В българското общество, както и в основните политически партии има натрупани твърде много разочарования и недоволство от рязкото захлаждане в отношенията между двете страни след 2009 година, когато София, под давлението на Запада, се отказа последователно от почти всички съвместни проекти с Москва, като се започне от петролопровода Бурга-Александруполис и се свърши с „Южен поток“. Отказът от тези проекти не донесе никакви осезаеми ползи на България, даже напротив. Затова призивите за повече прагматизъм и национален егоизъм в отношенията с Русия отново взеха да набират скорост.

 

Снимка: БТА

 

Само за седмица Русия ще бъде посетена от лидерите на цели три страни от Евросъюза. В края на миналата седмица дойде Ангела Меркел, в средата на тази пристига Еманюел Макрон, а между тях се вклини президентът на България Румен Радев. И ако в привързаността на Меркел и Макрон към принципите на европейското единство никой не се съмнява, то България предизвиква известно безпокойство.

 

Какво означава тази първа от десет години насам среща на високо равнище? Че Русия отново минава в настъпление на Балканите? Или че търси слаби звена в Европа, за да ги привлече на своя страна посредством историческа близост и енергийни курабийки? Дали представата за България като троянски кон на Москва в ЕС не става отново актуална?

 

Преглед на пропуснатото

 

Действително, през последната година-две в българската политика се случиха доста събития, които поотделно нямаха голямо значение, но в тяхната съвкупност говореха за затопляне на отношенията с Русия. В българското общество, както и в основните политически партии, се натрупаха твърде много разочарования и недоволство от рязкото охлаждане на отношенията между двете страни след 2009 година, когато София, под давлението на Запада, се отказа последователно от почти всички съвместни проекти с Москва, като се почне от петролопровода Бургас-Александруполис и се свърши с „Южен поток“.

 

Отказът от тези проекти не донесе никакви осезаеми ползи на България, по-скоро обратното. Затова призивите за повече прагматизъм и национален егоизъм в отношенията с Русия взеха отново да набират скорост.

 

В началото на 2017 година в България бе избран нов президент: мястото на отявления евроатлантик Росен Плевнелиев зае благосклонният към Русия генерал Румен Радев. През пролетта на същата година се обнови и правителството: премиерът Бойко Борисов и партията му ГЕРБ останаха на власт, но техен коалиционен партньор, на мястото на проевропейските либерали, станаха консервативните националисти, сред които и такива, които признават Крим за руски.

 

България не подкрепи инициативата на Румъния за създаване на постоянна флотилия на НАТО в Черно море и не изгони нито един руски дипломат след случая с отравянето на Скрипал във Великобритания. Страната отложи закупуването на нови изтребители от съюзниците си в НАТО и в същото време възобнови преговорите в Москва за ремонт на МиГ-овете на стойност 40 млн. евро.

 

В тази атмосфера някои по-маргинални български политици започнаха да обръщат хастара с удивителна скорост. Ако преди няколко години за тях НАТО беше най-важният и незаменим партньор, сега изведнъж заговориха, че България трябва да излезе от неблагодарния алианс и да заложи на Русия.

 

Нещо повече - макар и не толкова гръмко, но принципно се промени отношението към Русия на българския премиер Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ, които са на власт вече 10 години, с кратки прекъсвания. Именно Бойко Борисов, с идването си на власт през 2009 година, прекрати един след друг съвместните проекти с Русия, обяснявайки, че те са заплаха за българската екология, суверенитета и цивилизационния избор. А ето, че сега, след президента Радев, към Москва се отправя и премиерът Борисов – да обсъжда възобновяването на същите тия проекти, които преди години сам прекрати.

 

Два реактора и един поток

 

Причината за този масиран завой на България към Русия е в също толкова масовото разочарование. Българското общество, както и българският политически елит останаха силно разочаровани от факта, че те изпълниха честно и чинно изискванията на евроатлантическата солидарност, обръщайки гръб на Русия, но в замяна не получиха никакви компенсации от Запада за отговорното си поведение. Даже напротив, София бе оставена да се оправя сама с разтрогнатите договори, международните арбитражи и изплащането на компенсации.

