“В древния мит Прометей открадва от Зевс свещения огън. В модерната легенда той го създава. Това е времето на човека-бог. Робеспиер, Ленин, Хитлер са изобретатели на съзнателни и ожесточени религии. Те изгонват християнството, за да го заменят с научни култове, които смятат за рационални: върховната държава, историческия материализъм, биологичното свръхчовечество. Те импровизират верую, духовенство, причастия. Тяхната символична злоупотреба доведе до смърт в индустриално количество: гилотината, Гулаг, Аушвиц. Защо? Защото, когато искаме да накараме насила Небето да слезе на Земята, възраждането на масите не чака. То изисква изтребление на “дегенератите”. Политическите религии бяха безкрайно по-смъртоносни от историческите религии”.

 

Историк на идеите и религиите, директор на Православния богословски институт “Свети Сергий” в Париж, в новото си есе Aveuglements (Заслепения) Жан-Франсоа Колозимо смело поставя въпроса за отговорността на Просвещението за съвременния нихилизъм, чиято проява според него е джихадисткият ислямизъм. Колозимо подчертава невъзможността за фундаментално разделяне и противопоставяне на политиката и религията.

 

- “Заслепения” (Aveuglements) е заглавието на вашата книга: от каква слепота страдаме?

 

- Всеки или почти всеки ден, отваряйки вестника, пускайки радиото или телевизията, научаваме, че някой някъде току-що е убил в името на Бог. Далеч, в Ирак, Сахел или Бирма. У нас, на “Стад дьо Франс”, в Ница или в Од. Всеки път тази новина ни оставя поразени. Какво остава от Просвещението? От неговите обещания? Къде отидоха ходът на прогреса, триумфът на разума, еманципацията на човечеството? Не трябваше ли да дойде краят на религията? И заедно с нея на архаизмите, мракобесието, фанатизмите? Оставаме с облещени очи. Модерното слънце се превърна в угаснала звезда. Вече не осветява нищо. То всъщност е отговорно за затъмнението на смисъла, което ни потопи в тъмнина.

 

- Тогава как обяснявате това, което социолозите и политолозите наричат “завръщане на религиозното”?

 

- Показвайки, че религиозното не е трябвало да се завръща, защото никога не си е тръгвало. В древния мит Прометей открадва от Зевс свещения огън. В модерната легенда той го създава. Това е времето на човека-бог. Робеспиер, Ленин, Хитлер са изобретатели на съзнателни и ожесточени религии. Те изгонват християнството, за да го заменят с научни култове, които смятат за рационални: върховната държава, историческия материализъм, биологичното  свръхчовечество. Те импровизират верую, духовенство, причастия. Тяхната символична злоупотреба доведе до смърт в индустриално количество: гилотината, Гулаг, Аушвиц. Защо? Защото, когато искаме да накараме насила Небето да слезе на Земята, възраждането на масите не чака. То изисква изтребление на “дегенератите”. Политическите религии бяха безкрайно по-смъртоносни от историческите религии.

 

- Това религиозно измерение на тоталитаризмите отнася ли се и до нашите дълбоко секуларизирани общества?

 

- Това, което наричаме секуларизация, е именно как модерността обожествява социалния факт. Първо, отгоре, пренасяйки атрибутите на Бог в държавата. Превърнала се на свой ред в суверен, държавата става трансцендентна, всесилна, всезнаеща. Тя си присвоява монопола над закона и над насилието. Тя определя свещеното, управлява жертвоприношението. Третата френска република се сдоби с кръщение, катехизис, пантеон и оцеля в дълбоката хекатомба на Първата световна война чрез култа към мъртвите, паднали за отечеството. По същото време Съветите балсамираха Ленин за вечността. 

 

Демократичният стремеж усложни тази схема. В постмодерните общества на мнението и изобилието, каквото е нашето, се извършва второ пренасяне. Този път отдолу. Суверенният индивид измества суверенната държава. Самокороновал се тиран, той превръща своята субективност в божествено право. Упражнява абсолютно своя произвол. Безграничното му консуматорство се оказва скритото лице на неговия необуздан егалитаризъм. Резултатът? Колкото повече отслабват традиционните структури на вярата, толкова повече процъфтяват анархичните вярващи общности. Маркетингът се разпростира над мистиката и духовността има свои супермаркети. Либералният релативизъм продължава по свой начин тоталитарния режим. Това са двете лица на един и същ нихилизъм. 

 

- Вие като че ли казвате, че политиката всъщност само подражава на религията, че е само нейна деградирала форма…

 

- Не. Но едно от нашите заслепения е да противопоставяме религиозното и политическото, като две изключващи се сфери. Всъщност те не спират да се отразяват една друга като огледален ефект. В Рим religio определя култа към императора, ритуалите, предписани в разрешените храмове, строгата семейна набожност в рамките на дома. Думата се отнася до обективна връзка, която свързва човешката общност в едно цяло. Тя препраща към невидимите представи, които я карат да се обедини, да надхвърли себе си и да се предава. Личното и интимно вярване, което обхваща терминът суеверие, е допълнително и незначително, стига да не противоречи на обществения ред. 

