Визитата ми в Русия беше важна крачка за възстановяване на доверието, казва президентът Румен Радев в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА). Публикуваме пълния текст на интервюто:

 

- В днешното интервю ще Ви задам въпроси, свързани с енергетика, европредседателство, финанси, вътрешна и външна политика. Но нека да започнем, ако ми позволите, с Вашето посещение в Русия. Какви са резултатите от посещението и как повлия на отношенията между двете държави?

 

- Първо, искам да ви благодаря за това интервю. Считам, че Българската телеграфна агенция има огромен информационен потенциал и интервю като това е крачка този потенциал да се разгръща по-нататък.

 

Виждаме, че това посещение, и това трябва да го отчитаме, е след десет години без диалог на най-високо равнище. За това време бяха загробени три стратегически енергийни проекти, а с тях и възможността България да се превърне в енергиен център на Балканите.

 

Знаем, че има проблеми в отношенията между Европейския съюз и Русия. Те са напрегнати. В този контекст русофобската реторика на определени български политици не допринася за развитието на диалога с Москва, към който диалог между другото се стремят все повече, и то влиятелни, европейски държави.

 

От друга страна, аз тръгнах за тази среща и за тези разговори с ясното съзнание за силната обремененост от тези тежки и разрушителни политически декларации, включително и от сегашното мнозинство, което, нека не забравяме, обяви в свой доклад Русия за заплаха миналата година. А всичко това влияе на нашите отношения.

 

Да споменавам ли изобщо и за опитите за пренаписване на историята, на освободителната война, към която Русия е особено чувствителна. Русия, според мен обаче, също трябва да извърви своя път към думите на видния руски учен акад. Дмитрий Лихачов, че България като люлка на славянската цивилизация е дала духовното начало на Русия. Русия също трябва да уважава нашата история и културни достижения.

 

Ето в това тежко наследство мисля, че тази визита беше важна крачка за възстановяване на доверието и за изграждане на отношения на основата на равноправие и взаимно уважение. Определено мисля, че Русия също е готова и има воля в тази посока.

 

- Тоест, Вие смятате, както в България се създаде едно такова мнение, че не сте се върнали с празни ръце. Имаше такива коментари, че е било пренебрежително от страна на руската държава да Ви съобщи за посещението на премиера Борисов, което е тези дни.

 

- Аз мисля, че можем да говорим за пренебрежително отношение, ако да речем, бяхме провели един формален 20-минутен разговор, в присъствието на филолози и историци да си говорим само за азбуката и за Руско-турската освободителна война. Срещата беше три часа и то в присъствието на най-влиятелните министри - на енергетиката, на икономиката, на промишлеността и търговията. Щеше да бъде, може би пренебрежително, ако след формалните срещи президентът Путин беше казал "довиждане" и се беше обърнал. Напротив, той ме покани за среща наистина на четири очи, без преводачи, без асистенти, която продължи около 40 минути. Така че, въпросът тук по-скоро е към правителството, което неофициално търси контакти с Москва, а официално я обяви за заплаха и то съвсем неотдавна.

 

Що се отнася до връщането с празни ръце. Тук категорично не съм съгласен, защото знаете, че договорите са в прерогатива на правителството. Но както видяхме през годините, то не им придава особено голямо значение. Както ги подписа, така се отмята от тях.

 

- При посещението не трябваше ли да има присъствие на министри?

 

- Аз пак казвам - този въпрос е към правителството. Наистина правителството се ангажира с конкретните резултати, с конкретните договори и това е неговата работа. Но отмятането от тези договори струваше пари и на България, и на Русия.

 

И при цялата тази, виждате, много трудна ситуация, която се създаде през годините, беше много важно да се възстанови доверието. Това беше и моята основна цел. Виждате, че аз наистина пожелавам на правителството да оползотвори това доверие, което се изгради. И включително и до днес не престават опитите на говорители, на депутати, на мнозинството по всякакъв възможен начин да се омаловажи моята визита. Аз няма да постъпя като тях. Напротив, бих се радвал правителствената делегация, водена от премиера Борисов, да конкретизира сътрудничеството, защото това е в интерес и на двете държави, в интерес и на Европа.

