„Русия във филма е представена през погледа на чужденец, който само се преструва на местен. Съвършено безсмислено е да го съпоставяме с реалната история на страната. Може би само с мечтанията на режисьора за това каква би могла да бъде, но и това не казва много. Това е една захаросана Русия – от водката с хайвер до белоконния цар-батюшка в изпълнение на замечтания режисьор. Но колкото и да е сочна и мила, тази Русия не бива да се свежда до „креватна живопис“ от суриковско-кустодиев тип“, безпощаден е кинокритикът и театровед Михаил Брашинский.

 


Преди 21 години по кината излиза един от най-широкомащабните и най-високобюджетни към този момент руски филми – „Сибирският бръснар“ на Никита Михалков. От прожекции лентата не успява да си върне и една десета от изхарчените над 40 милиона долара. Реакциите на крититиката и зрителите са нееднозначни: ако актьорската игра на Олег Меншиков, Джулия Ормънд, Алексей Петренко и Владимир Илин получава най-висока оценка, то историческата достоверност във филма предизвиква спорове.

 

Никита Михалков в "Сибирският бръснар", 1998 г.

 

Над сценария на филма работят Никита Михалков, Рустам Ибрахимбеков и Роспо Паленберг. Но от написването му до приключването на снимачния процес минават цели 10 години – поради трудности с финансирането на мащабния проект. В снимките участват 250 актьори и няколко хиляди статисти, огромно количество техника, няколко самолета и вертолета. Около 80 автомобила обслужват ежедневно снимачния екип. Сибирските сцени са заснети в Хакасия, Красноярск и Нижни Новгород. Павилионните снимки се провеждат в Чехия заради много по-ниския наем в сравнение с Русия. Американският военен лагер пък е оборудван в Португалия.

 

 

Но даже и снимките в Москва гълтат доста средства. Зимата на 1997 г. е по изключение топла и почти няма сняг, затова се налага да бъдат използвани тонове изкуствен сняг и соли, а топящият се лед при заснемането на сцените за Сирни Заговезни се охлажда с течен азот. По молба на Михалков до президента Елцин, специално за снимките, в продължение на 10 часа, е изключено осветлението на кремълските звезди. Дотогава подобно нещо се е случвало само веднъж – в началото на Великата Отечествена война.

 

Джулия Ормънд в кадър от "Сибирският бръснар"

 

За главните роли са наети холивудски звезди – ирландският актьор Ричард Харис, който изпълнява ролята на смахнатия изобретател на дървосекачна машина Макракън и британската актриса Джулия Ормънд, която се превъплъщава в ролята на неговата мнима дъщеря и американска авантюристка. Джулия Ормънд споделя, че по време на снимките е придобила съвършено нов опит - първо, защото били много продължителни и само в този филм снимачните й дни били повече, отколкото в цялата й кариера в Холивуд, и второ – защото в условията на ограничени технически възможности, костюмиерите и операторите намирали нестандартни и много интересни художествени решения. „Може да се каже, че руският ми опит ме формира да голяма степен и стана част от моя живот“, признава актрисата.

 

 

За главната мъжка роля Никита Михалков кани Олег Меншиков, с когото са заснели преди 4 години „Изпепелени от слънцето“. Вярно, че по онова време актьорът е вече на 38, а трябва да изиграе юноша-юнкер. Но той се справя великолепно със задачата. Преди началото на снимките всичките 25 випускници от театрални вузове, играещи юнкери, в това число и самият Олег Меншиков, живеят три месеца и половина в казарма и минават обучение по устава от 1885 г. на специално организирани за тях курсове – режисьорът се стреми към максимална достоверност и не иска актьорската игра да се свежда до „симулация“. Затова актьорите минават курсове по езда, фехтовка, бални танци, строева подготовка и дори по вероучение.

 

 

Олег Меншиков споделя по този повод: „Михалков постъпи гениално като ни прати в училището в Кострома. Иначе едва ли щяхме да успеем да пресъздадем атмосферата на юнкерското братство. Такова нещо не може да се изиграе с гол професионализъм. Чувствата се пораждат в ход. Това беше съвършено необичаен експеримент, нищо подобно не ми се беше случвало дотогава... Няма да си кривя душата, че съм свикнал с малко по-различни условия на живот ... По-добри...“

 

Олег Меншиков в ролята на кадет Толстой

 

При бюджет от 40 милиона долара от прожекции в руските киносалони „Сибирският бръснар“ събира едва 2,6 млн. долара. Една от основните причини за провала, според кинокритиците, е явната насоченост на филма към западния зрител и заснемането му изцяло в холивудската естетика: голяма част от руските зрители намират сцените на празненствата за Сирни Заговезни за бутафорни, „националната идея“ – за набор от щампи, или иначе казано „боза“, а фамилията на главния герой Толстой, според тях, е избрана с цел да е разпознаваема за западния зрител. Пресата определя филма като „комикс а ла рус“ и „мерцедес с руски орнаменти“.

