Не съм чел досието на Юлия Кръстева - личното и работното й дело (коментарът е писан преди публикуването му). Осветена като агент едва от вчера, е твърде рано да имаме достъп до информацията, съдържаща се в тях. Прави впечатление обаче един факт - и в двете дела имало само информация от ръководещите офицери. Това поставя на първо място въпроса била ли е наистина агент Юлия Кръстева. Оттук тръгват няколко версии. Първата и най-лесната от тях е, че е била и е служила на ДС в продължение на поне 18 години. Като човек, който има определен опит в тази работа, уверено мога да кажа, че всяка една човешка дейност винаги оставя след себе си определени следи. Във втората версия Юлия Кръстева е агент на френските служби и под тяхно ръководство се оставя да бъде вербувана от нашите. В третата версия една такава вербовка е оформена на приятелско-роднински принцип с цел да се оправдае оставането и във Франция - престъпление по смисъла на НК от 1968 г. И за да се поддържа досието се води една куха агентурна бройка, офицерите се срещат с нея под най-различни благовидни предлози и оформят в докладни записки дискутираното с нея по най-различни теми, като резултат от проведена „разузнавателна беседа” или пък като агентурно сведение дадено вербално. Последната версия: Юлия Кръстева е жертва на един нескопосано написан закон за досиетата даващ възможност без наличието на материали изхождащи от субекта да бъде обявена неговата принадлежност към органите на ДС.

 

 

Ние не ги познавахме и почти нищо не знаехме за тях. Те живееха на запад, в един друг свят. Пишеха неразбираеми за нас неща, които ние не можехме да доизчетем докрай, защото написаното беше в стил, на език и относно проблеми, които не съществуваха при нас. Неразбираемото  е божествено. 

 

Затова, малко след промените ние ги митологизирахме. Те били гениални и се били развили много, били се утвърдили като световни имена в някакви области нови, модерни и непонятни за нас. Част от тези области, част от тези теми ние чувахме за първи път и отдавахме това на духовната ни нищета, за което естествено вината беше на системата на социализма.  

 

По тази причина започнахме като папагали да им подражаваме и с мантри да поддържаме величието им. Префантосано превъзнасяхме успехите на една малка и неразбираема част от произведенинята им. Всичките ми опити да прочета докрай „Au commencement était l'amour” се увенчаваха с неуспех. Не разбирах основното - темата. Изразните средства бяха усложнени, думите –преплетени, нишката на мисълта - накъсана.

 

Но превъзнасянето продължаваше по вестници, списания, телевизии и радиа. После ги обявиха за агенти на ДС.

 

Този казус  има само и единствено морално измерение. Говоря за Юлия Кръстева. Тези дни тя бе осветена като агент на Първо главно управление на Държавна сигурност - външното ни разузнаване.

 

Проблемът има морално измерение не по друга причина, а защото Юлия Кръстева през всичките тези години не щадеше от критики и язвителни нападки системата на комунизма в България. На която, оказва се, е служила вярно от 1971 г.

 

Изначално Юлия Кръстева е семиолог и би трябвало да знае, че когато думите загубят своя смисъл, хората губят своята свобода.

 

В България думите отдавна загубиха смисъла си. Да си служил на България стана срамно. Защото си бил служил на онази България. Сякаш има две или повече Българии. А тя от 1300 години е само една. Дори когато не е съществувала, като държава, а само като население и географско понятие.

 

Излиза, че Юлия Кръстева е служила на службите на своята родина. Била е част от политическото ни разузнаване поне 18 години (по информацията от комисията няма данни за снемането й от отчет). Днес това се приема за лошо.

 

Когато бях офицер мечтаех да имам такъв агент. Красив, изящен, умен. Със световна слава, растящ в своето влияние. Човек, когото да познаваш е привилегия. Преподавател, професор, близък до президента на Франция, кавалер на ордена на почетния легион, с награда на името на Хавел. Приятел на Сартр.

