На мнозина вероятно е направило впечатление, че няколко познати лица на протестиращи майки на деца с увреждания изчезнаха от медийното пространство. Сред тях бе и това на една от организаторките на палатковия лагер пред Народното събрание Ина Маринова. Още през юли сред протестиращите майки се усети напрежение, но за разделението им и последиците от него малцина разбраха. Днес обаче, след ескалацията на напрежението заради изявлението на вицепремиера Валери Симеонов, Ина Маринова даде гласност и разясни как фокусът на каузата се е изместил, а ясните искания и желание за промяна са изчезнали, което по думите й е довело до политическите игри на партиите.

Снимка: бТВ

 

Dir.bg публикува цялото писмо на Маринова без редакторска намеса:

 

"Модерно е всичко да се обяснява с максимата "Разделяй и владей", сякаш все друг ни е виновен, но всъщност ние сме мислещи хора и всяка от нас има право да има собствена позиция по проблема и начините за справяне с него.

 

Още през 2009 година няколко майки се събрахме, ей такива диви, непримирими и можещи да кажат какво липсва и какво трябва. Не знаехме пътя, но се учехме в движение и много се карахме, постоянно. Тук там опитвахме да протестираме, но все не се получаваше.

 

Появи се Фейсбук, създадохме групи и възможностите на социалните мрежи ни дадоха нова и по-добра трибуна, също и възможности да обединяваме повече хора. През 2015 г. организирахме първия голям протест на черните балони. Аз бях човекът зад компютъра, който поддържаше събитията, пишеше с хората, търсеше приятели за дребните разходи тогава. Събирали сме пари сред нас си. Наши приятели с печатници - една в София и една в Бургас, печатаха плакатите и трите транспаранта, които от тогава до сега са си все същите.

 

Протестите ни искаха достоен живот за хората с увреждания, но ние бяхме майките. Протестираха майките. Винаги сме визирали всички хора с увреждания, но предвид проблемите им, сами те трудно могат да воюват за правата си, а ние все още сме здрави, знаем какво трябва, усещаме го, но чрез децата си, а телата ни са здрави и можещи да представляват тази борба.

 

Гонихме Калфин, тъпкаха ни в студена зала 200 души, лъгаха ни. Дойде Зорница Русинова. Тогава вече беше трети протест и Борисов явно си рече: "Оф, тия взеха да стават нахални, я им дайте на майките по малко пари". Е, даде. Даде 930 лв. на тежко увредените деца, ама само деца, щото ние нали...майките. Децата с под 90% увреждане обаче останаха където са, а за да даде на тях, премиерът всъщност взе от децата с под 70% увреждане и днес те взимат по-малко, отколкото преди този трети протест на майките.

 

Реално майките на децата с по-леки увреждания дадоха на тези с по-тежки проблеми, но никой не разбра в морето от медиен тираж. Тук обаче къде умишлено или не, наистина се появи разделение, защото хората с увреждания над 18 г. си останаха в нищото с една социална пенсия и заедно с чуждата помощ те продължиха да живеят общо с 235 лв. двама души. А семействата с 930 лева получиха само пълен хладилник, нищо различно от живота им до момента.

 

Протестите продължиха. Искахме да докажем на хората, че ние наистина се борим за всички. Винаги сме казвали, че реформата, която искаме, не е за пари. Не защото не са пари, а защото парите, които държавата трябва да дава, трябва да са под формата на услуги и възможности. Въпросът обаче винаги е в парите, защото и услугите и възможностите са с финансова обосновка и планиране. Да, увреждането трябва да има компенсация, защото човекът с увреждане може да има запазен капацитет и възможности, но те винаги ще бъдат наполовина от пълния капацитет на здрав човек, затова и финансовата компенсация, мило наречена пенсия, трябва да съществува. Само тя обаче не е достатъчна, така че този човек да може да направи нещо с живота си, да се чувства достоен човек, да се чувства полезен и жив.

