Антоанета Христова е старши научен сътрудник в Института по психология към БАН, секция “Социална психология”. Преподава политическа психология и политически маркетинг. Специализирала е клиенто-центрирано консултиране и психотерапия към Международния институт по личностно центриран подход и политическа психология в университета в Охайо. Има редица публикации в областта на политическата психология, управлението на стреса, личностните различия при разрешаване на сложни проблеми, психологичните типове по К. Юнг. Главен редактор на списание “Психологични изследвания”.
Търпението на десните избиратели вече се изчерпа...

Оцеляват политиците, които искат да променят нещата и имат капацитет

Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА разговаря с политическия психолог д-р Антоанета ХРИСТОВА


- Във вторник премиерът Станишев припомни, че вдигането на изборната бариера за коалиции на 8% не е инициатива на Коалиция за България, и добави, че това по-скоро отразява процесите в дясното политическо пространство. Съгласна ли сте с него?


- Думите му в голяма степен отговарят на истината, защото посоката към уедряване на партиите в дясното политическо пространство е необходимата посока на развитие. Фрагментираното политическо е признак на слаба държава и това състояние не трябва да продължава. Тъй като лявото не е разбито, за него изборната бариера няма значение, тя има значение само за разбитото дясно.


- Как определяте опита за дясно обединение, който на този етап се идентифицира с коалицията между ДСБ и СДС?


- Опитът за обединение беше задължителен. През него трябваше да мине и обществото, и десницата. Защото от много време се очакваше нещо да се случи – дали нова партия или обединение на старите партии, но трябваше да се появи решение за десницата. Единият изход беше именно обединението. Тази алтернатива обаче трябваше да бъде отиграна по възможно най-добрия начин, за продължителен период от време, така че членовете и привържениците да бъдат подготвени, като максимално се сближат допирните им точки. Необходимо беше да се подготви процесът на преговори и той да мине по възможно най-гладкия начин. За съжаление нищо от това не се случи.


- Много закъсня началото на процеса...


- Да. Преговорите започнаха в последния момент с много напрежение. Политическите различия между ДСБ и СДС бяха демонстрирани дори на невербално ниво, да не говорим за вербалното, ясно личеше нетърпимостта им едни към други. Почти навсякъде в медийните прояви на представители на двете партии в процеса на преговорите се излъчваше посланието: „Да, ние сме тук, принудени от това, че трябва да направим нещо, но то е толкова трудно за приемане, че няма накъде повече, истината е, че ние не сме заедно”. Това беше посланието на и без това закъснелия преговорен процес. Друг проблем беше, че преговорите се водиха непрозрачно, а това са преговори, предшествани от сериозни травми за десницата. Защото СДС и ДСБ са минали през драмата на разделението и за да се съберат отново, като в едно семейство, трябва да минат през продължителен период на сдобряване, в който се изработва консенсус за смисъла и целта семейството да продължи заедно. Няма семейство, което да се е събрало само заради децата и да е оцеляло без дълбоки травми за членовете му само в тяхно име. Искам обаче да подчертая нещо важно. Според мен много изкуствено всички анализи сочат, че проблемът на десницата е Костов. ДСБ без Костов не може да съществува, защото е лидерска партия. СДС вече е оформена като много по-различна партия, уставно по-демократична. Мотивите на хората, които останаха в СДС, и на тези, които последваха Костов, са съвсем различни. Те са свързани с личностните им особености, те са психологически определени. Този, който подкрепи в началото ДСБ и сега все още ги подкрепя, е зависим от лидерството, от харизмата на лидера...


- Такъв човек така мисли, търси именно такова представителство...


- Да, търси представителство на харизмата на силния лидер, този човек може да бъде в много по-ниска степен критичен. ДСБ имаше много по-голяма подкрепа, но хората, които търсеха не само силния лидер, си тръгнаха. Останаха само тези, които приемат Костов, но това е тяхна психологична особеност, те не могат да бъдат други. Хората, които останаха в СДС, останаха с хубавия спомен за миналото, за каузата, трите букви, сините знамена и пълните площади, за обединяващия ги антикомунизъм. Те са много по-демократично настроени...


- Емоционалността им е различна...


- Много различна, зависимостта им е различна. И това прави двете групи хора дълбоко диаметрално противоположни. Ние не говорим изобщо за Костов или за СДС, говорим за два съвсем различни типа хора, които застават зад десните идеи. Десните убеждения обаче не са достатъчни, за да ги обединят. Това е драмата на десницата в момента. Друга голяма драма е, че старата десница не издигна нова, ярка кауза. И остана каузата на оцеляването. А с такава кауза нито едните, нито другите могат да мотивират допълнително хора. Затова при тази празнота откъм идеи към дадения момент само две партии издигат послания с каузи – “Атака” издигна разпознаваемата националистична кауза, а РЗС – борбата с корупцията. Затова логично подкрепата им расте. (


- Да се върнем към конкретиката от последните дни. Софийският градски съд (СГС) отказа регистрацията на новото ръководство на СДС. Решението е обжалвано, до края на април трябва да се произнесе по-висшата инстанция. В контекста на казаното дотук как ще се отрази тази неясна ситуация върху СДС?


