"Общуването чрез отворени писма може да бъде оправдано само тогава, когато не съществуват легитимни средства за комуникация (респ. не се свикват заседания на Светия Синод) или когато съответният въпрос е преминал вече през заседание на Светия Синод и не е бил разгледан и разрешен подобаващо. В противен случай не даваме пример за отношения на братска любов и доверие, а по-скоро рискуваме да всеем съблазън и смущение сред верните (Мат. 18: 6 – 7).От реда на диптисите не произтичат никакви привилегии; те имат богослужебен характер; - Не можем да приемем използването им в контекст, чрез който се правят внушения, че ние сме „малка църква“ и се омаловажават независимите управленски решения на автокефалната Българска православна църква; - Използването на диптисите в подобен контекст не беше аргумент при вземането на решение на Светия Синод на БПЦ при произнасянето му за неучастие в Критския събор през 2016 г." Това се казва в изявление на четирима български митрополита, публикувано на страницата на Българската патриаршия.

 

 

Ловчански митрополит Гавриил

 

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ, ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН, НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ И ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДАНИИЛ

 

В отговор на множество отправени към нас въпроси поради предизвикано смущение в душите на нашите пасоми и недоумение сред църковното общество в България, както и в качеството ни на български архиереи, членове на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия, държим да направим следното изявление:

 

Българската православна църква – Българска Патриаршия се управлява от Светия Синод (Устав на БПЦ – БП, чл. 5), а всички решения в нея се вземат от Светия Синод като колективен орган, при спазване на предвидените от Устава процедури, при зачитане на духа и буквата на свещените канони на Църквата и в братско общение между синодалните архиереи. Правото на изразяване на свободно мнение на всеки от архиереите, не обвързва Светия Синод с неговото съдържание, нито се явява официална позиция на Църквата.

 

Основополагащо за нормалното функциониране на всяка общност е доверието и взаимното уважение между нейните членове. При възникването на каквито и да е въпроси, недоумения, неясноти или противоречия, вкл. несъгласия по дадени въпроси сред българските архиереи, първото място, където тези въпроси могат и трябва да се разгледат, са заседанията на Светия Синод. Общуването чрез отворени писма може да бъде оправдано само тогава, когато не съществуват легитимни средства за комуникация (респ. не се свикват заседания на Светия Синод) или когато съответният въпрос е преминал вече през заседание на Светия Синод и не е бил разгледан и разрешен подобаващо. В противен случай не даваме пример за отношения на братска любов и доверие, а по-скоро рискуваме да всеем съблазън и смущение сред верните (Мат. 18: 6 – 7).

 

Желаем да заявим, че предвидената за 9 октомври 2019 г. среща с Волоколамския митрополит Иларион, председател на Отдела за външни църковни връзки на Руската православна църква - Московска Патриаршия и придружаващите го духовници, нямаше задължителен характер, а съгласно изпратеното от Главния секретар на Светия Синод Мелнишки eпископ Герасим с благословението на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит до синодалните архиереи писмо, беше оставено на избора на всекиго от нас с оглед на нашата служебна програма и епархийски дела, дали може или не може да присъства.

 

В конкретния случай, ние, като архиереи на БПЦ, се отзовахме със синовна обич и архиерейска съвест на молбата на Светейшия Български патриарх Неофит, както между впрочем сме се отзовавали и при други подобни покани за срещи с архиереи от други поместни църкви, в т.ч. и техни предстоятели, например по конкретния „украински въпрос“ с Кипърския архиепископ Хризостом, както и с делегация, начело с Френския митрополит Емануил от Вселенска Патриаршия. В тези и подобни на тях случаи ние сме се отзовавали с необходимото уважение и братска любов. Нямаме никакво основание или притеснение да не се срещнем и с нашия събрат от Руската православна църква Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев). Това е въпрос на църковно съзнание и уважение към свещения сан.

 

По отношение на въпроса за диптисите трябва да направим следните уточнения:

 

- От реда на диптисите не произтичат никакви привилегии; те имат богослужебен характер;

 

- Не можем да приемем използването им в контекст, чрез който се правят внушения, че ние сме „малка църква“ и се омаловажават независимите управленски решения на автокефалната Българска православна църква;

 

- Използването на диптисите в подобен контекст не беше аргумент при вземането на решение на Светия Синод на БПЦ при произнасянето му за неучастие в Критския събор през 2016 г.

