С ежегодното поскъпване на квотите, производителите са изправени пред переспективата на първо време да загубят конкуретоспособността си, след това да ограничат дейността си и накрая да фалират. Но това още не е всичко. Логично е да предположим, че ресурсът от парични средства получени от продажбата на квоти, ще бъде използван целево за финансиране на разработката и производството на инсталации за очистване на парниковите газове или за разработки на нови технологии, генериращи по-малко количество СО2. Но такова нещо няма. Приходите от продажбите на квоти потъват в нечии джобове, а Европейската схема за търговия с емисии придобива очертанията на глобален корпоративен модел за обогатяване само на определен брой субекти. Тази ценова волатилност е много опасна, защото покупката на квоти не е изолирана борсова спекулация, а пряко рефлектира върху себестойността на производството на горивните инсталации, като води след себе си повишаване на цените за потребителите и изземване на оборотните средства на производителите. Ярък пример за това е ситуацията с ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД, където стойността на квотите изправи дружеството пред фалит, защото цената на произвежданата от него електроенергия би била непосилна за потребителите. Волатилността в цените на схемата за търговия с емисии е опасен симптом за изкривяване на пазара. От една страна, тя показва, че в механизма за разпределяне на квоти цари хаос, а от друга страна, дава възможност на големите играчи на първичния пазар да спекулират, като в периодите на ниски цени на квотите изкупуват предложените за борсова търговия квоти, след което задържат тяхната продажба, с цел изкуственото създаване на дефицит между търсенето и предлагането, което на свой ред води до рязкото повишаване на цените. Никакви пазарни, икономически или каквито и да било други фактори не могат да бъдат аргумент, обосноваващ разлики от 15 пъти между покупната и продажна цена на квотите за емисии в определени периоди на търговия. Схемата с квотите все повече наподобява „балона“ с дериватите, предизвикал финансовата криза през 2008 г. На вторичния пазар съществува друг проблем. Там вече са се оформили криминални практики за обогатяване от търговията с емисии за сметка на участниците на борсата. През 2009 г. по данни на „Европол“ 90 на сто от пазара на търговия с емисии в някои страни е обект на данъчни измами, чрез използването на фиктивни компании. През 2011 г. немската прокуратура потвърди, че от ДДС измами в търговията с емисии немската държава е загубила 1 190 000 000 долара. Друг модел за кражба на средства от търговските операции с емисии са кибератаките. Така например, на 19 януари 2011 г. „ЕЕХ“ преустанови търговията с емисии на спот пазара след хакерска атака, при която бяха източени 41 120 000 долара. Да не говорим за съмнителния екологичен ефект от прилаганите мерки на директивата, тъй като трансграничните замърсявания не могат да бъдат контролирани или ограничавани съобразно желанията на ЕК. Едно разместване на въздушните маси е достатъчно да пренесе в Европа, китайски, руски американски или СО2 от друг източник и да сведе до нула всички усилия за намаляване на вредните емисии.

 

 

 

Европейската схема за търговия с квоти (European Union Emission Trading Scheme [EU ETS]) е първата мащабна схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове  в света и все още си остава най-голямата. Тази схема  е основния инструмент на ЕС за за изпълнение на задълженията на Общността по Протокола от Киото за ограничаване на емисиите от въглероден диоксид (СО2) до приемливи нива, съгласно директивата на ЕС 2003/87/ЕО. Тази директива започна да действа от януари 2005 г., а от 2013 г обхваща вече 28-те страни членки на ЕС, плюс Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Основни елементи на схемата са:

 

- Разпределение на квотите чрез национален план за разпределение;

 

- Издаване на разрешителни за емисиите от парникови газове за всяка инсталация в страната;

 

- Мониторинг, верификация и докладване на емисиите;

 

- Регистър на транзакциите на квоти;

 

- Контрол на изпълнението и налагане на санкции.

 

Схемата е разделена на „търговски периоди“. Първият от тях стартира от месец януари 2005 г. до декември 2007 г.. Вторият период е от януари 2008 г. до декември 2012 г. Третият период започва от януари 2013 г. до декември 2020 г. и четвъртият започва от януари 2021 г. до 31 декември 2028 г. Европейската комисия планира целите на директивата да бъдат изпълнени предсрочно до края на 2026 година.