 

Междувременно около човека с увреждане винаги има и един обгрижващ го, но не защото държавата е създала условията той да бъде оценен и осигурен - това обикновено е майката, за която държавата е забравила. Тя е отпаднала от живота, нея я няма никъде, защото пък първият не съществува.

 

И понеже първите протести с дългия списък искания не успяха, решихме да се съсредоточим в едно искане и да го караме едно по едно, за да можем бавно, но сигурно един ден да създадем реформата, по начина, по който трябва.

 

Сигурно сбъркахме, не зная, но така продължихме протестите с искане за Закон за личната помощ. Казахме си - хората да имат помощ, да имат сигурен асистент или пък майките да са асистенти, защото в малките населени места кой да е, пак майките ще са, но да имат сигурност, осигуровка, трудов договор, така че един ден и те да се пенсионират, а и данък да плащат като всички нормални хора, защото това ще е работата им. Пък после едно по едно, все ще се случват нещата. Два протеста и нищо.

 

През април 2018 г. решихме отново да излезем на протест, вече се бяха надигнали и националнопредставените организации, онези с държавна субсидия, защото явно смятаха, че ние не млъкваме и ще им разбутаме кочинките. Така се роди и закачката: "Я да спретнем едно протестче седмица преди този на майките, да объркаме хората, да позамирише". Протестът им беше уж за новата наредба в ТЕЛК, която тотално съсипва хората и дори и лекарите от ТЕЛК мислят така, но протестът в крайна сметка беше зле режисиран цирк, защото наредбата си беше приета в този й вид два месеца по-късно. При това без ропота на националните НПО-та, които уж протестираха.

 

Нашият протест се състоя на 18 април, получи се красив протест. Мислите си: "Тази пък, какво му е красивото на един протест?". Наистина, бяхме се научили, някак с поглед се разбирахме как да държим транспарантите, как да се подредим мълчаливо. Събрахме пари между нас си, приятели и две наши майки, живеещи на Запад, ни изпратиха и по-големи суми, че да купим 500 фланелки и да платим 200 лв. за колона и микрофон. Звучеше музика, беше докосващо.

 

Протестът постигна целта си, бяхме поканени в различните работни групи по законите. Омбудсманът Мая Манолова се беше включила година преди това с предложение за помощ от екипа и юристи за изготвянето на проекта за Закон за личната помощ и спази обещанието си. Законът беше изготвен около времето на протеста на 18 април. За да засилим настояването си именно за него, решихме да опънем палатката пред Народното събрание и наистина тя постигна целта си. Проектът беше внесен в НС, работата в работните групи продължаваше, имаше комуникация с властта.

 

Тогава някои от нас, тези първите, тези в каузата от 2009 година, казахме: "Дайте да махнем палатките. На хората им писна от нас. Ние търсим подкрепа, а всъщност ще получим обратното, защото всеки, който не е вътре в нещата, ще си каже: "Добре де, ето работи се, контактуват, чуват ги, а те продължават да протестират, за какво?"

 

И са прави. Независимо, че работата по новите закони не беше това, което очакваме, ние бяхме там вътре, докато се решава. Там трябва да се вика, не навън, обществото няма вина и не разбира защо спираме трафика на Орлов мост, когато същите тези майки са в контакт с властта и властта работи.

 

Ние, първите се бяхме оттеглили вече, защото нашето искане да махнем палатките и да контактуваме с общество и власт по нормален начин не се прие от масата. Майките бяха решили, че са на вихъра на вълната и не трябва да слизат. Междувременно, ние като странични наблюдатели, се чудехме защо отброяваме приемане на закони, които не ни харесват и са погрешно скроени, но си ги искаме в срок.

 

Значи, протестираме с искане за спешно приемане на закони, които не са променени и няма реформа, но ние искаме реформа.