 

Новият свят превърна в реалност гражданската религия, за която мечтаеше Русо. В САЩ Бог присъства на долара, президентът се кълне върху Библията, Капитолият е парламентарно светилище, а Денят на благодарността е народно дароприношение. В резултат на това мобилизацията на младежта в служба на далечни и идеализирани войни е в разгара си. Цял политико-религиозен апарат, на който е неспособен Европейският съюз и което обяснява защо той е без граници, без дипломация и без армия.  

 

- Свидетели ли сме тогава на постмъртната победа на Карл Шмит и на прочутото му понятие “политическа теология”?

 

- Позирайки лъжливо като защитник на католицизма, но истински изкушен от нацизма, Шмит теоретизира между двете световни войни диктатурата на решението, неотложността и изключението. Иначе казано, първенството на силата. Той изважда наяве три модерни явления, които са фундаментални. Първо, че политиката почива все повече върху логиката на приятеля и на врага. После, че предполагаемо новите политически идеи са само секуларизирани стари теологични аксиоми. И накрая, че въвличането на цивилни и на населението във война предизвиква в отговор появата на въоръжения привърженик, реакционер или революционер. Грешката на Шмит е, че натурализира тази констатация, извлича доктрина от нея и я легитимира. Този подсъзнателен юдеофоб ще бъде, както показвам аз, вдъхновителят на червените и кафяви терористи през 70-те г. в Германия или Италия, които ще повлият на развитието на джихадизма в Близкия изток. Показателно е, че Карлос Чакала прие войнстващия сунизъм в затвора. 

 

- Във вашата книга установявате пряко родство между руските нихилисти от ХIХ в. и джихадистите от ХХI век. Смятате ли, че ислямизмът е само съвременно проявление на по-стара “философия”?

 

- Но самите руски нихилисти от ХIХ в. се осланят на френските терористи от ХVIII век! Ако искаме на установим пълна генеалогия, трябва да се върнем до Сен-Жюст, преди да стигнем до Нечаев и Бен Ладен. “Народоубийството” във Вандея, ако използваме думата, създадена от прогресиста Гракх Бабьоф, представлява първият проект за систематично прочистване на социалното тяло, където самият факт на съществуването означава вина, осъждане и екзекуция.

 

Реактивирайки този принцип, “Терорът в действие” ще причини в Русия, между 1895 и 1917 г., не по-малко от 23 хил. атентати с няколко десетки хиляди убити, с нарастващата тенденция на набиране на кадри в криминалните среди, подбуждане към спонтанно действие и ликвидиране на обикновени хора. Изповедите на тези самоубийствени убийци биха могли да послужат за саундтрак на кланетата през март 2012 г. в Тулуза, през януари и ноември 2015 г. в Париж. Колкото и да не ни харесва, джихадистите са и незаконородени деца на 1793 и 1917 година.

 

- Не е ли преувеличено това двойно родство? Просвещението, на което се осланяше Революцията, не е ли най-доброто оръжие срещу религиозната нетолерантност, особено ислямската?

 

- Ако не разберем и не приемем, че е вярно обратното, пропускаме най-важното. Като се започне с възможността да бъде оказан отпор. Това е още едно типично съвременно заслепение - да се изтъква предполагаемото завръщане на Средновековието, неизменно мрачно и варварско, за да се обясни появата на ДАЕШ (“Ислямска държава”). Тази измамна привидност се дължи на антирелигиозната пропаганда на енциклопедистите. Но, независимо от Инквизицията или Вартоломеевата нощ, очевидно неоправдани, не можем да пренебрегнем, че ловът на вещици, който опустоши Европа в новите времена, бе проведен не от църквите, а от държавите, не в името на Евангелието, а на разума. С безпрецедентна равносметка като брой и интензивност: от 60 хиляди до 100 хил. екзекутирани за по-малко от един век, между 1560 и 1650 година. Същата частична интелектуална парализа се проявява, когато искат от мюсюлманите да изградят един просветен, модернизиран и реформиран ислям. Те са мислели и работели неуморно върху това от края на ХVIII в. и това, което са постигнали, е именно ислямизмът.

 

- Като историк на идеите и на културите, смятате ли, че всички религии са ценни?

 

- Съвсем не всички богове са равни. Това е още един мираж, благоприятстван от общото незнание за религиозния факт. Ако всяко вярване е в състояние да създаде собствена форма на фундаментализъм, ислямът проявява особена пропускливост за ислямизма. Една от причините за това е, че вярата в Корана се изгражда първоначално като строг, пълен, завършен политически монотеизъм, който претендира за универсалност, докато уммата (общността на вярващите - бел. ред.) се изгражда в конфликт още от самото начало и се разделя веднага след смъртта на Мохамед. Откъдето и двусмислеността, която сочат проучванията на Института “Пю”: днес мюсюлманите най-много потискат малцинствата, когато са мнозинство, и най-много протестират срещу мнозинството, когато са малцинство. Мюсюлманският свят не се нуждае от повече политика, а от повече теология.

