Джейн Фонда навърши в четвъртък, 21 декември, 80 години. По този повод публикуваме отново интервюто с кинолегендата, направено преди повече от половин век от френското сп. "Ел".

 

 

Превърната в секссимвол от първия си съпруг, френския режисьор Роже Вадим, Джейн Фонда ще запише името си в тесния кръг на митичните актриси на Холивуд. През 1965 г.  Джейн Фонда дава първото си интервю за “Ел”, по времето, когато е млада актриса, която мечтае да стане звезда, живее във Франция и е омъжена за Вадим. Неотдавна списанието публикува отново това интервю. Поместваме го и ние. 

 

Джейн Фонда: моята нова професия на омъжена жена

 

Аз съм дъщеря на баща си. 

Хубаво е в този случай да смениш името си, да си наемеш стая, да стиснеш зъби - и въженцето на кесията си - казвайки си “ще успея сама”. Само че това е глупаво. За продуцентите да бъдеш дъщеря на Хенри Фонда - или на Чаплин, или на Габен - е талант като всеки друг. Първия договор с вас го подписват със затворени очи. Няма звънец, на който да звъниш. Няма “проби” в стая. Няма рекламен “годеник”. Няма тормоз. Няма трудности… Няма и втори филм в девет от десет случая. Синът на водопроводчика е започнал да чиракува при баща си, синът на лекаря е започнал следването си при него. Актьорското дете нищо не е научило: извадили са го от басейна, хвърлили са го на снимачната площадка, дали са му наставления, дали са му шанс, но не са му дали професия. След първия ми филм толкова ме беше срам, че напуснах Холивуд. В продължения на две години работех в “Актърс Студио”. Станах актриса. Ако един ден стана звезда, то ще бъде заради това.  

 

Лий Страсбърг

 

В Ню Йорк се занимавах с театър. Съвсем малки роли, но не ми пукаше. Това, което ми харесваше, бяха репетициите, от първия ден до вечерта на премиерата. Да пристъпя към една роля, да я разуча, да я задълбоча. Работата. Ден след ден се разкриваме, дебнем се, учудваме се, плашим се. След това свикваме с тази нова кожа, използваме я и на двадесетото представление се отегчаваме до смърт. В киното нямаш време да се отегчаваш. Нямаш време да работиш. Времето е долари. Снима се откъслечно. Късчета от време, късчета от роли. Това е триумф на спонтанното. Щастливи случайности. Всичко, което можеш да направиш, е да бъдеш готов. Да бъдеш готов за пет минути да напуснеш себе си, за да бъдеш някой друг. На това се научаваш в “Актърс Студио”. Ученици на Лий Страсбърг са били Мерилин, Марлон Брандо, всички големи, но той не преподава талант: само как да бъдеш на разположение.

Часове наред при него се играе пантомима, пее се Frère Jacques на две ноти, учиш се да отваряш ръка и да я затваряш, да помиришеш въображаем лимон. Най-простите и елементарни действия. Никога интелигентност, разбиране, техники: само празнота. Когато излезеш от Страсбърг, умееш да създадеш празнота в себе си, да елиминираш тиковете, напрежението, рефлексите, които изграждат повърхността на нашата личност: това, което всички лоши актьори носят със себе си във всяка роля, заедно с фризьора и гримьора си. Режисьорът трябва да напълни тази празнота. Много бързо. Това не оставя време за разговори, разбиране, интелигентност. Това е власт, която той или има, или няма. Вадим я има. С него съм спокойна. Ще бъда каквато той иска: буржоазка на Зола, Барбарела… или Жана д’Арк.