 

Някой нещо се обърка... Стремежите на някои майки да не млъкват, да не спират заради фокуса на телевизии, политически лица и т.н. е адреналин, шанс за нещо, или просто обикновено самозабравяне, ние не знаем, но се изгубиха ясният път, ясните искания и желание за промяна, което пък доведе само и единствено до политически игри на партиите. Жалко!

 

А майките, онези първите, те мълчаха, за да не бъде разбрано погрешно от хората и всички да гракнат отново със старите заучени фрази - "Е, тия ги разделиха!" или "Тези отцепници искат да скапят каузата!", което щеше да е обикновена глупост, защото ние сме живи хора и имаме право да мислим различно.

 

Днес обаче, наблюдавайки прекаляването около проблема "Хора с увреждания", прекаляване и от страна на майките и от страна на власт и опозиция, виждам как се измести фокусът на каузата. Затова мълчанието за нас свърши и аз реших да запозная обществото с онова, което беше изгубено, забравено и тотално опорочено.

 

Ние майките на деца с увреждания, хората с увреждания, искаме само едно:

 

Реформата е пълно изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и всички принципи заложени в нея!

 

Покрай протестните заигравки и пресоляването на манджата, някои от нас изработиха предложение за пълна промяна на модела и вместо лоши закони предлагаме изцяло нов Кодекс за хората с увреждания. Предоставен е на властта, а според мнението на вицепремиера Томислав Дончев, наистина е добър. Затова днес го предоставям и на вас - обществото.

 

Това е истината, а там някъде стоят майки и чакат промяната, но онази истинската, човешката, не политическата заигравка, не онова, което размива целта и я прави още по-далечна. И не, ние не умираме от глад и мизерия, децата ни са прекрасни, можещи и също чакащи да покажат възможности, чакащи промяна, която да им даде образование, реализация, помощни материали и адекватна асистентска грижа. А техните родители да излязат от затвора на живота си и да дадат труда си, така както всеки човек в тази мила България.

 

Това искат майките и нищо повече, абсолютно нищо и дори не крещят!

 

Кодекса може да видите тук

 