- Всяка неяснота е пагубна за политиката. Всяко положение, което отнема енергията от “правенето” на кампания, излъчване на послания и показване на лицата, които ще правят съответните политики, е загуба за политическата партия. Подчертавам, не може политическа партия, която си разрешава да не е наясно с правните изисквания и процедури по нейната регистрация, да има изобщо претенции за нещо...


- Да не говорим за управление на държавата...


- Това е достатъчен индикатор за несъстоятелни претенции. Ако обичате, отидете и се подгответе, наемете експерти, работете върху себе си. Не може да се внесат в съда документи, които не са изрядни според съответните изисквания, а се разбра, че случаят е именно такъв. В България има много лоша практика в това отношение – хората да пренебрегват детайлите, процедурите, да смятат, че нещата се уреждат с един телефонен разговор. Идеята била по-важна от процедурата, но демокрацията е именно процедура. Така, пренебрегвайки процедурите, те доказват, че не са демократични като партии.


- Как оценявате професионално идеята на Пламен Юруков за създаване на антикризисен щаб, в който да участват старото и новото ръководство на СДС заедно в процеса на взимане на решения?


- Антикризисният щаб няма да реши проблема на Юруков или на СДС. Сега сме средата на април – няма и два месеца до евроизборите. А ефективността на едни антикризисни действия изисква време.


- От друга страна, независимо какво е решението на Върховния касационен съд (ВКС), след 1 май СДС ще има легитимно ръководство, така че излиза, че този щаб ще функционира кратко време...


- Именно, а той трябва да прави кампания, да взима стратегически решения. Това е абсурд. Антикризисен щаб се сформира не за да решава проблеми в рамките на две седмици, а за да прави стратегическо и тактическо планиране на решаване на кризата. Една криза се решава продължително време. Да, антикризисен щаб е необходим, но той няма да свърши работа за сегашните избори.


- Казусът има и друг аспект. Ръководството на Мартин Димитров, макар и избрано съгласно нерегистрирания според съда на този етап нов устав, е получило легитимност от членовете и симпатизантите на СДС в пряк избор.


- Да, те са го легитимирали морално, след това обаче Мартин Димиров направи поредица от грешни стъпки, които го делегитимираха в очите на част от хората, които го бяха избрали. Което поставя основателно въпроса всъщност той в какво отношение продължава да е легитимен. Защото по много линии вече е делегитимиран.


- Ако ВКС откаже да впише неговото ръководство като легитимно, съгласно новия устав трябва да се проведат избори за ръководство, но това явно ще стане след изборите.


- Така е. В същото време старият лидер Пламен Юруков няма морална легитимност, защото се е оттеглил, но пък има формална такава. А двамата имат крайно различни стратегически виждания за развитието на организацията, което е огромен проблем. Всичко това е гаранция за липсата на смисъл да правят излишни неефективни движения за близко бъдеще. Има смисъл да се разработи стратегическа платформа, да се изчистят всички процедури и да се започне работа по структуриране, организиране, професионално развитие на хора, които могат да възродят СДС. Това важи и за ДСБ, независимо че там нещата са доста различни. Без Костов няма ДСБ и СДС няма право да изисква неговото оттегляне. Няма да има с кого да се обединяват и да подписват споразумение, там няма хора без Костов. Смисъл виждам в това да мислят в перспектива, първо, да се насочат към решаване на собствените си проблеми и второ, към въпроса кого да подкрепят от онези, които имат реални шансове за влизане в парламента. Това е много сериозна задача, защото чрез разрешаването й могат да се проявят като национално отговорни политици.


- Какво мислите за позициите на Пламен Юруков, изказани в интервюто му във в. „24 часа” в сряда?


- Много неща, казани от него, са верни. Например, че старите лица пречат на обединението. Казва също и че не може да се водят преговори и да се взимат решения, които противоречат на взети преди това партийни решения. Това минира всякакъв консенсус. Но не съм съгласна с него, че без Костов може, защото не е реално да се случи, а все пак политикът трябва да мисли и преценява реалистично всяка ситуация. ДСБ може без всеки друг – може без В. Методиев или Ек. Михайлова, но без Костов не може. Не споделям и че е решение мажоритарният вот, защото не смятам, че са дозрели до издигане на мажоритарни партийни кандидати, зад които да застанат всички десни. И самият той във формиралия се конфликт не може да бъде пример за избираем мажоритарен кандидат. Тук проличава липсата на самооценка, която да го постави на точното място. Вярна е обаче оценката чу, че има голяма вероятност да не минат и 4%, ако продължават да не мислят стратегически. В тази връзка впечатленията ми от последните две социологически проучвания, представени от НЦИОМ и Кольо Колев, са лоши. Процентите в тях са доста нереалистични. Изненадана съм от изследването на НЦИОМ, според което само 2,2% от българските избиратели се колебаят за кого да гласуват. Това е абсурдно към днешна дата. Вероятно този процент е около 20–30...


- И тези хора са основно в дясното...


