През последните седмици на старата година Владимир Путин няколко пъти влезе в новините с остри изказвания пред домашни форуми, но предназначени за цял свят, в които нагази полския антисемитизъм преди Втората световна война. Полският посланик в Берлин в 1938 г. казал, че ако Хитлер си изпълнел обещанието да прати евреите в Африка на измиране, поляците щели да му построят паметник. „Ама че гад, антисемитска свиня!“ – нахока го руският президент с речник на питерска „шпана“.

 

 Европа страда от амнезия – това е опасно. Който забравя историята си, е осъден да я повтори. 

 

Разбира се, това не е случайно. Подмятанията на Путин са лост, с който „бавно и полека“ може да  се обърне с краката нагоре и разглоби целият русофобски, по съвместителство и пронацистки, а покрай това – и антисоциалистически дискурс, залял Европа през последните две десетилетия. Путин, разбира се, не го е грижа за социализма сам по себе си, просто интересите им в този случай съвпадат.

 

Защо тъкмо сега? Моментът е подходящ. В ЕС има натрупана умора от Полша като опърничав и лаком член с полуконтактно, консервативно-националистическо ръководство и американско оръдие във все повече самоосъзнаващата се постамериканска Европа. Има и умора от полския сателит Украйна. ЕС – или поне централното му ядро, Германия Франция, Италия и др. – търси пътища за сближаване с Русия.



Тръмп няма как по-ясно да демонстрира липсата си на интерес да се ангажира с репутацията на Полша. В САЩ украинският въпрос се превърна в централен вътрешнополитически – и в него се очертава превес на „проруското“ крило за изборите през есента. Нормализацията на Запада с Русия се очертава като незизбежна задача на сегашните или следващи кабинети. Полша с твърдата си геополитическа позиция им е пречка.  

 

Но защо Путин се захваща тъкмо с Полша? Тя е централният геополитически стълб на русофобския сантимент в Европа, главен източник на (почти) всички расистки русофобски митове от последните поне сто години. Сегашната провалена американска стратегия в Украйна е гръдна рожба на русофоба Збиг „Брезински“, както се произнася тук в САЩ, и е израз на великополските, а съвсем не американските, геополитически интереси. 

 

Полша е и най-лесната плячка за всеки разобличител на лицемерието и историческата несъстоятелност на днешната западна русофобска и антисоциалистическа пропаганда заради уязвимостта си във връзка с Холокоста, а това винаги има голяма тежест не само в Израел, но и в САЩ, пък и в Европа.

 

Митът, че Втората световна война (ВСВ) била започната съвместно от двата тоталитарни режима, Германия и СССР, е основна догма на следвоенното полско национално съзнание. Където и да отгърнеш полско четиво по въпроса, няма начин да не узнаеш, че „II wojna światowa zaczęła się w wyniku zmowy i agresji dwóch państw – III Rzeszy Niemieckiej i Rosji sowieckiej“ – „ВСВ започна в резултат на сговора и агресията на две държави – Третия германски райх и Съветска Русия“. 

 

През последните две десетилетия тази плитка полска лъжа се наложи и като догма на общоевропейското ново илюзорно съзнание. В 2009 г. Европарламентът избра 23 август, датата на подписването на пакта „Рибентроп-Молотов“, за ден на жертвите на тоталитарните режими. Турен бе знак за равенство между нацизма и социализма въобще, а не просто комунизма или  Сталиновия режим. Доколкото нацизмът отдавна го няма, а новите му превъплъщения не се признават за такива, социализмът – и националистически, и ляв – бе обявен за главен враг на Европа. Полша и цяла Източна Европа са невинни жертви тъкмо на съветския, руския комунизъм. 

 

Това бе обръщане на 180 градуса спрямо положението до 1989 г., когато в Западна Европа осъждането на нацизма и Холокоста постепенно стана общопризнато, без да се обвързва ни най-малко със социализма и СССР. Хитлер бе прегазен не от друг, а от СССР. Западна Европа се разкая за престъпленията си срещу евреите под Хитлеровото крило. Не веднага, не лесно, но с времето гузността й просто я заля. 

 

Защо не веднага? В 1945 г. в някога космополитния Париж новите „арийски“ съдържатели на еврейски магазини протестираха срещу връщането на оцелелите им собственици с крясъци „Смърт на евреите!  Франция за французите!“. Но в 1970 г. западногерманският канцлер Вили Бранд се поклони пред жертвите от варшавското гето, а в началото на 2000-те г. в центъра на Берлин до Бранденбургската врата бе открит грамаден паметник на жертвите на Холокоста. 

 

Анти-антисемитизмът се превърна в главна черта на днешната западна „германскост“, по аналогия по-късно механично налагана и на източните немци, на днешната „европейскост“ въобще. Това не отменя опасността от днешния европейски антисемитизъм, за който съм разказал на друго място – по-долу давам линк. 

 

Макар и не толкова експлицитно, Западна Европа разви гузност и към своя колониализъм из другите континенти, и ако и да не престава да го упражнява, вече страда от колониалното си наследство и особено от наплива на мигранти от бившите си колонии. Гузността на Западна Европа днес се смята от мнозина за неин основен порок.

 

По друг начин се развиха нещата в „съветския блок“. И там, разбира се, изтреблението на евреите във ВСВ бе добре известно и се осъждаше. Имахме ден на концлагериста, 11 април, на който гледахме по БТ вледеняващи кръвта съветски (или полски) филми, а в училищния хор пеехме съветската песен за Бухенвалдските камбани. Но за нас Холокостът (още не знаехме този термин) бе само част от ужасите на нацизма (и капитализма), поробителя на прогресивното човечество. Ние бяхме прогресивните, жертвите. Така винаги са вярвали и поляците. 

 

И когато комунизмът свърши, в нашата нова мартирология ние пак останахме прогресивните, жертвите – но сега вече жертви на комунизма и Русия. Поляците вярват, че са невинни жертви и на нацизма и немците, и на комунизма и руснаците, а сами нямат никаква вина. Героичната отбрана на Вестерплате от немците и на (белоруския) град Гродно от Съветите през септември 1939 г. са техните национални символи. Сега обаче вината на комунизма и Русия се експонира много повече. В цяла Източна Европа, пък и у нас – за нашите десни СССР е поробител, Османската империя не е поробител. За десните социализмът ни е натрапен насила от СССР, чужд е на нашата душевност. 