Източник: dir.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

Helleborus на 23.10.2018 в 18:30
Ина Маринова е със сигурност изключителен човек, помогнала е на много семейства с болни деца с компетентното си мнение по медицински и всякакви въпроси и с отделено време. Никога няма да поставя под съмнение нейната добронамереност към каузата на тези деца, между които е нейната прекрасна дъщеря. Ще спомена само, че има два типа семейства. Единият тип, който безкрайно вярва в интеграцията на хората с увреждания извършено със силите на държавни институции и това, че може да бъде изградена държавна система, която да поеме болните от семейството и да направи най-добрите неща за тях професионално. Другият тип е моят тип, който абсолютно не вярвам в никакви сили и воля на държавата да направи това. Смятам, че в развитите държави това се е случило първо в частния сектор, тъй като в западния свят почти всичко е частно и изградено с усилията на обществото. Под частно българите обикновено подразбират скъпо. Само че тук не говорим за някой монополист частник, който прави клиники и надува цени, а за самите близки и роднини на болни хора, които просто докато са отглеждали своите болни, са се организирали, кооперирали, изобретявали форми на взаимопомощ, търсили са специалисти и т.н. Плащайки лично от джоба си, те са изградили стандарта и квалифицираните кадри. Тук става дума за изключителната мотивация на родителите и впрягането на целия техен интелектуален потенциал, който при Ина е огромен, да осигурят добър живот за децата си. Държавата като проекция на обществото, под неимоверния натиск и взискателност на едно вече зряло и добре развито общество, справящо се и само, се учи от него, копира и прилага и в своите структури някои от вече наложените практики. Когато ние вземаме пример оттам, съвсем погрешно схващаме, че държавата е много развита и сама е постигнала това, благодарение на добрата работа на политиците. Само че истината не е такава, защото само едно много силно, самостоятелно и инициативно общество, може да изгради и развити държавни услуги. Т.е. първо трябва да могат две, три, десет майки да се сдружат, да застанат една до друга и да създадат добър живот за децата си, в някакъв свой център или „комуна“, да разработят добрия модел, после други да поемат и да го доусъвършенстват, за да може държавата да възприеме този дух на сериозност и професионализъм от тях. Ина и първият тип майки искат да оставят целия ресурс в държавата, с вярата, че нашата „самоотвержена“ държава след индивидуалната оценка, ще осигури, цитирам, „нуждата от рехабилитация, технически помощни средства, медицински изделия, лична помощ, адаптиране на жилище или лично МПС, помощ в дома, в училище, на работното място.“ Ина споменава и по-важния проблем, хладилника и невидимия статут на безработната майка, но само мимоходом. Но те са ключови тук, за да им се развържат ръцете! В момента единствената качествена грижа за деца идва от точно тази майка с празния хладилник и неустановен статут. Защото в България има само една фирма, която е оторизирана да дава безплатни ортопедични обувки, но тя не знае как да ги прави, а държавата не знае, че фирмата не знае! Но майката знае и не взема безплатните обувки, а купува от чужбина по-качествени. Държавата прави рехабилитации на децата, но майките плащат допълнително на частно, защото много добре разбират разликата в качеството на частната рехабилитация и общинската. Затова аз не одобрявам този Закон за личната помощ. Защото първо майката не е общински служител и може да се намери форма, под която да се подпомага именно като майка, а не като асистент. И второ смятам, че хладилникът е преди приспособяването на МПС-то. Но най-вече, когато родителите плащат лично въпросните услуги и имат правото да изискват качество, те ще създадат и кадрите, които ще работят с по-висок стандарт. И ще наложат по-високия стандарт, защото самите кадри ще се конкурират да бъдат наети. Простичко казано, трябва да се овласти семейството, а не държавата, която само ще похарчи парите и ще изгуби времето на всички. Обществото трябва да си измине своя път, докато станем като Германия или Великобритания. В държавата никога няма да се появи нещо качествено, което преди това не сме го изградили в обществото.
Димитър на 23.10.2018 в 20:24