 

Когато през 2012 г. правителството на Борисов се отказа от съвместния проект с Русия за строителството на АЕЦ „Белене“, проектът вече беше в напреднал стадий и в София се надяваха, че американската „Уестингхаус“ ще им помогне за инсталирането на руските реактори в другата българска АЕЦ - „Козлодуй“. Но американците не проявиха особен интерес към проекта и двата реактора продължават да създават главоболия на българското правителството.

 

През 2016 година реакторите бяха готови, но за да ги получи, българската страна трябваше да плати 620 милиона евро. Лихвата за всеки просрочен ден беше 162 хиляди евро. Докато се намери сумата, минаха няколко месеца, после България се опита да продаде реакторите на Иран, но не се получи. В резултат двата реактора продължават да се съхраняват в България, която се чуди какво да ги прави. Не върви да ги държи просто така, купувачи няма, а да строи сама АЕЦ е прекалено скъпо.

 

В търсене на изход от създалата се ситуация българското ръководство взе да ражда неосъществими идеи, като например изграждането на общобалканска АЕЦ съвместно със съседите или намиране на стратегически инвеститор, който да не се нуждае нито от държавна помощ, нито от гаранции. Заговори се дори, че Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) уж проявявала интерес към проекта в България.

 

Но ако се съди по бурната активност на българското правителство около проекта за нова АЕЦ в дните преди визитата на президента Радев в Москва, то руският вариант комай продължава да е актуален. Особено като се има предвид, че наскоро унгарският премиер Орбан успя да си издейства одобрението на ЕС за разширяването на АЕЦ „Пакш“ съвместно с Русия.

 

Възможно е по подобен начин да завърши и българската епопея с „Белене“, започнала още през 80-те години на миналия век. Във всеки случай ръководството на България едва ли ще забрави скоро, че съществена част от загубите си дължи на добрите съвети и двусмислените обещания на Запада.

 

Още по-неприятна за България е историята с „Южен поток“. Спирането на проекта след натиск от Брюксел бе едно от първите решения на Бойко Борисов, след връщането му на власт през 2014 г. България прояви европейска солидарност, разчитайки, че в замяна ЕС ще й помогне да си реши газовите проблеми.

 

В пордължение на няколко години Борисов обсъждаше с европейските лидери проекта си за Балкански газов хъб – изграждането на голям газоразпределителен център на българското крайбрежие, в който да постъпва газ от различни доставчици. Идеята изглеждаше многообещаваща, но България и до момента не е получила помощ за реализацията й.

 

Напротив, усилията на някои европейски лидери се оказаха насочени в съвсем друга посока – към строителството на „Северен поток 2“. А България, от солидарност, просто хариза приходите си от транзитни такси на Германия и Турция. Затова няма нищо чудно, че сега не само проруският президент Радев, но и враждебният някога към Русия премиер Борисов са готови да обсъждат с Москва различни варианти за участие на България в руските газови проекти.

 

Национализъм без диктатура

 

Само че основният въпрос за Русия  си остава доколко надеждно и дългосрочно ще се окаже сегашното затопляне в отношенията с България. На Москва със сигурност й е приятно като гледа как Бойко Борисов, който само преди няколко години обясняваше, че руските енергийни проекти не само не са необхозими, но дори са вредни за България, сега се моли за връщането им, па макар и в орязан вид. Но Борисов не е Орбан, неговото поведение е много по-колебливо и е напълно възможно той да не прояви в споровете си с Брюксел упорството и ловкостта на Будапеща при отстояването на проекта за АЕЦ „Пакш“.

 

В България, както и в много други страни от Източна Европа, също се наблюдава завой към консерватизма и национализма, но въпреки това там все още няма изградена ясна и отчетлива полуавторитарна пирамида на властта, която в Кремъл толкова обичат. Българската политика си остава текуща и хаотична и хора с противоположни възгледи могат да се озоват не само в една управляваща коалиция, но дори в една партия.