 

Полша обича да се представя като невинна жертва, което няма нищо общо с истината. Тя става  съюзник на Хитлер дълго преди пакта Рибентроп-Молотов. Тя е агресор – за 20-годишното си съществуване между войните замисля агресия срещу всичките си съседи – Съветска Русия, Чехословакия и Германия. Заедно с Хитлер участва в разграбването и унищожаването на Чехословакия. Нима това не е „началото на ВСВ“?

 

Дълги години начело на Полша е Юзеф Пилсудски, бивш руски революционер-социалист, заточаван в младостта си за десетина години в Сибир, близък другар на екзекутирания брат на Ленин – народоволеца Александър Улянов. Как така руски социалист да стане върл русофоб? – Както може бивш и декориран съветски генерал и член на КПСС като Джохар Дудаев. Лидерът на финския национализъм и етнически швед Густав Манерхайм също е бивш декориран руски генерал, герой от Първата световна война на руско-австрийския фронт. А колцина от нашите най-гласовити русофоби са руски възпитаници и зетьове? 

 

Полша е исторически обременен, неуспял съперник на Московското княжество за хегемония над източните славяни и цяла Източна Европа. В това отношение Полша и Русия приличат на Сърбия и България. По думите на Пушкин, те водят „старинен братски спор“. Пилсудски постоянно планира завладяването и разчленяването на още слабия СССР – иска цяла Украйна чак до Кубан и Каспийско море – и вечно обработва малките съветски народи срещу Москва, събира ги на конгреси във Варшава. Избитите и измрели от глад и болести в полските концлагери съветски пленници от съветско-полската война (в Полша наричана „полско-болшевишка“) надминават няколко пъти по брой жертвите на Катинските разстрели. 

 

Полският расистки русофобски плакат, карикатура и лозунги лягат в основата на антисъветските и антируски клишета на западната пропаганда през XX и ХХI век. И те са живи и днес. Например полският Институт за национална памет издава книжки с комикси за деца, в които се величаят убийците на евреи от полската Армия Крайова – което се копира в Украйна по отношение на убийците от ОУН. В комикс за споменатата отбрана на Гродно срещу Червената армия децата от героична нелегална полска млада гвардия са предадени на руснаците от подъл персонаж със „семитска външност“ на име Тотенщайн, сякаш слязъл от страница на Гьобелсов вестник. 

 

И досега Варшава се опитва да плете олекотена версия на антируски кордон в Източна Европа с проекта Междуморие – Międzymorze – и яростно се бори срещу „Северен поток“. В борбата си с  Москва Полша винаги разчита на западна помощ – от Наполеон и Франция въобще, от Турция, Германия, Англия, САЩ... В полския национален химн се споменава благоговейно „Бонапарте“, както в нашия предишен текст се споменаваше Москва. Полски доброволци се стичат в османската войска да борят Русия, турците ги наричат „казак-алай“ (казашки полк), начело с Мехмед Садък паша, роден Михал Чайковски. 

 

Полша между войните е авторитарна националистическа диктатура и „тюрма на народите“ с 50% национални малцинства. Днес тя е единствената европейска страна, претендираща – с основание! – за етническа чистота. При това след войната в границите на новата Полша остават области с дотогава многобройно немско население – пристанището на Берлин, град Щетин, другият свободен ханзейски град Данциг, голяма част от Померания, цяла Западна Прусия, южната половина на Източна Прусия, почти цяла Силезия. 

 

Прогонването на немците от поляците в 1945 г. е колоритно описано от Гюнтер Грас в „Тенекиения барабан“. Но тук ще става въпрос само за полския антисемитизъм, за който говори Путин и който е предмет са силни емоции от страна на световното еврейство, Израел и американската еврейска общност. Преди това да кажа, че много харесвам Полша и имам приятели поляци, т.е. в писаното по-долу няма „нищо лично“. И по никакъв начин не оправдавам Германия. 

 

Всъщност думите на полския дипломат, цитиран от Путин, не са негово авторство – те са крилата фраза в Полша и преди, и след ВСВ. Преди ВСВ – „ще построим паметник на Хитлер, ако ни избави от евреите.“ След ВСВ – „Хитлер извърши много злини, но и едно добро дело – избави ни от евреите.“ Известни са и изказванията на израелски политици, че в Полша антисемитизмът се всмуква с майчиното мляко. Позната е и категоричната оценка на евреите, преживели Холокоста в Полша – „поляците бяха по-лоши от немците“. 

 

Защо по-лоши? Нали все пак най-голямата част от четирите милиона евреи, живели в Полша преди ВСВ, или от трите милиона, останали на нейна територия след септември 1939 г. – и от които почти няма оцелели – са изтребени от немците? 

 

Така е. Но евреите смятат, че обикновените немци са бездушни изпълнители на волята на Хитлер, винтчета от бюрократична машина, олицетворение на „баналността на злото“. А поляците често са ентусиазирани и инициативни, изтребват евреи някак от сърце. Не случайно лагерите на смъртта са разположени почти всички в Полша, дето есесовците се радват на единодушното одобрение на населението, а сред служителите в лагерите от местните хора с усърдието си изпъкват и украинците от бившите полски земи – дедите на днешните бандеровци. 

 

Поляците не са единствените европейци, които помагат на Хитлер да изтребва и ограбва евреите. Всъщност – с изключение на България (в старата си територия си до 1 април 1941 г.) и Дания – всички европейски страни под контрола на Германия изтребват методично своите евреи, населението помага както знае и без изключение участва в разграбването на еврейската собственост. 

 

Но антисемитската ревност на поляците в 1941-44 г. изпъква на общия европейски фон както с мащабите на злодействата им, така и с липсата на каквато и да било критична рефлексия у населението, включително у католическия клир, към ставащото. 

 

Почти всички поляци, с нищожни изключения (които след войната се стремят стореното от тях добро да не се разчуе – страхуват се от остракиране и възмездие от съседите си) в даден момент скоро след началото на немското нашествие срещу СССР решават, че законите на човечността не се отнасят за евреите, а законите за частната собственост не се отнасят за еврейската собственост. 