 

По времето, когато излиза, че е вербувана- 1971 г. Юлия Кръстева вече е маоист. Изобщо вълненията от 1968 и символът на трите М- Маркс, Мао и Маркузе ще има още дълго време влияние в средите на френските интелектуалци, както и сред будната или поне събуждащата се средна класа. Де Гол го няма, а нацията има нужда от нови кумири. Младите търсят смисъл в живота и живот в смисъла. Крайно десен или крайно ляв - това е без значение. Тези движения са идеална среда за вербовка. Службите на източния блок вече имат богат опит- от времето на вербовките на великолепната петорка в Кеймбридж, през вербовките на Коминтерна - като нищо Юлия Кръстева може да остане с убеждението, че работи за една нова световна революция започваща от Китай на Мао.

 

Не съм чел досието на Юлия Кръстева - личното и работното й дело. Осветена като агент едва от вчера е твърде рано да имаме достъп до информацията съдържаща се в тях. Прави впечатление обаче един факт - и в двете дела имало само информация от ръководещите офицери. Това поставя на първо място въпроса била ли е наистина агент Юлия Кръстева.

 

От тук тръгват няколко версии.

 

Първата и най-лесната от тях е, че е била и е служила на ДС в продължение на поне 18 години.

 

Като човек, който има определен опит в тази работа уверено мога да кажа, че всяка една човешка дейност винаги оставя след себе си определени следи. Неминуемо. За тези 18 години, ако Юлия Кръстева наистина е била агент "Сабина" и е работила за два от отделите на външното ни разузнаване от нея самата щеше да остане някаква следа. Агентурно сведение, искане, молба до ръководството, награда, подарък, плащане, отчитане на средства. Твърди се, че такава следа няма. 

 

Възможно е. Досието - работното и личното дело - може да е прочистено, може ръководещите я офицери да са я пазили като зеницата на окото си и да не са искали от нея нищо, което да носи неин подпис, нищо, което може да я компрометира, разконспирира или демотивира да продължи работа за тях. Все пак ми се струва малко вероятно.

 

Разбира се Юлия Кръстева и до края може да не е разбрала, че служи на българското разузнаване. Малко вероятно, предвид факта, че за известно време е била в контразузнавателния отдел, но е възможно - във външното разузнаване чрез оперативна игра - система от оперативни комбинации може да останеш с убеждението, че работиш за ЦРУ, а всъщност си вербуван от КГБ. 

 

Не само е възможно - правено е неведнъж. 

 

По времето, когато става тази вербовка сърдитите млади хора вече се бяха изпоженили и полагаха основите на бъдещето си. Професионалната реализация и поемането на власт убиваха желанието да строиш барикади. Културата на материалното бавно поглъщаше идеализма. По това време Юлия Кръстева възприема изкуството като шизофренно явление. И…започва да работи за българските служби.

 

Във втората версия Юлия Кръстева е агент на френските служби и под тяхно ръководство се оставя да бъде вербувана от нашите.

 

Възможно е разбира се. Това и отваря много врати. Дотам широко, че един ден да се окаже в свитата на Митеран при посещението му в България и онази прословута закуска, от която тръгна всичко. 

 

Ако е служила на ДС, това би следвало да означава, че веднага след закуската службите ни са знаели (не само по линия на техническия контрол над посолството) какво се е случило на самата закуска и затвърждава разбирането, че станалото на 10.11.1989 г. е един предизвестен партиен преврат. А и прави Юлия Кръстева един от най-изявените ни агенти на външното разузнаване. Защото това е ролята на външното или както още се нарича политическото разузнаване - да имаш информация какво мисли президента на Франция.

 

В третата версия една такава вербовка е оформена на приятелско - роднински принцип с цел да се оправдае оставането и във Франция, след приключването на специализацията и и да не придобие тя статута на „невъзвращенец” - престъпление по смисъла на НК от 1968 г. И за да се поддържа досието се води една куха агентурна бройка, офицерите се срещат с нея под най-различни благовидни предлози и оформят в докладни записки дискутираното с нея по най-различни теми, като резултат от проведена „разузнавателна беседа” или пък като агентурно сведение дадено вербално. А Юлия Кръстева е поддържала през това време връзки с много българи - с акад. Косев, с Любомир Левчев и с други представители на науката и изкуството у нас, с някои от които е работила в ранните си години в „Народна младеж”, „Средношколско знаме” и в Института за литература при БАН. 