 

Всяка от страните, попадаща в обхвата на директивата, разработва свой Национален план за разпределяне на квотите. През 2020 г. ЕС очаква да намали емисиите от парникови газове с 20 процента и да увеличи енергийната ефективност също с 20 процента. През първия период (2005-2007 г.) схемата за търговия с емисии обхваща 12 хил. инсталации в ЕС, генериращи 40 на сто от СО2 емисиите в общността.

 

Вторият период (2008-2012 г.) разширява обхвата на търгуваните емисии, като включва към схемата Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. От 27 април 2012 г. Европейската комисия анонсира пълното активиране на Европейската търговска схема за емисии.

 

През третият период (2013-2020 г.) Европейската комисия предложи да се направят известни корекции в търговската политика с емисии, като например да се сложи таван на максимално разрешените за членовете на Общността безплатни квоти, да се лимитира обема на разрешените за търгуване  от банките квоти между период II и период III и същите де се предложат на търгове.

 

През четвъртият период ще бъде въведен линеен редукционен фактор, като тавана за разрешени емисии ще бъде редуциран с 1.74 на сто за всяка година от периода 2013-2020 и с 2.2 на сто за всяка година в периода 2021 до 2030 година. Това ще доведе до сумарно намаление с 43 на сто на разрешените квоти за СО2 в сравнение с 2005 година.

 

Общото количество на квотите, които следва да се разпределят за съответния период, трябва да съответства на задължението на държавата членка за ограничаване на нейните емисии, съгласно решение 2002/358/ЕО за прилагане на протокола от Киото.

 

Разпределението на квотите на ниво инсталация е базирано на верифицираните емисии от докладите за 2007 г. и 2008 г. на операторите на инсталации участващи в европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Количествата се коригират с необходимото за приравняване към общото, годишно разрешено количество намаление, отчитайки и количествата за избягване ефекта на двойно отчитане на емисии по одобрени проекти „Съвместно изпълнение“ и заделеното количество като целеви резерв за нови участници за всяка година след 2008 г.

 

Количеството квоти за една инсталация се определя въз основа на данни за производствения й капацитет, използваните горива и суровини и източници на емисии на парникови газове, като следва да се използва емисионен фактор за съответното гориво или суровина съобразно насоките на действащата Методика за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации участващи в Схемата за търговия с емисии на парникови газове.

 

Европейската комисия е определила за България средно годишно общо 42 433 833 безплатни квоти или общо за периода 2008-2013 г., 212 169 165 квоти при заявени за същия периода от страна на България на 338 000 000 квоти, което представлява 34.8 на сто от присъдените емисионни права на страната ни по Протокола от Киото.

 

Това процентно намаление служи като базов коефициент, с който пропорционално се намаляват заявените за получаване безплатни квоти от всяка една горивна инсталация в страната. В българския национален план за разпределяне на квоти е определен резерв от 5 929 567 квоти за анулиране с цел избягване на двойното отчитане на емисиите при „съвместно изпълнение“ и резерв за нови участници в размер на 23 894 360 квоти за периода 2008-2012, от който вече са разпределени 1 320 541 квоти на нови участници регистрирали се преди 30 септември 2009 година.

 

Де факто, в резерва остават за разпределяне 22 573 819 квоти, които ще бъдат разпределяни от 30 септември 2009 г. до края на отчетния период. База за разпределяне на квотите за нови участници служи прогнозата за производство на основна продукция.

 

Като „бенчмарк“ за емисионен фактор на нова инсталация се използва по-малкото от: емисионен фактор по проект на инсталацията и най-малкият емисионен фактор докладван във верифициран годишен доклад за емисии на действаща инсталация от същия тип до момента на вземане на решение за конкретната нова инсталация.

 

България е длъжна да намали емисиите си от парникови газове с 8% за периода след 2008 г. спрямо базовата 1988 г. Тази схема на Европейската комисия определено е некоректна, защото тя се гради върху една бюрократична конструкция от синтетично определени показатели без да се интересува от факта, че икономиката е динамичен организъм от хора, технологии и суровинни ресурси, който е специфичен за всяка една от страните в Общността.