 

За първи път в началото на 2000-те научих за изтребването на близо две хиляди евреи (много от тях изгорени живи в голям плевник) от съседите им поляци в градеца Йедвабне, окръг Бялисток, през юли 1941 г. от публикация на бившия дисидент и правозащитник Адам Михник в „Газета виборча“ и последвал очерк в сп. „Ню Йоркър“. Немските войници в градеца не само не участвали в погрома, но като нямали нареждания, дори се опитали отначало да усмирят поляците. 

 

Известно време витаеше представата, че Йедвабне е някакво ужасно изключение. Публикациите на историка Ян Томаш Грос, поляк от еврейски произход и професор в Принстън, някои писани заедно със съпругата му, полякинята Ирена Груджинска-Грос, обаче хвърлиха обилна светлина на  вездесъщността на феномена Йедвабне. Естествено, в Полша такива неща се пишат от „либерали“ и „безродници“ като сем. Грос, а консерваторите и националистите знаят само урока за героизма на Вестерплате и варшавското въстание. 

 

Препоръчвам книгата на сем. Грос „Złote żniwa: rzecz o tym, co się działo na obrzeżach zagłady Żydów“ („Златната жътва: разказ за това, което се вършеше около изтребването на евреите“, 2011 г. (https://www.worldcat.org/title/zote-zniwa-rzecz-o-tym-co-sie-dziao-na-obrzezach-zagady-zydow/oclc/719373395). Има преводи на английски и руски, последният е достъпен за четене онлайн, дал съм линкове по-долу. Не е дълга, чете се за два-три часа. 

 

Накратко за какво става дума. В книгата се дава вледеняващо изложение на народоубийството на евреите, извършено – не е пресилено да се каже – колективно от полския народ в периферията на Холокоста.

 

Историята започва с една снимка, на която полски селяни с лопати позират пред човешки черепи и кости – става ясно, че са „бригада“ от околните села за разкопаване масов гроб на евреи край концлагер за изравяне на пропуснатите от немците златни зъби и дори укрити бижута. 

 

Тези разкопки, подобни на гигантски мравуняци, на десетки метри дълбочина, се водят край всички концлагери в продължение на десетки години след войната. Хиляди полски семейства си предават от поколение на поколение изровените златни предмети. Полското Елдорадо! С изтезания до смърт на хора да признаят къде има заровено злато, с масово трошене и оскверняване на останките, с промиване на земни маси в р. Висла – атмосфера, подобна на златната треска в американския див Запад от старите романи. 

 

Грабежът на еврейско имущество, разбира се, се върши масово и по цяла останала Европа – включително в Гърция – в Солун и на о. Корфу, дето били интернирани всички евреи – пък в самата Германия „еврейското злато“ е най-важно валутно перо.

 

По-нататък четем за единични и масови убийства, ловни хайки (нем. Judenjagd) по поля и гори, за които на полските селяни се препоръчва да си набавят коси от селкоопа, за групови изнасилвания на жени – от деца до старици – от съседите им... 

 

Атмосферата на тези хайки, убийства и изнасилвания напомня лова на избягали роби и линчуването на негри в американския Юг. Или геноцида в Руанда. Труповете на жертвите се събличат до голо. Освен плячката, за участие в хайките на селяните се раздава от селските (полски) управи и захар, водка, други благини. 

 

Следва хроника на масовото разграбване на движимо имущество на еврейските съседи – къде със заплахи, че ще ги издадат на немците, къде с увещания – „ти тъй и тъй ще умреш, поне го дай на мене, а не някой немец да го вземе“... Един автор на мемоари пише, че поляците възприемали евереите като „покойници в отпуск“. Всички били обречени! Другаде разграбването става с погроми – убийства, следвани от диво плячкосване. 

 

На импровизираните пазари за продажба на заграбеното от умиращите от жажда и глад пленници от влаковете за лагерите местните разменят канче вода срещу сто злоти (много пари)... и по тези пазари вървят много часовници, дрехи, обувки, бельо и какво ли не. Местната селска икономика процъфтява от тази търговия и от обслужването на охраната на лагерите, главно западни украинци, които не си броят парите (взети от евреите лагеристи) за водка, ядене и (полски) жени. 

 

В градовете пък в ограбването на затворените в гетата евреи се специализират т.нар. шмалцовники – пол. „топячи“ (шантажисти, които „топят маста“ на евреите). Макар и рядко, практикува се укриване на евреи срещу пари. Следва заграбването на всички еврейски имоти от полското население – домове, магазини, фабрики, земи. Това официално се таксува като аризация на имуществото. 

 

Отделна глава е посветена на липсата на реакция на ставащото от страна на католическата църква. За три години нито ред в донесенията на полските епископи до Ватикана. Никакви въпроси към тях от страна на Светия престол. Ни гък в проповедите на полските кшонцове пред паството им. Нито дума неофициално от устата на свещениците, които всяка неделя на служба гледат доскоро окъсани свои съселяни да се кипрят в нови скъпи кожуси на убити или обрани от тях евреи и носят по ръцете си пръстените им. Няма отбелязан случай на застъпване от свещеник пред разбеснели се съселяни да пощадят преследвани като диви животни еврейска майка и деца, а такива сцени има много. Грос смята, че вековният църковен антисемитизъм има водеща заслуга за формирането на масите. Образовани полски професионалисти пишат мъдро в дневниците си, че „Бог търпя безчинството на евреите почти две хиляди години, но те не се вразумиха – и ето“... Тук православието, БПЦ имат с какво да се гордеят!

 

Да не забравим липсата на угризения у полския народ (с малки изключения) и радостта му от изчезването на трите милиона евреи, която буйно напира в следвоенните иначе много трудни години. Иначе всички помним хубавите полски филми за това време, на Вайда и Зануси, със звездата Збигнев Цибулски. 