 

 

„Русия във филма е представена през погледа на чужденец, който само се преструва на местен. Съвършено безсмислено е да го съпоставяме с реалната история на страната. Може би само с мечтанията на режисьора за това каква би могла да бъде, но и това не казва много. Това е една захаросана Русия – от водката с хайвер до белоконния цар-батюшка в изпълнение на замечтания режисьор. Но колкото и да е сочна и мила, тази Русия не бива да се свежда до „креватна живопис“ от суриковско-кустодиев тип“, безпощаден е кинокритикът и театровед Михаил Брашинский.

 

 

Филмът няма успех и сред американските и европейски зрители, макар че за това си има други причини. Въпреки стремежа на режисьора към максимална историческа достоверност, именно по този пункт филмът получава най-много критични отзиви.

 

 

Историкът и директор на информационно-аналитичните програми на Фонда за историческо развитие Александр Музафаров обръща внимание на някои несъответствия.

 

В първия кадър от 1905 г. е показан съвременен американски флаг, докато по онова време звездичките на знамето са 45, а не 50. Но ако за тази подробност човек може да си затвори очите, то следващата явно остава непонятна за американския зрител: култовото висше учебно заведение „Уест Пойнт“ в действителност се намира насред гора, а не на стръмния бряг на океана, а униформата на кадетите е странна смесица от тази, която е отменена две години преди събитията във филма и полевото снаряжение, въведено три години по-късно. Може това да е сред причините, поради които американската публика напуска киносалоните при прожекциите на филма в САЩ. Отделно, че участващите в снимките чуждестранни актьори не са звезди от първа величина, а руските са непознати на американската и европейска публика.

 

Джулия Ормънд с покойния вече Алексей Петренко в ролята на генерал Радлов

 

Музафаров стига до следния извод: „Проблемът е в това, че нашите кинематографисти много рядко прибягват до услугите на консултанти-историци, те са им последна грижа. Да, разбира се, филмът се крепи най-вече на майсторството на режисьора и сценариста, на играта на актьорите...Но даже доброто кино може да загуби, ако се пипа с груби лапи. Специално гледам надписите до края – военно-историческите консултанти винаги са на последно място, след осветителите, административните работници,, едва ли не след шофьорите! Появяват се най-накрая. Докато заемат това място, филмите ще се провалят“.

 

 

По мнението на други критици, филмът е бил изначално обречен на провал заради прекалено мащабната рекламна кампания, обещаваща на зрителя нещо съвършено невиждано – и в резултат очакванията на публиката се оказват излъгани.

 

 

Превод от руски: "Гласове"

 

Источник: https://kulturologia.ru/blogs/151219/44936/?fbclid=IwAR1AsKE83lj1-nIiUlevy5Q6Ti-GBbaDMcVh9WGBPHopOKK2uJbkGXIadxM