 

Между другото, в тези разговори поставих много ясно областите, където България много трудно може да отстъпи. Например лицензиите за производство на въоръжение от нашия военнопромишлен комплекс. Не можем да допуснем друга държава отвън да ни разрешава къде и как да изнасяме оръжие, произведено в България. Повдигнах важни въпроси, касаещи облекчени условия и по-добри цени на доставка на руски енергийни ресурси. По-добри условия за присъствие на български бизнес на руския пазар. И руската страна демонстрира наистина една откритост и готовност за конструктивно обсъждане на тези въпроси и наистина получаване на едни по-добри условия за България. И аз силно се надявам българското правителство да продължи работата в тази насока и да постигне конкретни резултати.

 

- Понеже се чуха коментари, че едно такова посещение в този момент едва ли не ни отдалечава от Европейския съюз и НАТО. Как бихте отговорили.

 

- Това е все едно да си зададем въпроса "Северен поток 2" отдалечава ли Германия от Европейския съюз и НАТО. Не, разбира се. Мисля, че е крайно време да преодолеем тази идеологизация и мога да кажа дори истеризация в отношението си към Русия и да престанем да губим, докато другите печелят и се настаняват на пазарите ни, които ние отстъпихме сами.

 

Виждате, че там беше и президентът Макрон, там беше и канцлерът Меркел. А предстои в началото на юни визита на президента Путин в Австрия. Нека погледнем и статистиката. Франция е в конкуренция с Германия кой да бъде най - големият инвеститор в Русия от европейските държави. Нека видим огромния стокообмен, който имат. А къде сме ние? Нека си зададем този въпрос.

 

- Вие споменахте енергийните проекти между България и Русия и само българските проекти, които са обвързани с Европейския съюз. България ще изгражда "Български поток" или газов хъб "Балкан"?

 

- Мисля, че и двете ще станат реалност. Но, първо, газовият хъб "Балкан" е рожба на кризисен пиар след скандалния провал на проекта "Южен поток". За да има хъб обаче, трябва да има газ. А газ няма. Между другото това е един рационален проект - газовият хъб, и той трябва да бъде подкрепен. Но точно липсата на газ рискува този многомилионен проект да гълта пари за разработка и строежи, без да е ясно точно как и с какво ще функционира този проект. Както виждаме, газ към момента няма за този хъб. Предстои спиране на трансбалканския газопровод, единствения към нас през Украйна и от нас към нашите съседи. "Южен поток" е загробен. Добив, оказа се, че няма да можем да имаме собствен. Втората тръба на "Турски поток" започна своето изграждане, но е неясно накъде ще продължи - през Гърция за Италия или към нас. Това означава, че в средносрочна перспектива газовият хъб, и то с ограничен капацитет на интерконекторите, които едва сега ще започнат да се изграждат, газовият хъб може само да спомогне за диверсификацията на нашето собствено снабдяване с газ и то твърде условно.

 

Ако искаме наистина да удовлетворим нашите големи амбиции да бъдем страна, която разпределя, продава, доставя газ, това означава, че трябва отнякъде да има газопровод с капацитет. Най-вероятно, ако успеем да се преборим, това е втората тръба на "Турски поток". Но това означава допълнителна зависимост от още една страна транзитьор, това означава по-голяма цена и по-голям риск за доставките.

 

- Европейският съюз излезе, миналата седмица мисля, с едно решение за облекчаване на доставките на газ на пет държави, включително и България, бяха наложени ограничения на "Газпром". Това няма ли да помогне практически за по-бързото осъществяване на проектите?

 

- Определено ще спомогне и това е изключително благоприятен момент за нашата правителствена делегация, която точно след това решение отива в Москва. И тук е мястото вече за едни прагматични преговори и отстояване на нашите интереси. Но за да може да отстояваме нашите интереси, крайно време е да имаме енергийна стратегия в средносрочен и дългосрочен план, която да извърши дълбок анализ и която да постави ясни цели и да даде отговор на тези въпроси.

 

Защо Меркел беше в Русия и настояваше за "Северен поток"? Защото много ясно знае, че бъдещето е на държави с конкурентоспособна икономика, а това означава достъп до евтина енергия и сигурност на доставките. Нещо повече - виждате, че сега всички държави се борят да получават повече газ, да могат да го разпределят, продават и транзитират за други държави. Това означава големи такси, значителни приходи, сигурност и влияние. И затова аз много се надявам, че Европа, и времето идва най-сетне да постави на принципна позиция този въпрос, че когато говорим за енергийна сигурност и енергийна ефективност, най-добре е тези тръби да влизат директно в държави от Европейския съюз.

