“Европейците повярваха след края на СССР в “международната общност”, в свят на “Грижовните мечета”, докато те са в “Джурасик парк”! Бившият председател на СДП, Зигмар Габриел, каза много добре преди няколко месеца: “Ние сме геополитически тревопасни животни в свят на геополитически месоядни и накрая ще станем вегани, а после плячка!”, припомня бившият френски външен министър Юбер Ведрин. Според него САЩ бяха световен стражар допреди няколко години. Те никога няма да станат напълно изолационисти, но вече не искат да бъдат мисионери и възпитатели на целия свят. САЩ няма да се върнат към идеализираната Америка от 50-те г. на цветното кино. Може би ще бъдат тръмписти, но без вулгарността на Тръмп, смята Юбер Ведрин. Според бившия френски посланик в САЩ Жерар Аро най-лошото предстои: милиони работни места - най-вече на средната класа - са заплашени от роботизацията и изкуствения интелект. "Ако отидете в завода на “Тесла” в Калифорния, ще видите работник на всеки 20 метра. Всички застрахователни агенти сега са уволнени, защото изкуственият интелект е по-ефикасен от тях. Разбира се, ще бъдат създавани работни места, но - както по време на индустриалната революция - това ще отнеме двадесет или тридесет години, и в годините на преконфигурация има риск от голяма политическа дестабилизация. Шофьорите на камиони са първата професия в САЩ: те са 4,8 милиона. След двадесет години ще има не повече от 500 хиляди. Какво да правят тези татуирани 45-годишни шофьори на тежкотоварни камиони? Няма да се грижат за възрастни жени", разсъждава бившият френски посланик във Вашингтон.

 

 

Според бившия френски външен министър Юбер Ведрин (вдясно) и бившият френски посланик във Вашингтон Жерар Аро (вляво) независимо от резултата на предстоящите президентски избори в САЩ, тръмпизмът ще продължи. 

 

- Жерар Аро, вечерта, когато бе избран Тръмп, вие написахте в Туитър: “След Брекзит и този избор вече всичко е възможно. Един свят се срива пред очите ни. Световъртеж”. Какво искахте да кажете?

 

Жерар Аро: - Този избор беше пълна изненада. Същата вечер, към 18 часа, от двете страни всички обявяваха победата на Хилари Клинтън. Към 2 часа сутринта научих, че е спечелил Тръмп. Открих и стигнах до извода, че след Брекзит избирането на Тръмп не е случайност, а вълна, дълбока криза в западното общество, която никой не искаше да види. Изтрих този туит след три минути, но, когато е 2 часа сутринта в САЩ, във Франция е 8 часа сутринта… Така че тази фраза имаше известен отзвук, но никой не ми се обади да ме попита какво искам да кажа. Сбърках в израза, но мисля - както видяхме впоследствие с “жълтите жилетки” във Франция, “Лигата” в Италия, “Алтернатива за Германия” в Германия -, че съм прав: в западните общества има бунт на значителна част от гражданите, популистки бунт. 

 

Юбер Ведрин: - Преживях всичко това във Франция - а не в сърцето на вашингтонския казан - като потвърждение на много по-ранен феномен: дълбоката криза на представителната демокрация. Има желание за демокрация в страните, в които тя не съществува, но там, където се е установила, тя е в криза. На Запад прекъсването на връзката е осезаемо от доста време, първо при народните, после при средните класи по отношение на глобализацията и европейската интеграция. Преди години говорех за “изборните бунтове”. Брекзит и други подобни събития в някои незападни демокрации бяха предвестници на този феномен. Избирането в САЩ на човек, като Доналд Тръмп, беше немислимо, в буквалния смисъл на думата, защото отвращаваше всички западни коментатори, цялото световно здравомислие.