 

Последната версия: Юлия Кръстева е жертва на един нескопосано написан закон за досиетата даващ възможност без наличието на материали изхождащи от субекта да бъде обявена неговата принадлежност към органите на ДС.

 

Може би било най-добре самата Юлия Кръстева да даде отговор на тези въпроси.

 

Ама честно. Без да твърди нелепости от рода на тази, че комунистите убили баща и. И ако го напише на български език би било най-добре. Защото ако го напише, както в „Le Vieil Homme et les  loups” рискува да остане неразбрана. Скучните и отнесени философско - есеистични преплитания (и прелитания) търсят особена публика с усещане за интелектуалност на границата с шизофренията.

 

Нашата не е такава.

 

Въпреки, основателната според мен, критика към творчеството и идейните търсения на Юлия Кръстева факт е, че ние нямаме много хора като нея. Превъзнасянето и от измисленото либерално българско общество едва ли е ставало по нейно искане. По-скоро обратното - бедната откъм идеи либерална общност у нас си търси митове, които да излага на показ. Може би по тази причина от вчера насам не се е чула и дума от страна на тези, които вееха името й като знаме и се правеха, че разбират написаното в „Histoires d'amour”

 

В обобщение: Въпросът дали Юлия Кръстева е агент на Първо главно управление на ДС не е главният въпрос тук. Въпросът е, ако това е вярно, то лошо ли е. Прави ли я по-малко учен, по-малко добър човек, по-малко философ, семиотик, психоаналитик, лингвист и по-малко българин. Защо когато Робърт Лъдлъм е служител от ЦРУ това няма значение за моралния му облик, когато Буш-старши е шеф на ЦРУ това не му пречи  да бъде избран за  президент, а службата в разузнаването у нас намираме за срамна.

 

Въпреки, че съм симпатизант на Комисията "Костадинов", както е известна в обществото, мисля, че е време да се спре с това осветяване на лица и събития, които помним.

 

Надявам се, че няма основания за проверката на Кристо Явашев и Силви Вартан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

TRiUMPh за ПУТИН

TRiUMPh за ПУТИН

Срещата в Хелзинки бе проведена и отразена така, че да изглежда като б...
Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

