, не го разбирам - "БСП зае абсолютно незащитима в дългосрочен план и несъответстваща на социалистическите ценности и светоусещане позиция по Истанбулската конвенция, водена от желанието да яхне консервативния популизъм".
Маслоу на 02.04.2018 в 11:31
Масовият човек е затворен на равнището на първичните потребности и изброените от Хаджийски обстоятелства не могат да го активират. Включително младежта - варваризирана и обзета от стремежа да се приспособява, а не да променя. В такава ситуация вършат работа военните преврати, ама няма армия.
Мира на 02.04.2018 в 11:45
Набъркването на мафиотските структури на управлението с Истанбулската конвенция е непозволително за човек като Фичо, който вероятно добре разбира какво стои за конвенцията. Такова правителство е удобно именно за субектите, налагащи политиката на конвенцията. Учудвам се, Фичо, че все още ти е симпатична позицията с трите "М" - Маркс, Мао и Маркузе - и за маргиналиите като субект на революции, или просто трябва да оправдаеш "едни пари". Проста справка има дори тук, в "Гласове - за разпада след 1968 г. Аман от революции - културни, сексуални, а сега и хомосексуални. Припомням ти думите на известен наш професор по логика, че който на млади години не е бил добър либерал, на стари не става добър консерватор. Та се питам - дали не си бил добър либерал на млади години, че сега се опитваш да наваксаш. Това омесване на темите пречи да се възприеме автентично твърдението, че единственият легитимен носител на властта сега е президентът Радев. Едно дълготрайно служебно правителство и според мен би могло да ни изведе от тази каша. Но без Истанбулската конвенция. И без революции. И без опора върху стари и компрометирани лица, слугуващи около "царя" - предишният служебен кабинет всъщност ни натика обратно в блатото.
Мосад бин Салман III на 02.04.2018 в 12:04
1. България е част от евроатлантическата архитектура на сигурността. По-голямата част от нея е невидима. България активно участва в агресията срещу Сирия и мероприятията в Украйна. 2. Българският елит е изцяло контролиран отвън. Това включва БСП и Радев, който просто каза нещата, които бяха печеливши в момента, а срещу него беше неизбираем кандидат. 3. Атаката срещу Русия е фашистка и е на 100%. Тия хора няма да се откажат. Работят с джихадисти, нацисти, мафиотски структури (особено на Балканите) - всичко това се хвърля срещу Русия. 4. Всеки опит на управляващите да се отклоняват от линията, която им се задава отвън може да е фатален за държавата и народа. 5. Пече се гореща война срещу Иран, Турция и Русия. България е фронтова държава на две от тия три държави. И т.н. Т.е. Борисов не може просто да се изцепи "абе няма доказателства, вие нормални ли сте, що ни бутате да се караме с руснаците" - защото ще изхвърчи на секундата, след това и нас не ни чака нищо добро.
Името ми е Червен на 02.04.2018 в 12:51
Г-н Хаджийски, като разбирате толкова добре, че в България няма изявен субективен фактор – партия или друга обществена сила, която да канализира и оглави народното недоволство, елате си и го създайте. Президентът утре ако предизвика избори, кой мислите, че ще ги спечели?
Reper I на 02.04.2018 в 13:09
фичо, слез малко и на земята бе моето момче и не превръщай надпартийната функция на президентската институция в оръдие за разчистване на стари и нови партийни сметки. радев не е длъжен да следва интригантски съвети, а да спазва конституцията и да държи за баланса и единството на нацията. като казвам нация, утре да не ме обвиниш в нацистка пропаганда и агитация в някое от поредните ти, безпочвени словоизлияния. айде със здраве! п.с. миналия път нелата бе на много ниско ниво и за това не съм коментирал опорните ѝ точки.
такива работи на 02.04.2018 в 14:44
Владимир Хаджийски - Ленин пресича границата с пломбиран вагон, осигурен му от кайзер Меркел, оглавява народното недоволство и сваля третото временно правителство на Александър Борисов, по-известен като Баце Керенски. Средствата за революцията са осигурени по европрограма Регионално развитие.
stein на 02.04.2018 в 14:55
Не виждам къде и кого ще поведе Радев, дето не можа дори Гундяев да постави на мястото му.
спиридон на 02.04.2018 в 19:20
Президент и патриарх да се взимат в ръце и да събарят мафиотското управление на страната. Всички, с изключение на криминалния контингент ще ги последват.
Мильо Лудия на 02.04.2018 в 20:58
не мога да си обясня защо Фичо мрази така неистово Тиквоний. Ако Корни вземе властта ситуацията ще е в пъти по-зле.

Напиши коментар