 

 

 

Роже Вадим

 

Аз съм третата жена на Вадим, четвъртата, ако броим Катрин, която, в крайна сметка, може да претендира за тази титла. Но между нас няма омраза. Няма неразбирателство. Неговите жени са били много хубави. Толкова по-добре. Той няма нужда да си доказва каквото и да било: той познава властта си; аз познавам моите ограничения: аз съм по-малко красива от едната, по-малко сладка от другата. Но стигнах навреме. Има пътища, които трябва да си изминал. Можехме да се запознаем, обичаме, оженим по-рано. Но със сигурност щяхме да се разделим. Днес аз знам, че ще останем заедно. “Винаги” е също толкова глупаво, колкото “никога”. Ще кажа “без съмнение”, което означава, че съм изпълнена със съмнения: съмнявам се в бъдещето, в себе си, в цялата земя, във всичко, с изключение на Вадим. Ако не се получи, със сигурност грешката няма да бъде негова.

Защо се омъжих? За да спестявам. Струва ми се много глупаво да се плащат две стаи в хотел, за да се използва само едно легло!… Сериозно, мисля, че има само три причини да се ожениш: хората, парите или децата. За хората не ми пука. Парите, добре, те идват, но винаги си отиват: никога не съм имала нужда да се продам. За децата имам време: т.е. в този момент нямам време за това. Тогава? Тогава се омъжих, защото любов, която отхвърля това обвързване, неизбежно е незавършено творение. Липсва й едно измерение: бъдещето. Да живееш при закрити врати в настоящето е като да живееш в хотел. Чувстваш се преходен: в една страна, в сърцето на един господин, в собствения си живот. Идва момент, в който искаш да пуснеш корен. Искаш истински дом. Да можеш да си представиш с кого ще бъдеш там след година. След десет години. Зрял си. Което не означава да слагаш затворени врати в брака си: и двамата имаме нужда от въздух и  изпитваме ужас да не се почувстваме “заклещени”.

Омъжих се на 28 години. Това е късно. Десет години по-рано не успях. Бях много  влюбена в един млад мъж. Поисках да се оженим. Той ми отказа. Мислех, че ще умра. За любовта също бях научила от книгите. Ръка за ръка и очи в очи, една вечер си казахме: “Аз съм твоя, ти си мой”. Слънцето си лягаше, ние също. И всяка вечер започвахме отново. Всекидневният живот бе посветен на второстепенни задачи: да печелим пари, да станем известни и т.н. Това е възрастта, в която често сме привлечени от по-възрастни мъже. Не и аз. Баща ми достатъчно присъстваше в моя живот, за да търся неговите отражения другаде. В действителност от детството си не спирам да се боря срещу неговото влияние. В него има толкова чар и магнетизъм, че имаш желание всичко да видиш през неговите очи, да направиш всичко, за да му се харесаш. Той се харесва лудо. Имал е четири жени. Имах три мащехи. Всичките брюнетки. Моят баща обича брюнетките така, както Вадим обича блондинките.

 

Страховете

 

Страхувам се от брака така, както се страхувам, когато купувам рокля. Колебая се между петнадесет. Има прекалено много. Аз избирам една. И на излизане, точно в бутика отсреща, виждам още една, която е още по-хубава. Това е парализиращо. От две години, откакто срещнах Вадим, никога не съм срещала мъж в бутика отсреща, който да ме е накарал да изпитвам това съжаление. Това ме помирява с мен самата. Неговото спокойствие ме спечели. Онези ужасни дни, в които се чувствам толкова зле в кожата си, в които животът е толкова неразрешим и чакам да отминат неподвижна, завита с чаршаф през глава, моите дни на затъмнения стават все по-редки. Тези неясни тревоги, неудовлетворението и агресивността, която предизвикат, може би са лукс на разглезено дете. Но в сравнение с европейците на нашата възраст ние всички в Америка сме разглезени деца. Липсвала е война в детството ни. Комюникетата, бомбите, развалините, гладът, студът. Страхът, който те кара в продължение на месеци да изживяваш всеки ден като последния си ден. Йерархията на нещастията. Тогава си нещастен за нищо. Казват, че имаме комплекси. Подлагаме се на психоанализа между две почивки, две турнета, два флирта. И след няколко години разбираме, че всяко едно от тези “нищо” са свързани с нишка. Че случайностите не са такива. Че винаги съм търсела трудностите, за да се боря, защото аз имам нужда да се боря. Защо? Не мога да открия причините и въпреки това със сигурност има такива.