 

И така, изказванията на Путин целят повече хора да се заинтересуват за какво става дума, да напишат и прочетат статии като тази и ако могат – и книги като на сем. Грос, пък покрай тях и други неща за ВСВ, и да излязат от състоянието на амнезия, към която глобалната финансова олигархия тласка Европа. И да почувстват колко е тънка позлатата от толерантност и пацифизъм над днешна Европа. 

 

Освен геополитическия си компонент – лова на руски вещици, засилил се през третия мандат на Путин и особено с украинската криза от 2014 г. и победата на Тръмп уж с руска помощ в 2016 г., тази амнезия има и силен класов компонент – криминализацията на социализма като уж престъпен, тоталитарен и неевропейски по природа. Последното има дори още по-негативен ефект за Европа, тъй като отсъствието на социалистическа алтернатива я тласка към фашизация. 

 

България сега страда и от двете болести, истерично нагнетявани отгоре – русофобията и криминализацията на социализма. Благодарение на първата болест видяхме току-що Путин да открива „Турски поток“, а България окончателно се превърна в пуст остров, заобиколен от всички международни транзитни потоци. Благодарение на втората, въпреки че голямото мнозинство българи, включително младите под 30 г., изпитват носталгия по времето преди 1989 г., това настроение не може да получи политически израз. 

 

Книгата на Грос и Груджинска на английски:

https://smile.amazon.com/Golden-Harvest-Events-Periphery-Holocaust/dp/0190614536/ref=smi_www_rco2_go_smi_g8217842112?_encoding=UTF8&%2AVersion%2A=1&%2Aentries%2A=0&ie=UTF8 

 

Книгата на Грос и Груджинска на руски за четене онлайн:

http://loveread.ec/read_book.php?id=78576&p=1

 

Още по темата:

 

https://glasove.com/categories/komentari/news/nato-sedemdesetata-godishnina-posledna-krygla-za-aliansa

 

https://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/fashizaciyata-v-ukrainski-stil-na-liberalnata-ni-desnica-ne-e-poza-nito-sluchajnost

 

http://glasove.com/categories/skandalyt/news/zhair-bolsonaro-chudovishte-rodeno-ot-synya-na-razuma?page=2

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/kasherna-li-e-kryvta-na-hristiqnskite-mladenci-bylgarskite-levi-i-mitovete-za-evreite

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Дневник на чумата

Дневник на чумата

"Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяво...
Зараза по поръчка

Зараза по поръчка

Колкото повече се разпространява заразата от коронавирусната инфекция,...