Всички трябва да подкрепим майките ! Всички сме подложени на геноцид , унижения , гавра с човешкото достойнство ! Управляващата мафия нарушава ежедневно законите и Конституцията на страната , която гарантира равни права и достъп до здравеопазване и правосъдие при гарантирано върховенство на закона ! Да ги изметем докато не са ни довършили !
КОКО на 24.10.2018 в 08:05
Чета и препрочитам написаното от тази жена и все повече ме гложди съмнението, че тя е участник (дано неволен) в организирания опит майките да бъдат наистина разделени и смачкани от властта. Вчера в Гласове и други сайтове излезе текст от друга майка на дете с увреждане- журналистката от Дарик Теодора Симова и веднага след нея се появи това нещо, като контра на протестиращата майка. Тя самата на някои места си противоречи в собствените разсъждения. Чета, че протестите и опитите да се комуникира с мутренската власт датира от ден първи на тази нещастна власт- 2009 г. Сега сме 2018 г. и нищо няма налице. Колко трябва според нея да управлява мутрата, за да започне реформа в този сектор- още 10, 20 или 30 години? Тези изтерзани жени много пъти казаха, че са лъгани безобразно, внесените и уж одобрени в комисиите на НС законопроекти са изменяни и основните им искания са отпадали, Мая Манолова няколко пъти излиза бясна от тези комисии и твърди същото. Когато властта е арогантна, трябват протести. Майките хиляди пъти казваха, че не става въпрос за пари, а за същинска реформа и правилно харчене на парите отпускани от бюджета, но мутрата даде едни 150 млн. лв. за да им запуши устата без да е ясно за какво точно ще бъдат харчени тези пари. В момента когато кажат, че юе стоят в палатките докато не се приемат законите както са подготвени излиза мутрата и казва- "Да ми се махнат от главата". Това разгневява хората. Тъкмо нещо се укроти работата и излиза другия ненормалник от върха на държавата и казва, че тези майки са едни кресливи жени на УЖ болни деца!!!!!! Това ли иска госпожата да чува от тези, които УЖ са избрани да рабитят за интересите на хората в тази държава? Продължавам да се опитвам да повярвам, че авторката на това творение не е поредната марионетка в ръцете на мутренското управление и не е взела пари за да разбива единството на другите майки, но докога ще вярвам не знам.
222 на 24.10.2018 в 10:30
Ах, ох, ама протестът не е политически, ах, ох, ама ние искаме оставката само на Валери Симеонов, ах, ох…, обаждат се протестиращите майки в тв репортажите. И що да не е политически, бре?! Кое не е политика в тая държава – кочина, а? Какво сте се свили и не смеете да споменете името на Бойко Методиев Борисов и да поискате неговата оставка?! А? Или Мая Манолова дудне друго?! Майчето не я мислете, нея Шиши ще я набута другаде. ВСИЧКО Е ПОЛИТИКА В ТАЯ ДЪРЖАВА КОЧИНА! И ВЪВ ВСЯКА НОРМАЛНА СТРАНА СЛЕД СКАНДАЛА С ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ, КОЙТО Е ВИЦЕПРЕМИЕР, А ПРЕМИЕРЪТ ОТКАЗА ДА МУ ПОИСКА ОСТАВКАТА, СЕ ИСКА ОСТАВКА НА МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И ЦЯЛОТО ПРАВИТЕЛСТВО! Това квичене само против Валери Симеонов само налива вода в мелницата на Борисов. И му дава ОСНОВАНИЕ да си изиграе за пореден път цирка с хвърляне на оставка – с ядосания уж пиниз – като искате да ви управляват БСП и ДПС, аз си отивам… Да, де, ама му разчиствате пътя за идущо пълно мнозинство… На Борисов и цялото правителство искайте оставка! На цялата мафиотска управляваща пасмина! Другото е – „по обиколната“ – ние не искаме Борисов да си отива, ами само Валери Симеонов, което е позор! Или събаряйте тая продажна власт с Онзи, който я ръководи, или се прибирайте вкъщи! Аман от малоумни „революции“!
Helleborus на 24.10.2018 в 12:03
