Френската актриса от датски произход Анна Карина почина в събота, 14 декември 2019 г., от рак на 79-годишна възраст. Наречена "годеницата на Новата вълна", тя беше муза не само на Жан-Люк Годар, но и на Лукино Висконти и Жак Ривет. Спомен за Анна Карина.

 

 

 

Едно красиво момиче. Тя е датчанка. Той е швейцарец. От тях ще станат перфектните французи. Тя се явява на кастинг за филма му „До последен дъх”. Той сухо я кара да се съблече за пробите, тя отказва. Той отговаря: „Но аз ви видях гола в телевизионна реклама”. Това е реклама за сапуна „Палмолив” от 1959 г., в която тя наистина се е снимала. Преди да стане актриса, Анна, чието истинско име е Хана Карин, напуска родната Дания, за да стане манекенка. Той се влюбва лудо в нея, в неустоимия ѝ поглед в едър план, в чаровния ѝ датски акцент. 

 

Тя заимства артистичното си име от руската литературна героиня Анна Каренина – страстна, освободена и модерна. За да изкарва хляба си, е решила да прави кино. Но не с кого да е, а с него: Жан-Люк Годар, ужасното дете на „Новата вълна”. Те ще бъдат сродни души за известно време в живота и завинаги в изкуството. История за любов и кино.

 

Анна Карина и Жан-Люк Годар

 

През 1959-та, когато е на 18 г., тя се установява в Париж и започва работа като манекенка. По съвет на Коко Шанел променя името си и става Анна Карина. Скоро след това се запознава с Жан-Люк Годар, който по онова време все още е журналист в „Кайе дьо синема”. През 1959 г. той ѝ предлага първата ѝ роля в „До последен дъх”. Тя отказва именно заради предложението да се съблече и така пропуска голяма възможност. Година по-късно той ѝ предлага роля в

 

„Малкият войник".

 

Първата част от пъзела е един борбен Годар, който се колебае между интелектуалния подход и революционното действие, „Малкият войник” вещае в зората на 60-те маргиналния Годар от 70-те г. Създаден преди „До последен дъх”, но цензуриран до 1963 г. от голистката власт, този „Малък войник” разказва за войната в Алжир. Годар е на 30 г., когато се случват „събитията в Алжир”. Ключова възраст за екзистенциалния въпрос: Каква е ролята ми в този свят? Това е въпросът, който си поставя неговият герой, Брюно Форестие (Мишел Сюбор). Фотограф за швейцарски вестник, той е също член на крайнодясна мрежа за борба срещу алжирския Фронт за национално освобождение. Приятелите му го подозират в двойна игра и Форестие ще бъде поставен на изпитание по най-лошия начин: трябва да убие човек.

 

В тази политическа фабула, в която сърцето на един малък войник на модерния свят се колебае между десния анархизъм и лявата активност, се появява за първи път лицето на Анна Карина. „Малкият войник” разказва в реално време за срещата между майстора и неговата муза. Анна играе Вероника, младо момиче, чиято мечта е да стане актриса, но която засега е модел пред фотообектива на Форестие.

 

Чарът на Вероника беше самата тя, извивката на раменете ѝ, тревогата в погледа ѝ, тайната в усмивката ѝ, разказва героят на зрителите. Но зрителят знае, че този, който говори, е самият Годар. Романът започва в чернобяло в този първи общ филм и ще завърши седем години по-късно в ярки цветове.

 

"Жената си е жена"

 

Стани отново малкото момиче, което ми даде толкова щастие, пее Азнавур, докато едно смешно момиче със закачлив вид се разхожда по парижките тротоари. Въпросното момиче е Ангела (Анна Карина), млада стриптийзьорка, която си е наумила да има дете, веднага и сега. Само че веднага и сега Емил, нейният любим (Жан-Клод Бриали) не иска да създава деца. Така че, след като са се любили, те ще се скарат шумно пред цветната камера. Това трагедия ли е или комедия?, пита дяволското трио Бриали – Карина – Белмондо. Преди всичко това е универсална дилема, в която жената (Карина) пита: Защо жените страдат?, а мъжът (Годар) ѝ отговаря: Защо те причиняват страдание.

 

Ана Карина с Жан-Пол Белмондо и Жан-Клод Бриали 

 

Филмът е „Жената си е жена”. По време на снимките Анна Карина забременява от Жан-Люк Годар. Няколко месеца по-късно тя изгубва тъй желаното дете. Това е второто сътрудничество между двамата, първият цветен филм. Изпълнението ѝ носи наградата за най-добра женска роля на Кинофестивала в Берлин.