85 коментар/a

Министърът на бетонната среда Ненчо от пандиза на 10.01.2020 в 12:59
Защо ми се струва, че нмм, хикс. хвх, Ханибал Барка са един и същ писач - физически или духовен наследник на тези, които "клаха народа, както и турчин не го е клал"?
Боян Чуков на 10.01.2020 в 13:01
Силната позиция на Москва в този спор е, че от полска страна се казва „Путин лъже“, а от руска страна се вадят документи, коментира политическият анализатор „Това, което се случва между Полша и Русия, е третата световна война - хибридна обаче - която върви в света“. Това каза пред БНР анализаторът Боян Чуков във връзка с казаното преди около седмица от Владимир Путин, че Полша носи отговорност за избухването на Втората световна война. Това засили напрежението между двете страни. На 27 декември руският посланик във Варшава бе повикан на разговор в полското външно министерство, за да му бъде изразен протест. Днес полският премиер Матеуш Моравецки каза, че руският президент Владимир Путин лъже в изказванията си, в които обвинява Полша за избухването на Втората световна война. Според Моравецки Путин прави това, за да отклони вниманието от неотдавнашните руски политически провали. Според Чуков Полша е основното антируско острие, което работи срещу националната сигурност на Русия: „Те са най-тежките русофоби, но за това си има исторически причини“, уточни той. В предаването „12+3“ по програма „Хоризонт“ анализаторът коментира, че след Втората световна война, при създаването на соцлагера, много елементи от историята около тази война и след нея не са вадени на бял свят, защото Съветският съюз не е искал да се знаят. По думите му силната позиция на Русия в този спор е, че от полска страна се казва "Путин лъже", а от руска страна се вадят документи. Чуков припомни, че по време на Втората световна война руснаците прибират архивите почти от цяла Европа, където са били. Включително са взети огромни масиви с масонски архиви от Западна Европа - в Германия, в Австрия и т.н. Но руснаците са взели и архивите на полското разузнаване, а в архивите на разузнаването има такива деликатни тайни, които само документите ги пазят. Поляците се опасяват, че всичко това ще започне да излиза бавно“, коментира Чуков.
Анализатор- - експерт на 10.01.2020 в 13:02
В Полша се появи музей, където Сталин и Хитлер са приравнени. А Полша повече от всеки трябва да разбира разликата. Ще опитам с нещо съвсем просто. Хитлер е този, който строи газови камери и пещи, за да гори хора на територията на Полша. И унищожава няколко десетки милиона. А Сталин е този, който изключва газовите камери и чупи пещите, за да не бъдат изгаряни хора. И той спира убийството на тези милиони. И не само поляци. Хитлер е този, който не приема никаква държавност за Полша. За него тя е част от територията на Германия. А Сталин е този, който възстановява държавността на Полша, а и от Германия реже земи, които все още са полски. И други такива дреболии. При Хитлер населението на Полша намалява с почти една трета, а по време на "окупацията" на СССР то нараства повече от два пъти. Мисля, че за тези, които искат истината, има достатъчно сравнения, а тези, които не я искат, нямат нужда от такива.
гладио и кондор на 10.01.2020 в 13:23
Валери Найденов каза, че поляците били изнасилвани от червената армия, и затова не понасят руснаците. Евреите как понасят немците и поляците, и французите. Българските офицери се снимат с отрязани глави на гърци, те за туй ли ни мразят. Иселваме за газовине камери 99% от евреите от Гърция. Тук не спасяваме евреите, отлагаме ги и ги мъчим, слугинаж докато Хитлер ги изиска вече като изгори всички.
ннвр на 10.01.2020 в 14:00
Има една само тънка разлика между др.адолф и др.сталин и тя е че немеца унищожава в лагерите ненемци, докато грузиница унищожава в съветските лагери основно руснаци , сталин и избил повече руснаци в лагери отколко хитлер във войната.
пввл на 10.01.2020 в 14:13
Ленин , маркс , троцки и на тръмп зетя също са евреи.
ФАКТИ на 10.01.2020 в 14:19
Хитлер е евреин избил повече евреи отколкото Сталин осъдил на смърт или умрели от болести в затворите. Хитлер избива и десетки милиони немци, пращайки ги на фронта, и умрели от неговата война. Стал спасява евреите и им прави държава, спасява цялото човечество социално, като смазва и стъписва дясното - хищният капитал. Прави безплатна медицина и други неща, с което увеличава населението. Без Сталин, руснаците щяха 100% да са избити от Хитлер и западът.
Напълно фалшива на 10.01.2020 в 14:32
Напълно фалшива е тезата,че Сталин е избил повече руснаци от Хитлер. Статистика за умрелите и убитите в ГУЛАГ отдавна има публикувана по години от средета на 30-те години та до 1953г. Многото и то качествени руснаци са избили Ленин и Троцки - те са репресирали аристокрацията,предприемачите,духовенството и офицерите. При Сталин Революцията изяжда децата си. Сталин е репресирал преди всичко,меншевики,анархисти,есери и болшевики-троцкисти - тоест това са партиите направили Февруарската и Октомврийската революции през 1917г.. Само партията на есерите е брояла над 1 милион души. Оказва се ,че евреите са основна ръководна съставка на всички по-горе посочени партии,че и на чисто буржоазните партии - просто съзнателно са били диверсифицирани. Сталин не е антисемит и никога не е правил антисемитски изкизвания. Обективно обаче Сталин е изтребил преди всичко евреи,но не защото са били евреи,а защото са били политически противници на болшевиките. Боричканията между революционерите продължават над 10 години след 1917г. През 1927г Сталин е нападнат и ударен по тила на трибуната на мавзолея от троцкист назначен точно за охрана на мавзолея.
Черно на бяло на 10.01.2020 в 14:37
Могат ли две религии да съжителстват в мир? Една война, избухнала преди 400 години, унищожи 1/3 от население по воюващите земи. Сто години след началото на Реформацията и разделянето на църквите протестанти и католици застават едни срещу други като врагове. А властовите светски интереси само допълнително усложняват ситуацията. "На всичко отгоре във войната се намесват и външни сили“, казва политоложката Елизабет фон Хамерщайн. „Французите, Хабсбургите, шведите, англичаните и дори османците гледат на региона като на много важен за собствената си сигурност и се борят за господство или за ограничаване на влиянието на други сили. Религията е била барутът, насипан в огъня за постигането на тези цели", казва Елизабет фон Хамерщайн. Според учените, жертвите в Трийсетгодишната война са между три и девет милиона, при общо население във воюващите страни от 15 до 20 милиона души. Между другото мирът постановява и равнопоставеността на християнските религии. "По този начин се полагат основите за мирно съвместно съществуване между протестантството и католицизма, което изглежда невъзможно след десетилетия на насилие" В германските земи договорът ограничава суверенитета на императора и дава повече власт на князете. Разширяването на властта на местните князе и до днес е един от крайъгълните камъни на федералното устройство в днешна Германия, където министър-председателите ревниво пазят правата, полагащи се на отделните федерални провинции.
До анализатора-експерт на 10.01.2020 в 14:45
