“Не правя никаква разлика между театъра и киното. Това е моята запазена марка! Никаква разлика. Никаква принуда, никакво задължение. Чувствам се напълно свободна. Не имитирам нищо, приличам само на себе си…”

 

Изабел Юпер позира пред обектива на Петер Линдберг

 

- Не ви ли омръзна да ви наричат “най-добрата френска актриса”?

 

- Поставете се на мое място: по-хубаво е да чуеш, че си най-добрата, отколкото че си най-лошата! Но и в Париж има хора, които не ме харесват, мисля, че ги дразня. В предаването “Маската и перото” един т. нар. кинокритик каза много вулгарни неща, на границата на клеветата. Най-добра актриса не означава нищо, то е като най-добрата торта Татен. Това, което правя, когато ме снимат, не се нуждае от сравнителна, нито от превъзходна степен. 

 

- Снимали сте се в повече от сто филма, каква е тайната?

 

- Ще кажа само, че просто така се случи. Има по-велики актриси от мен, които са снимали по-малко. Колко филма има Грета Гарбо? Аз привлякох многото филми. Привлякох, исках и приех. Има смесица от късмет и желание, или, ако използвам едно известно заглавие, от случайност и необходимост… Необходимост за мен да снимам и случайността да се харесам на някои режисьори.

 

- 2016-а беше годината “Юпер”. 2017 г. също се очертава да бъде такава с шест ваши филма!

 

- Познавам светлинните години, това е нещо съвсем различно от една година “Юпер”! Дали през 2017-а ще получа всички видове награди, които получих почти навсякъде миналата година, често с ролята си във филма “Тя”? Проблемът е, че това отнема много време, пътувания, церемонии, реч, която трябва да подготвяш всеки път, в ущърб на моите проекти. Миналото ви държи, миналото не обича бъдещето. Наградите, които получаваш, невинаги са благотворни! Преди да бъде година на Юпер, 2017-а ще бъде година на Хонг Санг-Су, Жако, Ханеке, Шрьодер, Бозон, повярвайте ми.

 

- Работите много, между театъра и киното. Успокояващо ли е подобно работно време?

 

- Не вярвам в глагола “работя”. Той е от друг порядък. “Работното време” е замислено да бъде успокояващо. Но не е лошо и да си губиш времето. Има една фраза, която много харесвам: “Губим косата си, губим приятелите си, губим зъбите си, но никога не губим времето си”. Мисля, че е на Превер. Апропо, видяхте ли, че Еманюел Макрон говореше за Превер между двата тура на президентските избори? Това е добър знак! Така че никога не си губим времето. Когато си актриса, дори и да не правиш нищо, отново си на работа. Да бъдеш актриса е не само действие, но и мисъл. Много е изискващо, понякога уморително, да мислиш през цялото време и - утежняващо обстоятелство! - да мислиш през цялото време за себе си и за ролите си. Това е почти ужасно! Понякога ти се иска да не мислиш за нищо или да мислиш за нещо друго. Затова четенето е страхотно, то те кара да се интересуваш от нещо различно, дори и в крайна сметка, четейки да се окажеш изправен срещу самия себе си…

 

 

- Деликатен въпрос: каква е вашата цел, вашият хоризонт? Имате ли мишена?

 

- Хоризонт? Хоризонтът е далеч. Дори можем да го виждаме смътно. Предпочитам настоящия миг. “Тук и сега” би бил хубав девиз. Магията на настоящия момент: не очаквам нищо друго от киното. Но “магия” не е точната дума. Настоящият момент е достатъчен сам по себе си, с магия или без, киното пленява. Ще трябва да препрочета “Бележки за кинематографа” на Робер Бресон. Знаете, че Бресон не е искал да снима професионални актьори. Мисля, че бих могла да бъда бресонова актриса, “модел”, както той обичал да казва. Дори съм сигурна в това!

 

- Вие сте артист…

 

- Категорично не! Не и не! Един артист е… не знам много добре какъв е той, но нито един артист не може да претендира за това определение. Артист, мисля, че е Микеланджело, Моцарт, Флобер… То е като с философите: днес всички са философи, докато философите са рядкост от Платон до Хусерл!

 

- Случвало ли ви се е да си помислите или да кажете: “Стоп! Спирам”?

 

- Стоп, за да спра какво? Да спра напълно, не. Както се казва в такива случаи: “Не умея да правя нищо друго”. Да имам друг живот, да преценявам други възможности, защо не? За малко да режисирам една опера, в крайна сметка отказах, понякога съжалявам, това е въпрос на избор. Винаги е трудно, ужасно да избираш. Да избереш да спреш трябва да е кошмар…

 

- Ако си вземете една година почивка, какво ще правите?

 

- Не се виждам да реша подобно нещо. Три месеца, може би. Бих пътувала по различен начин, без киното, бих се срещала с хората по друг начин, с друга визия. Имам нужда от измислен живот, който постоянно ме придружава. Отивайки на непознато място, съм способна много скоро да се запитам как биха ме снимали там…

 

- Не мислите ли, че всяка роля е скривалище? 