34 коментар/a

в. Сега: "Философът Юлия Кръстева, която живее във Франция от 1966 г., отрече да е била член на българските разузнавателни служби по времето на комунизма." на 29.03.2018 в 08:57
Ако Юлия Кръстева лъже за ДС, това прави ли я лош човек и слаб учен?
passer-by на 29.03.2018 в 09:49
"Колко дена го били - ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила - АНТОН…''ШАЙКАТА". и докато идеалите и енергията на другите страни и народи са насочени към бъдещето: за създаване на квантови компютърни системи, на изкуствен интелект, на космически полети до Луната и Марс, у нас престъпната шайка /притежаваща всички медийни и информационни инструменти за въздействие върху съзнанието/ продължава вече 30 г. ежедневно да се рови в блатото на историческото минало, за да ни държи в застой и да пресича всеки опит на българина за развитие и за прогрес...а само след 30 г. българският народ напълно ще изчезне, без да е оставил никаква следа, никакъв положителен принос за света...
Няма зависими интелектуалци на 29.03.2018 в 10:14
Нямам нищо против Държавна сигурност - така или иначе, тя е създадена през 1923 г. и просто винаги е била инструмент на българската държава, независимо каква е била тази държава. Имам против служител на което и да било учреждение да бъде наричан "интелектуалец". И не за друго, а защото това е обикновена лъжа. Най-отличителната черта на интелектуалеца е неговата вътрешна и максимално възможна външна свобода. Но служител в такова учреждение като специална служба не може да бъде интелектуалец - той винаги е притискан невидимо от изискванията и условностите на учреждението, за което работи, в което служи. Заниманието на интелектуалеца е да МИСЛИ СВОБОДНО. Но служителят няма как да мисли свободно, защото той по презумпция не е свободен, а ангажиран със службата си и задълженията към нея. С две думи: един агент, служител, доносник или какъвто и друг да е, не може да бъде ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ. Следователно, Юлия Кръстева по дефиниция не може да бъде интелектуалец. Да не говорим, че тя заедно с един от гробокопачите на Европа - Умберто Еко и още други, беше подписала някакъв парцал във възхвала на "мултикултурализма". Както се казва, останалото е мълчание.
whit на 29.03.2018 в 10:20
Много хубаво пише адв. Димитров, но статията му предизвика още въпроси. Да зазнача веднага, че засега вярвам на г-жа Кръстева. Проблемът по принцип ми е безразличен и няма да търся повече информация, но явно тя сама ще стигне до мен. Въпросът ми какъв е: всеки път, когато почнат да ми говорят, че служителите на дс работели за България, се чудя кой ще каже какви са резултатите от тяхната работа какво реално са дали на България освен това изпитвам мрачно удовлетворение, защото разбирам, че всички "успели" до 1989 г. един по един се оказват притежатели на досиета в дс. само професионализъм не е бил достатъчан, трябвало е и да "служиш на България", "за да се реализираш", да те оценят чак в чужбина. а хора, живеещи порядъчно, работещи съвестно, с не по-лоши способности и резултати, оставаха в положението на пчели работнички.
observer на 29.03.2018 в 10:27
Тук тази тема вече се разисква доста подробно. Ако се абстрахираме от политическата оценка за принадлежността към ДС, която естествено е полярна - от пълно одобрение до заклеймяване, истинският проблем е етичен. Изобщо не става и дума за оценката на Юлия Кръстева като лингвист, философ и дори като писател. А за това, как съчетава политическите си възгледи разпънали се в годините от маоизъм до либерализъм, обвиненията към България, някои от които смехотворни (забраната на погребения на безпартийни покойници, концлагерите по Черноморието през 60-те), отказа и дори да говори на родния си език и службата към Първо главно управление на ДС. И основателния извод от това, че сме свидетели на конюктурен избор от нейна страна изцяло в личен интерес. Всеки разбира, че да заминеш да учиш в капиталистическа Франция със стипендия от социалистическа България без да си наследник на член на ЦК, кореспондент на Работническо дело в Лондон и т.н. пътят е само един.
Хм... на 29.03.2018 в 10:59
Освен споменатия тук Робърт Лъдлъм и Иън Флеминг известни писатели шпиони са също Съмърсет Моъм, Греъм Грийн и Джон льо Каре. Прави впечатление, че някои са на световно ниво, а други са повече известни като автори на бестселъри. Прави впечатление още, че никой не е отричал службата си към страната си, както и това, че са писали на родния си език. Юлия Кръстева не попада в тази група по никой от критериите.
Ясна на 29.03.2018 в 13:45