Толкова неверни неща има в коментара ти, че не знам от къде да започна. Хитлер не унищожава `няколко десетки милиона` евреи. Това го признаваха дори най-върлите комунисти отпреди 89-та. Общото число на избитите от Хитлер е около 6 милиона и то заедно с тези, които загиват през ВСВ. По времето на Сталин са избити около 20 милиона човешки същества. Това по данни на самите руснаци. Отделно около 5-6 милиона украинци от голодомора.. Дали ще избиеш стотици хиляди в газова камера или с куршум в челото има ли значение? По време на ВСВ съветските трибунали осъждат 2,53 милиона души от войсковите части. От тях 153 600 на смърт. Та с две думи Хитлер не може да стъпи на малкия пръст на бащицата по жестокост и брой на избитите. Четете и се учете, а не пишете изсмукани от пръстите `факти`. Имате си ГУГЪЛ, няма нужда да се ровите по библиотеки. Как да определим кой строй е по-жесток - фашизма или комунизма? Ако се гледа крайния резултат отговорът е недвусмислен. До сега в историята по-жесток и човеконенавистен строй от комунизма няма.
Сталин е репресирал преди всичко,меншевики,анархисти,есери и болшевики на 10.01.2020 в 14:49
Най много репресии е имало и най много руснаци е избил сталин през 30те години, какви есери и меншивики?? Избивал е най много от собственото си обкръжение и победилата собствена партия от страх да не го свалят неговите съпартийци, включително избива семейството на жена си.
Това поляк не е национална принадлежност, а професия. на 10.01.2020 в 14:52
Нещо като македонец.
Agee на 10.01.2020 в 15:03
Самите „червеногвардейци” също не са това, което са. Но най-важното е, че превратът е организиран и изпълнен от група царски генерали и офицери, които избират болшевиките като фасада. Освен това (не си изпускайте чашата с кафето) именно тези царски генерали слагат началото на комунистическата икономика. През февруари 1918 г. те отиват при Ленин и настояват заводите и фабриките да бъдат одържавени, за да се форсира военната промишленост. И така се слага началото на тази икономическа система, която се появи и у нас след 1944 г., достигна едни забележителни промишлени върхове и се стопи в небитието през 90-те години, отнасяйки си фабриките и заводите. Това е „генералската теория” за Октомврийската революция. Тя възникна преди няколко години в съчинение на историческия писател Олег Стрижак, наречено „И ми се присъни сън…”. Теорията минаваше за екзотична, но я взе на въоръжение Андрей Фурсов – известният руски историк, изтоковед и патриотичен мислител. Това означава, че генералската теория е на път да стане официална история. Русия при Путин вече има нова доминираща идеология, която доста се различава от времената на Елцин, да не говорим за Горбачов, Брежнев и Хрушчов. Тя хем отхвърля марксизма и ленинския интернационализъм, хем величае успехите на съветската власт при Сталин като исторически връх на Русия. След смъртта му обаче започва бърз упадък, който завършва с предателство и разпад. Вместо марксизма на съветското време и либерализма при Елцин сега виждаме патриотичен и дори мистичен консерватизъм, в който изплуват от монархическата Лета понятия като „народ-богоносец”, „Третият Рим” и други любими на Достоевски и Патриаршията концепти. Революцията вече не е барикада, която разделя лошите от добрите. Добри са патриотите, лоши са чуждите агенти, независимо дали са бели или червени. В новата руска история великите фигури са Сталин и Иван Грозни. Ленин отстъпва на заден план и дори е отрицателен герой, но трябва да се уважава, за да не се обидят милионите пенсионери. Все пак комунистическата партия е винаги втора на изборите. Троцки е англосаксонски агент, заслужил си е наказанието. Петър Първи е по-скоро от лошите, защото прави опит да унищожи изконната руска душевност и култура. Хрушчов е злодей, охулва Сталин и прехвърля Крим към Украйна. Берия вече не е изчадие адово, а голям технократ.Естествено, че Октомврийската революция трябва да се преосмисли, за да се впише органично в тази схема. И най-вече, за да се издигне на преден план ролята на Сталин. ЧЕТИРИТЕ ЗАГОВОРА Точно това прави писателят Стрижак. Според него февруарските събития през 1917 г. и абдикацията на Николай Втори са резултат не от един, не от два, а от цели четири заговора срещу държавността. Първият заговор е дворцов и в него участват великите князе, около 15 на брой. Вторият е генералски – военните не са доволни от лошото водене на войната, а някои са против самата война. Третият е работа на разузнавателните служби на Великобритания и Франция, които правят всичко възможно, за да задържат Русия във войната. Но истинската им цел е да докарат Русия до разпад. Четвърти е масонският заговор, в който са били включени много от депутатите в Думата и министрите. Самият Керенски, който отначало е министър във Временното правителство, а през юни става и премиер, е бил 10 пъти повече масон, отколкото есер (социалреволюционер). Освен това се е подчинявал на английския посланик и създал апокалиптичен хаос. Всички тези конспирации нанасят поред своите удари и през 1917 г. се вплитат в сложно змийско кълбо, което отравя Русия.
пввм на 10.01.2020 в 15:15
Поради "спецификата на руската душа" дето не мож я разбра, исторически факт е че население с психопрофил като руснаците могат да се управляват ефективно само с терор и репресии - деспоти които са избили най много народни маси управляват най дълго - иван грозни, сталин са сред рекордьорите. Грешката на последния руски цар беше че го играеше "просветен монарх" и се гнусеше да развърти калъчката и да се разправи още с по ранната революционна тълпа събрала се на площада , декабристите и да ги избие до крак както щеше да постъпи всеки друг достоен цар, той ги одтавел да пушнан 100-200 души и после му се качват на главата.
Agee на 10.01.2020 в 15:30
На 24 октомври 1917 г. (стар стил, 6 ноември по новия), т.е. в самото начало на преврата, Ленин изпраща от тайната си квартира до революционния комитет паническа записка: „Сега всичко виси на косъм! Не трябва да се чака! Може да се загуби всичко!”. И следват две доста загадъчни фрази: „Кой трябва да вземе властта? Това сега не е важно: нека я вземе Военнореволюционният комитет или някакво друго учреждение... Работата на въстанието е да вземе властта, а неговата политическа цел ще се изясни след това”. Как така хем болшевиките правят преврат, хем са съгласни друг да вземе властта, а политическата цел ще се изяснява после? И кое е това друго учреждение? Всъщност Ленин току-що е научил, че Керенски е уволнил военния министър генерал Александър Верховенски, който е важна фигура в болшевишкия заговор. Ленин обаче не знае, че новият министър генерал Алексей Маниковски също участва в заговора. След революцията Маниковски става началник на Генералщабната академия на Червената армия. През 1920 г. той умира във влакова катастрофа и на неговото място е назначен същият генерал Верховенски. Явно Ленин не е знаел всичко за организацията на заговора. Кой от болшевиките е знаел? Според Стрижак това е Сталин и вероятно Дзержински, които поддържат тесни връзки с генералите. БЕЗ ГЕНЕРАЛИТЕ НЯМАШЕ ДА ИМА РЕВОЛЮЦИЯ Ленин не е знаел, че в заговора на военните е и генерал