 

Между другото, все повече гласове се чуват и в Европа, и в Русия, че това е най-силният и прагматичен начин. И за мен е недопустимо да има тук един двоен стандарт към отделни държави. Не само по отношение на храните, но и по отношение на енергетиката. Защо "Северен поток 2" да може, а "Южен поток" да не може. Защо може едни държави съвсем свободно и открито да получават огромни приходи от транзит на газ, а други държави да трябва да завоалират своите намерения със сложни формулировки точно за тези си амбиции.

 

Вярвам, че усложнената геостратегическа обстановка, средата за сигурност и амбициите на Европа за конкурентоспособност на икономиката ще дават импулси за в бъдеще и на двата проекта - и на газовия хъб, и на проекта за пряка доставка на руски газ през Черно море за България и оттам за следващите страни от Европа.

 

- Как според Вас се вписва рестартът на проекта на АЕЦ "Белене"?

 

- Зависи изцяло от правителството. Виждате, че политиците от мнозинството, които съвсем доскоро парадираха със спирането на проекта, сега парадират с неговото възобновяване. Според мен атомната електроцентрала "Белене" трябва да бъде построена, но при ясна правна рамка, без финансово обвързване и с минимален финансов риск за държавата, при доказана целесъобразност и много важно - при надеждни механизми за контрол на ядрения риск.

 

- Вашата оценка за сделката за ЧЕЗ. Някак си май нещата се поразмиха във времето.

 

- Използвахте много точна дума - поразмиха. Скандалът с ЧЕЗ извади на повърхността много тревожни въпроси, които аз зададох между другото още в избухването на този скандал. Кой стои реално зад тази сделка и кой даде политически гаранции. Защото без тях на всички ни е ясно, че тя няма как изобщо да тръгне. Защо службите не сработиха и чий интерес отстояха? И най-важният въпрос - какви са финансовите схеми и откъде ще дойдат парите? И до ден днешен няма отговор на нито един от тези въпроси. Въпреки усилията на председателя, парламентарната комисия според мен бе използвана по-скоро тактически, за да може да се канализира общественото напрежение, възмущението и в крайна сметка скандалът да се размие и потуши. Но въпросите остават. И съм убеден, че ако говорим за защита на държавния интерес, трябва да бъде установена истината и трябва да се потърси отговорност от определени хора. За мен случаят ЧЕЗ е открит.

 

- От началото на годината България председателства Съвета на Европейския съюз за шест месеца - безспорно важно събитие за държавата. Каква е Вашата оценка за него до този момент, остава още един месец до неговия край?

 

- Много е трудно да дам еднозначна оценка на едно такова мащабно събитие, защото то може да се оцени със система от критерии. Те могат да бъдат най-различни - определяне на приоритети, организация, усилия, конкретика, реални резултати. Мисля, че българското правителство определи актуални за региони и за Европа приоритети. Министър Павлова и администрацията работят така, че да има нужната организация за тези събития. България показа, че може да администрира процесите от европейския дневен ред.

 

Що се касае до конкретиката, според мен има разминаване между фанфарния тон и реалните резултати, които преминаха изцяло в сферата на обещанията. Страните от Западните Балкани не получиха ясна перспектива за присъединяване, но за сметка на това ние занимаваме хората с фотосесия от посрещания, изпращания, колко европейски лидери ще седнат на една маса, и много важно как точно ще се ръкуват, и което се превръща едва ли не в основен критерий за успеха на председателството. Мисля, че прекалената употреба на европейското председателство за политически PR някак си погасява европейската симпатия на българите. Защото виждате, че хората говорят в крайна сметка повече за проблемите покрай трафика и за менюто на официалната вечеря. Ако трябва да обобщя това европейско председателство, смятам, че ако със същата страст, с която българското правителство се хвърли да работи за просперитета на народите от Западните Балкани, ако със същата страст правителството се хвърли да работи за собствения си народ, тогава ни очаква едно по-добро бъдеще. Стига, разбира се, ефективността да бъде на доста по-високо ниво от тази демонстрирана за Западните Балкани.

 

- Да Ви върна на тази тема. Все пак това е едно от ключовите събития на председателството ЕС- Западни Балкани. Западните Балкани смятат, че трябва да получат покана да влязат в Европейския съюз и НАТО. Каква е Вашата оценка за това събитие? Все пак тук бяха държавните глави на всички от Западните Балкани, както и най-големите европейски лидери. Какво смятате Вие - има ли конкретни резултати и какъв е успехът на България?

