На 5 май се навършват 193 години от смъртта на великия френски владетел Наполеон Бонапарт. През 30-те години на ХХ век немският графолог Херман Шуберт прави анализ на 15 негови подписа. Ученият разкрива как са се променяли личността и стремленията на легендарния пълководец и как с решенията си влияе на световната история. Графоложкото изследване е публикувано през 1937 г. и в българския литературен вестник "Развигор".
Световната история в петнадесет подписа. Графоложки опит върху живота на Наполеон

"Генерал Бонапарт е на 25 години, когато преминава Алпите със своята войска. Една войска в дрипи. Всичко ѝ липсва – провизии, облекло, военен материал. Но тя има въодушевление и един гениален пълководец.

Той е 52-годишен, когато умира на остров Св. Елена – пленен титан.

От едното до другото се простират 27 години световна история. И между тия 27 години – гробовете на милиони мъртви и коренно променена европейска карта. В тия 27 години падат престоли и нови се издигат. Неговите войски се сражават на германска земя, в Испания, в Италия, в Русия. Англия бива предизвикана.

Наполеоновият подпис след като е спечелил 6 победи за две седмици

 

Именно от тези 27 години са няколкото подписа на Наполеон. Те са донякъде режисури, на графоложки език, за една световна драма.

Наполеоновото перо тегли една черта през цяла Италия. Това е младият, дързък завоевател, който показно носи орела в главата си.

След покоряването на цяла Италия. Буквите са смели и жестоки

 

Наполеоновото перо става меч, защото за няколко дена спечелва шест победи. Неговият подпис е като стомана – твърда, бляскава, светкавична стомана. И ето в неговия подпис трепва несигурнат съдба на египетската авантюра.

1798 г. Бонапарт като върховен пълководец в Египет, когато успехът му е далеч зад дръзките му очаквания

 

Но скоро след това внезапно става съвсем друг – страховит в своята власт, сила и величие. Това е името на императора, комуто папата ще сложи короната на главата.

Наполеон коронован император на французите, декември 1804 г.

 

И тогава перото му профучава през цяла Германия и разтърсва ръждивите стълбове на „свещената Римска империя на германската нация“. Блестящи брони, барутен дим и тичат коне…

1805 г., след победата при Аустерлиц

 

1806 г., когато той напредва бързо и пруските крепости му се предават една след друга

 

И като перипетия в някоя драма действа Наполеоновият подпис, когато той изведнъж става само едно главно N.

Не е ли това въплъщение на надменността, на самовъзвеличаването, което ни говори от замаха на перото?

След победата над Фридрих Велики в Потсдам. Подписът е лаконичен

 

1806 г. в Берлин. Самодоволен от извоюваните успехи, подписът му е заплашително копие

 

1809 г. при Донауворт. Крайно възбуден заповядва на маршал Масена: "Бързо! Бързо! Разчитам на Вас!"

 

1809 г. Превзел е Виена и разполага главната си квартира в любимата резиденция на Мария-Терезия

 

Като страхотен пламък е неговият подпис в Москва, която - в пламъци и дим – вещае гибелта на „Великата армия“.

Москва гори. Подписът му е в пламъци

 

А от подписа на Бонапарт по време на битката при Лайпциг световната история прави и от най-непосветения човек графолог: целият свят се сгромолясва. Една сияйна звезда, като стрела пада от небето и се разпръсва на земята. Наполеоновата физическа мощ е покрусена – той е улучен в сърцето.

След загубената битка при Лайпциг. Особено интересен е дъждът от падащи звезди

 

А от документа за абдикацията му говори вече само умора, отпадане. Изтощението на една гигантска душа се вижда.

1814 г. Наполеоновият подпис на абдикационния документ. Сломен, гневен, без сила

 

Това е буботенето на отдалечилата се най-сетне буря. Европа започва да диша с облекчение.

Последното действие: Наполеоновият подпис става странно дребен и гиздав. „Аз свърших политическата си кариера!“

"Аз свърших политическата си кариера!"

 

На остров Св. Елена той вече рисува една мъничка, гиздава, барокова завъртулка под своя живот…

Наполеон на остров Света Елена, пленник и самотен

 

На остров Св. Елена той вече рисува една мъничка, гиздава, барокова завъртулка под своя живот…"

В-к "Развигор", 1937 г.

 

Наполеон Бонапарт е роден на 15. 08. 1869 г. в град Аячо на о. Корсика. Той е второто от 13-те деца на Карло Буонапарте и Мария Летиция Рамолино, пет от които умират в ранна възраст. Семейството му е от дребната корсиканска аристокрация. Завършва военно училище в Париж (1785 г.) и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на град Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот далеч от френските брегове. На 14. 01. 1794 г. е произведен в чин бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 битки и сражения. По време на похода в Италия (1796 – 1797 г.) се проявява не само като способен генерал, но и като особено добър дипломат.

На 9 март 1796 г. Бонапарт се жени за Жозефина Бокарне – от този брак няма деца.

През 1798 – 1799 г. организира и командва египетския поход, разбива турската армия и завладява Египет и Сирия. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Става император благодарение на своите гениални способности на военачалник. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.); през 1806 г. в битките при Йена и Ауерштад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция. Наполеон отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на две зони на влияние – френска и руска. Предприема поход за завоюване и окупиране на Испания (1808 – 1811 г.), побеждава Австрия (1809 г.) без да я обезвреди напълно.

През 1809 г. се развежда и се жени за Мария-Луиза, дъщеря на австрийския император Франц I. От този брак се ражда син (1811 г.) – Франсоа Шарл Жозеф Бонапарт, наречен по-късно Райхщадски херцог.

През 1812 г. предприема несполучлив поход в Русия; принуден е да отстъпи и потегля обратно към Франция. През 1813 г. на Парижкия конгрес може да сключи почетен и изгоден мир, но отхвърля поставените условия. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират Франция, Наполеон абдикира в двореца Фонтенбло и е заточен на о. Елба (1814 г.). През пролетта на 1815 г. напуска острова и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т.нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерлоо (1815 г.) Наполеон е заточен на о. Света Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английски войски. Умира след шест години, на 5 май 1821 г. Погребан е на острова, но няколко години по-късно тленните му останки са пренесени във Франция, каквато е била последната му воля, и са положени в Дома на инвалидите, където са и днес.

Още от категорията

4 коментар/a

Стефан К. Робев на 04.05.2014 в 09:49
Продължава славословието на един тиранин. Докога?!
Max Gallo на 05.05.2014 в 04:10
\"Il n\'aime deeleguer ni le pouvoir, ni les responsabilites\"
Sin на 05.05.2014 в 19:42
Един велик човек - сам издигнал се до незнайни висоти. С много труд и много мисъл. Променил цялостно Европа към повече свобода и демокрация. Може да се каже, че след Наполеон феодалните несвободи в Европа са ликвидирани. В Русия - 50г. по-късно. И една малка неточност : \\\\\\\"Генерал Бонапарт е на 25 години, когато преминава Алпите със своята войска.\\\\\\\". Наполеон е на 27, когато преминава Алпите и побеждава в много битки Пиемонт и Австрия.
georgieff/vienna на 11.05.2014 в 21:31
hallo,the de-coding/=analyse and to the signitures/,please! no need to give us pictures only!

Напиши коментар