 

Тази криза не е започнала с Тръмп и няма да изчезне с него: тя ще продълже в ендемична или остра форма. Това фундаментално оспорване на хората, които вече не искат да бъдат представени! - е част от историческа промяна: западните страни загубиха монопола над могъществото, което упражняваха в продължение на три или четири века. Дори и да останат много силни, богати и влиятелни, те вече не притежават този монопол! Появяват се други сили. Така че ние, на Запад, преживяваме едно травматизиращо многообразно преразглеждане: стратегическо, историческо, геополитическо, демократично… 

 

- Жерар Аро, видяхте ли настъпването на тази криза? Вие преживяхте епохата на Обама, която приличаше на триумф на щастливата глобализация…

 

Жерар Аро: - Никой не долови тази криза, защото всички макроикономически данни през последните години бяха отлични. През 2015 г. безработицата беше по-малко от 5 на сто и страната беше в бавен, но стабилен растеж от 2010 година. След изборите цялата американска университетска и изследователска машина заработи и открихме, че неравенствата са най-големите от 1910 г. и от тридесет години доходите на половината американци са в застой или намаляват. Към това се прибави шокът от кризата през 2008 година. Тогава открихме, че необходимите социални буфери не съществуват. Така милиони американци загубиха жилищата си. Зад отличните макроикономически данни всъщност се криеше дълбоко икономическо разделение в американското общество. Неслучайно щатите, които позволиха на Тръмп да спечели, традиционно бяха демократически щати - Пенсилвания, Уисконсин и Мичиган - населени с избиратели от работническата класа и долната средна класа.

 

Но най-лошото е пред нас (американците винаги са с пет или десет години преди нас): милиони работни места - най-вече на средната класа - са заплашени от роботизацията и изкуствения интелект. Ако отидете в завода на “Тесла” в Калифорния, ще видите работник на всеки 20 метра. Всички застрахователни агенти сега са уволнени, защото изкуственият интелект е по-ефикасен от тях. Разбира се, ще бъдат създавани работни места, но - както по време на индустриалната революция - това ще отнеме двадесет или тридесет години, и в годините на преконфигурация има риск от голяма политическа дестабилизация. Шофьорите на камиони са първата професия в САЩ: те са 4,8 милиона. След двадесет години ще има не повече от 500 хиляди. Какво да правят тези татуирани 45-годишни шофьори на тежкотоварни камиони? Няма да се грижат за възрастни жени…

 

Юбер Ведрин: - Благодарение на дистанцията, аз успях да предвидя победата на Тръмп година преди избирането му. Това не беше нито прогноза, нито, разбира се, желание, а възможност. Простият факт, че го казах, предизвика известно вълнение. Интересно е да погледнем корените на тази слепота, за да видим по-добре какво бъдеще ни очаква. Днес хората смятат, че едно - възможно - поражение на Тръмп ще позволи връщането на идеализираната Америка. Със сигурност, това е илюзорно.  

 

След разпадането на СССР и теориите на Фукуяма - за края на историята -, имперският американски триумф бе овладян с Буш баща, хитър с Клинтън, съблазнителен при Обама. Но нямаше край на историята, точно обратното, и за Съединените щати е сложно и притеснително, ако не и невъзможно, да свикнат с идеята, че са запазили само относително лидерство, оспорвано и предизвиквано от Китай.

 

Що се отнася до европейците, те повярваха след края на СССР в “международната общност”, в свят на “Грижовните мечета”, докато те са в “Джурасик парк”! Бившият председател на СДП, Зигмар Габриел, каза много добре преди няколко месеца: “Ние сме геополитически тревопасни животни в свят на геополитически месоядни и накрая ще станем вегани, а после плячка!”. Това не засяга само САЩ. Пред тези едновременни предизвикателства, съчетани с огромния дигитален шок и обратното екологично броене, трябва да намерим начин да защитим ефикасно нашите интереси, убеждения, ценности, в реалността на утрешния ден. 