Психоанализата не ми даде решение, а навици да мисля. Все още съм способна да определям чувствата си. Наистина обичам много четирима души. Що се отнася до хората, които посрещам у дома, много ги харесвам, т.е. те са ми безразлични. Имам също смелостта да мразя, когото трябва. Опасността на “аз анализирам” е, че те кара все повече да осъзнаеш самия себе си. Непрекъснато се наблюдавам тайно. За една актриса това е много опасно. Липсата на физическа индивидуалност - аз съм дъщерята на съседа, лицето, което се забравя, като реакция винаги ме тласка към характерни роли, които невинаги са моите. Ако прекалено усложняваш, рискуваш да убиеш жилката: всичко спонтанно, онова, което не може да се формулира, интуитивното, което създава истинското присъствие на екрана или на сцената. Започвам да съзирам онова, което трябва да направя. Това не е предчувствие. Първото стъпало от стълба, на която дори не виждам края. Може би ще я изкачвам в продължение на година, но мисля, че си струва усилието. С Вадим говорим много за това.

 

 

 

Ревността

 

Веднъж, когато бях на три години, баща ми ме хвана за ръка и ме заведе в болницата. Майка ми лежеше и държеше в ръцете си нещо като отвратителен плъх, жалка и ужасна кукла, с която не бих искала да играя и пет минути. Това беше брат ми. Тогава изпитах първата си ревност. Като дете бях много ревнива. Но ревността на възрастния, тази на жената към другите жени, ми е напълно чужда. Един мъж може да обича любовницата си, без да отнема нещо от съпругата си. Защо да не може да обича красивите момичета? Защо любовта да има повече общо с леглото, отколкото с масата? Впрочем мъжете, които обичат жените, умеят по-добре да обичат своята жена. Не може едновременно да претендираш за облагите, придобити другаде, и за монопол. 

Вечер, когато бях сама, си лягах с готварска книга и я поглъщах, все едно че беше ролята на живота ми; това е знак за голяма страст. Трябва да си влюбена, за да приготвиш охлюви, дори и въображаеми. Особено за една американка! Така че кроя зрелищни менюта за неделния обяд, избирам статистите си - искам публичен триумф и често каня двайсетина души - и когато дойде моментът, се затварям сама с тенджерите си. 

 

Готвя, както се кара ферари: 

 

стискайки зъби с цялата си глава и всичките си нерви. Вместо да огранича рисковете, предприемам нормандско филе и шоколадово суфле. Това е влудяващо. След три часа, когато всичко е готово, имам мигрена, вече не съм гладна и съм нетърпима в продължение на осем дни. Правя прекалено много, това е големият ми недостатък. Никога не се научих да готвя с майка ми или бавачка. Само по книгите, сякаш е математика или ботаника. В семейство Фонда актьорите са интелектуалци!

След няколко дни Вадим ще започне да снима “Плячката”. Зола, адаптиран от Жан Ко. Двойно горчив и жесток. Ще играя Рене, буржоазка, изкушена от страстта, но победена от парите. Ще снимаме в Югозапада. Вадим изпитва ужас да работи сред врява: води само актьорите и техниците. Няма да имам фризьор и ще се гримирам сама. В Америка това е просто невъзможно. За най-малкия план се мобилизират сто души на снимачната площадка и използват светлина, все едно че ще осветяват Колизуема! Безсмислено прахосничество. По-скоро разочароващи резултати. И тоалети! В Америка се грижат напълно за вас, от върха на ноктите до косите. Тук използват максимално личния ви гардероб и продукцията ви дава само онова, от което наистина има нужда. Това се прави заради икономии, но ролята наистина печели. Хиляди пъти повече ми харесва да работя тук.

 

 В Европа наистина се случват неща в киното.

