Въпреки че изглеждат далечни и твърде различни, Анди Уорхол и Алфред Хичкок имат много общо и в биографиите, и в интересите си. И двамата започват като илюстратори - единят на реклами, а другият на надписите в немите филми. Разбира се и Анди и Алфред са филмови режисьори. Срещат се през 1974-а в Ню Йорк. И не само се срещат, но Уорхол прави импровизирано интервю с английския режисьор. 

 

 

 

Уорхол: Знаейки всички тези случаи, разбрахте ли наистина защо хората убиват? Винаги ме е глождило... защо?

Хичкок: Ще ви кажа. Преди години причините бяха основно икономически. Особено в Англия. Разводите бяха много трудни и костваха много пари.

Уорхол: Но какъв тип хора наистина убиват? Защо?

Хичкок: В отчаяние. Те го правят от отчаяние.

Уорхол: Наистина ли?

Хичкок: Абсолютно отчаяние. Това са хора, които няма къде да отидат. Още повече, че в онези дни нямаше мотели и се криеха зад храстите в парка, и в отчаяние убиваха.

Уорхол: А масовите убийци?

Хичкок: Те са психопати, абсолютно психотични. Много често са импотентни, както показах във "Френзи". Човекът беше напълно безсилен, импотентен, докато не убие. Но днес в ерата на пистолета, както я наричам, употребяваме повече оръжия в домовете си, отколкото по улиците. И мъжете губят главите си...

...

Уорхол: И ако го направиш веднъж, тогава можеш да го направиш отново и ако продължиш да го правиш, предполагам, убиването се превръща в нещо лесно?

Хичкок: Ами зависи от това, дали сте успял да се отървете от тялото. Това създава малък проблем след първото убийство.

Уорхол: Да. Така че ако го направите добре, тогава сте на прав път. Винаги съм си мислил, че месарите могат да го направят много лесно, че могат да бъдат най-добрите убийци.

 

 

Анди Уорхол е толкова притеснен и нервен при срещата си с легендарния и негов любим режисьор, че по време на разговора е коленичил в краката му

 

 

 

Източници:

http://filmmakeriq.com/2011/06/andy-warhol-interviews-alfred-hitchcock/

http://www.interviewrussia.ru/movie/alfred-hichkok-tak-na-chem-my-ostanovilis

http://www.openculture.com/2014/05/andy-warhol-and-alfred-hitchcock-discuss-murder-in-interview-magazine-1974.html

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1 коментар/a

Всичко това е една насилена игра на остроумие, която граничи с глупостта. на 18.06.2017 в 10:14
Истината отдавна я знаем — ние вече можем да причислим себе си към едно по-зряло поколение. А истината е такава, че тя с нищо не може да ни успокои. Хората убиват, защото са замислени от Божеството да бъдат ТВОРЧЕСКИ ИНДИВИДИ. Когато нямат възможност да изявят творческата си същност, те биват силно привлечени от другия полюс — този, който е противопоставен на «полюса ТВОРЧЕСТВО». Хомо сапиенс посяга към оръжието и започва да убива. Става екстремист… Става психопат…Човечеството обаче се прощава с творческите си въжделения, когато броят на земните жители надхвърли един определен оптимум. С други думи, хомо сапиенс ТВОРИ дотогава, докогато ПРЕНАСЕЛЕНОСТТА на света не попречи на този негов порив. Е, някой може да ни каже, че в наше време човечеството, достигнало до цифрата ДЕВЕТ МИЛИАРДА, все още не е изпаднало в кризисна ситуация — планетата ни може да изхаранва десетократно по-многолюдно население. Не вярвайте на такъв! Такова човечество ще бъде може би сито и задоволено с МАТЕРИАЛНОСТ, но то не ще бъде способно на творчество, защото за творчеството е нужно ТВОРЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО и потребност това пространство да се изпълни с НУЖНИ и ВАЖНИ неща. В този ред на мисли става ясно, че желанието за насилие и убийства у всеки един от нас, се поражда в наши дни като индикация, че сме достигнали до ПРЕДЕЛА НА ПРЕНАСЕЛЕНОСТТА и трябва да помислим как да се «лекуваме» чрез връщане към благословения «ЗЛАТЕН МИЛИАРД».

Напиши коментар