 

Времето за вземане на едно или друго решение е въпрос на преценка на съборната, самоуправляема Българска православна църква и не се влияе от това кога една или друга поместна църква е взела или отказва да вземе решение по съществен въпрос за единството на Светото Православие.

 

Българската православна църква – Българска Патриаршия е автокефална поместна църква, неразделен член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, и като такава се намира в живо и действено евхаристийно, догматическо и каноническо общение с всички останали поместни православни църкви (Устав на БПЦ – БП, чл. 1, ал. 1 – 2). Никакви извънцърковни фактори и съображения не могат да влияят на братските, дружески отношения на любов с всички поместни църкви. Поради това ние няма от какво да се страхуваме и винаги имаме готовността и радостта да посрещнем всеки наш брат архиерей, независимо от коя поместна църква идва той, да проявим подобаващото гостоприемство, верни на повелите на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос, Който, като дойде, благовести мир на „далечни и близки, защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух.“ (Еф. 2: 17 – 18)

12.10.19 г.

Източник: ФБ

 

Свързани текстове: Митрополит Николай: Добре е БПЦ да не припира да заема позиция по „украинския въпрос“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

53 коментар/a

Helleborus на 16.10.2019 в 12:20
Колкото до Дънов, това все едно Пулиева го е писала, тя така обича да си прави „изводи“. Щом ти си казал така, а не иначе, ЗНАЧИ еди какво си вярваш и т.н. Христос беше наричан учител от мнозина, защото беше учител, от апостолите е най-често назоваван по име или с обръщението Господ. Самият Дънов приживе се е оплаквал, че няма истински ученици и че е неразбран, т.е. следван повърхностно. Искам да обърна внимание, че ако един пророк, апостол или християнски учител се занимава с наука или неща извън буквата на канона, това не го прави невярващ, а напротив, прави го едно чисто огледало, което отразява МНОГООБРАЗИЕТО на Божията благодат. Защото в храмовете още от най-дълбока древност, хората са се занимавали с наука, с медицина, с история, с архитектура и с други науки. Понеже всички науки съдържат божествено знание и без откровение ние нищо не можем да разберем за творението. Повечето откриватели в древността са точно такива вярващи учени. Сега понеже днес БПЦ се занимава само и единствено с канона, тя отхвърля по инерция хората с по-пълноценен живот, с водителство отгоре и по-разностранни търсения.
Дънов не признава Христос за равен с Бог Отец на 16.10.2019 в 14:14
Всеки, който е чел нещо от Дънов, знае,че Дънов не признава Христос за равен с Бог Отец. Не защото аз казвам, а факта е че така пише Дънов. Чел съм го, и вие сте го чели. Може би някъде дето съм пропуснал да прочета, да го нарича син Божи, но цялото отношението към Христос е като към човек учител. Да - Христос е бил учител, и пророчески думи е казвал, но той не само това, и не това е най-голямото у него, или за него. Питам, защо вярвате на амерканския ученик Дънов, а не на Христос който казва, че едно с Отца, и че Господ, който живее у него върши своите дела... Не можем да си го обясним с нашия човешки ум, нито можем да поберем Господ в нашето мислене - затова имаме вяра. Никакви ,,тайни “ знания няма да помогнат, ако можехме да го обясним, Бог нямаше да е Бог, а един от нас - човек. Значи, гносиса сваля Бог до нашето ниво като се оптива да обясни необяснимото. Второ, в гносиса няма смирение, или предства за това кои сме ние хората с нашите ограничени сили, и кой е Господ не-ограничен от нищо. Гносистите не се отличават толкова със знания , а с гордостта, че могат да станат като богове, или поне да се спасят чрез тайни знания. Ето отново най-старата лъжа на змията, която излъгала хората, че ще им даде знания, които Господ крие от тях, гносистите и досега вярват в тази лъжа. Нищо че Христос казал: Аз съм възкресенито и живота.... Не вярваме в Хего, а искаме да се наричаме християни. Вярваме в Дънов, или в други хора който написали нещо за пари, или нещо, което ни харесва понеже гали нашата гордост -- но пак искаме да се наричаме християни.....Докато Христос не ни даде живот, ние сме в духовна смърт. ( не че разбираме какво е това Живота, но усещаме по инстинкт, че искаме да живеем. )
sapientia dei на 16.10.2019 в 14:29