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

39 коментар/a

Айде, айде! на 13.01.2020 в 13:01
И да и не. На Михалков в прав текст му е било заявено че "Сибирският бръснар" няма да бъде промотиран на запад. Причината е че проститутката във филма е американка. Михалков е трябвало да я представи като французойка, англичанка или от каквато и да е националност но в никакъв случай като американка. Той не се съгласява. Иначе филмът не е лош.
гайки на 13.01.2020 в 13:26
Руснакът-майстор в киното (пък и във всяко друго изкуство) малко да пипне, шедьоври прави. Не можеш да искаш от художествен филм с подтекст и метафори да бъде широко публично признат на Запад, и особено в САЩ. Там хората са от друго тесто, не-културно. Докато в Русия във всекиго и всякога бие камбана, Западът се неодушевява от звонк.
Джугашвили на 13.01.2020 в 14:17
То пък в американските филми като има една историческа достоверност, леле, леле! "Видният кинокритик" Музафаров видял 50 звезди на американския флаг, а не 45! Щото мислите, че американците го знаят!? Ха, ха! Филмът е за сблъсъка на руската и западната, повече американска, менталност и това е показано перфектно. Все пак, това е игрален филм, не е историческа студия (а и тя не се знае доколко ще е достоверна)! Не се харесал в Щатите, е как ще се хареса като американците са показани като шмекери или простаци...
Много си беше хубав филмът. на 13.01.2020 в 15:46
Любовта и омразата и всички останали чувства бяха искрени и неподправени. Главните герои играеха прекрасно, особено Меншиков. Филмът беше създаден в стил руска народна приказка. Един от най-приятните филми, който съм гледал.
София Център на 13.01.2020 в 15:55
"Сибирският бръснар" е отличен филм, художествено издържан, психологически точен и, Слава Богу, исторически съчинен не с оглед на историографията, а с оглед на артистичната истина. Доброжелателните българи възприемат руснаците по този начин. А пък руснаците не могат да смелят това възприемане, предвидимо застиват в позата на обидени гимназистки и ущипани селски моми: "ах, не-не-не". Реалистичните българи се заливат от смях - по-редко весел, по-често горчив с оглед на историческата истина за грозното руско отношение към нас, както и - откровено злорад, в стил: "леле колко са тъпи, кеф ти руската душа, кеф ти световните мошеници". Никита Михалков си е свършил работата. Моцарт е велик композитор.
Изключитено симпатичен филм! на 13.01.2020 в 15:57
И руснаците и американците са представени такива каквито са!!
На руснаците ако не им пуснеш филм, на 13.01.2020 в 16:11
в който Сталин да е показан не такъв изрод какъвто е бил, а така малко по-както на тях им се иска, и ако не им покажеш, че разни глупости като ГУЛАГ може и да не са съществували и милиони не са избити за кефа на компартията и НКВД - е те това е филм, който ще им легне на сърцето. Щото СССР не може да е вършила такива безумия и безобразия. А в този филм аристокрацията не е оплюта тотално, а пролетариата пък ептен не е показан. Е, може ли така? 75 години ги учиха какво трябва да харесват и те се научиха. И сега Михалков им показва нещо съвсем различно. На тоя народ му трябва време да се нормализира. Много време.
КХМ на 13.01.2020 в 16:58
Не мисля, че обясненията за провала на Запад са точни. Това със знамето и с Уест Пойнт няма как да го знаят американците. Може би филмът е прекалено дълъг, а американският елемент - малък, за да предизвика интерес. Моментът също не е удачен, понеже тогава Русия не е във фокус, както 1991, 1993, 2008, 2014 и т.н. За руската публика ми е по-ясно - филмът е щампа след щампа, стереотип след стереотип. Боят на леда е бутафорен стереотип. "Захаросано" е точно. Мегаломанът Михалков като добрият батюшка-цар е гвоздей в програмата.
"...филмът е щампа след щампа, стереотип след стереотип." на 13.01.2020 в 17:13
За разлика от холивудското кино, в което щампите се броят на пръсти, а стереотипи просто няма?! Милите, те - алтернативно умни американофили...
За всички западняци, които не са разбрали, а и са жертва на образованието след 1989 г. на 13.01.2020 в 17:30
Това е игрален филм, сиреч художествена измислица, сиреч Приказка, за тези които не знаят какво е художествена измислица. Филмът НЕ е документален! Да пази Господ от милениуми!!
Никола Югов на 13.01.2020 в 18:08
Защо пускате тези критически упражнения на някакъв човек за филм, замислен преди 30 години и прожектиран преди 20? А творбата е истински разкошна - и като визия, и като актьорска игра, и като диалози...
observer на 13.01.2020 в 20:18
Да, филмът е разкошен, както е отбелязъл Никола Югов, много точно определение. Специално в руското, още повече в съветското кино има много филми, които не са разкошни. Андрей Рубльов и Огледало на Тарковски, Извисяване на Лариса Шепитко, Не тъгувай на Данелия, май все съветски се оказаха филмите. Филми, които са изкуство, голямо изкуство. Сибирският бръснар не е.
Ala_Bala на 13.01.2020 в 20:51
Филмът съм го гледал преди години. Все още си спомням картини от него. В някой епизоди имаше преиграване или нарочно бяха показвани бутафорно. За мен остава един добър филм, особенно ако го сравня с американските "бози", които се показват през последните години по кинаната в моловете. Руската душа и възприятия са много различни от американските. Добре е, че американците бяха изиграни от западни актьори.
observer на 13.01.2020 в 22:16
Скорсезе се изказа наскоро за американското кино. Американското кино се превърна в развлечение. Филми по комикси, по компютърни игри, компютърно генерирани герои, а възможно и сценарии написани от машини. Марвел, Дисни, това е сега. Голямото американско кино вече го няма. Остана в годините на нашия социализъм, когато проби по екраните ни, в тяхното време на социални сътресения, расови вълнения, войната във Виетнам, хипи движението, преосмисляне на миналото. Който го е пропуснал, е изгубил много. Истинското изкуство е критично. А Сибирският бръснар не е. Той възхвалява това, което е правилно според актуалната политическа линия, в експортен вариант. Номерът не мина обаче, както е отбелязано. По някакви други причини в днешна Русия вече също не правят добро кино. Като втората част на Ирония на съдбата, римейкът на Кавказка пленница или филми за Великата отечествена в стила на поредицата Рамбо. Изглежда парите са най-голямата цензура.
И ний от Мъскуоки не пушим вече мърихуана на 13.01.2020 в 22:39
да не ни мислат за рашки

Напиши коментар