От няколко поколения насам ние като нация значително изместихме акцента от семейството, вярата и патриотизма и вместо това станахме крайно „аз-центрирано“ общество, съсредоточено най-вече върху правенето на всичко, което ни прави щастливи в момента. Но това решително преследване на индивидуално щастие доведе голяма част от страната до постоянно затъване в самота, депресия и/или пристрастяване. Изглежда, че нашата много нещастна нация бързо става още по-нещастна. И не е нужно да си гений, за да разбереш защо се случва така. Като общество ние решихме, че бракът не е важен. Сега имаме един от най-ниските брачни рейтинги и един от най-високите рейтинги по разводи в целия свят. Като общество ние решихме, че децата не са важни. Сега нашият прираст на населението е отрицателен и една трета от всички американски деца живеят в семейство без баща. Като общество ние решихме, че патриотизмът не е важен. Сега американското знаме е забранено в някои училища като „символ на разделение“ и повечето от нашите млади хора никога не са чели цялата Конституция на Съединените Щати. Като общество ние решихме, че Бог не е важен. Сега всяка форма на злото, която изобщо можем да си представим, се шири в обществото ни и ние стоим буквално на пътя, който води към национално самоубийство.

 

 

 

Какво, за Бога, стана с нас? Навремето Америка беше направена от здраво свързани общности, обединени от семейство, вяра и патриотизъм, но сега сме по-изолирани от когато и да било. Разбира се, една от най-големите причини за това е фактът, че всички ние прекарваме безкрайни часове, загледани в екраните, вместо да общуваме с действителни хора и това е нещо, за което говорих в предишна статия. Обаче и нашите фундаментални разбирания също значително определят поведението ни. От няколко поколения насам ние като нация значително изместихме акцента от семейството, вярата и патриотизма и вместо това станахме крайно „аз-центрирано“ общество, съсредоточено най-вече върху правенето на всичко, което ни прави щастливи в момента. Но това решително преследване на индивидуално щастие доведе голяма част от страната до постоянно затъване в самота, депресия и/или пристрастяване.

 

Ако погледнем цифрите, те наистина са стряскащи. Например, скорошно проучване, проведено от Cigna установява, че почти половината от всички американци се чувстват самотни...

 

Близо половината американци са самотни, според проучване сред 20 000 души из цяла Америка, проведено от Cigna, при което за оценяване на отговорите е използвана престижната Скала на Самотата на UCLA (Калифорнийския Университет). В действителност 46% казват, че понякога или винаги се чувстват самотни, а 47% казват, че понякога или винаги се чувстват изоставени.

 

Други проучвания получават цифри, които са още по-тревожни. Допитване на Harris Poll, проведено преди няколко години, разкрива, че 72% от всички американци „изпитват самота“...

 

Проучването сред 2 000 американци, проведено от Harris Poll миналия месец по поръчка на Американската Асоциация на Остеопатите, показва, че почти три четвърти (72 процента) от американците изпитват самота. И за много от тях това не е епизодично явление – една трета казват, че се чувстват самотни поне веднъж седмично.

 

Общоизвестно е, че това е „най-щастливото време в годината“, но за мнозина то просто увеличава тяхната самота. Хората виждат любов, топлина и близост, изобразени в телевизионните реклами и във филмите на Hallmark и допускат, че повечето хора по света живеят такъв живот.

 

Тъжното е, че това изобщо не е вярно. Това, което виждаме по телевизията, е ехо от Америка, такава, каквато беше някога и много от нас биха искали да видят тази култура да се завръща с победоносен вик.

 

Но засега Америка е много, много самотно място и тази реалност е отразена в песента, която току-що записа една от нашите най-популярни поп-изпълнителки...

 

Mabel, певицата зад сингъла “Don’t Call Me Up” има ново парче за тези, които се борят със самотата през време на празниците. 

 

В песента, наречена „Loneliest Time of Year” („Най-самотното време на годината“), Mabel пресъздава как за някои хора празниците засилват чувството на самота, загуба и депресия. В нея тя пее „Sorry I’m not so merry/But I feel like this yearly/Christmas time isn’t my vibe/Brings no joy into my life” и “If I’m feeling lonely/I can’t be the only one”. (“Съжалявам, че не съм много весела/Но се чувствам така всяка година/Коледата не ми е любима/Не носи радост в живота ми“ и „Ако се чувствам самотна/Не може да съм единствената“).

 

Да, милиони американски семейства ще се съберат за Коледните празници, но твърде много от тези събирания са пълни с горчивина, неприязън, непоносимост и неразбирателство.