Очевидно за автора на последния пост Бог-Отец е някакво старче с брадичка и свещенически доспехи, което обитава Небесата върху трона си и изисква (зависи) от всички вярващи да го признават така, както наивно си го представя писалият. Прекалено голяма важност си придавате вие, които предпоставяте Бога по вашия си образ и тертип. На първо място Бог може да реши да се яви или прояви всякак, включително и както е казал чрез Сина си на горделивите монополисти спрямо Истината: от тая купчина камъни да изгради чада на Авраама. Когато ни е завещано да изпитваме Любовта Божия, а ние се превръщаме в гонители и буквояди, ние не издържаме най-голямото изпитание пред Бога: не ревността за привилегированото тълкувание на Писанието, а проявяването на Божията Любов. Сиреч, ако не тръгнеш от Любовта, а заложиш само на вярата, не си застрахован да се окажеш сред грешниците, които преследват светци и праведници заради идеи, визии и видения чрез Духа Светаго. В този смисъл приветствам казаното от хелеборус, че достойният православен свещеник няма да заклеймява Словото Божие във всичките му измерения, и ще устоява Истината без невежествена ревност, но с Любов и смирение.
биогноза на 16.10.2019 в 14:44
За сведение на някои от писалите: гносисът е философската (респ. теософска) страна на Богооткровението, а не богословската. При всичките ми уважение към богословието, философията повече никога не би допуснала да бъде слугиня на теологията, както това се е случило под политическия покров на тоталното църковно християнство през Средновековието. Уважение - да, но раболепен респект с оглед на "новите мехове", в които следва да наливаме "новото вино" - повече никога. Разликата е съществена, и тази разлика се разкрива само чрез избраничество, а не чрез званичество. Защото тъкмо философското мислене доведе идеята за монотеизма (единобожие), а не обратното.
Дънов не признава Христос за равен с Бог Отец на 16.10.2019 в 15:04
Достойният православен свещеник НЕ заклеймява Словото Божие във всичките му измерения, а се опитва да предпази хората от лъжите -- и ще устоява Истината без невежествена ревност, но с Любов и смирение..... Да, прав си, sapientia dei ("Мъдрост Божия") точно това прави църквата. Църквата няма монопол върху истината, Христос е Истината. А истината не може да е относителна, днес една истина, утре друга, според обстоятелствата. Ако релативираме истината, ако я правим да е относителна - тогава няма лъжа и всичко е истина... или всичко е лъжа.... морал/етика става също относително: няма право и криво, справедливост и несправедливост, според обстоятелствата мога да те преметна / завлека, или не, зависи.... От какво зависи - от моя интерес в момента. Това е относителната истина....................... за ревността към истинския Бог: самия Хрисос е имал такава по отношение на храма, когато е изгонил търговцитеи казал ше ревността за храма не му дава мира............. за представата за Бог–Отец: нищо такова няма в мояо пост, вие ми приписвате каквото вие си мислите за църквата. Вашата омраза към цурквата ви кара да не виждате добре.
д г на 16.10.2019 в 15:05
А що е истина? Това е единствения въпрос на който Христос не е отговорил, според Евангелието, въпрос зададен от Пилат Понтийски. В сегашните времена на изобилие на информация, всеки си го задава и избира на какво да вярва. Критерият на Христос е "Истината ще ви направим свободни", но като погледнем назад, колко свободни бяха хората в Европа когато управляваше Католическата църква? Вярата ще ни даде ли истината или пак ще се върнем в тъмните векове и ще се борим срещу всеки с различно мнение? Борба която закара хиляди хора на кладите, да не говорим за мъченията, всеки може да посети подземията на замъци и да види инструментите на Икнвизицията. Богомилите които обсъждате тук, кой знае защо, къде са били избивани и горени с хиляди? Не е ли пак в Западна Европа? Ще кажете, че католиците не са следвали учението на Христос. Все пак не може да се отрече, че повечето са вярвали че правят всичко това за да спасят душите на еретиците. И са намираши оправдание в Евангелието, там е написано в смисъл "Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я, ако окото ти те съблазнява, извади, защото е по-добре е да си еднорък и едноок, но да се спасиш и влезеш в Царството Божие". Написано е и че Христос дава власт на учениците си да връзват и развързват на Земята, на Петър, който