 

Брюксел неведнъж е демонстрирал, че не се церемони с България и е в състояние да оказва силен натиск върху София, включително чрез замразяване на европейските субсидии. При тези условия българските политици, склонни към опортюнизъм и честа смяна на съюзниците, едва ли са способни да се съпротивляват особено.

 

Въпросът за това колко близки трябва да са отношенията на България с Русия от век и половина е ключов в българските спорове за външната политика. И сегашното ръководство едва ли ще успее да му даде ясен отговор. Евентуално ново сближаване ще събуди вечните страхове да не се превърне във васал на Москва, което пък ще стимулира появата на политици, обещаващи да спасят България от унизителната зависимост.

 

Превод: "Гласове"

 

Източник: https://carnegie.ru

 

 

 

 

 

Още от категорията

15 коментар/a

Сиромахов на 23.05.2018 в 15:14
Аз не съм възпитан с любов към СССР. Напротив, западното влияние беше предпочитано от моето поколение. Но днес ми се свива сърцето и с ясно съзнание искам да помоля, да се покая и да бъда простен за това, което сториха политиците, моите, през последните десет години с Русия. Няма в душата ми плам и горест, създадена от идеологическа принадлежност. Може би затова се срамувам от ветропоказателното политическо говорене последните 70 години в моята държава. Аз съм част от една огромна група българи, които не биха искали да са пламенни комунисти, но пък и не биха искали да са отрицатели на миналото, поклонници на всеки силен или комсомолци на историческата палачинка. У нас няма да бъда разбран правилно. Но у нас никой не е пророк, ако не е влюбен в поредния Голям брат. 50 години ние славехме наведени СССР. След това ние отвърнахме очи, без да изправяме гръб - за дни се ориентирахме и със същите лозунги, със същата несвяст и зловещо подлизурство ославословихме капитализма и САЩ. Аз бях изненадан. Но още по-страшно стана наскоро, когато всяка дума за Русия, каквато и да е - беше жигосвана като предателство. Точно както не беше преди. И точно както беше преди. Не зная какво се случи. Знам само, че нацията ми страда и се гърчи от срам заради обръщането на гръб към тези, които са слята, неразделна част от моята история, кръв и култура. Мисля, че добрият тон и сърцето дължат едно извинение и поиск на опрощение към Русия. Е, никога няма да е късно. Защото ние май не сме братя. Ние сме по-скоро блуден син. Искаме да ни простите лекотата, с която ви забравихме. Вашата култура, мощ, достойнство, заслуги. С тях забравихме и нашия интерес. Да ни простите свалянето на знамената и безпринципната им замяна с други знамена. Да ни простите самоохулването и самопремълчаването като един Левчев, преди четял стихове на Лужники, днес омълчан от забрава. Искаме да ни простите несвойствената за нас възхита към новото социално инженерство, сякаш по инерция от комунизма. Простете нашата безпринципност и безгръбначност, нашия инстинкт за оцеляване и адаптация към всяка нова епоха. Да ни простите, че редица ваши служители, служители на бившия съветски режим просто смениха ведомостта и със същия устрем и жар започнаха да работят за новия Голям брат. Простете малодушието им, простете политическото гешефтарство, то за повечето българи е непонятно и грозно. Да ни простите трябва, че дълго време имахме за президент една марионетка, която така обичаше да знае откъде духа вятърът, че дори се ожени тези дни за синоптик. Да ни простите трябва, че проиграхме на няколко пъти нашия собствен икономически интерес, че непрестанно се волеизявяват необосновани анти-руски и руско-омразни групи, сякаш винаги са съществували, а не е така. Да си простим и самите ние, че сложихме руснаците в черно-бяла схема, а малцинство, наскоро създадено субективно, руши всеки разговор за руския и българския интерес. Но това изреждане може да продължи дълго и е твърде официално. С риск да кажа неприемливото, да изпадна в непонятна дисидентщина, иска ми се Русия да разбере и да прости. Не е въпрос главата на Русия да прости. Руснаците ми се ще да разберат и да простят. Трудно е, знам, но така ми се ще да бъда разбран. И наистина опростен. Простичко - Русия, прости, ти знаеш защо и как, кой и колко обича. Другото е игра на времето, игра на спомени и временна липса на резон. Мартин Карбовски