- Да, на второ място, дават се 19% от избирателите, че няма да гласуват, а те са много повече към днешна дата. Освен това изследването очевидно дава много на ГЕРБ и интересно защо на коалицията ДСБ и СДС, а отнема от другите. Така че ако допуснем, че има около 60–70% избирателна активност, процентите, които са дадени за отделните играчи, изобщо не могат да бъдат разпределени по този начин. Не знам как може такова изследване изобщо да бъде публикувано, при това от НЦИОМ. В сряда бе представено изследването на Колев – почти същото, има по-голяма адекватност на процентите негласуващи, рязко намаляване на броя на партиите, които са реални състезатели, т.е. на “Атака” и РЗС. Никога не трябва да се пренебрегват възможните нови, силни субекти в политиката.


- Какъвто беше случаят с “Атака” на миналите парламентарни избори...


- Да. Колкото повече се опитваме да манипулираме обществото чрез изкривени данни, толкова повече бягаме от професионализма и девалвираме експертната работа. Възможно е дори да бъдат мотивирани избиратели, но при всяко положение социологът губи с такова поведение своя авторитет. Нереално Колев е надул и процентите за БСП. Затова според мен е абсолютно нередно такива проучвания да се дават по време на кампания и особено да се позволява тяхното интерпретиране. Даваш данни и заставаш зад тях, но не ги тълкуваш. Така е в цял свят, не се позволява на социолозите да играят ролята на манипулатори и да участват директно в кампаниите. Професионалистът трябва да си стои на експертното място. Когато работиш за някоя партия, да е ясно, че работиш за нея. А не да премълчаваш за кого работиш, а това ясно да личи от данните в изследванията ти.


- Промените в изборното законодателство, направени в последния момент, как ще се отразят на десните избиратели? Ще ги мобилизират ли, или ще ги демотивират?


- Хората вдясно са много объркани, а когато си объркан, всеки следващ удар те демотивира. Само позитивната новина може да те извади от пасивността, да те мобилизира. Предполагам, че тези хора или ще се насочат към други политически сили, или няма да гласуват. Между другото, не съм съгласна, че това са промени в последния момент. Този, който се интересува, знае, че мажоритарният вот отдавна се обсъжда в комисиите в парламента и че вдигането на бариерата за коалициите също отдавна е артикулирана идея.


- Впрочем изненадата в случая според мен беше вдигането на паричния депозит за двата вида избори на 50 000 за партиите. Това наистина беше несправедливо в последния момент да се прави, а някак остана извън вниманието на хора и медии. Така например партии, които не разчитат на пари на олигарси или на държавно финансиране, защото не са парламентарно представени, нямат никакъв реален шанс за толкова кратко време да съберат такива суми. А да не говорим, че ако не влязат в парламента, няма да получат и обратно депозита, което изключва възможността да вземат кредит. Давам пример с партия „Зелените”, тези млади хора не виждам как ще могат да съберат 100 000 лв. за участие в изборите...


- Това не се експонира. Но изборният праг и мажоритарният вот не са изненада, тези промени бяха необходими. Мисля обаче, че 31 мажоритарни кандидати са много малко.


- А и тежестта на гласовете не е равностойна.


- Да, затова смятам, че се получи едно недоносче в парламента, не се направи генерална промяна. Но съм позитивно настроена, защото се тръгва към осъзнаване на значението на мажоритарността. Колкото до прага, можем, разбира се, да спорим колко да е процентът на прага, дали да е 6, 7 или 8, това обаче беше задължително, защото е несправеливо да се събират политически партии само за да оцелеят, разчитайки, че твърдите им ядра ще изпратят поне лидерите им в парламента. Необходимо е да има справедливост всички да се борят на равна нога с други малки партии, които имат смелостта да се явят сами.


- Може би това говори за тенденциозност в избора именно на 8-процентовия праг.


- Да, но и че СДС и ДСБ направиха на луди десните избиратели с непрофесионализма си, е вярно, като че ли си го заслужават. По тази причина съм раздвоена в оценката си. От една страна, е тъжно, че могат да бъдат елиминирани, защото там има свестни хора, които поради липса на знание или поради недопускането им до взимане на важни решения останаха нереализирани, а от друга – толкова години чакаме тези “десни” да дадат силна институционално партия, че търпението вече се изчерпа... Който иска да промени нещата и има капацитет, оцелява. Така е в живота.

Още от категорията

1 коментар/a

пп76 на 12.08.2015 в 21:26
Каква е тази статия от преди 6 г.? Десният избирател отдавна погреба СДС и присъдружните му партийки, въпреки непрестанните опити за реанимация от поредните десни мераклии за слава и за държавна баница. Десният избирател си избра вожд - сикаджията, борец срещу контрабандата и корупцията и потомствен антикомунист Боко рапоня и дясноцентристката му мутромилиционерска шайка вече 10 г. печели обичта и гласовете на десния избирател. Десет години погром на държавата от най-високите постове, заемани от рапоня, убедиха десния гласоподавател, че това е истинския реформатор, готов да продаде, предаде и разграби всичко в България в името на себе си и на господарите си от партньорските служби.

Напиши коментар