Заливате Иран с Кока-Кола и след десет години имате аятоласи. Принудителните модернизатори са подстрекатели. Икономическата илюзия се плаща скъпо. Идеята, например, че може да се създаде европейски народ с обща валута, а не с общо въображаемо... Опасността е, че завръщането на националното и реваншът на политиката над мениджмънта, неизбежни след изчерпването на европейската мечта, водят към туземна идентичност и нисък таван. А неграмотността на нашите счетоводители по въпросите на човешката природа не ни помага. Никога историята не е присъствала толкова силно в съвременността и не е отсъствала толкова много от умовете на хората, вземащи решения, както днес. Преди да нахлуят в Афганистан, Ирак или Либия, те трябваше да прочетат малко история и география, да научат какво е шиизъм и малко да се информират от етнолозите. Това щеше да предотврати доста катастрофи.

 

Левият френски писател и философ Режис Дебре е ангажиран с Че Гевара през 60-те г., затворен и измъчван няколко пъти в Южна Америка. По-късно става плодовит писател. Той създава и развива областта на медиологията и основава списание Medium. Между 2011 и 2015 г е член на Академията “Гонкур”. Професор по философия в Лионския университет. 

В последната си книга, Bilan de faillite (Равносметка на фалита), той констатира колективния и личен фалит на едно поколение и края на една епоха. Гръцката и латинска цивилизация угасва, докато цивилизацията на образа и звука триумфира. 

 

- Защо “Равносметка на фалита”? Не сте ли малко суров? 

 

- Въпреки заглавието, това не е книга, която да ни кара да плачем, а да се смеем - на себе си, на нас и на това, което сме станали. Синът ми, който е на 16 г., ме пита накъде да продължи след матурата. Литература, икономика или науки. За да му помогна да си изясни, правя равносметка на моята дейност пред него в днешните термини на счетоводно управление, увещавайки го да не тръгва по моите стъпки. Не съм виновен, че резултатът от действията ми е под онова, което бях планирал, когато бях на неговата възраст. Всъщност аз не можах да променя ни на йота състоянието на нещата. Безполезна работа. И тъй като тази равносметка на дефицита изглежда се отнася до едно ново състояние на света, потърсих причините за това, които могат да заинтересуват не един, но запазвайки усмивката, защото, в крайна сметка, е доста смешно. Няма дисертация. Наблюдения тук и там.

 

- По време на десетата годишнина от Май 68-а, вие заявихте, че Май 68-а e бил “люлката на новата буржоазия”. 68-а ли беше началото на края?

 

- Тъй като бях възпрепятстван другаде, уви, аз не мога да свидетелствам за този величествен момент на братство. Мога само да се придържам към резултата. Той потвърждава думите на Валери: “Хората влизат в бъдещето заднишком”. В този случай отидохме в Калифорния, минавайки през Пекин. Хубав напредък за индивидите, голямо отстъпление за колектива. Сякаш екзекуцията на бащите разчисти терена за разцвета на “кинтите” и на всеки за себе си. Това си позволих да посоча през 1978 г. в една малка книга, която нямаше никакъв отзвук. Наполовина шеговито съобщавах, че Кон-Бендит ще стане референтна знаменитост в една архилиберална Европа. В това няма нищо осъдително. Много се разисква дали сме спечелили или не от промяната, но тъй като идеологическите дебати дълбоко ме отегчават, предпочитам да се въздържа. 

 

- Въпреки констатацията за фалит, книгата ви под формата на писмо до вашия син изглежда като книга за предаване…

 

- Да речем като предупреждение. Без загуба на време в безсмислен коментар, нито химерични планове. Бягайки от думите с “-изъм”. Обърна се една страница в нашата история. Да предавам, да, но само, за да правя иновации, е девизът на медиолога. 

 

- Това провалът на едно поколение ли е?

 

- Може би. На определено поколение, или на няколко, наследник на Просвещението, обучавано на латински и гръцки, убедено, че може и ще въздейства върху събитията чрез упражняването на критичния разум в съюз с работническото движение. Фабриката на  мнението промени мащаба, а тежката индустрия на образа-звук направи тази педагогическа амбиция остаряла. Всеки ще се оправя както може, но аз се отказвам от всяка амбиция за влияние. Притиснати между икономиката и образа, хората от моя вид не могат да направят нищо друго със своите драсканици, освен да изпускат дим. Общественото действие прекъсна мостовете с мисълта. Мястото е за комуникаторите: изследователи, водещи, актьори, оператори, фотографи, политически консултанти… Писането измести оракула, печатарството - монаха преписвач, аудиовизуалното - философа. Колелото се върти. Ротация на авангардния персонал. Нищо драматично. 