 

- В различни есета коментирахте “американската теодемокрация”, “руската теодицея” или “иранската теософия”, за да обясните геополитическите промени. Каква рентгенография направихте?

 

- Свидетели сме на глобализиран конфликт между два модерни прозелитни фундаментализма с глобална претенция, сунитския ислямизъм и американския евангелизъм. Не можем да ги объркаме. Но, обявявайки, че се борят за Доброто, Свободата, Човечеството по време на експедиции, наречени “Безкрайна справедливост” или “Абсолютна решителност”, Съединените щати максимизират войната, демонизират противника и засилват апокалиптичната концепция, която го вдъхновява. Така на “нулевата смърт” на Пентагона отговаря “всички мъртви” на халифата. Това е път без изход. Утопията за вечния мир води до ада на вечната война. Православна Русия и шиитски Иран, разбира се, не особено любезни, са лостовете за излизане от безизходицата. Цената за това, че Париж дълго време ги пренебрегваше, за да се подреди до Вашингтон, е нашето безсилие. Но Франция не може да се примири с подобна маргинализация, която противоречи на призванието й.

 

- Кога ще дойде краят на Историята?

 

- Времето, настоява Библията, е неизвестно. Това е различно от заличаването на Европа, винаги възможно, както се е случило един ден с Атина. Но към каква надежда да се обърнем? Когато приветства “върховната жертва” на подполковник Белтрам, министърката на отбраната трябваше да я определи: Арно Белтрам не само изпълни своя полицейски дълг, до степен да загуби земния си живот, той преди всичко свидетелства за християнската си вяра във вечния живот, до степен да го спечели. Той опроверга лъжливото мъченичество с автентичното си мъченичество. 

 

Изправена пред нацизма, поетесата Катрин Пози вече отбеляза, че сблъсъкът с радикалното зло изисква по-малко герои, отколкото светци. Има по-лошо от смъртта и това е духовната смърт. Без връщане към есхатологията, ние ще изчезнем, погълнати от доброволното си късогледство. И никога няма да видим, че тежката нощ на Разпети петък само подготвя утринното лъчение на Великден. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

Helleborus на 02.04.2018 в 18:04
Всичко това се случва, защото Правдата и Истината не могат нито да се запишат в доктрина, нито да се наложат от човеци. Това е твърде голяма лъжица за устата на човечеството, понеже то е на друг дух, зъл и користолюбив. Тези благи дарове се гарантират само от една личност, в Която е мярката на всичко, Която обича съвършено, съди без лицеприятие и е винаги на страната на добрите и милостивите. Няма такава организация и политическа система, която да може да я замести, защото, както казах, опира до духа. Злият дух винаги заробва, търси своята полза и слава и изкористява цялата работа и добрите уж намерения. Затова и религиозни организации са действали като тирани, заради духа, не е бил Който искаме. Защото Светият Дух не е закован за библията с пирони, нито е залепен за свещениците с въже. Мечтата на човечеството може да се реализира само там, където Светият Дух управлява, само че за хората Той е като вятъра, не виждаш откъде идва и накъде отива. Може един човек да е под влиянието Му днес, но той може утре да стане предател и задържането на това благословение е като да задържиш в шепите си вода или пясък. Особено като гледаш отстрани и се надяваш на другите, когато очакваме някой друг да осигури истината и правдата отвън. Може би някакви безкористни учени, може би безкористни политици, но човекът все се надява на другите и затова светът е пълен с места на напусната слава и изгубена святост, места за туристи. Всеки човек има отговорност да бъде обиталище на този Дух и да реализира принципите на Царството в своето семейство или общност. Защото каквото искаш Бог да извоюва за теб, Той може да го направи само и единствено чрез самия теб, ако допуснеш да те подхване и омеси наново. Минало е времето нещата да идват отвън навътре, сега изцелението става отвътре навън, портата, на която викаме Осанна е в самото сърце човешко.
Доктор Арън Бек (евреин, неправославен, т.е., не-наш) на 03.04.2018 в 10:06
Мрачни мисли на един мрачен човек. Да не е стар ерген?
легисти на 03.04.2018 в 10:39
Всъщност, няма такова нещо като "постмодерни общества", самото пост-модерно вече е отхвърлило общественото като симулативно изживяваща се форма. Не че отричам такава класификация на обществената типология при социолозите - има я, но е напълно фиктивна и самозаблуждаваща се, защото разбира постомодерното като исторически отрязък, а то не е такова - то е перманентното критическо "заскобяване" на историческото и безотносително времевото. Цялото интервю би могло да се резюмира с ето този цитат, който си е своеобразна деструкция от страна на интервюирания спрямо попълзновенията на некритическата протестантска социология, без особено значение дали тя се явява нещо като Макс-Веберова прокоба или прозрение: "Това, което наричаме секуларизация, е именно как модерността обожествява социалния факт".

Напиши коментар