Честно казано, едва ли има особено значение дали Юлия Кръстева е била сътрудник на ДС. Омерзителното за мен е, че тя изразява културното хунвейбинство и деструктивните позиции на "културния марксизъм", че внедрява безумните и необосновани фройдови психоаналитични възгледи в проблематиката си, че изповядва и проповядва декадентски постмодернизъм. Поради това ми е чудно, че у нас доста сериозни интелектуалци се отнасят към нея като към "икона".
Ясна на 29.03.2018 в 13:52
и да допълня - шизофренията на постмодернизма, изповядван от Юлия Кръстева и не само от нея, разбира се, в последна сметка се отля в шизофренични безумия като Истанбулската конвенция.
Мери на 29.03.2018 в 18:00
Не знам дали г-жа Кръстева е била сътрудник на ДС и не ме интересува. Има по-актуален въпрос в момента. Греъм Грийн, британски шпионин, кореспендент на известни вестници, участник в Гражданската войно в Испания и доста добър писател описва терористичен акт по време на войната в Индокитай. Актът, при който загиват много невинни виетнамци, е организиран от Тихия американец и натресен на руснаците. Четете Греъм Грийн, "Тихият американец" (прекрасен филм с Майкъл Кейн, по книгата". Четете и военния психиатър Морган Скот Пек, който описва издевателствата на пияни и дрогирани янки над невинн жени и деца в селцето Ми Лай. Кой бомбардира София!
висок на 29.03.2018 в 19:07
Адвокате, на колко години си? Чувал ли си за задграничен паспорт и изходна виза? Без бележка от ДС не може да станеш студент на Запад. Без подробни отчети/беседи/ няма изходна виза, а такава трябва след всеки семестър!!! Без дълги събеседвания и отчети няма виза за специализация, професура, без подробни отчети няма изходна виза за следващото излизане..... Каката да млъкне смирено. Не казвам, че е клеветила!!!! но подробно се е отчитала и сътрудничела на ДС!
observer на 29.03.2018 в 19:20
Мери, Греъм Грийн не само е честен, но е и забележителен писател. Само Тихият американец да беше написал, щеше да е достатъчно за такова заключение. Маоистката с антикомунистически нагласи е нещо различно. А и филмът е забележителен. Деликатен, без плакатност, с цялата гама от герои, от циничният страдалец на Кейн до скромният виетнамски комунист убил тихия американц.
Eisblock на 29.03.2018 в 19:21
Статията е интересна и буди размисъл, дори в някаква по-еретична посока._________Простотията е заразна и е добила измеренията на ЕПИДЕМИЯ!______ Дамата може и да е известна, може и да не е - не съм чувал до вчера нищо за нея. И дали е служила на Родината си, заради което сега слугите на новите "братушки" се гърчат в "свещен гняФ" или не, също няма значение. По-скоро има значение, защото ако е Служила, но сега страхливо се отрича, то тогава следва да получи Палец надолу. В интерес на истината, сегашните блюдолизци из местните туземци, директно в служба на световният Раков тумор - САЩисаните Паразити, са много повече, ако не и само - перфектни предатели. Отколкото бившите им началници и колеги от "преди" обръщането на палачинката. Така, че много голяма част от запалените и идеологически проверените "дрогарета" от Тогава, се оказаха в новите условия, също така верни и запалени, та чак с пяна на джуките - "евроатлантици" - тавагищи._____ Жалко че няма емотикони, инак бих сложил този който изразява повръщане.____Е, приемете, че съм го поставил. Аман от ЕАТЦ натегачи в припадък на вярност към "европейското семейство". Оставете жената на мира - нещастници.
СЕМИОПАТЛАНГАЧ на 29.03.2018 в 19:37
ДС ДАДЕ НАЙ-УБАВОТО В СЛЕДТОШОВА БЪЛГАРИЯ - НАЙ-ЯКИТЕ БИЗНЕСМЕНИ И 0ЛИГАРСИ, НАЙ-ЯКИТЕ ПАТРЕОТИ, НАЙ-ЯКИТЕ КУЛТУРТРЕГЕРИ ! НАЙ-ЛОГИЧНО Е ДА ДАДЕ И НАЙ-ЯКИТЕ УЧЕНИ - ПРОФ,МИТКО ГЕСТАПОТО, ПРОФ, СТОЯН ДЕНЧЕВ, ДОКТОР АХМЕД (САВА) ДОГАН, ЗАЩО НЕ И ЮЛИЯ КРЪСТЕВА!
Kubis на 29.03.2018 в 19:37
Интересна статия и поражда много въпроси. Като се замислих разбрах. Ако аз съм бил агент на ДС /но истински, не доносник/ бих се гордял за това, че съм работил за своята Родина /добра или не толкова добра/, че съм работил за сигурността на хората, и може би на последно място, че съм бил способен за да ме изберат. Малко хора ще го разберат, за да го разберат е нужно да не са дебили. Е съжалявам, че не съм бил – може би способностите са ми липсвали, а и произхода ми бе неблагонадежден!! Но бих се гордял, че съм работил за хората и за България! Сега вече едва ли има такива хора, нали е ”демокрация” и над всичко е златния телец!!!!
Не за Кръстева, а за внезапно разлюбилите я бивши обожатели на 29.03.2018 в 20:15
http://pogled.info/avtorski/Aleksandar-Simov/kladata-na-litsemerieto-kazusat-yuliya-krasteva-i-neinite-darzhachi-na-papki.93445

Напиши коментар