 

- Няма ли какво да се съхрани? Вие самият, революционерът, станахте ли консерватор?

 

- Много съм скаран с епохата, за да не бъда част от хроничните недоволници. Консерваторът се хваща за настоящето и не иска да изпусне следващия влак. Модерността е неговият лайтмотив. Всички революционери, които познавам, бяха движени от огледало за обратно виждане. Те си съперничеха с великите предци. Това бяха хора, които искаха да завършат работата, започната от други. Презентизмът, другото лице на икономизма, е идеална почва за статуквото. Това не е мое.

 

- Имали сте няколко живота: авантюрист, ангажиран интелектуалец, политически съветник. Ако трябва да изберете само един, кой ще е той?

 

-  Несъмнено този, в който една малко месианска вяра ме изпълваше с решимост. През 1966 г., когато съвсем сам щях да открия в северната част на Боливия място за предстоящото дебаркиране на Че и хората му. Бях убеден, че се задава велико бъдеще, което ми даваше невероятна дързост. Когато имаш мистика, ставаш прагматичен и преодоляваш много материални трудности. Това беше безразсъдно, но моментите на илюзия са моменти на пълнота, на тласък напред. Съчетанието на трезвеност на възгледите и действие е много трудно, защото всяко действие има нужда от митомания. Когато митът изчезне, губим интензивност, без да печелим като резултат. Или невинаги. 

 

- Поглеждайки назад, грешка ли беше лиричната илюзия на революцията?

 

- Извинете, но аз не виждам нищо погрешно в идеята за сваляне на военните режими и за аграрна реформа. Грешката беше в избора на средства и аз се опитах за обясня защо в La Critique des armes (“Критика на оръжията”) през 1974 г. Проблемът е в това, че революцията като движение е много привлекателна, но като режим най-често е непоносима. Голямата загадка е отклонението от траекторията. Как хора, които са много добри, партизани, в крайна сметка правят много грозни неща, когато са в управлението. Познавате ли  “-изми”, които да не дерайлират, когато дойдат на власт - либерализъм, социализъм, ционизъм, национализъм?

 

- Също в Боливия Вие открихте, че сте французин…

 

- Това е банално. Къде е открил Боливар, че е латиноамериканец? В Париж. Къде Сан Мартин е мечтаел за независимостта на Аржентина? Във Франция. Къде еврейският народ е открил, че е еврейски? Във Вавилон. И “Свободна Франция” не е била в Оверн, доколкото знам. Трябва да отидеш някъде другаде, за да преоткриеш вкуса на родното. Има много младежи, които напускат Франция. Толкова по-добре. Това ще им позволи да си спомнят за нея, когато дойде моментът.

 

- През 80-те г. бяхте съветник на Франсоа Митеран.  Поддадохте ли се на лирическата илюзия?

 

- Защо да се поддам? Това не беше грозно изкушение, а хубав залог. Мислех, че все още има голям шанс да се помирят кралското и плебейското и да се покаже, че държавата не е само инструмент в служба на господстващата класа, но може да служи на общия интерес и на онези, които имат най-голяма нужда. След провала на социализма в Чили, ми се стори, че Франция предлага най-добри възможности за успеха на този подвиг, труден, признавам си, който би имал историческо значение. А после доста бързо забелязах, че залогът няма да издържи. Тогава си тръгнах.

 

- Въпреки това сте запазили известно възхищение към Франсоа Митеран…

 

- Да, голямо, към човека. Най-вече след “Писма до Ан” (Lettres à Anne) и неговия “Дневник” (Journal). Стана ясно, че тривиалната игра на интереси и конюнктура не засяга неговата душа. Той беше нещо повече от голям читател и писател: човек с душевност.  Публичните фигури вече не са нищо повече от своята публичност, интелектуалците също впрочем. Напразно търсим душевност, чувствителност. В действителност, него политиката малко го отегчаваше. 