До КОКО на 24.10.2018 в 08:05 Коко, Теодора Симова публикува статията си преди много време, сега Гласове просто са я върнали отново на първа страница, защото тя беше спомената от Десислава Радева. Колкото до Ина, нямаш представа колко неща тя е направила за детето си, колко активна е била и в помощ на цялата кауза и на други семейства. Тя е човека, който през годините се явяваше по медиите на всеки такъв протест и питаше кога ще се пенсионирам, защо не ми върви трудов стаж, защо не съм назначена на постоянен договор, а зависим от временни програми. Тя питаше и лекарите в България защо не знаят и не могат да правят определени неща. Тя е доказателство и за моята теза, че майката е силата, която ще направи нужното, а няма да се задоволи с фалшиви имитации на грижа. Възможно е дъщеря й да е навършила 18 и вече тя да не може да ползва програмата за личен асистент и отново с цялата си енергия поведе протеста. Работата е там, че държавата не може да направи това, което очакваме от нея. Ние искаме като се роди такова дете, автоматично да се отвори такава пътека и незабавно да се появят безплатните проходилки и вертикализатори, достъпни специализирани центрове от високо качество, които майките да посещават, компетентни и загрижени специалисти, които в едни супер детски градини подобни на частни клиники от най-високо равнище ще поемат отглеждането на децата, здравната система ще има квалифицирани лекари специалисти, които да следят и обгрижват тези деца. Дори Ина да стане министър председател, тя не може да направи това, при целия си потенциал. Защото всичко опира до манталитет. Всичко, което имаме до момента е на толкова ниско ниво, заради манталитета. Производители търсят печалби и продават фалшиви уж ортопедични обувки, лекари нямат достатъчна инициатива, за да отидат и да бъдат обучени да прилагат някои от най-модерните техники за лечение в тези нужни сфери, децата ходят в Сърбия да им освободят стегнатите сухожилия по някаква нова технология без същинска операция, само с остъргване на удебеляванията, защото в България все още се прави по касапския начин. Не, че техниката е тайна, има си обучение, но няма кой да се запише. В детските градини децата просто се търкалят по земята и слушат глъчката, а в училище просто стоят. Няма разработени системи за стимулиране на техния потенциал. Това е манталитет да не си даваш труд, да не направиш най-доброто, който би се променил само с настояване от родителите. Ако родителят държи парите и не купува българските обувки, а купува от чужбина, ако не избира един център, а създава друг, ако дава парите си за най-доброто, тогава и специалистите ще трябва да се преборят за неговите пари. Само той, родителят, може да дисциплинира цялата тази верига ориентирана към печалби срещу ниско качество. Ако държавата налее средства директно на доставчиците на услуги, без конкурентния принцип, тези услуги с какво очакваме да се различават от досегашните, мижи да те лажа? Стига илюзии! Затова хората казват хубаво, но в България не се получава, тук никога не стават нещата качествено, а в Германия стават. Не държавата е виновна, а сляпата вяра в нея и вкопчването в мисълта, че не ти, а някой друг ще ти даде на готово. Време е комунизмът да си отиде от съзнанието ни, комунизмът е развратил мисленето ни. В Германия парите на хората дадени лично от джоба им само за най-доброто, е развило и системата. Твоите пари в твоите ръце само могат да задействат други хора да се поизпотят, за да ги заслужат. Ние сме родители, държавата не е зачевала и не е раждала, тя няма родителско чувство към децата ни. Не ни убива системата, а нашата невъзможност да творим, да се сдружаваме и обединяваме, да изградим сами онова, което искаме да видим, с финансова помощ от държавата, но не и лидерство.
Helleborus на 24.10.2018 в 12:18
222, това не е само пиниз, обикновено не си изхвърляш старата кола или пералня, колкото и да са раздрънкани, ако не си си купил нови. Проблемът какво ще дойде си е изключително сериозен. Ако при всичката корупция в Герб, хората допускат, че може да дойде нещо още по-неприятно или ако не вярват, че ще е по-добро, аз напълно ги разбирам. Ако хората виждаха алтернатива, която да считат за по-надежден модел, незабавно щяха да захвърлят старото и да отидат на новото. Затова, ако като народ не сме успели да произведем нито една политическа сила, която да е мъдра да управлява с повече любов към хората и да не се поддава на натиска на определени злонамерени среди, какво да крещим по площадите. Борисов е прав за себе си, все подава оставка и все се връща. Няма какво да увещавате хората да рушат, рушенето е лесна работа, по-важно е какво правим после.
Отговорен на 24.10.2018 в 19:24