 

- Както видяхме, конкретни резултати, освен добри намерения, няма. Ако сравним с Декларацията от Солун през 2003 г., присъединяването се замени с перспектива. Това е наистина многозначително, трябва да изчакаме, трябва време - дали наистина ще има развитие със спора за името между Македония и Гърция, но това ще стане ясно; ще получи ли Македония покана за членство в НАТО на Срещата на върха през юли месец; ще влязат ли обещаните 10 млрд. европомощ за инфраструктурни проекти в основни европейски финансови документи или ще останат да висят? Така че, реалните резултати са далеч от намеренията и обещанията.

 

- Как смятате, защо Президентството не участва в тази среща и Вие като държавен глава? Има различни спекулации по темата.

 

- Според мен това е част от стратегията на правителството и аз непоканен не ходя никъде. Но на откриването на европейското председателство на 11 януари аз ясно формулирах своите виждания за една социална, достъпна за своите граждани Европа. Вместо това, гражданите получават снимки от Моста на влюбените. Затова казвам, че точно тази стратегия всъщност превърна европейското председателство в операция по политическа реклама.

 

- Този Ваш отговор дава начало на следващия въпрос. Каква е оценката Ви за диалога между институциите? Има ли проблеми, какви са те? Все пак премиерът наскоро спомена, че е време "двата коня да теглят каруцата" в една посока?

 

- Вие виждате, че диалог няма. Срещата между Европейския съюз и Турция бе договорена с чужд канцлер, без да бъде уведомен българският президент, при положение, че се кани президент на съседна държава. Българският президент не беше поканен на Срещата на върха на нашето европредседателство. Българският президент научава за визитата на нашия премиер в Русия от чужди държавници.

 

Но що се отнася до каруцата, считам, че някой тегли каруцата към автокрация, а аз съм убеден застъпник на демокрацията.

 

- Какво Ви дава повод за това мнение на автокрацията?

 

- Аз съм говорил неведнъж по тези въпроси. Но това е обсебването на всички институции. И не само институции - медии и т. н.

 

- Да се върна към финансовите въпроси в държавата. Преди няколко седмици са чуха изказвания, че до края на председателството България ще влезе в чакалнята на еврозоната. Смятате ли, че това ще се случи и дали тези срокове са реални?

 

- Първо, присъединяването към еврозоната е стратегическа цел на България. Това присъединяване ще ни гарантира България да бъде в ядрото на европейските интеграционни процеси. Трябва обаче да сме наясно кога, при какви условия, на каква цена ние ще можем да станем част от тези единни европейски процеси.

 

Знаете ли, когато се срещнем с лидерите и на Чехия, и на Полша, аз задавам такива въпроси: защо при една много по-мощна и устойчива икономика и социална система те не подават молба за членство. Получавам интересни отговори, които си струва да анализираме и да погледнем този проблем от всички възможни страни. Както всички знаехме, ние сме отличници, написали своето "домашно", покрили всички числови критерии и едва ли не от нашата воля и вътрешен консенсус и решение зависеше кога ще поведем борба за влизане в т. нар. чакалня за еврозоната. И даже поехме ангажимент, вътрешно наше обещание това да се случи до края на европредседателството.

 

Последните новини от Брюксел обаче показват, че и това няма да стане. Причините са до болка познати и аз не искам тук отново да ги коментирам. Но това, което явно породи смут в България, това е настояването на нашите европейски партньори и на Европейската централна банка, на Европейската комисия влизането в чакалнята да бъде обвързано с влизането в Банковия съюз. А това вече влече след себе си много по-сериозни условия. Това означава истински, реален мониторинг на нашата банкова система.

 

Също така трябва да направим анализ и оценка на риска за присъединяването на нашата крехка икономика и неустойчива социална система към еврозоната. Трябва да имаме ясен национален план, който да ни гарантира стабилност и на икономиката, и на нашата социална система, и в процеса на присъединяването и след него. Така че, явно тук ще трябва тепърва да пишем по-задълбочено домашно.

 

- Позволете ми да задам въпроси, свързани с правомощията на президента. През първата си година наложихте вето на няколко закона, които бяха преодолени бързо и лесно от парламента. Това не омаловажава ли действията на президента за ветото? И подобни коментари се чуха и относно Консултативния съвет при Вас - един от важните инструменти на президентската институция.

 

- Мисля, че Президентството има най-висока легитимност, защото президентът се избира с пряк вот, но той няма реални действени инструменти. Въпреки това, методичното погазване на мнението и позициите на президента според мен води до натрупване на обществено неудовлетворение, което рано или късно властта ще усети.