 

Жерар Аро: - Хората пренебрегват твърде често приемствеността между Обама и Тръмп. Всъщност Обама вече бе започнал оттеглянето - което Тръмп повече или по-малко продължи - на САЩ от международните дела: американците не направиха почти нищо в Украйна или Сирия. Те не могат да се изтеглят от света, но извършват относително оттегляне. Те ще защитават само преките си интереси, когато са застрашени. Чух един французин да обяснява на Джон Болтън колко е ужасно положението в Идлиб, Сирия, с тези милиони бежанци, хилядите терористи. Болтън му отговори: “Да, вярно, това е ужасно за европейците”. 

 

Юбер Ведрин: - САЩ бяха световен стражар допреди няколко години. Те никога няма да станат напълно изолационисти. Но вече не искат да бъдат мисионери, възпитатели на целия свят. 

 

- Жерар Аро, говорите за край на неолибералния свят. Не е ли това и неуспех на управляващите елити от 80-те години?

 

Жерар Аро: - Да се разбере защо гражданите се съгласяват да отстъпят властта на едно малцинство е една от загадките в основата на политическия ред. Въпросът за легитимността се основаваше на политическа система, която изглеждаше ефикасна за всички социални класи. Днес част от гражданите казват на елитите, че са ги изоставили. Да бъдат чути е единственото възможно решение в демократичната система.

 

Но човек не е напълно наясно с историята, която е напът да сътвори. Може би това, от което гражданите се оплакват, не е същинският проблем. Икономическа ли е кризата или криза на идентичността? Това е истинският въпрос. Мисля, че кризата на идентичността е треската, но истинския проблем се крие в неолиберализма. Той беше много благоприятен за бедните в бедните страни (погледнете тези стотици милиони хора, излезли от най-отвратителната бедност!), но не толкова за бедните в богатите страни.

 

И се усеща, че хората реагират: президентът на републиката ми каза, че в следващите двадесет години в Европа няма да бъде ратифицирано нито едно споразумение за свободна търговия. Технологичната революция е истинското предизвикателство. Трябва да знаем дали нашата политическа класа е способна да отговори на проблемите, свързани с изкуствения интелект и роботизацията, които ще доведат до изчезването на цели професии.

 

Юбер Ведрин: - Нашият свръхинформиран и свързан свят вече няма нищо общо с този, в който е била измислена представителната демокрация. Някога хората нямаха никаква информация: те избираха някого, той заминаваше за столицата, оставяха го да работи. Днес избират някого в неделя и още в сряда са бесни срещу някое назначение или изявление. Как да се управляват тези свръхиндивидуалистки и мигновено реагиращи демокрации, превъзбудени от непрекъснатата информация? Някои бързо променящи се политически таланти успяват да се приспособят, но с риск от известна парализа. Много лидери се огъват пред този импулс за пряка и мигновенна демокрация. Дори и най-малкото важно решение отнема години. С новите технологии бихме могли да поискаме от гражданите да вземат решение всяка сутрин! Диктатура на всички над всеки, без тиранин, който бихме могли легитимно да убием. Технологично е възможно.

 

Ние преживяваме толкова кризи едновременно, че ще са нужни ефикасни, бързи и магически усилия, за да се справим. Как ще се адаптираме? Глобалният отговор на този голям въпрос ще зависи много от това какво ще стане със САЩ.

 

- Тръмп е обект на процедура по импийчмънт. Не е ли това началото на края на тръмпизма?

 

Жерар Аро: - В САЩ се появи нова десница с “тръмпификацията” на Републиканската партия: тя стана партия на идентичността, протекционистка, националистическа и изолационистка партия. Обратното на това, което беше Републиканската партия при Буш баща и син. Бързината на това явление се обяснява с близостта на Тръмп с републиканския избирател, много по-важна от тази на републиканския естаблишмънт с неговия електорат.