баба ви от Горно Нанадолнище на 23.05.2018 в 16:34
Аз не деля руският народ от Президента Путин /де да имаме и ние такъв ръководител/ защото както се вижда те са едно и считам че е важно точно той да ни разбере и прости дивотиите, които натвориха нашите управници. И зная от жизнен опит, че братска обич макар и трудно се връща. Но как ще си върнем икономиката - промишленост, селско стопанство и свързаните с тях безвъзвратно изгубени пазари включително в Русия. Ето това е разликата между сегашната действителност и социализма - да,тогава също бяхме наведени, но имахме пазарна свобода - износ не само в СССР, но и навсякъде, където можехме да пробием със своите стоки. А сега нямаме нито стоки, нито пазари. Съюзниците ни от ЕС и САЩ ни наводняват със своите стоки /да не говорим че се разбра за съмнителното им качество/, но нещо не виждам реципрочност.И тук нито Русия, нито кой да е може да ни помогне. Защото каквото сам си сториш и най големият ти враг не може да го стори.
observer на 23.05.2018 в 16:48
Да ме извинява пишещия, но ползата ни от петролопровода Бургас - Александруполис беше никаква. Едни мижави такси. Ползата беше за Русия, че капацитетът на Босфора е ограничен, за Гърция, която планирале да построи нефтохимически комбинат на другия край на тръбата и да продава готова продукция и за Турция, елиминирайки рисковете от инциденти в сърцето на Истанбул. За нас оставаше пък риска от разлив на петрол край курортите ни. Понеже вървеше в комплект с газопровода и Белене в големия шлем на Гоце, остава впечатлението, че е едно и също с тях. Не е.
Наблюдатель на 23.05.2018 в 17:23
"Гласове" пак се преви на умряла лисица и ни пуска западни анализи с московски табели. Така си оставаме с атлантическите ценности навеки. А керванът си върви и неща се случват , за които и хабер си нямаме , защото чакаме хабер само от чичо Сам.
observer на 23.05.2018 в 18:18
Кого не си обидил, горния или долния? Защото сме двама. Ако имаш предвид горния, съгласен съм. Ако ли не, айде да не казвам. Между другото, прочетохте ли изобщо статията?
без коментар на 23.05.2018 в 21:00
https://www.youtube.com/watch?v=HkilIdURssE&feature=youtu.be
анонимен на 24.05.2018 в 09:55
бьлгарите никога не сме се отказвали от русия в дадени моменти са били на власт недалновидни хора избрани от злобни поданици ние сме тук от векове за векове и няма какво да делим аз разчитам на русия за мир по света и сьм в ужас от ам воиски на балканите и черно море
Наблюдател на 24.05.2018 в 12:13
Проблема на България е, че политиците й мислят само как да искарат един мандат. Докато политиците на Унгария например, мислят стратегически с десетилетия напред. В резултат България живее ден за ден и с всеки ден пропада. Докато Унгария вече е една от богатите държави в Европа. Има някаква логика относно проблем от нефтопровод през България, но разтоварване на нефт в Бургас протича от години и продължава без проблем. Много хора в България са против Лукойл без да знаят, че най-голямото перо от износа на страната е от горива - 1.8 милиарда долара 6.8% от целокупният износ.
Васил Здравков на 24.05.2018 в 15:44
Главният проблем на България е, че борисов 5 г. като гл. секретар на МВР и 9 г. като премиер не каза кой и защо му взриви джипа на раковски през 1997 г. Уж знаеше, но не каза. А това се нарича омерта. Основен мафиотски закон. Всичко останало са следствия.
Helleborus на 24.05.2018 в 17:34