 

По отношение на Консултативния съвет за национална сигурност мисля, че за проведените досега заседания съм поставял важни въпроси: за националната сигурност, за отбраната и сигурността, за укрепване на суверенитета - да речем дори чрез необходимост от усъвършенстване на Закона за вероизповеданията. Нещо, което очаквам да се случи от миналата година, но то така и не се случва. Вече изпълнението на поетите ангажименти, на постигнатия консенсус лежи на съвестта на тези, които са поели ангажимент да ги изпълняват. Но въпреки това, мисля, че тук се повдигат важни за обществото ни теми, които чакат своето решение. Нещо повече - излизат от анонимност позиции на политици, на политически партии. А това винаги е добре за демокрацията.

 

- Много се говори в България, а и в Европейския съюз за борба с корупцията. В последните доклади се отбелязват успехи на България, създава, се, дори мисля, че в момента, "мегаорган", който да се бори с корупцията. Какво означава това според Вас?

 

- Да, за корупцията наистина България говори много и прави малко.

 

Що се отнася до новия орган, то показателно е, че самият закон - започнаха ремонтите по него, още преди да бъде обнародван. И аз съм сигурен, че този процес ще продължава по ремонтиране на този закон. Но моето мнение за органа е известно - за новия създаден мегаорган за борба с корупцията. И то не толкова за това, че той е абсолютно подвластен на мнозинството в парламента, най-вече за това, че неговите правомощия и структура и инструментариум са насочени повече към борба с корупцията в миналото, отколкото да има ефективни инструменти за разкриване, пресичане, предотвратяване и разследване на корупционни схеми сега, в наши дни, и гарант, разбира се, и в бъдеще да се процедира по този начин.

 

- И накрая да Ви задам един въпрос - според едно социологическо проучване този месец една президентска партия, оглавявана от Вас, би постигнала около 37 процента успеваемост. Как смятате Вие?

 

- Аз мисля, че такива проучвания показват само растящото неудовлетворение в нашето общество от политическата класа и риска от политически проекти, които ще търсят да се внедрят в този вакуум. Но бих подкрепил, бих приветствал политически субекти, които са насочени към решаване на проблемите на обществото и които срещат неговото разбиране и подкрепа.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Историята на Г-7

Историята на Г-7

Г-7, събрани на среща на върха в петък и събота в Канада, е неформална...

