"Общуването чрез отворени писма може да бъде оправдано само тогава, когато не съществуват легитимни средства за комуникация (респ. не се свикват заседания на Светия Синод) или когато съответният въпрос е преминал вече през заседание на Светия Синод и не е бил разгледан и разрешен подобаващо. В противен случай не даваме пример за отношения на братска любов и доверие, а по-скоро рискуваме да всеем съблазън и смущение сред верните (Мат. 18: 6 – 7).От реда на диптисите не произтичат никакви привилегии; те имат богослужебен характер; - Не можем да приемем използването им в контекст, чрез който се правят внушения, че ние сме „малка църква“ и се омаловажават независимите управленски решения на автокефалната Българска православна църква; - Използването на диптисите в подобен контекст не беше аргумент при вземането на решение на Светия Синод на БПЦ при произнасянето му за неучастие в Критския събор през 2016 г." Това се казва в изявление на четирима български митрополита, публикувано на страницата на Българската патриаршия.

 

 

Ловчански митрополит Гавриил

 

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ, ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН, НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ И ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДАНИИЛ

 

В отговор на множество отправени към нас въпроси поради предизвикано смущение в душите на нашите пасоми и недоумение сред църковното общество в България, както и в качеството ни на български архиереи, членове на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия, държим да направим следното изявление:

 

Българската православна църква – Българска Патриаршия се управлява от Светия Синод (Устав на БПЦ – БП, чл. 5), а всички решения в нея се вземат от Светия Синод като колективен орган, при спазване на предвидените от Устава процедури, при зачитане на духа и буквата на свещените канони на Църквата и в братско общение между синодалните архиереи. Правото на изразяване на свободно мнение на всеки от архиереите, не обвързва Светия Синод с неговото съдържание, нито се явява официална позиция на Църквата.

 

Основополагащо за нормалното функциониране на всяка общност е доверието и взаимното уважение между нейните членове. При възникването на каквито и да е въпроси, недоумения, неясноти или противоречия, вкл. несъгласия по дадени въпроси сред българските архиереи, първото място, където тези въпроси могат и трябва да се разгледат, са заседанията на Светия Синод. Общуването чрез отворени писма може да бъде оправдано само тогава, когато не съществуват легитимни средства за комуникация (респ. не се свикват заседания на Светия Синод) или когато съответният въпрос е преминал вече през заседание на Светия Синод и не е бил разгледан и разрешен подобаващо. В противен случай не даваме пример за отношения на братска любов и доверие, а по-скоро рискуваме да всеем съблазън и смущение сред верните (Мат. 18: 6 – 7).

 

Желаем да заявим, че предвидената за 9 октомври 2019 г. среща с Волоколамския митрополит Иларион, председател на Отдела за външни църковни връзки на Руската православна църква - Московска Патриаршия и придружаващите го духовници, нямаше задължителен характер, а съгласно изпратеното от Главния секретар на Светия Синод Мелнишки eпископ Герасим с благословението на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит до синодалните архиереи писмо, беше оставено на избора на всекиго от нас с оглед на нашата служебна програма и епархийски дела, дали може или не може да присъства.

 

В конкретния случай, ние, като архиереи на БПЦ, се отзовахме със синовна обич и архиерейска съвест на молбата на Светейшия Български патриарх Неофит, както между впрочем сме се отзовавали и при други подобни покани за срещи с архиереи от други поместни църкви, в т.ч. и техни предстоятели, например по конкретния „украински въпрос“ с Кипърския архиепископ Хризостом, както и с делегация, начело с Френския митрополит Емануил от Вселенска Патриаршия. В тези и подобни на тях случаи ние сме се отзовавали с необходимото уважение и братска любов. Нямаме никакво основание или притеснение да не се срещнем и с нашия събрат от Руската православна църква Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев). Това е въпрос на църковно съзнание и уважение към свещения сан.

 

По отношение на въпроса за диптисите трябва да направим следните уточнения:

 

- От реда на диптисите не произтичат никакви привилегии; те имат богослужебен характер;

 

- Не можем да приемем използването им в контекст, чрез който се правят внушения, че ние сме „малка църква“ и се омаловажават независимите управленски решения на автокефалната Българска православна църква;

 

- Използването на диптисите в подобен контекст не беше аргумент при вземането на решение на Светия Синод на БПЦ при произнасянето му за неучастие в Критския събор през 2016 г.

 

Времето за вземане на едно или друго решение е въпрос на преценка на съборната, самоуправляема Българска православна църква и не се влияе от това кога една или друга поместна църква е взела или отказва да вземе решение по съществен въпрос за единството на Светото Православие.

 

Българската православна църква – Българска Патриаршия е автокефална поместна църква, неразделен член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, и като такава се намира в живо и действено евхаристийно, догматическо и каноническо общение с всички останали поместни православни църкви (Устав на БПЦ – БП, чл. 1, ал. 1 – 2). Никакви извънцърковни фактори и съображения не могат да влияят на братските, дружески отношения на любов с всички поместни църкви. Поради това ние няма от какво да се страхуваме и винаги имаме готовността и радостта да посрещнем всеки наш брат архиерей, независимо от коя поместна църква идва той, да проявим подобаващото гостоприемство, верни на повелите на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос, Който, като дойде, благовести мир на „далечни и близки, защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух.“ (Еф. 2: 17 – 18)

12.10.19 г.