Имперският начин на мислене, нашия и вашия лагер, така им се иска да вярват, че разсъждаваме. Ние сме пионки, служим само за пълнеж на един от двата лагера, когато се държим добре с някой, значи сме разочаровани от другите... защото просто никой не иска да допусне, че може да имаме собствена воля, според която не подобава да имаме нито врагове, които нищо не са ни направили, нито партньори, които изискват робско подчинение. И двете „велики“ сили биха предпочели една нация да смени лагерите, но никога да не се откопчи от мрежата на двуполюсния модел. Защото цялото им „величие“ лежи на всички народи като нашия, които са привлечени да им слугуват, чрез страх от врага. Нищо велико няма да остане нито в Русия, нито в САЩ, ако останалите държави игнорират напъните им за световно лидерство. Ще се спихнат като изпуснат балон.
един на 24.05.2018 в 23:07
Аз въобще не наблюдавам в хората желание за сближаване с Русия .Напротив вече много хора отрезвява и разбраха ,че нищо не може да ни даде тази страна.Нищо,нито технологии ,нито наука ,нито образование ,нито култура,нито възпитание ,нито пример за подражание .НИЩО ! Сближаване търси само бившия комунистически елит на властови позиции и то търси само пари и нищо друго ,търси руски пари ,за да живее добре в Европа ,а не в Русия .Това е ,друго няма.
двама на 26.05.2018 в 12:00
наблюдението ти явно куца... тия дето "отрезвява" са основно родените след 89та с медийно промити мозъци дето са виждали "комунизъм" само на снимка ... не казвам, че тогавашния режим е бил идеален, напротив ... обаче сега работата е пълен ужас.. индианците са продали манхатън за мъниста, ние си продадахме държавата за правото да ни продават банани целогодишно... и 30 години след като сме на страната на запада, на страната на свободния пазар, глобализацията и така мистериозните за мен евроатлантически ценности ние като народ гледаме към дъното мислим си, че е небе и продължаваме да копаем... и след 30 години се намират хора които да кажат, че за сегашното положение на българия са виновни комунистите и русия ?!?!!? виновни са политиците, които послушно казват и правят възложеното им от американски френски и германски посланици със същия плам и готовност с която бащите и дядовците им са изпълнявали заповедите на кремъл преди 89та, вероятно по същия начин са седели нещата с чорбаджиите по време на турското робство... най-виновни обаче сме хората, които от 700 години чакат да бъдат освободени и "оправени", оправи на иван костов и сдс, оправи на царя и бсп, сега от 10 години на оправят герб и брюксел на следващите избори е много вероятно да на оправи и слави трифонов ... и така ше изчакаме още 1-2 мандата, ше продължаваме да копаем и ше чакаме следващия опавяч
д-р Захари Бисеров на 29.05.2018 в 07:56
"българският политически елит останаха силно разочаровани от факта, че те изпълниха честно и чинно изискванията на евроатлантическата солидарност, обръщайки гръб на Русия, но в замяна не получиха никакви компенсации от Запада за отговорното си поведение. "Понякога на леките жени не им плащат! Употребиха и забравиха, нали? Сега някой трябва да плати за зулумите. Като папкахте беше добре, айде сега малко повръщане и не само.......
Трети на 29.05.2018 в 09:17
Вторият е много прав и дано не се умори да стои все така! Висоцки в своето време пееше : "..бег на месте обще примиряющий". В.Левски кръстосваше страната, за да каже на хората какво ще се прави, увисна край София, даже останките му никой "българин" не посмял да скъта по християнски. И така много още като Н.Вапцаров се жертваха, за да стане " животът по-хубав, по-мъдър". Излиза, че диктатурата на бездуховността властва по българско, та днес е трудно на всички! А шопската максима "Най мразим да мислим" е станал клиническо състояние за болшинството от т.н.електорат.
дьо Сиромахомилов на 02.06.2018 в 12:07
Винаги евтиният отказ излиза по-скъп от скъпия нов строеж!

Напиши коментар