Владимир Черемисов, главнокомандващ армиите от Северния фронт. Любопитна подробност за този човек е, че тайно спонсорира болшевишкия вестник „Наш път”. Още през септември той извежда далеч от Петроград единствената опора на Временното правителство – конния корпус на генерал Краснов, и на това отгоре го разделя на няколко части, които пръсва из отдалечени селища. На 25 октомври (7 ноември по нов стил), когато революцията вече е в разгара си, Керенски пристига с автомобила на американския посланик в Псков, за да търси военна помощ. На 27 октомври Черемисов му отпуска едва 680 казаци и 18 оръдия начело с верния на властта генерал Пьотр Краснов. Но в същия ден изпраща на помощ на болшевиките в Петроград 10 хиляди латвийски стрелци, които не говорят руски и слушат само латвийските си офицери, а те пък се подчиняват само на заповедите на самия Черемисов. Два дена по-късно казаците на Краснов се разбягват, а латвийските стрелци остават в историята като важна опора на Октомврийската революция. Без генералитета революцията нямаше да е възможна, а и не би оцеляла дори 10 дни. Кой тогава е истинският автор на революцията? Естествено, че военните. На 29 октомври в Петроград започва бунт на юнкерските училища. Тогава един от подчинените на Черемисов, генерал Р. Ф. Валтер, изпраща на помощ подчинената му пехота с артилерия. Тя буквално избива юнкерите и революцията е спасена. Очевидно цялата военна върхушка, над половината от генералитета на Русия се включват в заговора и преврата. Сред тях са десетки генерали, хиляди офицери, които после образуват гръбнака на Червената армия. Те възпитават целия командирски състав, който побеждава във Втората световна война. За разлика от повечето болшевики офицерите заговорници не са репресирани по време на сталинските чистки, а правят успешни кариери при съветската власт. ВОЕННИТЕ СЕ БОРЯТ ЗА МИР Защо руските военни се наговарят да свалят властта и да я дадат в ръцете на болшевиките? Главният им мотив е спасяването на родината. Те са били убедени, че Русия трябва да сключи сепаративен мир с Германия. Но не са искали да вземат властта от свое име, тъй като народът не би го приел. Болшевиките са били единствената лява партия, която е настоявала за незабавно излизане от войната. Есерите са били против, Петроградският съвет е бил против, Временното правителство е било против и съюзът с болшевиките е бил единствената възможност. Недоволството на генералитета от Временното правителство расте постепенно през цялата 1917 година, а през лятото прераства в мрачна решимост. Те кипят вътрешно, като гледат как английският посланик на практика е господар на Керенски и на страната. Ужким демократичното управление, абдикацията на царя-император през февруари като че ли нарочно създава хаос. Като идва на власт, Временното правителство обещава да свика Учредително събрание и избори за нов, истински парламент. Обаче Учредителното събрание все се отлага, отлага и отлага, а легитимността на властта пада ли, пада. Решаващо за успеха на Февруарската революция е разложението в армията. Логичният ход в такъв случай е или да се търси мир, или в армията да се въведе ред с крути мерки. Нищо подобно, Петроградският съвет издава прословутата Заповед №1, която дава право на войниците да създават комитети и да бламират офицерите. Вместо да въведе демокрация в държавата, правителството я въвежда в армията. И започва истинска цветна революция. Войниците спират да слушат офицерите, а в някои полкове дори ги убиват. Между другото Петроградският съвет и правителството са като скачени съдове. И едните, и другите са масони. Важните решения се вземат на тайни масонски сбирки. Естествено, че Заповед №1 превръща офицерството във враг на правителството. Знаменитият генерал Деникин, който в това време е командващ на фронта, някъде през пролетта заявява на военния министър: „Не болшевиките разложиха армията, а вие, вашето правителство!”. На 12 март (стар стил) от заточение в Сибир се завръща Сталин и веднага поема ръководството на вестник „Правда”. Първата му работа е да публикува два тезиса – цялата власт в Русия трябва да принадлежи на Съветите (войнишки и работнически), а армията трябва да бъде съюзник с пролетариата. Вероятно военните още тогава са го харесали и са се свързали с него, защото за разлика от другите известни лидери Сталин не е бил в чужбина. В арктическия Турухански край, където той е бил заточен, чуждите шпиони не биха могли да го споходят и вербуват. Имало и слухове, че Сталин е незаконен син на Николай Пржевалски, легендарен пътешественик и най-вече полковник от военното разузнаване. А военните са се грижели за своите сираци. Това по-вероятно е измишльотина, но самият факт, че се е породила, говори за тесните връзки на Йосиф Висарионович с военните. СТАЛИН ОСТАВА САМ Метежът се проваля, за всеки случай Ленин се скрива във Финландия и шеф на партията след 10 юни е само Сталин, но него никой не го пипа. На 1 юли началникът на разузнавателното управление при Генералния щаб генерал Николай Потапов издава заповед да се арестуват 28 болшевики. Списъкът започва със самия Ленин, но той вече се е укрил във Финландия. Не са обявени за арестуване три знакови фигури – Сталин, Дзержински и Елена Стасова – групата, която поддържа връзката с военните. В резултат Сталин остава едноличен лидер на партията чак до есента и няма кой да му пречи, да се меси и да издаде четата. Любопитното е, че след революцията Потапов е шеф на разузнаването в Червената армия. Следва дълга и успешна кариера и никой не се сеща да му потърси сметка защо е искал да арестува Ленин. Според Стрижак тъкмо Потапов и Сталин са главните организатори на Октомврийската революция. Но много помага и Керенски. На 18 юли, все още военен министър, той започва офанзива на Западния фронт, изпълнявайки указанията на британския посланик. Това е истинско безумие, тъй като армията нито иска, нито може да воюва. Резултатът е катастрофа. За наказание посланикът сваля върховния главнокомандващ генерал Алексей Брусилов – талантлив пълководец и любимец на военния елит. Той е дълбоко обиден и също се присъединява към заговора. На негово място посланикът назначава генерал Лавър Корнилов, по-късно лидер на Бялата гвардия. Първата му работа е да започне така наречения Корниловски метеж – настъпление срещу Петроград с намерение да свали правителството и да стане диктатор, за да стегне армията и да продължи успешно войната. Тръгва към Москва с голяма група британски офицери, които седят в бронирани машини. Генералите заговорници обаче го провалят, като забавят влаковете с неговите части, объркват ги и ги отклоняват в глухи линии, които завършват в тъмни лесове и там си остават. След провала на метежа Керенски, който междувременно вече е премиер, нарежда да арестуват Корнилов заедно с 20 негови верни генерали. В резултат в щаба и командването остават предимно заговорниците. РЕВОЛЮЦИОННИЯТ ПЛАН В началото на септември генералите от разузнаването съставят план за вземане на властта и сключване на мир. Планира се разпускане на цялата разложена армия. По западната граница се разполага „завеса” от 300 000 верни бойци, от които половината офицери. Зад тази завеса започва изграждането на нова, социалистическа армия. Но ако генералите вземат властта от свое име, народът няма да ги разбере. Трябва им институция с по-висок авторитет пред населението, която да получи властта и да обяви мира. Решава се това да бъде Вторият конгрес на Съветите, който ще се свика през октомври. С това се заема Сталин, последният болшевишки лидер в Петроград. Той започва да настоява за нов конгрес, докато накрая есерите се съгласяват и определят датата 20 октомври. В края на септември на всички е ясно, че болшевиките се канят да вземат властта, а през октомври вестниците откриват нови рубрики като „Пред проявата на болшевиките”. Генералите са сериозни хора и подготвят събитието подробно и методично. Някъде към 10 октомври Ленин се завръща от Финландия, за да научи, че неговите съратници Каменев, Зиновиев и Бухарин и т.