 

- Някои сравняват Макрон с Митеран…

 

- Това е измамно. Двете поколения са несравними. Едното е познало армията, лагерите, жаждата, страха, братството, а другото никога не е получавало удари в лицето. Едното е рискувало и е спасявало кожата си от Гестапо, а другото е преминало от аудиторията на Висшето училище по администрация (ENA) в седалището на банка или префектура, през ритуалния стаж на млад лидер в САЩ, за да завърши накрая с влизане в матрицата. Но не можем да укоряваме никого за рожденната му дата. Нито че никога не е почувствал опасността. Нито че не се е борил наистина. Както казваше Семпрун, “войната свърши”. Това е опит, който по принцип те прави по-малко арогантен. 

 

- След социализма Вие повярвахте в републиканизма на Жан-Пиер Шевенман…

 

- Все още вярвам в него, това е моята история и тази на страната. Въпрос на темперамент и на приятелство, не на идеология, нито на думи с “-изъм”. Шевенман винаги се е ръководел в непосредственото си действие от дълга мисъл, като Ведрин или Жокс, а не от последното социологическо проучване или рейтинга. Това стана рядкост. Говоря за левицата, за онези, с които съм общувал, не знам за другите. Мъжете и жените на деня говорят и мислят по-скоро глобиш (globish). 

 

- Хаштагът Издай свинята” (#balancetonporc) при феминистките маркер на тази американизация ли е? Можем ли да говорим за протестантски пуританизъм, както обяснявате в Civilisation: Comment nous sommes devenus américains (“Цивилизация: Как станахме американци”)?

 

- Чуйте, скъпи приятелю, нямам желание да ходя пред изправителен съд. Вече съм платил! Да преминем по-нататък.

 

- Днес ислямизацията се смята за по-опасна за нашата идентичност от глобализацията…

 

- Може би не съм нахално любопитен, но не виждам нашата управляваща класа да пълни джамиите, да учи арабски или да сменя тридневната брада с тази на такфириста. Във всеки случай, двете явления са свързани. Ураганът на техно-икономическото обезразличаване създава навсякъде дефицит на културна принадлежност, т.е. въздушна яма, в която нахлува връщането към повече или по-малко въображаеми корени на идентичността. Щастливата глобализация е настъпването на една бясна балканизация. Заливате Иран с Кока-Кола и десет години по-късно имате аятоласи. Принудителните модернизатори са подстрекатели. Икономическата илюзия се плаща скъпо. Идеята, например, че може да се създаде единен европейски народ с обща валута, а не с общо въображаемо. 

 

- Заедно с пост-демократична и пост-исторична Европа, сме свидетели на завръщането на историята и нациите…

 

- Да, и невинаги за добро. Това е недостатъкът на завръщането на потиснатото. Може да вземе лош обрат. Опасността е, че завръщането на националното и реваншът на политиката над мениджмънта, неизбежни след изчерпването на европейската мечта, водят към туземна идентичност и нисък таван. А неграмотността на нашите счетоводители по въпросите на човешката природа не ни помага. Никога историята не е присъствала толкова силно в съвременността и не е отсъствала толкова много от умовете на хората, вземащи решения, както днес. Преди да нахлуят в Афганистан, Ирак или Либия, те трябваше да прочетат малко история и география, да научат какво е шиизъм и малко да се информират от етнолозите. Това щеше да предотврати доста катастрофи. 

 

- Въпросът за свещеното е основен във вашето творчество. В часа на равносметка приближихте ли се до Бог?

 

- Вие ми показвате до каква степен съм се провалил. От тридесет години се опитвам да обясня, че свещеното, което забранява светотатството и легитимира жертвоприношението, не бива да се бърка с божественото и далеч надхвърля стриктно религиозното. То присъства също толкова в “Мон Валериан”*, или на Червения пощад, или в подножието на Кулите близнаци, колкото в Йерусалим. Това е антропологичен инвариант, характерен за всяка общност, която се стреми да просъществува. Никога не успях да заинтригувам моите светски приятели с тази структурна необходимост, нито да ги накарам да приемат, че носталгията ни кара да вървим напред. 