 

Да не говорим за съмнителния екологичен ефект от прилаганите мерки на директивата, тъй като трансграничните замърсявания не могат да бъдат контролирани или ограничавани съобразно желанията на ЕК. Едно разместване на въздушните маси е достатъчно да пренесе в Европа, китайски, руски американски или СО2 от друг източник и да сведе до нула всички усилия за намаляване на вредните емисии.

 

България също е заобиколена от страни, които не са включени в търговската схема и не купуват квоти, но не може да се каже, че не генерират парникови газове и, че тези газове не се разпространяват във въздушното пространство над страната. В това отношение достатъчно е да споменем само Турция и Сърбия. В този смисъл показателен е и факта на оттеглянето на САЩ и последвалите го по-късно Бразилия и Австралия, от Парижкото споразумение за климата.

 

Едва ли може да обвиним тези страни, че не милеят за здравето на гражданите си, или че не са наясно с последствията от замърсяването на атмосферата с парникови газове. Но те ще търсят златното сечение между икономика и екология без да жертват индустриите си в името на една химера. Нещо повече, дори текстовете на самото Парижко споразумение дават възможност на страните, отчитайки спецификата на икономиките си, индивидуално да определят количествата емисии, които ще редуцират.

 

От прилагането в ЕС на схемата за търговия с квоти за емисии не става ясно в каква степен ще се намалят парниковите газове, но е сигурно, че значително ще се ограничат експлоатационните капацитети на действащите в момента горивни инсталации и ще се възпрепятстват възможностите за инвестиции в нови, по-модерни технологии.

 

Бизнесът в България, въпреки наличието на резерв от емисионни права съгласно Протокола от Киото, ще бъде принуден ежегодно да купува все по-големи и по-големи обеми квоти, пропорционално на ежегодното нарастване на установения от Европейския комисия процент за намаляване на парниковите газове.

 

При това шансове да излезе от този омагьосан кръг няма, защото в близко бъдеще не се очертават възможности за подмяна на съществуващите инсталации с нови, екологично по-чисти, тъй като такива все още са в процес на разработка.

 

Простата логика показва, че емисиите, отделяни в технологичните процеси на сега действащите инсталации са в пряка зависимост от използваната енергия и суровини. А на този етап производството на „зелена“ енергия, все още не може да бъде равностоен заместител на енергиите от фосилни горива, при чието използване се отделят повече или по-малко парникови газове.

 

При тази ситуация най-малкото, което може да се прогнозира за европейската индустрия е, че постепенно тя ще бъде принудена да ограничи дейността си и да загуби конкурентноспособността си.

 

В близко бъдеще се цели индустриални и енергийни сектори да бъдат изправени пред фалит.

 

Например - българският ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД за производството на 1Mw електроенергия трябва да закупи 1.6 квоти за използваните от него кафяви въглища. Това ще му струва около 69 лв., а в същото време цената за 1Mw електроенергия, на която продава на пазара е 69-72 лв. Тоест, ако още малко се повиши цената на квотите, ТЕЦ-ът трябва да работи, само за да купува квоти.

 

Подобно, макар и не толкова драстично, е и положението с производителите на торове „Агрополихим“ АД и „Неохим“ АД. За базовото производство на 1 тон амоняк, те трябва да закупят приблизително 2.25 квоти за емисии. Това увеличава себестойността на произведения амоняк с около 100 лв., което на свой ред рефлектира върху цената на азотните торове, като ги оскъпява с близо 50 лв. за тон. При тези ценови нива торовите заводи са тотално неконкурентни на международния пазаркато паралелно с това са застрашени от евтин внос на торове на вътрешния пазар от страни, които не участват в търговията с емисии.

 

Трябва да бъде ясно, че тази ситуация не засяга само производителите, а пряко рефлектира и върху потребителите на електроенергия и торове в България. За какво става дума? За да намали колосалните загуби, които биха се получили от продажбите на електроенергия, ТЕЦ „Марица-изток 2“ естествено, че трябва да вдигне цената на продаваната електроенергия. И затова, той вече предлага на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) електроенергията си за месец декември 2018 г. по 110 лв. за един Mw, а за месец януари по 115 лв. за Mw.