 

Всъщност, друго ново проучване открива, че средният американец има нужда само от 3 часа и 54 минути „преди да започне да не понася семейството си“...

 

Празниците би трябвало да са времето за събиране на семейството и празнуване, но ново проучване открива, че повечето американци едва могат да изкарат една вечер със семействата си, без да почувстват нужда от почивка. Общо 2 000 американци, които обикновено пътуват, за да се съберат със семействата си за празниците, са взели участие в проучването и 75% от тях казват, че неминуемо ще имат нужда да се махнат от роднините си и да си отделят така необходимото им „време за себе си“. 

 

Не трябваше да става така. Ние сме създадени да обичаме и да бъдем обичани. И когато извадим любовта от уравнението, хората доста бързо стават много нещастни. Днес в Америка „смъртта от отчаяние“ е много по-често явление от когато и да било в историята на Съединените Щати.

 

Следната информация идва директно от Общата Икономическа комисия на Конгреса на Съединените Щати:

Ан Кейс и Ангъс Дийтън проследяват драматично увеличение на случаите на „смърт от отчаяние“ сред белите хора от неиспански произход на средна възраст от 1999 насам – самоубийства, отравяне с наркотици и алкохол, цироза. Проектът Обществен капитал е поръчал да се разшири проучването на Кейс и Дийтън и да се обхване цялото американско население назад през всички години, за които има данни, в някои случаи –  до 1900 година, в други – до 1959 или 1968. Тук представяме извадка за дългосрочната тенденция при смъртта от отчаяние. Прилагаме и пълната база данни за използване при бъдещи проучвания, включително и резултатите, разбити по възраст, пол и раса.

Смъртността от отчаяние далеч надхвърля всичко, видяно в Америка от началото на 20. век насам. (Тенденцията при белите на средна възраст бележи по-драматично увеличаване, но може да бъде проследена плътно само до 1959 година). Нарастването й напоследък се дължи на безпрецедентна епидемия от предозиране с наркотици, но дори и ако изключим тези смъртни случаи, общата смъртност от самоубийства и алкохолизъм е по-висока, отколкото е била някога през последните 100 години.

 

Изглежда, че нашата много нещастна нация бързо става още по-нещастна. И не е нужно да си гений, за да разбереш защо се случва така. 

 

Като общество ние решихме, че бракът не е важен. Сега имаме един от най-ниските брачни рейтинги и един от най-високите рейтинги по разводи в целия свят.

 

Като общество ние решихме, че децата не са важни. Сега нашият прираст на населението е отрицателен и една трета от всички американски деца живеят в семейство без баща.

 

Като общество ние решихме, че патриотизмът не е важен. Сега американското знаме е забранено в някои училища като „символ на разделение“ и повечето от нашите млади хора никога не са чели цялата Конституция на Съединените Щати.

 

Като общество ние решихме, че Бог не е важен. Сега всяка форма на злото, която изобщо можем да си представим, се шири в обществото ни и ние стоим буквално на пътя, който води към национално самоубийство.

 

Свържете се с хората, които обичате през тези празнични дни. Животът е прекалено кратък, за да го живеем сами.

 

Обществото ни накара да вярваме, че хората, които имат много пари, са „най-успелите“. Но това не е вярно. В действителност, тези, които обичат най-много, са наистина „най-успели“, така че нека положим усърдие да бъдем любящи хора.

 