 

То живее, избухва, променя, шокира, прогресира. Дали бих искала да снимам с Годар? Не мога да отговоря на толкова личен въпрос. Мога да ви кажа, че не нося нищо под пуловера си и че спя гола в розови чаршафи, но не и с кого бих искала да снимам. 

Във Франция споделям живота на мъжа си и се чувствам добре. В Америка те споделяха моя и бях на тръни. Чувствах се отговорна за всичко: хората, пейзажа и дори времето. От тъжния кипеж в Холивуд, безцветните соарета, на които сравняват неуморно гръдната си обиколка, дължината на басейните, процентите в договора. Когато се говори за много пари. На френски вие имате много думи, за да назовете парите, но не достатъчно, за да изразите значението, които те имат в Холивуд. Това е просто отвратително. Моят брак например се свеждаше до това: кой е направил добра сделка, режисьорът, който се е оженил за актриса, или актрисата, която се е омъжила за режисьор. Вадим не е снимал от две години - от La Ronde - и две години не са много, за да подготви два филма. Надявам се, че “Плячката” и “Барбарела” ще имат луд успех. Че благодарение на тях ще стана най-скъпоплатената звезда в света. И че благодарение на тях Вадим ще може да спре. Той е снимал много заради дълговете си, данъците си, жените си. Трябва му време, за да помисли, да работи, може би да напише книга - той има желание за това, и може би след десет години ще направи заради самия себе си филма, който иска да направи. 40 години са граница. След нея сякаш сме забравили какво сме искали да направим на 20 години.

 

 

Избрах да живея във Франция.

 

Още по-добре: в Ил дьо Франс. Голяма къща, близо до Удан. Като дете живеех в истинска ферма: както в приказките, там дори имаше лоша лисица, която нощем идваше да убива кокошките. След това отидох при баща ми в Лос Анджелис. В Ню Йорк бях сама, имах апартамент. Паунови пера, тигрови кожи, драперии, бъркотия - беше ужасно театрално: ложата на Сара Бернар. Къщата в Удан е сред дърветата.  Няма идиотски дървета като палми или портокалови дървета. Букове като създания с живи клони и листа, които всеки ден си променят цвета. Дъбове като в приказките. Чинари като в Люксембург. Всяка година те остаряват с един кръг, а аз с една бръчка, но след сто години те все още ще бъдат там. За децата на децата на Натали.

Вечер в къщата в Удан ще правим партита, които не приличат на онези в Холивуд, с бордо и малки ястия, които най-сетне ще успея да приготвя без нервна криза. Там ще играем на шах; играем със страст. Ще слушаме плочите си: Бах, Бетовен, Барток, “Бийтълс”, Били Холидей. Всички “Б” в А категорията във всички жанрове. Това също много ни харесва и на двамата. 

Къщата в Удан я приготвям за Вадим. Той е безразличен към лукса, но обича само много хубави неща. Аз също, старите мебели, съдовете от калай ми разтуптяват сърцето, както никога не са успели бижутата, но много се страхувам да не сбъркам. Избирам всеки предмет. Надявам се, че тази къща ще бъде хубава. Противно на моята в нюйоркски барок. Това убежище не е отражение на мен. Този дом има преднина пред мен. С един сезон? Един филм? Едно дете? Не знам, но сега знам, че ще го догоня.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Аве, Парий!

Аве, Парий!

Кевин Спейси, актьор и мъченик на сексуалния маккартизъм. Неговото тво...

4 коментар/a

pre на 04.01.2016 в 09:21
Прекалено интелигентна за актриса. Понякога интуитивните са много по-успешни и стоят по-добре на екран. Но - това е Джейн и в това е нейният чар.
Васил Атанасов на 23.12.2015 в 12:08
Великолепна !!!!!!!
Уди на 22.12.2015 в 17:03
Умна и красива жена, колко рядко се среща все пак...
една тетка на 21.12.2017 в 23:59
истинското име на Роже Вадим - Вадим Племянников.

Напиши коментар