Хелеборус, не знам на колко лета си, но съм убеден, че имаш нужда от узряване. В моята младост, покрай ДКМС (димитровски младежки комунистически съюз) беше тръгнал един лаф / лозунг / виц, който беше олицетворение на безсилието и импотентността на системата - "дайте да дадем". Смисъла му е много близък до една крилата фраза, от често цитирана реч на Кенеди. Факт е че такова заклинателстване не работи и го доказа точно комунизма, който никога не е съществувал. Даже в най-еротичните си сънища партайгеносетата на източният блок говореха за "развито социалистическо общество". От тук насетне - очевидно нямаш и идея от социалната система на Германия. За твоя информация - най-социални са всъщност в Скандинавия, но нейсе. По-важно е друго - хората търсят единение и се сдружават, защото искат защита/закрила. Например ти се сдружаваш с мен, защото съм лекар и ако се разболее детето ти ще го излекувам. Аз пък нямам против да си ми приятел, защото си даскал по математика (например) и ще научиш детето ми на това .... Много опрестено, но дава идея за смисъла на държавата. Сега разбра ли защо не е бизнес на "майките" (т.е. всички такива) да разбират от медицина, а на всички татковци да са им дебели портфейлите и да плащат мазно в лично качество и с висока професионална експертиза ??! Освен данъците и смъртта е неизбежна и държавата... Виж, ако "майките и татковците" са решили (на "демократични" избори) да им е готвач кенефмайстор - ще ходят с кафяви мустаци. Давам си сметка, че краткото ми изложение е лишено от феноменология, визионерство, идея за модел, а и от амбиция да предложи решение, но .... това беше целта. ПП: писмото на дамата е искренно. Не смятам, че става дума за разделение на "майките". Може би за някои от тях, предвид интелект, степен на вродена амбиция и пр. и пр. просто им е дошло много да бият самара. А други сега започват ...
Helleborus на 25.10.2018 в 19:55
До Отговорен на 24.10.2018 в 19:24 Не си разбрал, не говорим за затворен кръг, в който майките ще вършат всичко. Става дума за това да плащат те, а не държавата, на компетентните лица, които ще бъдат поканени да си свършат работата. Майките в момента искат държавата да не им дава пари, а да им дава готови услуги. Това означава държавата да работи с определени монополисти, на които постоянно ще се наливат средства и които няма да излязат от порочния кръг на ниското качество срещу лесните пари. Лесните пари не предполагат да се напрягаш и ще излезе същата държавна услуга, каквато имаме във всички сфери, ще се наредят хрантутници на тази хранилка. Поредните. Както се гледат деца в държавни домове, интернати, както се гледат болни в държавни клиники и институции в момента, така ще се гледат и тези деца. Другият вариант е парите да са в ръцете на майките и те да стимулират повишаването на качеството на тези услуги. Като купуват само онзи продукт, който ги удовлетворява и да наемат този човек, който работи съвестно. Да приемем, че трябва да отидеш на зъболекар и да заплатиш лечение от 100 лв. При един и същ зъболекар. В единия вариант той знае, че няма къде другаде да отидеш и ще си вземе стоте лева от държавата сигурно. В другия случай той знае, че ти имаш едни сто лева джоба, но може и да не го избереш. В кой случай той ще се напрегне да те обслужи по-добре? Ако искаме да стимулираме качество, парите трябва да са у хората, а не директно да влизат във фирмите. Нещо против тази логика?
Отговорен на 25.10.2018 в 21:38
Хелеборус, както кажеш. Не съм разбрал. Но ... От определена гледна точка и двамата говорим за отговорност ... в случая когато майките държат кинтите те поемат отговорността с акта на похарчването им. Проблема е че когато харчиш упражняваш и експертиза ... в бакалията е лесно - сиренето е бяло и твърдо - взимам го. А ако си в болница ?? При варианта с държавата (неизбежен и неотменим според мен) си отгледал експертиза, която се упражнява когато харчиш, защото това и е работата. Остава да намериш начин да я накараш "експертизата" да не мрънка и да си свърши работата за която и плащаш. Някои наричат това борба с корупцията, което за мен си е прозорец на овертън отвсякъде ... Ако ти плащам за работа и не я свършиш имам право да ти ......... сега ми обясни защо, за Бога, този принцип да не работи в държавата, а да работи в частен порядък ??!! Само казвам да помислиш. Не лягай на идеята за мотивацията и собствените пари ... не е актуална - собствените пари са само тези които консумираш в момента. Това е психология .... виж светлият пример на Мъск и колата мечта.
