„Бог я бе надарил със съвкупност от качества, които правят големия артист: стихийно силен темперамент, необикновена непосредственост и заразителна искреност“ – така описва оперната прима Христина Морфова неин съвременник. На 24 април се навършват 125 години от рождението на певицата, определяна за най-доброто сопрано в Европа в продължение на цели две десетилетия в началото на ХХ век.
Най-доброто сопрано в Европа в първите десетилетия на ХХ век е българката Христина Морфова

Животът на Христина Морфова е низ от несгоди, триумфи, разочарования, невероятни успехи и признание, но и много борби и сплетни. Тя е родена на 24 април 1889 г. (според различни източници – 1887 или 1888 г.) в Стара Загора в семейството на Кина и Васил Морфови. Сестра е на композитора Александър Морфов. Майка ѝ е от известния търновски род Терзиеви. Като дете Христина често гостува на роднините си в Търново и в III-то отделение я записват да учи в града. Там за първи път посещава театрално представление в читалище „Надежда“. По-късно учи в Първа девическа гимназия в София, завършва я през 1906 г., а след това я изпращат в Прага да учи домакинство. Но тя постъпва в прочутата Певческа школа на Мария Пивода. Завършва шестгодишния ѝ курс за две години и половина. Дебютът си на сцена прави в операта „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана (в ролята на Марженка) в операта в Бърно. В Прага се запознава с пианистката Людмила Прокопова. Това е съдбовна среща и за двете – до смъртта на певицата ги свързва много близко, искрено приятелство и професионално сътрудничество.

Христина Морфова с най-близката си приятелка Людмила Прокопова, 1928 г.

През 1910 г. Христина Морфова специализира една година пеене при известния професор от Парижката консерватория и член на Grand opera Искардон. Завръща се в България през 1912 г. и концертира с Прокопова в различни градове до 1915 г. От същата година пее в Българското оперно дружество и работи усилено за признаването му със закон за държавен институт, което и става, и през 1922 г. е преименувано в Софийска народна опера. Дейната артистка се изявява и като режисьор и поставя на наша сцена „Продадена невеста“. Започва да гастролира и в чужбина – Виена, Будапеща, Москва, Варшава, Лондон, Париж, Прага, Берлин и мн. др. По всеобща преценка талантливата певица е надарена с изключителни гласови и музикални данни, притежава феноменален глас на лирично драматично и колоратурно сопрано, чийто регистър е повече от три октави. Над 40 са образите, в които се превъплащава Морфова – Аида в едноименната опера на Верди, Донна Анна в „Дон Жуан“, Либуше в операта на Сметана, Леонора във „Фиделио“, Лакме в „Лакме“ от Лео Делиб, Виолета в „Травиата“ на Верди и много, много други.

В ролята на княгиня Либуше в едноименната опера на Сметана

 

Като Марженка в Продадена невеста и в ролята й в Двете вдовици

 

През 1926 г. заминава отново за Прага, където става професор в тамошната консерватория, но продължава да жъне и невероятни успехи на сцена. След концертите ѝ в Прага хилядно множество я съпровожда до дома ѝ с песни и бурни аплодисменти. Чехите я смятат за своя и се гордеят с нея.

Друга голяма любов на Христина Морфова, освен операта, са българските народни песни. Тя е тяхна вдъхновена изпълнителка и ревностна разпространителка. Няма концерт у нас и в чужбина, на който да не звучат песни от българския фолклор. „Колумбия грамофон къмпани лимитед“ издава за американския пазар плоча с 12 нейни изпълнения. Преди това тя заявява, че няма да подпише договора, ако не включат и българска народна песен. Така Морфова става първата наша оперна прима с грамофонна плоча.

От 1931 г. се връща в България – като солист в операта и като преподавател по солово пеене в Музикалната академия. Като педагог, певицата е изключително отдадена на учениците си. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти.

Морфова (ляво) и Прокопова край Варна, 30-те години на ХХ век

 

След турне в СССР през 1935 г. е уволнена от Академията по заповед на министъра на просвещението ген. Тодор Радев, под давлението на тогавашния артистичен директор на Софийската опера диригента Мойсей Златин. Следващият министър обаче поправя тази несправедливост и възстановява Морфова на работа.

През 1926 г. Христина Морфова се омъжва за Любен Лукаш, брат на ген. Константин Лукаш, убит от Народния съд през 1945 г. Според много хора този брак служи само за параван, който да прикрие неприемливата за онова време и нрави любовна връзка на певицата с Людмила Прокопова.

Сватбата на Христина Морфова и Любен Лукаш, 1926 г.

 

Българският славей, както са я наричали почитателите ѝ, загива трагично при автомобилна катастрофа на 1 юни 1936 г. край Пирдоп, на връщане от излет с приятели из Розовата долина. От всички пътници в колата загива само тя. Два дни преди тръгването певицата сънувала сън, за който разказала на Людмила: „Сънувам, че се нося из небесната шир, заобиколена от хиляди човешки образи. Между тях съзрях и покойния си баща. Голяма радост ме обзе. Спусна се към мен с думите: - „Хайде, Христина! Ела при мен. Отдавна те очаквам.“

Десетки хиляди нейни почитатели, хора от всякакви слоеве на обществото и от всички краища на България, ѝ засвидетелстват уважението и преклонението си, като в продължение на два дни се изреждат, за да се поклонят пред тленните ѝ останки, изложени във фоайето на Народния театър.

 „Тя заразяваше слушателите не само с вълшебството на своя глас, но и с обаянието, което излъчваше от себе си като личност, като човек. Високото ѝ, открито чело, мекият ѝ поглед и благата ѝ усмивка придаваха на нейното лице израз на рядка доброта. Това бе лице с детска миловидност. Добротата на нейното сърце и отзивчивостта на нейната душа се разкриваха всякога, когато имаше случай да съчувства или да помогне с нещо – безразлично кому – на близък или далечен, на познат, или за пръв път срещнат.“

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Уточнител на 02.05.2016 в 03:50
Любен Лукаш е бил агент на ГРУ и е предавал освен България и брат си.

Напиши коментар