 

"Да живееш живота си"

 

Има Нана на Зола, след това на Реноар, а през 1962 г. Нана на Годар. Режисьорът изгражда филма „Да живееш живота си” в 12 картини. Нана (Анна Карина) трудно си изкарва хляба в магазин за плочи. Раздялата с приятеля й Пол и недостигът на пари я карат да проституира. В Париж през 60-те г. Нана става проститутка на повикване.

 

Често се казва, че „Да живееш живота си” е един от най-хубавите филми на Годар. Дискретна, почти невидима красота във всяка картина. Както всеки филм от периода „Карина” и този разказва нещо от живота на двамата. Не е случайно, че Нана е анаграма на Анна.

 

По време на снимките на "Лудият Пиеро" с Годар и Белмондо

 

"Отделна банда"

 

Почит към американските чернобели филми и полицейските романи, толкова обичани от Жан-Люк Годар, „Отделна банда” естествено разказва за онези, които са „отделна банда” в живота, както и в киното. В този нов филм на Годар това са Артюр, Франц и Одил. Иначе казано: Клод Брасьор, Сами Фрей и Анна Карина. „Отделна банда” се забавлява с основната характеристика на киното на Годар: въплъщаването на съзнанието, че правиш кино, в самото кино. Следва „Алфавил”, акт на кино, акт на съпротива и най-вече фатален акт на любов към мистериозната Анна.

 

"Лудият Пиеро"

 

Приключенски филм и любовен филм, „Лудият Пиеро” не може да се разкаже: той се гледа и се изживява. Пиеро и Мариан (Жан-Пол Белмондо и Анна Карина) са двама влюбени престъпници, които напускат Париж, за да избягат на юг, към слънцето. Фатален бяг към смъртта. Киноистория на „Новата вълна”. Любовната история на Годар и Карина. Годината е 1965-та и романът помежду им върви към края си. Годар чувства нужда да смени въздуха и прави „Лудият Пиеро”, сбогуване със своята съпруга и муза Анна Карина, сбогуване с „Новата вълна”, предстоящо отпътуване към т.нар. политическо кино.

 

В "Лудият Пиеро” Мариан непрекъснато упреква любимия си, че ѝ „говори с идеи”, докато тя му говори „с чувства”. Двойката Белмондо/Карина (иначе казано Годар/Карина) няма друго решение, освен това безвъзвратно пропадане, каквото е смъртта. Карина възпява смъртта на една любов (Никога не ти казах, че бих те обичала завинаги, о, любов моя”), а Годар снима сбогуването с любовта. Със своето кино.

 

С Марчело Мастрояни, 1967

 

"Made in USA"

 

е решителен обрат към творчеството на Жан-Люк Годар от 70-те г., изградено на принципа: „Да правиш политически политическо кино”. Политиката е навсякъде в тази адаптация на черния роман на Ричард Старк „Червено, бяло, синьо”. Тук Анна Карина е Пола Нелсън, която пристига в Атлантик Сити, за да търси подозрително изчезналия си любовник, комунистически деец. "Made in USA" е поетичен, полицейски и политически филм. Любовната авантюра на Анна Карина и Жан-Люк Годар намира края си тук, в тази история, пълна с шумове и ярост. Пола/Анна напразно търси следите на своя любовник. Със сигурност не е случайно, че Годар дава гласа си на изчезналия любовник.

 

След седем филма, седем години съвместен живот и хиляди планове на вълнуващото лице на Анна Карина, двамата се разделят както в живота, така и на екрана. Междувременно Анна е търсена и от други известни режисьори. Анес Варда я режисира в "Клео от пет до седем" (1961 г.), а Висконти е снима във филма си от 1967 г. "Чужденецът" по романа на Албер Камю. Въпреки това никога актрисата няма да бъде толкова възхитителна, както пред камерата на Жан-Люк Годар.

 

 

Анна Карина в "Лудият Пиеро"

 

 

По материали от Mediacult.fr, premiere.fr

 

Превод от френски: Галя Дачкова

Още от категорията

3 коментар/a

Sequoia на 05.01.2014 в 11:55
Cool! That\'s a clever way of lonikog at it!
Wiktor на 05.01.2014 в 23:35
Unaalplreled accuracy, unequivocal clarity, and undeniable importance!
Roxana на 11.02.2014 в 15:52
Back in school, learning. much I\'m so heliomeds.com online levitra bestlifeinsurpolicy.com doing comparehealthinsur.com insurance in canada health

Напиши коментар