Helleborus на 26.10.2018 в 11:32
Нещо не разбираш функциите на държавата, според мен. Ние сме държавата, а експертизата е на самите личности, които са експерти, а те не принадлежат на държавата, те служат на обществото, като част от него. Както и ти казваш, единият ще учи на математика, а другият ще лекува. Държавата няма нужда да бъде посредник и да се вмъква между тях. Държавата иска да стане работодател на тези експерти наместо хората, защото според теб тя ще контролира по-добре работата. Кой ще я контролира тази работа конкретно, същите тези среди ще трябва да контролират себе си и да имат самосъзнание. Лично моето самосъзнание е градено с външна помощ и с разбирането, че мислите и постъпките ми са ясни пред една по-висша безпристрастна инстанция, а впоследствие и съдбата ми зависи от това. Казваш да се борим с корупцията, за да се самоконтролираш, трябва да си Бог. Трябва сам да си закон за себе си и да нямаш нито една слабост, но човекът не е направен така. Той дори няма как да знае кое е слабост и кое добър модел, ако не му се открие от автора на всичко, човекът винаги има оправдяния за егоизма си. Затова институциите се нуждаят от контрол, най-неподкупния контрол, на обществото и родителите, колкото по-пряко, толкова по-добре. Семействата действително не могат като експерти да оценят на мига един продукт или метод, но чрез обмяна на опит и с времето да, те и сега го правят. Доброто дава добри плодове, които са видими. За децата е най-добре да зависят от родителите си, така е измислено отгоре, любовта е най-добрата защита на интересите на детето. Ще ти дам един пример, имам близки деца на мои приятели, никога не комуникирам директно с децата, да ги посъветвам какво да правят. Въпреки че имам добри намерения, съм наясно, че никога не мога да видя всичко онова, което виждат родителите, защото не ми е дадено. Нито пък мога да пречупя принципа през конкретиката на душевността и особеностите на детето. Моите деца също са страдали от добронамерени мои приятели, които са им вредили несъзнателно. Принципната експертиза не стига, за да се вмъкнеш в живота на едно семейство. Аз възприемам семейството като едно цяло, знам, че някъде там в сърцевината има дете, подобно както знам, че вътре в цвета на дървото има зародиш на плод, но той съществува САМО в контекста на цвета. Отдели го от цвета и той не може да се развие. Нито държава, нито институции имат право да комуникират директно с децата и да прескачат семейството, като им натрапват грижи, особено монополни! Това е една много зловредна практика, опасността от която се подценява от мързеливия ни съвременник. Мъжът, жената и детето се защитават взаимно един друг в своята семейна крепост и държавата може да комуникира само на ниво семейство, най-добре с бащата. Такава е и хилядолетната практика на човечеството, подкрепят се бедни семейства, а не бедни деца, семейства с болно дете, а не само болно дете, гледа се цялостта. Даваш работа на бащата, за да помогнеш на детето. Днес социалните не допускат бащата да подаде едни документи за детски, можела само майката. Вземат се децата на бедни семейства и се харизват на цигани да ги гледат срещу заплащане. Това ли ти е държавата, която щяла да се бори с корупцията? Институциите са възприели един зловреден дух на разцепление, „да помогнем на детето директно, защото бащата ще изпие парите от детските“. „Да изучим децата ние, за да ги отделим от родителите“ „Да дадем на децата ние услуги, защото с парите родителите ще си напълнят хладилника“. „Майките имат чисто материални интереси“??? Всъщност политиката трябва да третира хората такива, каквито иска да бъдат, каквито ги вижда като най-добър модел. И прилагайки политиката, тя стимулира този модел. Ако виждаш родителите като грижовни и всеотдайни, знаещи, преценяващи, погледът има сътворителна сила! Те ще бъдат такива, а да дадеш на едно дете загрижено семейство е най-добрата защита на неговите права. Когато политиката третира близките като врагове един на друг, тя всъщност разкрива истинските си намерения – да ги превърне в такива със силата на своя нечестив поглед. И тук е редно да се запитаме, защо всъщност политиката иска хората да са си врагове, мъже срещу жени и деца срещу родители, прелюбопитен въпрос.

Напиши коментар