 

- Да, като тайна, която пазим. Можеш да бъдеш едновременно напълно на показ и невидим. Да вземем автофикцията в романите, дори и думата “автофикция” да е малко глупава. Какъв е делът на личното? Делът на истината, делът на измислицата? А измислицата, която се подхранва от истината? Този сблъсък със себе си, който налага на свой ред киното, го правя точно по същия начин, както в театъра. Не правя никаква разлика между театъра и киното. Това е моята запазена марка! Никаква разлика. Никаква принуда, никакво задължение. Чувствам се напълно свободна. Не имитирам нищо, приличам само на себе си…

 

- Това ценеше във вас Люк Бонди, между другото…

 

- Това очакваше той от своите изпълнители, тази свобода, той им я даваше, позволяваше им я. Това е търсене на истината, на автентичността, която с нищо не пречи на композицията. Кокто казваше: “Трудно е да изглежда лесно”. В “Госпожа Хайд”, филма на Серж Бозон, героинята, която играя, е много “сложна”, тя е друга версия на самата мен, да речем по-смешна. Добре известно е, че всички ние имаме на свое разположение широка гама от маски, в зависимост от ситуациите, с които се сблъскваме, публични, частни, сантиментални, социални…

 

 

- Коя е ролята, която не бихте приели?

 

- Няма такава. Истинският въпрос не е какво правя, а с кого го правя. Този избор е от съществено значение. Така че не виждам граници. Ако ми наложат морални граници, това вече е остаряло!

 

- Вие, която се страхувате от някои неща в живота, нямате ли страх на сцената или на екрана?

 

- Не, ни най-малко, при положение, че съм в добра компания. Това е: не се страхувам, защото съм в добра компания. Никой няма желание да се впусне сам в опасна експедиция високо в планината или да плува сам часове наред. Не и аз, във всеки случай. Имам много силна връзка с всички, с които съм работила и на които имам доверие. В театъра: Клод Режи, Боб Уилсън, Варликовски и т.н. С тях никога не съм се чувствала използвана, нито манипулирана. Всичко е там. Същото е в киното, Годар, Шаброл, Фитуси, Миа Хансен-Лов, Ханеке, Верховен, Жако, да, всички.

 

- Някои от ролите ви не са ли от садомазохистичния регистър?

 

- Понякога чувам да казват това, без да го разбирам наистина. Какво означава садо-мазо? Това се превърна в езиков тик или в прекалено удобен етикет. Страдание, наслада от страданието, удоволствие от причиняването на страдание, добре, бих искал, но не сме много напреднали. Има също така невинност, вкус към абсолютното, крехкост. (Трябваше да снимам с Пазолини, може би той щеше да ми обясни нещата). Да оставим Сад там, където е и каквото е. Чела съм негови текстове, беше очарователно, четох ги в Авиньон, в двореца на папите - на Сад, който е имал замък на няколко километра от Авиньон, щеше да му хареса много, ако знаеше, че са го чели при папите, сигурна съм в това! Разбира се, не прочетох най-лошите, най-непоносимите пасажи. Ще чета отново страници от Сад в Монпелие и в Лион. Толкова е приятно да се четат текстове, трябва да бъдеш ясен, да произнасяш сричките, които изграждат думите, които изграждат фразите. Четох новелите на Мопасан в Италия, скоро ще чета Маргьорит Дюрас в Китай. Имам чувството - как да кажа? -, че съм полезна… Хората седят и ви слушат. Толкова е просто. Но не е лесно да бъде лесно! 

 

- Както в мотивационно писмо, можете ли да посочите две от силните си страни?

 

- Да видим… Бих казала упорство и чувство за хумор. Упорството може да се превърне във фикс идея. Понякога се получава, понякога не, дори изобщо. Тогава идва на помощ хуморът, този толкова скъп и толкова верен хумор. 

 

- А две слаби страни?

 

- А, но това е изпит на съвестта! Известен мързел. Практически неща, от всекидневния живот, които трябва да направя, но които оставям да се влачат месеци наред. Освен това ужаса да трябва да направя избор, защото да избираш означава да се откажеш, това е добре известно. Когато трябва да реша дали да отида на това или онова място, където съм поканена, или дали да се срещна с някого или не…

 

 

- Превърнахте ли се в моден звяр?

 

- Да не преувеличаваме! Моден звяр! Модата ме очарова. Това е пленителен свят… Има ритуали в модата, например ревютата, в живота на една актриса - червеният килим, какво удоволствие, това са моменти, които ми се поднасят като привилегии. А обичам да нося дрехи, които ме изненадват, защото ми отиват и ме преобразяват. Обичам също да ме снимат.

 

- Какъв съвет бихте дали на една млада актриса?

 

- Независимо от възрастта или кариерата, началото, средата… Бъдете любопитна! Това е моята заръка! Бъдете любопитна (това се отнася и за актьорите, важи за всички). Ако си любопитен, значи си жив, нащрек, внимателен, нервен… Отново и отново, неуморно. И любопитни към всичко. 

 

- Какво научихте с времето?

 

- Нищо, което вече да не съм знаела. Единствената разлика: преди не знаех, че знам, сега го знам - или го отгатвам. 

 

- Кой е най-хубавият комплимент, който сте получавали?

 

- Комплиментите… Склонна съм да ги забравям. Трябваше да си запиша някои от тях, които бяха красиви, независимо от скромната ми личност. Това е ободряващо, подсилващо, това е витамин С… Спомням си, че Шаброл бе говорил за мен, казвайки приблизително: “Колко е интелигентна, тя разбира по-бързо от другите”. Когато ми го казаха, ми стана приятно.

 

 Изабел Юпер

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Напиши коментар