11 коментар/a

тъпото, самовлюбено банкянско говедо си е самодостатъчно на 29.05.2018 в 20:42
"Вие виждате, че диалог няма. Срещата между Европейския съюз и Турция бе договорена с чужд канцлер, без да бъде уведомен българският президент, при положение, че се кани президент на съседна държава. Българският президент не беше поканен на Срещата на върха на нашето европредседателство. Българският президент научава за визитата на нашия премиер в Русия от чужди държавници."
;-) на 29.05.2018 в 21:09
А бе направо си е бококретенизация.
спиридон на 29.05.2018 в 21:59
- Мисля, че Президентството има най-висока легитимност, защото президентът се избира с пряк вот, но той няма реални действени инструменти. Въпреки това, методичното погазване на мнението и позициите на президента според мен води до натрупване на обществено неудовлетворение, което рано или късно властта ще усети. И кой още не разбира, че имаме политик от висока класа?
Много важно интервю, на 29.05.2018 в 22:08
което демонстрира убедителната позиция на президента отвъд всякакви теснопартийни интереси и боричкания. И добре е, че се предлага такова интервю от БТА, защото на купените проправителствени медии не може да се разчита. Най-после се намери умен политик, и правителствената клика не може да прости това, всички вкупом не могат да достигнат равнището му. Въпросът е за това дали ще я има България изобщо, а това е възможно само ако някой се противопостави на корумпираното мутренско правителство. И започне отнякъде. Дано!
генерале с теб сме докрай на 30.05.2018 в 05:50
Жалко е, че сме малко, идиотите са повече, но няма да отстъпим. Рано или късно бой ще има! Ще изгорим в тази битка, но си струва да умрем с чувството, че сме направили всичко по силите си за да я има България. Вредите, които Борисовщината нанесе на държавата в морален план са непоправими за десетки години напред и са съизмерими с тези на комунизма. Разликата е само в това, че хората тогава, въпреки всичко бяха по-умни и по-образовани. Сега са като слепци, не четат, не мислят, само говорят (предимно глупости и клишета), защото тяхното Божество е също неграмотно и това не е проблем.
майска на 30.05.2018 в 07:37
Фундаментално интервю, тепърва ще бъде анализирано, но в прав текст президентът каза: "Върви се към автокрация"...БМБ кара каруцата по стъпките на Ердоган, а това ще му изяде главата...Само си спомнете какво каза за свободата на словото - били виновни журналистите и собствениците на медии. Позор! Ние сме с Вас господин Президент!
в. Сега: на 30.05.2018 в 11:00
"Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Камен Плочев е подал оставка, съобщи "Капитал", като цитира свои източници. Оставката е по здравословни причини и е депозирана пред надзорния съвет на касата, който трябва да установи дали здравословното състояние на Плочев не му позволява да изпълнява длъжността си за повече от три месеца. След това надзорният съвет ще трябва да изпрати документите на парламента, защото само той може да прекрати правомощията му и да избира управител на здравната каса. Камен Плочев беше назначен на ръководната позиция на здравната каса през юли 2017 г. след конкурс, в който беше единственият кандидат. Плочев излезе в дълъг болничен отпуск, след като влезе в открит конфликт с министъра на здравеопазването Кирил Ананиев за размера на дълговете на НЗОК към европейските здравни каси. Тогава Ананиев поиска оставката му. Впоследствия Плочев се оказа прав за милионните задължения на касата, но се оттегли в болнични. Според Закона за здравното осигуряване правомощията на управителя могат да се прекратят при невъзможност да изпълнява задълженията си за срок от три месеца. Този срок изтече на 28 май."
абе Молитьва В . В . Путина на 30.05.2018 в 11:24
не реви на чужд гроб, защото не знаеш от чия страна ревеш, от към главата илил от към....
Какво си лонгурили Пижо и Пендо, га прочеле ортуването за посещенията в Московията през тойзи месец.. на 30.05.2018 в 11:41
На "кантара на времето", пред очите на всички, са президентът, с ясната мисъл и почтеността си пред БТА, и шайката с разбойничеството си, с лъжите и долнопробната пропаганда пред националните ,,, и онази с ботушките от еленовата кожа и Мадам В с баницата.
ПОЗИЦИЯ на 30.05.2018 в 11:57
Чакам с нетърпение изказването на Цвъко. Няма начин да не са се дговорили с ББ какво ще изплюе...Умни неща говори Радев, но клакьорските медии са толкова мощни в плюенето и манипулирането, че като нищо ще успеят. Видя се, че още с избирането на Радев мутрите скочихо и до този момент не го оставят на мира. Те смятат, че само партия ГЕРБ може да "защитава българите и българските интереси" и че всички други искат им пречат. Дано повече българи гледат обективно на случващото се и се обстрахират от манипулациите. Защото от нашата къса памет доведхме чрез избори цар, Станишев и мутрата.
ДЕКОНСТРУКЦИЯ на 30.05.2018 в 14:26
Демокрацията е път към социализъм. Либералната демокрация е път към комунизъм. Първото намали капитализмът, кейнсиянски работи, а второто, прави капитализмът да продаде въжето на което ще го обесят. Въжето ще е манополни концерни за труд, и офшорки за заплатите на работниците, 85% от добавената стойтост за работна ръкъка. Изкупуване на акциите от работническите концерни, и падането на печалбата и акциите на капиталът. Нови работни места и обществени услуги създадени от работническите концерни. РАБОТНИЧЕСКИ МОНОПЛ! Какво е капитализъм? Това е когато машините и глобалната търговия, прави масово производство от една фирма, която иземва пазарът на занаятчиите и семейните фирми и ферми. Това е път към монопол. Капитализмът е път към монопол. Демокрацията е път към социализъм. Роботите няма да помогнат. "Божичко, госпожице, това означава, че е паднала цената на труда! Нали роботът заедно с храната струва три четвърта цент на час! Та това е просто смешно, госпожице; всички фабрики или пукат като жълъди, или бързат да си купят роботи, за да поевтинят производството. Хелена. Да, и изхвърлят работниците на улицата. Бусман. Че след пет години цените ще паднат на нула цяло и десет. Милинки, за пет години ние ще се удавим в пшеница и във всичко възможно. Алквист. Да, а всички работници по света ще бъдат без работа." - Чапек - Р.У.Р Освен, че няма да има потребление, но дълговете са неплатими при дефлация.

Напиши коментар