Италианският композитор и диригент, автор на музиката на "Добрият, лошият и злият", "Имало едно време в Америка", "Недосегаемите", "Малена", "Омразната осморка" и стотици други кинохитове, след месец, на 10 ноември, ще навърши 90 години. Вместо да приема подаръци обаче, маестрото сам ще направи такъв: буквално в навечерието на юбилея си, той ще гостува в Русия с Чешкия национален симфоничен оркестър - на 5 ноември в Санкт Петербург, а на 7 ноември в Москва, в рамките на световното си турне "60 години музика".

 

 

В интервю за ТАСС маестро Мориконе разказа за вълненията си преди да излезе на руска сцена, за честването на юбилея си, както и за композирането на филмова музика.

Създаването на музика е сложен въпрос, защото понякога първата идея идва от нещо малко, някакъв детайл. Но ми е трудно да обясня с думи кога и как ми хрумва, всъщност това е нещо извън моя контрол, разказва Енио Мориконе пред руската агенция.

"Когато пиша за филм, ми е интересно да видя поне няколко минути от историята, за която композирам. Не е нужно да гледам целия филм, но поне нещо трябва да видя. После мога да измисля нещо и да обясня идеята си на режисьора. Много рядко изпълнявам мелодията на пиано, по-често обяснявам с думи какво смятам да направя. Защото, по принцип, идеята е за оркестър и не мога да я обясня с помощта само на пианото. Ако режисьорът приеме идеята ми, тогава мога да се заема с написването на музиката", обяснява композиторът.

"Наскоро отказах два американски филма и един италиански проект, въпреки че бяха много значими и интересни. Но аз съм почти на 90 г. и не мога да поема всички проекти. Така че сега имам повече време да композирам абсолютна музика, съвременна музика. Единственият режисьор, с когото продължавам да работя, е много голям италиански режисьор, моят приятел Джузепе Торнаторе", продължава Енио Мориконе.

На въпроса дали през ХХI век филмовата музика все още е форма на изкуство или е напълно комерсиализирана, маестрото отговаря: "Зависи от това кой я пише. Има много добри композитори, много вдъхновени и те правят интересни неща, които позволяват да се каже, че филмовата музика е все още важна форма на изкуството. И за мен през ХХI век тя си остава една от най-значимите форми на изкуство. Това е постигане на идеите на Вагнер, които искал да изпълни театъра с всички видове изкуства. Струва ми се, че през XX и XXI век тези идеи се въплътиха в киното, където можем да видим съединението на изкуствата. Така че всичко зависи от композитора. Все още виждаме блестящи образци на филмова музика редом с много лоши неща", подчертава Енио Мориконе.

На въпроса кое събитие смята за начало на своята кариера, имайки предвид, че световното му турне е наречено "60 години музика", композиторът отговаря, че му е трудно да определи точно. 

"Първата ми работа за киното се случи през 1961 г. Но и преди това пишех за други филмови композитори, които бяха малко мързеливи или заети - като цяло те не искаха да пишат и молеха мен. Аз вече имах голям опит в подреждането на песни, музика за радио и телевизионни предавания. Така че до 1961 г., когато започнах да работя върху първата си филмова музика, вече бях от известно време в тази индустрия", спомня си Мориконе.

Много музиканти днес отказват турнета, защото са твърде изтощителни, а италианският композитор и диригент не отказва, въпреки напредналата си възраст.

"Преди всичко продължавам да дирижирам концерти, защото ме канят да го правя. Това означава, че хората го искат. На второ място, аз наистина обичам това, много го обичам. От финансова гледна точка, също не е лошо: мога да печеля пари без да пиша нищо. Това е добра работа!", добавя Енио Мориконе. 

Той признава, че изобщо не мисли за честването на юбилея си. "Концертите в Русия са това, което ме интересува сега, защото когато трябва да изляза на сцената и да дирижирам, много се вълнувам и се опитвам да се концентрирам максимално. Така че сега моите мисли са заети с това. А след концертите ще помисля как да отпразнувам моите 90 години", добавя големият италиански композитор и диригент.

 

 
 
 
 
 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар