Засега Великобритания оцеля от своя Брекзит. Но на каква цена? Всъщност въпросът за бъдещите отношения между Лондон и Брюксел връща в играта всички трудни теми, които разкъсваха британската политическа сцена през последните три години: Англия и Шотландия, чиято лидерка иска втори реферундум за независимост; Великобритания и Северна Ирландия; и, разбира се, достъпът на Обединеното кралство до единния европейски пазар.

Борис Джонсън Снимка: GETTY 

 

Историята може би ще запомни, че Брекзит е започнал истински един безцветен декемврийски четвъртък, почти три години и половина след гръмотевицата, която британският народ предизвика в европейското небе, което вече не му изглеждаше много синьо. За добро или лошо, триумфът на Борис Джонсън на парламентарните избори извади страната от един тунел, който сякаш продължаваше безкрайно и в който нямаше връщане назад след референдума от 23 юни 2016 година. Не бива да се заблуждаваме относно значението на тази победа, която попари последните надежди на онези, които искаха страната да остане в Европейския съюз.

 

Нека да припомним, че привържениците на оставането в ЕС бяха 46 процента от гласувалите през 2016 година. След референдума те участваха в най-големите проевропейски демонстрации в историята на страната. Но това не беше достатъчно. След три отлагания и три парламентарни избора, в края на следващия месец Великобритания ще напусне след половин век в Евросъюза. 

 

Изборите позволяват на консерваторите да останат на власт още пет години, след десетилетие, белязано от силна икономическа криза, последвана от политика на строги икономии. Лейбъристите загубиха четвъртите си поредни избори. Представителните институции бяха поставени на сериозно изпитание от нетърпението и яростта на съвременниците. Не е изключено времето да запомни, че 12 декември олицетворява много повече края на началото, отколкото началото на края на Брекзит. Резултатът от изборите позволява най-сетне на британците да излязат. Но не обещава, че страната ще постигне консенсуса, необходим за бъдещите отношения с Европейския съюз.

 

Всъщност въпросът за бъдещите отношения между Лондон и Брюксел връща в играта всички трудни теми, които разкъсваха британската политическа сцена през последните три години: Англия и Шотландия, чиято лидерка иска втори реферундум за независимост; Великобритания и Северна Ирландия; и, разбира се, достъпът на Обединеното кралство до единния европейски пазар.

 

Старите рани крият бъдещи злини. Люлката на парламентарната демокрация се превърна във времето на Брекзит в лаборатория за популизъм под открито небе. Пряката демокрация и представителният режим се включиха в разрушителния процес на легитимността. Министър-председателят временно попречи на народното представителство да упражнява мандата си. А членовете на парламента, за да отстояват правата си, изправиха правителството пред съда. Съдиите от Върховния съд бяха наречени “врагове на народа” от вестниците на “Флит Стрийт”.

 

С две думи, страната като че ли изгуби част от традиционните си ориентири в тази оглушителна олелия. Остава това, това, което Овидий нарича в своите “Метаморфози” доброжелателно несъгласие, това, което всъщност позволява на всички нас да правим демокрация. Така че засега Великобритания оцеля от своя Брекзит. Но на каква цена?

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Идеалист на 20.12.2019 в 23:08
Стига сте ревали на чужд гроб. Приемете, че нещата си идват на мястото. Извратеният е ЕС: чиновници, от никого неизбрани, алчни, мързеливи, властолюбиви тарикати, корумпирани типове, разни видове джендъри, американски подлезурци са ни яхнали. Хранят ни с боклуци и че чудят как да ни изморят хуманно. Това е цивилизационният ни избор. С това недоносче България претърпя Четвърта национална катастрофа - загуби 30 % от населението си. Европейските политици се прегръщат с шайката, която ни управлява вече 10 години, защото така им е изгодно. Не плачете за Британия, тя си има Кралица и Борис Джонсън, плачете за нашата несрета, защото ние имаме Бойко Борисов!
ЗИП на 23.12.2019 в 08:51
Гайропа лее крокодилски сълзи за Британската Империя. Безценно.... Не си видят собственото дередже а се загрижили за една нация, която по един или друг начин все още доминира в половината свят чрез своите доминиони, подмандатни територии и ФЕД. :)

Напиши коментар