н. се дърпат, не искат да вземат властта. Конгресът се отлага от 20 за 25 октомври. На 21 октомври ЦК на болшевиките прави тайно съвещание, което назначава „практически център” за ръководството на преврата, в който са включени Сталин, Дзержински и Урицки. Троцки не научава нито за съвещанието, нито за „практическия център”, нямат му доверие, защото генералите от разузнаването го смятат за американски шпионин. Специални групи започват да завземат пощите, телеграфните и телефонните станции, гарите. Те подслушват разговорите, цензурират неудобните съобщения и заповеди, пренасочват влаковете. Това, естествено, са все офицери от корпуса на заговорниците. Големият проблем е Петроградският гарнизон, в който е имало около 200 хиляди напълно разхайтени войници. Главната задача е била да си останат в казармите и да не се бъркат в чуждите дела. Техен командир е бил полковник Полковников – също заговорник. В 10 часа сутринта на 24 октомври заговорниците вече превземат държавните учреждения и революцията върви с пълна сила. Полковников обаче съобщава по телеграфа в главното командване чак в 10 часа на другия ден, което се намира в Могильов, днешна Белорусия. За да се сплаши разложеният гарнизон, е изпратен Балтийският флот, който насочва оръдията към казармите. По-късно се създава легендата, че флотът е бил превзет от революционните моряци. Но ако е така, защо тогава веднага след операцията Ленин повишава командира на флота, контраадмирал Александър Развозов, във вицеадмирал? След революцията Развозов продължава кариерата си в червения флот, но през 1919 година се забърква в заговор за преврат, арестуван е и умира в затвора от възпаление на апендикса. КРАЙЦЕРЪТ „АВРОРА” И така, стигаме до знаменития крайцер „Аврора”, който вечерта на 24 октомври напуска ремонтния завод, влиза във фарватера на Нева и хвърля котва недалеч от Зимния дворец, където възвестява началото на революцията със залп. Чак през 1960 г., когато режимът на Хрушчов отпуска мъртвата хватка, първият комисар на крайцера Александър Белишев решава да проговори. Той твърди, че няма никакъв залп, нито сигнал за щурм. Просто зенитното оръдие дава сигнал за прибиране на лодките. Какво е правил тогава там крайцерът? Много просто, чакал е да вземе ръководителите на преврата в случай на провал и да отпраши веднага за Финландия. Истинският щаб на преврата се е намирал на брега на Нева в нелегален апартамент на военното разузнаване. Пред него чакала моторна лодка, за да ги прехвърли за секунди на „Аврора”. Ленин пък през цялото време се крие в една квартира до гарата за Финландия, на която само Сталин знае адреса. Той е и единствената му връзка с партията. Напуска квартирата някъде към 6 часа вечерта на 24 октомври и отива до тайния щаб. Чак на другия ден в 3 часа следобед се появява в Смолни, където Петроградският съвет заседава. Изказва се кратко, после изчезва отново, за да се появи отново чак вечерта на 26 октомври, когато превратът вече е приключил. През останалото време гледа да стои близо до лодката и крайцера. ЗИМНИЯТ ДВОРЕЦ На 25 ноември вечерта в Зимния дворец министрите още чакат Керенски да пристигне с верни на правителството войски. На площада пред двореца са разположени верни на правителството хора – казаци, юнкери и женски батальон. От време на време комисарят Григорий Чудновски отива при тях и им предлага да се разотидат по живо, по здраво. Стъмва се, тук-там се чуват изстрели. Пръв си тръгва казашкият полк, след него юнкерите с оръдията, а след това и женският батальон. В същото време обаче превземането на двореца вече е в разгара си. Малка група специално обучени бойци под командването на Дзержински, както и диверсанти от военното разузнаване, проникват вътре през мазето, изключват електричеството и започват да разчистват двореца стая по стая. Помещенията са много и работата напредва бавно, но става мирно и тихо, без нито един изстрел. Около 700 офицери и юнкери са разоръжени и пуснати да си тръгнат. Някъде към 1 часа през нощта един малък отряд под ръководството на Чудновски влиза, за да отведе арестуваните министри в Петропавловската крепост. И чак на сутринта, когато дворецът е съвсем празен, червената гвардия го шурмува, за да разграби правителствените коняци, водки, килими и тук-там някоя ваза. Началото на тази гвардия слагат болшевиките още през април 1917 година. Според Стрижак те наистина имат германски пари и не ги жалят. С тях наемат първите охранителни отряди, които отначало например купуват от Швейцария модерна печатница за вестник „Правда”. С тези пари наемат и охранителни отряди, които първо наричат „работническа гвардия”, а след това „червена гвардия”. Наемниците са предимно маргинали и дребни бандити. Заплатите са били между 50 и 100 рубли месечно. Тогава 50 рубли е получавал гимназиален учител, а 100 рубли – младши офицер на фронта. „Красногвардейците” скоро се ориентират към дребни грабежи и тормозене на гражданите. В същото време обаче Дзержински подготвя друга армия в горите край Петроград по специалната програма за военни диверсанти. Инструктори са офицери от разузнаването. Когато започва превратът, бойците на Дзержински и истинските военни диверсанти се разделят на малки групи и тихо превземат всички важни сгради на Петроград. Това е истинският преврат. След месец от тези кадри се създава страховитата ВЧК (Всероссийская черезвычайная комиссия по борбе с контрареволюцией и саботажем), първообразът на КГБ. Каква е първата работа на чекистите? Да преследват бандитите. В литературата за Великия октомври пише, че в това време революционният пролетариат е имал 40 хиляди красногвардейци. А в книгите за историята на ВЧК пише, че през ноември 1917 г. Петроград е тероризиран от 40 хиляди въоръжени бандити. Явно става дума за едни и същи хора, пише Стрижак. Та първата работа на ВЧК е да унищожи лошата „червена гвардия”, която щурмува Зимния дворец. В началото на 1918 г. тя е обявена извън закона. Петербургският съвет издава заповед всеки, който бива заловен с нерегистрирано оръжие, да бъде разстрелян като грабител. Бандите се разбягват далеч от столицата. Това в общи линии е истината за Октомврийската революция според Стрижак. Тя е дело на стотиците генерали и офицери, които след това ръководят армиите на Гражданската война и подготвят следващото поколение офицери, което побеждава Хитлер.

Напиши коментар