“Който иска да направи филм, да напише книга, да нарисува картина, накратко, да измисли нещо, започва от едно желание. Искаме нещо да съществува. Работим върху него. Искаме да добавим нещо към света, нещо по-красиво, по-истинско, или просто: да добавим нещо друго към това, което вече съществува”.

 

31 г. след по-късно, магията на филма “Криле на желанието” на Вим Вендерс, който излиза по кината в дигитализирана версия, е непокътната. Ангелът Дамиел (Бруно Ганц)

 

Ангелите не остаряват. Но Берлин много се е променил от есента на 1986 г., когато Вим Вендерс започва снимките на “Криле на желанието”. “Едва ли филмът може да се гледа като фикция, той се е превърнал в исторически документ”, казва днес режисьорът. Стената вече не обсебва града с бетонното си присъствие, нашарена от западната страна, зловещо гола от източната, на края на ничията земя, обитавана от ограда от бодлива тел и високи наблюдателни кули.

 

Вече няма Западен и Източен, но разделеният Берлин е запазил въздействието си като химера. Нито една столица не предлага в средата си едно толкова пусто, толкова наранено пространство, с празни терени, останки от сгради и тази обидна Стена.

 

В “Криле на желанието” Вендерс очертава духовната география на Берлин: “Берлин е разделен, както нашия свят, нашето време, като мъжете и жените, като младите и старите, като богатите и бедните, като всяко едно от нашите преживявания”, пише той. На земята е концентрирана човешката действителност. А над това разнородно човешко пространство е “неразделното небе”, според красивия израз на режисьора. Немското заглавие на филма Der Himmel über Berlin (“Небето над Берлин”) и френското му заглавие, “Криле на желанието”, се допълват, за да внушат от какво е изградена тази дълга скитническа поема, в която видимият свят е наситен с невидимо присъствие.

 

Първоначалният порив

 

“Който иска да направи филм, да напише книга, да нарисува картина, накратко, да измисли нещо, започва от едно желание. Искаме нещо да съществува. Работим върху него. Искаме да добавим нещо към света, нещо по-красиво, по-истинско, или просто: да добавим нещо друго към това, което вече съществува”, пише Вендерс през 1987 година. Този принцип на художественото творчество се конкретизира при завръщането му в родината, след осем години, прекарани в САЩ.

 

“Исках, видях проблясването на един филм във и за Берлин”. Ето че първоначалният порив започва да се конкретизира: “Това е желанието на някой, който дълго време е отсъствал от Германия и никога не е искал, нито е могъл да разпознае другаде това, което го прави германец”. Дори и да не е берлинчанин, роденият в Дюселдорф режисьор измерва онова, което е уникално в Берлин, “защото тук историята присъства физически и емоционално”. 

 

Това е Германия, Европа, светът. 

 

“Да живееш в този град на неразделна истина, да общуваш с невидимите фигури на бъдещето и на миналото”, това е формата, която постепенно приема неговото желание. 

 

Така че, Берлин. Но Берлин, гледан от небето, с неговите странстващи облаци, които не се интересуват от границите, и неговите ангели, които преминават през камъка и плътта, влизат направо в мислите на живите, които съпровождат с усмихнато съчувствие, понякога утешително, понякога безсилно. 

 

Накрая те нямат криле, само прекрасната циркова артистка на трапец Марион (Солвейг Домартен) има и те пляскат тъжно. Това е съвършено. Бруно Ганц и Ота Сандер се смесват със смъртните. Някои усещат тяхното присъствие, променят потока на мислите си. Питър Фолк рисува Бруно Ганц, който стои до него, но не го вижда. Потретът изглежда като ангела. Целият филм носи този тайнствен отпечатък.

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Гъдю на 06.05.2018 в 16:56
Дрън-дрън, та пляс. Колко години минаха оттогава? А защо Източна Германия продължава да е бедна? Да не би на Западна Германия да не й трябват граждани, дето са отсекъде наясно с гражданските си права? Само питам, де. Трий, лианке!

Напиши коментар