е и първият папа римски, да пасе овцете му. Чудно ли е тогава че хората са вярвали на Църквата, купували са индулгенции, горили са еретиците за да им спасят безсмъртните души? И тук идва най-важният въпрос: ако Христос наистина е бил Божи син и е виждал бъдещето, защо поне не е забранил на последователите си да мъчат хората в негово име за да ги спасят духовно? Защо? И каква е тази евангелска истина дето вместо да ги направи свободни им донесе 17 века тъма и простотия, докато накрая хората игнорориха свещените писания и избраха да се осланят само на разума си? Който иска, да продължава да вярва, но все пак използва постиженията на науката и техниката, включително и за да описва вярата си в Интернет.
Мистичната църква Иоанова на 16.10.2019 в 16:51
Прав сте, няма в Писанието вербален и категоричен отговор на Пилатовия въпрос "Що е истина?" и това е част от голямата тайна на т.нар. синоптична истина, която не се предопределя в проповед на пастири спрямо тълпи, нито се предава дидактично от учител на ученик, а се постига по благодат, чрез провиденческите и умозрителни достояния на Св. Дух, мистично, интензивно и интернално, и без решаващата роля на естествена или обществена припознатост в света и нещата. Своеобразен "мълчалив" отговор на Христа е поемането на всички кръстни страдания и мъчения - от носенето на кръста, през бичуването и сякакви други мъчения - до разпятието на Голгота. Ако такъв е "отговорът" на Пилатовия въпрос, оставен ни от Сина Божий и Човешки - а това не е никакъв отговор, а по-скоро несъизмерима с нищо друго кръстосиновна отговорност, кои сме ние чрез писано слово и догма да предопределяме що е истина?
Що е истина? Това е единствения въпрос на който Христос не е отговорил, според Евангелието, въпрос зададен от Пилат на 16.10.2019 в 19:46
Отговорил е, но не на Пилат. В евангелието на Йоан, гл 14, Христос казва: Аз съм истината, пътя и живота. На своите ученици го казва, не на Пилат, те му вярват и чрез вярата и връзката с Него ще стигнат до разбиране, докато Пилат е далече.
synopticum не е veritas на 16.10.2019 в 20:12
Синоптизмът на истината е винаги в това Първо лице единствено число на събраността на всичкото през "Аз съм", т.е. според гнозиса Бог никога не е изначално в отчужденото трето лице на "Той е". Иначе казано: няма производност на истината извън Аз-а, което обаче и не означава, че я произвежда Аз-ът. Просто Аз-ът е фокус, гърло на Извор, прокарващ през себе си Божието лъчение из дълбините (de profundis). Сега разбрахте ли какво има предвид учителя Дънов или още да ви се обяснява?!
д г на 17.10.2019 в 03:26
С мистицизъм не може да се водят хора, с мистицизъм може да се помогне на някой който е в нужда и страдание да види изход. Само че повече от това той не може да види и му остава да се обляга на разума си. Учениците на Христос доколко са разбрали какво има впредвид не се знае ясно, но поне е ясно техните последователи с власт как са го разбрали и какво са направили. Духът на Истината дето щял да им изпрати Христос, не им е напомнил всичко що ги е учил, или пък те не са го разбрали, резултатът е един и същ. В крайна сметка от разхвърлените съвети в Евангелието всеки вярващ и църква си избира кое му трябва в текущия момент и го нарича истина. Защо Христос е допуснал такава неяснота е главния въпрос, при положение че учениците му са признавали че не го разбират? Само че после неяснотатата е станала причина за страдание и невежество на хиляди хора. Буда поне си е давал сметка за такава възможност и вместо три е проповядвал и повтарял 40 години за да го разберат ясно и точно в този свят, не в духовните. Цената на яснотата е висока и ако не е постигната, по-добре нищо да не казано, само ще причини ненужни страдания на много хора, затова е крайна сметка повечето хора се отказаха да търсят истината чрез евангелията.
да го кажем така на 17.10.2019 в 09:00
В днешния век учениците са активни съучастници, а не пациенти на благотворителни институции и заведения за утешение, и самото им посвещение им ги оставя без особени илюзии спрямо воденето на ежедневен живот. Т.е., ако ще се влиза в Царството, не е редно да се говори за просто за хора, а за воини.
д г - добри въпроси задавате на 17.10.2019 в 14:16