Източник: TMIN, zerohedge.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

55 коментар/a

Свободни съчинения в защита на добрия стар консерватизъм на 23.12.2019 в 08:23
Нищо ново. Ако се върнем назад ще стигнем и до ония сплотени общности, които бесят негри по клоните на дърветата, подозирайки ги в безсрамни плътски отношения с бели жени.
Sin на 23.12.2019 в 08:40
Истинската Америка е силна, добронамерена, приятелска и усмихната. Така, както е във филма Friends. Да сте виждали руски филм като Friends ?
Farce of no more loneliness на 23.12.2019 в 09:14
Vonnegut facade can eba lubiankA v Gaza
Истинската Америка е силна, добронамерена, приятелска и усмихната. на 23.12.2019 в 09:53
Който не вярва, да изгледа One Flew Over a Cuckoo's Nest или Cool Hand Luke. Има и още, но и тия са достатъчни. Sin-ко, гледал ли си ги?
хаха на 23.12.2019 в 10:04
ах горките да ги ожалиш. направо ме разреваха. нищо им няма сами са си надробили супата да я сърбат сега. никой не ги обича...
Ние сме създадени да обичаме и да бъдем обичани. на 23.12.2019 в 10:14
Ето затова не харесвам безрезервно традиционните теории - опитват се при нови условия да представят невъзможното за възможно. Няма връщане назад! Безплодни са всякакви експерименти да обичаш ближния си като предмет. Така е вече в обществата с изчерпан сакрализационен потенциал, а то почти не останаха други. Ако човек не се научи да живее сам и въпреки всичко да не се чувства самотен, той е победил както традиционното, така и модерното. Първото, защото времената вече са други и ние не живеем в общество на тоталната липса на светлина чрез знание; второто, защото съвременните хора са изключително контактни и принципът на взаимозаменяемост на щъкащите около нас индивиди изпъква с всичка сила - как да обичаш някой, който много лесно може да бъде оспорен от някой друг като него, както и как да обичаш, като виждаш, че самият ти биваш опредметяван заради неговите случайни и обстоятелствени очаквания спрямо това какъв да бъдеш, каквито впрочем са и твоите спрямо всеки друг, включително и най-близките ти.
сапунката Friends като огледало на фалшивата американска безпроблемност на 23.12.2019 в 10:20
Sin на 23.12.2019 в 08:40 , разбирате от кинизкуство както свиня от кладенчова вода. Касовите и масовите филми не са шедьоври and vice versa. Турците например правят доста по-качествени сапунки от любимите ти американци. Почти не съм гледал турски сериал, в който да не съм се възхитил на благородна идея или силни житейски послания извън чисто прагматичното. А какво да кажем за руснаците, които са най-големите майстори на киноизкуството, както впрочем и в повечето области на изкуството. Американците могат само да им дишат прахта, ако и да бълват пихтиести кинопродукции на килограм.
Илюминат на 23.12.2019 в 10:44
тоталната липса на светлина чрез знание е лошо нещо, но самоувереността, че знаем нещо за света, е още по-лошо. Атомизацията на западното общество, започнала в началото на осемдесетте години на миналия век, е един от етапите в изграждането на новия световен ред. Два от другите етапи - унищожаването на Русия и държането на Китай в подчинение - нещо се провалиха, но атомизацията върви с пълна сила. Което е глупаво - от ярки индивидуалности и ЛГБТ войници не стават.
но самоувереността, че знаем нещо за света, е още по-лошо на 23.12.2019 в 10:59
Има лек за тая самоувереност: нарича се "знание за знанието", т.е. перманентна саморефлексия ("заскобяване" на световия материал, в който си се вкопчил). Но съвсем очевидно такъв лек не би бил приложим по рецептите за самоцелно приобщаване към нормалното, масовото, класовото и пр. опубличностявани безумия.
Идеалист на 23.12.2019 в 11:26
Не трябва да се поставя равенство между американския народ и дълбоката им държава. Американския народ не иска да воюва и дълбоката държава си е служила с много долни психологически методи да го накара да воюва за тях. В светлината на последните санкции срещи Северен и Турски Потоци не се ли вижда това дълбоко разделение и безкрайната алчност тази самозабравила се пасмина от дълбоката американска държава. Няма да е далеч деня, в който собственият им народ ще ги изтърбуши. Колкото до помията с която Холивуд ни засипва от телевизионните и големите екрани е една част от модерните им долни психологически похвати, за който стана дума по-горе.
Sin на 23.12.2019 в 11:35
Аз пък не съм гледал нито един турски сериал досега, да ти кажа. Не казвам, че са лоши. Но Австрия, Германия - страни доста по-напреднали от нас - никога не дават такива. Просто е. Преди даваха бразилски, сега - не. АМерикански, английски и немскоезични, разбира се. А Friends и Монк наистина са ми любимите.
Капитан Кук на 23.12.2019 в 11:42
Къде го чукаш, къде се пука? Цялата статия е за Америка, русофобските папагали пак завъртяха издрасканата плоча! Което само доказва, че русофобията е тежко психопатично заболяване.
сакро на 23.12.2019 в 11:47
На който му се струва прекалено радикален изводът от поста на 23.12.2019 в 10:14, нека погледне всъщност какви свидни жертви е направил Путин заради свещеността на делото: https://cont.ws/@alexandr-rogers/1537107
перманентната саморефлексия на 23.12.2019 в 12:35
ще доведе ли до създаване на хомункулус? Или тва е Божа работа, ний да си гледаме в пъпа и да сме доволни?
Sin-ко, ако решиш да изгледаш на 23.12.2019 в 12:40
One Flew Over a Cuckoo's Nest или Cool Hand Luke, добре ще е да се запасиш с десетина торби лед, че главицата ти може да изпуши.

Напиши коментар