 

Оттук нататък въпросът е каква левица ще имат срещу себе си. Днес американският избор е битка за левицата. В Демократическата партия вървят два дебата. Едните искат да спечелят в центъра, т.е. с клинтънов синтез, който обяснява на избирателите, че ако гласуват за демократите, то е защото са чернокожи, млади, гей… Елизабет Уорън пък обяснява, че има икономическа и социална политика: хората трябва да гласуват за нея преди всичко, защото са бедни. Демократическият естаблишмънт - включително милиардерите в Ню Йорк - са на ръба на припадъка, знаейки, че тя е готова да въведе данък за големите богатства. Уорън направи впечатляваща кампания с теми от американския политически живот, които допреди пет години минаваха за болшевизъм: “Медицинска грижа за всички” (Medicare for All), данък върху богатството, премахване на студентския дълг… Много по-малко се говори за идентичността, правата на трансджендърите, с които демократите си направиха кампанията си през 2016 година. 

 

Еволюцията на европейските десници много ме учудва: те също се тръмпизират. Ще имаме ли същото ляво движение, докато няма истинска левица в Европа? Мисля, че тя накрая все пак ще се върне. 

 

Юбер Ведрин: - Управляващата левица, която защитаваше позиции, близки до тези на Уорън, потъна в Европа. Дали ще се появи отново? Не знаем. В замяна на това, левичарството, и особено културното левичарство, не е изчезнало в Европа и в частност във Франция. То дори е изключително разпространено (особено в медиите, НПО, университетите). Според мен САЩ няма да се върнат към идеализираната Америка от 50-те г. на на цветното кино. Така че може би ще бъдат тръмписти, но без вулгарността на Тръмп. 

 

- Но в Европа не е ли мигрантският въпрос този, който разтърсва много повече от неолиберализма, традиционните разделения?

 

Юбер Ведрин: - Поради това, че бе напълно отричан или използван истерично, проблемът остава. В крайна сметка, не е толкова сложно за европейските страни да се разберат за Шенгенските споразумения, които биха могли да функционират, запазвайки правото на убежище за хора, които наистина са в опасност (елиминирайки злоупотребите) и управлявайки съвместно мигрантските потоци. Априори никой не би могъл да бъде против тази цел, всеки е заинтересован - и най-отворените, и най-затворените могат да се разберат. 

 

Към това се прибавя големият въпрос за исляма и ислямизацията. Реформаторите, интелектуалците и много личности в Магреба ни предупредиха, че става въпрос за гигантска опасност, която ние в Европа подценяваме, защото не я виждаме. Ако това се прибави към явленията, които отказваме да видим, европейските общества наистина са заплашени, защото ще се натрупат само отрицателни явления. 

 

Някои щедри, алтруистични хора, не само “леви католици”, подхранват бизнеса на каналджиите. Той разчита на повече пари от Африка, отколкото от наркотрафика. Мисля, че ние наистина трябва да се занимаем с този въпрос. Може би съм белязан от един много стар спомен с Хасан II през 90-те години, когато той каза на Франсоа Митеран по време на вечеря в тесен кръг, че политиката на събиране на семействата е фатална грешка: той предчувстваше комунитаризма. 

 

Жерар Аро: - Президентът на републиката заговори за рестриктивна политика за имиграцията. Но да се каже, че можем да имаме рестриктивна политика и да затворим границите или да въстановим контрола по границите1 също е илюзия. Истинските граници са европейските граници. Така че трябва да направим Шенген по-ефикасен.

 

Не е вярно, че Европа не отговаря на големите предизвикателства. Най-големите предизвикателства, които ни очакват, са не толкова геополитически и са свързани с управлението на изкуствения интелект, с въпросите за контрола. Трябва да се въведе политика на човешките права във всички нови области: лицевото разпознаване, личните данни, международната търговия, пандемиите… Всички тези големи въпроси не могат да бъдат решени от Франция, а от Европейския съюз. Той не може да изпраща танкове и конници с броня, разбира се, да се говори за европейска армия е несериозно. Същото се отнася и до имиграцията. 