Виждам, че пишете разумно и ви интересува истината ( за разлика от много други, които само изливат емоции). Мога да кажа моето разбиране и мнение. Христос говори за голямата истина, за живота и смъртта, за връзката на човека с Бога. Пилат е аристократ, генерал, висш служител на имератора, видял кой знае какви интриги, изнудване, несправедливости, корупция, убийства на противници - в надпреварата за пари и власт. Пилат не е стигнал до тази висока позиция само по рождение, без да участва в тия неща много бързо биха го избутали встрани от голямата игра. Пилатовия въпрос „какво е истина“ разбирам като риторичен - няма нужда от отговор, щото няма истина в неговия свят - или саркастичен, каква е истина в този свят на грубата сила и парите, бе човеко ?
д г - добри въпроси задавате на 17.10.2019 в 14:35
Христос и Пилат са от два свята. Явно е, че Христос не може да бъде генерал губернатор като Пилат , и Пилат не може да бъде различен от света на власт и пари, в който живее. Истината, за която говори Христос, е толкова голяма, че побира в себе си всичко останало от човешкото битие, защото става дума за живот и смърт, за справедливостта на Бог и неговата добра воля, която не се купува с рушвети или услуги. Където Бог се съжалява над човеците, напр. болните хора, на които Иисус съчувства и помага, макар че не могат да му дадат нищо -- хората на Пилат биха ги подминали като ненужни и маргинални, тор за земята, да мрат. Истината, за която говори Христос, се схваща по-трудно и по-бавно, понеже човешкия житейски опит е много далече от справедливост/милост/щедрост.
"Истината ще ви направим свободни" на 17.10.2019 в 15:02
Истината на Христос (думите му) се разбира чрез вяра, малко по малко си пробива път през корумпираното ни мислене -- ако имаме вяра, ако вземем думите му на доверие отначало, и Го търсим с молитва. Истината на Христос ни прави свободни - но това е вътрешна свобода, не външна - от хватката на света дето ни стиска за гушата. Не че можем да живеем без пари - Той е знаел всичко за този свят, затова е казал: Дай Божието Богу, а Цезаревото на Цезаря. Ако пуснем Бог в душата си, нашето външно поведение би се променило поне малко. Реалистично, не можем напълно да излезем от корупцията на света, но можем да се опитваме да пазим сърцето си чисто, за да може там да живее Бог. Защото Той е абсолютна чистота, но като ни познава добре колко сме податливи към корупцията на света, Той оценява нашите усилия. В ежедневието, вярата в Христос и думите му намаля нивото на стреса, раменете ни, които държим нагоре до ушите в защитна поза, се отпускат надолу с облекчение. Това само едно от проявленията на Неговата истина, която носи свобода
„И тук идва най-важният въпрос: ако Христос наистина е бил Божи син и е виждал бъдещето, защо поне не е забранил на последователите си да мъчат хората в негово име за да ги спасят духовно? Защо?" на 17.10.2019 в 15:40
Защо има толкова злини и страдания. Защо Бог, който е всемогъщ, допуска толкова зло да има, откакто свят светува. Защо не премахне злото, та да можем да живеем спокойно. Валиден въпрос. Да видим кой прави злините - човеците. Ами защо Господ не им забрани? ----- Дал ни е свободна воля да избираме. По-често избираме да правим лошо, рядко избираме да правим добро. Дане говорим за мислите ни колко са зли. Защо ни е дал свобода на избора? - не знам ... Но ако нямаме избор, ние сме роботи, програмирани машини, без избор, без индивидуалност, без-личностни. Има ли нормален човек, който да иска това за тези, които обича, или за тези, към които е добре настроен? -- ако обичаме някого, ние не искаме да го направим робот. Е да, някои хора имат мания за контролиране на другите, но Господ не е като нас, да живее за сметка на другите чрез бесен контрол ... какво е виновен Господ за нашите действия или мисли? -- Виновен, че не ни спира? -- ами Той ни спира с думите на Иисус - но ние искаме да ни спре насила, понеже сме свикнали на насилие отвсякъде, и не рабираме мира. И не вярваме на Христос, нито на евангелията. нито на Библията като цяло. Нямаме търпение да вярваме и да чакаме да разберем, болките ни са големи и искаме бързо лекарство, без много усилия, без да отчетем своите грешки в думи, дела и мисли. Или искаме да сме Посветените, Специални, Избрани, да знаем неща, които тълпите не знаят - арогантни и горделиви. Ние ставаме Специални, когато се смирим пред Всемогъщия, когасто приемем Христос за Бог и Той ни даде право и сила да станем Негови хора - не когато се надигаме и Го обиждаме всеки ден.

Напиши коментар