Източник: ФБ

 

Свързани текстове: Митрополит Николай: Добре е БПЦ да не припира да заема позиция по „украинския въпрос“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

53 коментар/a

Александър на 17.10.2019 в 15:55
Абе, какъв е тоя гаден трол, наспамил целия форум с глупостите и омразата си? Дънов, та Дънов. Има си мнение - окей. Отадал се е на омразата - окей. Ама не се опитвай да ни налагаш на останалите своите глупости и отрова. Това са адски качества, неприсъщи за един истински смирен мирянин, отдал се на любовта Божия. Говори ми за Христос, а Той самият ни учи да не отвръщаме на лошото с лошо. Дори и в негова защита.
д г на 17.10.2019 в 16:01
Упражнявате се в отговори на въпроса на Пилат и игнорирате по-нататъшните ми въпроси за съдбата на хиляди и милиони хора по време на доминацията на вярата. Това не ви прави чест. Едно е индивидуалното търсене на вярата и бладодатта Божия, съвсем друго е воденето на много хора. Едното избира монаха, другото избира духовния пастир. Давате ли си сметка, че Христос бе само бичуван и разпънат, а после последователите му мъчиха по най-ужасен начин и изгориха живи хиляди хора? Тяхното страдание няма ли стойност пред страданието на Христос? Защо бе нужно това и каква полза донесе на света? На Католическата църква е известно какво донесе, в момента тя е най-големият собственик на недвижими имоти в света. Имоти добивани и чрез гонения на еретиците, които тя определяла. Бил съм свидетел когато КЦ користно продаде обществен имот, получен чрез дарение на местните хора уж за строеж на семинария.Ще признае ли вина някога Църквата или ще приеме нов канон за непогрешимостта си? Едва ли ще го доживеем. Тя ще предпочете да ни обяснява например нюансите на въпроса на Пилат. Защо вие ги обяснявате не ми е ясно, сигурно за да отговорите нещо. Само че несправедливостта си остава и кръвта на невинните също, за тях ще има ли правосъдие, Божие или човешко? Или ще признаем правото на църквата да наследи само активите от времето на управлението си, без да носи отговорност за пасивите, щото еретиците са заслужавали наказанието си. А и Христос е казал: "Да не мислите че съм дошъл да донеса мир? Не, аз нося меч", по-нататък го знаете.
Александър на 17.10.2019 в 15:55 на 17.10.2019 в 16:27
Какво искаше да кажеш, сашко? Омраза и незачитане бе показана спрямо Дънов. На тази омраза ли се възмути? Айде опитай пак!
Аполоний Тиански на 17.10.2019 в 16:39
За победите, макар и мними, на полузнанието (вкл. и неизпитваната вяра) над истинното знание (на руски; има и за Бог): https://cont.ws/@jora57/565863
д г - поста за Пилат на 17.10.2019 в 19:19
Oще в началото на поста за Пилат казвам : ,, Мога да кажа моето разбиране и мнение." Аз не съм църковен служител, никога не съм бил. Така си представям Пилат и освен в горното изтечение, още писах, че Пилатовия въпрос ,,разбирам" еди как си... Но явно моето мнение не се влива и не подхранва вашата река от обвинения към църквите. Че имам различно мнение , плюс че не отговарям на всичките ви въпроси за деянията на църквите, не ми правело чест..... Радвам се, че не ме одобрявате....И пак твърдя, че не отговарям за църквите. вие не търсите отговори, а само потвърждение на вашето мнение.
Дънов, та Дънов на 17.10.2019 в 19:42
Накарахте ме да прочета писаното тука за Дънов, макар че не обичам дълги приказки и постове. Негативни изказваия, но чак пък омраза къде видяхте. Модерно стана който говори негативно да се нарича хейтър. Най острите думи за Дънов са дето бил в Америка и се научил на мурафети и как да стриже овците като американските проповедници. Айде сега и толкова ли вече не може да се каже. Ама да се псува може.
Понеже много се говори за Дънов и бизнес мурафетите му, на 18.10.2019 в 01:07
само да кажа. Не е трудно да се намери информация как и къде е живял Дънов през целия си живот. Живял е в една стая, кадето е имало креват маса и даже не е имало гардероб, а си е държал дрехите в един скрин. Покажете ми един духовен, политически и какъвто и да било лидер, който поне малко да се доближава до този стандарт на живот и ще ви кажа `браво`.
Не е трудно да се намери информация как и къде е живял Дънов на 18.10.2019 в 14:32
П. Дънов завършва американско методистко училище в Свищов, в което попада под влияние на Протестантството. През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва за студент в Методистката Теологическа Семинария „Дрю“ в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, до юни 1893 г. После 1 година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет .

Напиши коментар