 

Юбер Ведрин: - Всичко това е много справедливо, но не прикрива ли въпросите: Как да се държим със САЩ? Ще има ли тръмпистки съединени щати след Тръмп? Този въпрос няма да изчезне с проблемите на новата икономика. Как да съжителстваме по не толкова идиотски начин с Русия? Днес имаме по-лоши отношения с Русия, отколкото със СССР навремето. Трябва да бъдем много предпазливи. Какво ще се случи с нас в продължаващата търговска схватка между Китай и САЩ? Това засяга не само областите на новите технологии. Какво ще се случи с исляма и световната война между сунитите, между истинските екстремисти и по-умерените? Да прибавим към това екологичното обратно броене. Нито един въпрос не премахва останалите. 

 

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

observer на 04.11.2019 в 10:26
Типично по френски, крайни изказвания, мотивирани от извечното галско съперничество с англоговорящите. Такива са си французите. Дай им кървави революции, завладяване на света, Айфелови кули, безполезната Линия Мажино, всякакви авангардизми, от импресионистите до моделите на Ситроен. Добре, че е футболът, та да спечелят нещо от наплива на африканци след края на колониализма им.
по-полека, наблюдателю на 04.11.2019 в 15:33
имам чувството, че не говориш и не разбираш френски......това което си написал за французите се отнася и за англосанксонците .. ама нейсе ....иначе - поназнайваш нещичко, де
И тия лъжат, та се късат на 04.11.2019 в 15:44
САЩ не че не искат да бъдат мисионери и възпитатели на целия свят, вече не им позволяват. Гроздето е кисело. Ако отидете в завода на “Тесла” в Калифорния, ще видите работник на всеки 20 метра не, ами сантиметра, плюс допълнителна поточна линия за отстраняване на дефектите. "Роботът Санчес" вече е нарицателно за нискоквалифициран латиноамериканец, работещ в заводите на Илон Мъск. Шофьорите на камиони ще са шофьори на камиони и след 50 години, каквото и да лъже Илон Мъск за автопилота си. И така нататък.
грейки на 04.11.2019 в 17:16
Личи си, че не са интелектуалци от академичната сфера на Франция. Говорят за САЩ напук на преобладаващото малокултурие и плебейски манталитет на последните. Демек хора, неподозиращи почти нищо за американския глобален фашизъм над изтънчено-културната сфера (наложил се още от 50-те години на миналия век) посредством прословутата им масова култура за дебели или угояващи се консуматори на всякакви фалшификати. Не го схващат никак, защото е нямало как да израснат духовно - все пак и двамата са политици, въпреки че уж са представители на велика културна страна.
Quest на 04.11.2019 в 19:17
Intellectuals, yet idiots.
anonimen robot на 04.11.2019 в 22:53
Proglezhdaneto pri vsichki bivshi shte se okazhe zadylzhitelno, no tezata za "САЩ бяха световен стражар допреди няколко години. Те никога няма да станат напълно изолационисти, но вече не искат да бъдат мисионери и възпитатели на целия свят" e ili kysogleda ili manipulativna. Malki sa shansovete na Trum da ocelee v tazi trympofobska obstanovka. I ako ocelee zaradi sobstvenia si komfort shte trrqbva da prodylzhi da byde svetoven strazhar. Interesno, kakvi shte gi pliampat dvamcata ako poluchat pak topli mestenca? Zashtoto kogato gi imaha, drugi pesni peeha. Tipichno...
observer на 05.11.2019 в 15:17
Непознаването на една страна улеснява категоричните обобщения. Като това за примитивизма на американците. Дори да видиш една страна, пак няма гаранции, че си я разбрал, като приказката за котката в Бъкингамския дворец, това, което ѝ направило впечатление, била една мишка. Така за едни американците са тъпи и дебели, хранещи се в Макдоналдс, за други руснаците са алкохолици, които играят казачок с калашници в ръце. И така нататък.
Отговорен на 05.11.2019 в 19:22
observer на 05.11.2019 в 15:17 : Подкрепям ! А иначе интервюто е чудесно. Благодаря на Гласове!

Напиши коментар