Духовността е нещо друго. Това е интимният диалог на душата с Бог. Той засяга индивида, не колектива. През 2001 г. предложих преподаването на религия в републиканското училище. Не за да възхваляваме Непорочното зачатие или Троицата, нищо конфесионално, а за да ги посветим за понятието цивилизация, разнообразието на живота и на световете. Да загубим съзнанието за това, означава да загубим духовната си чувствителност и да превърнем хуманизма в провинциализъм. Но не, аз нямах шанса на Пол Клодел зад един стълб на църквата “Сен Сюлпис” и ми се случва да съжалявам за това. Вярващите в Бог имат предимство, това е насравнима енергия. Аз, за съжаление, ще трябва да се справям без нея.

 

Режис Дебре

 

* Мемориалният парк “Мон Валериан”, близо до Париж, е основното място, където са били екзекутирани участниците в Съпротивата във Франция от германската армия по време на Втората световна война - бел.ред.

 

Свързани текстове: http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/rezhi-debre-marks-bi-se-gordyal-s-lari-pejdzh-zukyrbyrg-dzhef-bezos

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

9 коментар/a

Елеонора на 11.05.2018 в 20:19
Да...прекрасно четиво. Силата на духовността <3
ВЪПРОС на 11.05.2018 в 20:58
Левият френски писател и философ Режис Дебре е ангажиран с Че Гевара през 60-те г., затворен и измъчван няколко пъти в Южна Америка. ВЪПРОС С ПОВИШЕНА ТРУДНОСТ, ЩЕШЕ ЛИ ДА БЪДЕ ЗАТВАРЯН И ИЗМЪЧВАН В ГЕЙРОПА?
OLD на 11.05.2018 в 21:31
Благагодаря на Модераторът, за избраният автор и споделените от него мисли, станали наше достояние ! За ужас на платените или не , българофоби.
Амира на 11.05.2018 в 22:16
Отлично четиво! "Гласове" отново с добро попадение, благодаря.
От революционер на 12.05.2018 в 05:04
в конформист. Закономерно.
Трансформър на 12.05.2018 в 11:57
През дългия си живот този екземпляр успешно се трансформира от краен левичар до краен либерал и глобалист, а днес вече критикува глобализацията. Правилно изтъква, че се е провалил, но очевидно не осъзнава в какво точно...
Helleborus на 12.05.2018 в 13:49
Удивително е как хората едновременно обичат и мразят просвещението. Както боготворят и се ужасяват от пророците, за света те са най-ценни мъртви. Мъртви те не могат изведнъж да те посекат с изобличителни думи, да извадят грозотата ти, но виж, може да копираш от тяхната мъдрост и да се облажиш за своя сметка. Мъртвият „бог“ е най-полезен, крадеш от познанието, записано на книги, само че вече ти си „бог“, защото се разпореждаш с богатството и имуществото по своему. Цивилизацията е тръгнала от Балканите и по-точно от посветения тракийски народ. Всичко, което е произлязло като култура е откраднато, боготворено, то е бисера в историческата съкровищница на всеки народ. Същевременно народът, чрез чието служение са достигали богатствата на премъдростта е наричан варварски. Варварски, див, първобитен, некултурен, нецивилизован. Понеже не притежава от прогнилата култура на света. Не си угажда, не се глези, не се превъзнася, не е користолюбив, не разбира от купон. Този човек се страхува от балканизация, поради вековните усилия на близки до нас народи да говорят за балканските туземци. Нали този човек казва, че ще се върнем към туземските си корени, той може и да се върне към собствените си туземски корени. Вече е прекалено българите да се снишават пред нечие чуждо откраднато величие и да ръкопляскат под статии, които назовават Балканите с погнуса. За чужденците това е природа, природа на вековно отхвърляне на цивилизацията такава, каквато е трябвало да бъде, каквато нашият народ е реализирал в голяма степен в отминали епохи. Но нашата природа не етакава и тя няма да се прояви, докато вярваме на подобни оценки.
Нечистоплътно на 12.05.2018 в 21:29
В самата си същност.
Чужденец на 22.05.2018 в 13:48
Западния проект /така наречената глобализация/ се провали, но публиката още не го е разбрала. И колкото по дълго се гърчи запада да се закрепи на световната сцена, толкова по гнусно ще е пропадането. Справка - историята на империите !

Напиши коментар