 

Като се отчете фактът, че преди покупката на скъпите квоти, същата електроенергия се е продавала за 69 лв. на Mw, това представлява 41 лв. повишение на цената, което ще трябва да платят гражданите и бизнеса. Подобна е ситуацията и в АЕЦ „Козлодуй“, където цената на предлаганата на борсата електроенергия се повишава от 73 лв. за Mw на 96 лв.

 

Подобно е положението и в страните от Западна Европа, където цените за един Mw нарастват от 36 до 85 евро. По-тежка е ситуацията с торовите заводи, защото при тях към високата цена на квотите, които купуват ще се добавят, и повишените цени на електроенергията и природния газ, които използват.

 

Друг пример в тази посока, който може да посочим, са проектните емисии на заявените за изграждане нови инсталации в България, надвишаващи 60 млн. тона. Отчитайки това количество, както и недостига от около 8 млн. квоти за поддържане нивото на производство за 2007-2008 г., се оформя едно ограничение на прогнозните емисии с около 14 млн. тона годишно, от което следва, че общото количество квоти е с около 25 на сто по-малко от необходимото за спазване на критериите определени от ЕС.

 

Тук трябва да добавим и факта, че тези изчисления са направени при условие, че инсталациите в България през 2007-2008 години са работили с около 70% от капацитета си, така че процента на недостиг на квоти при увеличаване капацитета на производство към максимума ще доведе до още по-голям недостиг на квоти.

 

Каква всъщност е ползата за екологията от този тежък бюрократичен механизъм на търговия с емисии, в който са ангажирани хиляди хора за неговата поддръжка и контрол, и в който бизнеса губи безценно време да администрира тази схема.

 

Цялата тази търговия с квоти до голяма степен наподобява купуването на индулгенция от страна на бизнеса,

 

затова, че Европейската комисия е решила, че парниковите газове са грях и съответният производител трябва да си плати, за да му бъде опростен.

 

Така ежегодно Комисията, като папата от средновековието, опрощава греховете на бизнеса до следващата година, когато отново идва времето той да плати поредната индулгенция, но вече на още по-висока цена. Какво променя това в екологичната обстановка? Практически нищо. Емисиите са същите.

 

Инсталации за очистване на парниковите газове няма, защото за индустрията става непосилно от една страна да инвестира в закупуването на скъпи очистни съоръжения, а от друга, да плаща колосални суми, за да купува квоти за емисии.

 

С ежегодното поскъпване на квотите, производителите са изправени пред переспективата на първо време да загубят конкуретоспособността си, след това да ограничат дейността си и накрая да фалират. Но това още не е всичко.

 

Логично е да предположим, че ресурсът от парични средства получени от продажба на квоти ще бъде използван целево за финансиране на  разработката и производството на инсталации за очистване на парниковите газове или за разработки на нови технологии генериращи по-малко количество СО2. Но такова нещо няма.

 

Приходите от продажбите на квоти потъват в нечии джобове, а Европейската схема за търговия с емисии придобива очертанията на

 

глобален корпоративен модел за обогатяване само на определен брой субекти.

 

В подкрепа на това твърдение е и самото действие на механизма за търговия с емисии. Всяка една от държавите в общността предлага неизползваните си резерви от емисии за продажба на  „ЕЕХ“ (European Energy Exchange).

 

Механизмът за продажба не се различава от този, както на другите търговски платформи, на които се търгуват различни видове стоки и енергии. Европейската схема за търговия с емисии стартира дейността си на 1 януари 2005 г. По това време участници в схемата са 15 европейски страни, които фактически са членовете на ЕС.

 

През тази първа година на работа на търговската схема за емисии са реализирани 362 млн. квоти за емисии от СО2 на стойност 7.2 млрд. евро, като през следващите години обемът продажби постоянно се увеличава.

 

За сравнение например, в началото на 2018 г. на борсата „ЕЕХ“ са обявени за продажба 937 557 000 квоти за емисии на горивни инсталации и 5 601 500 квоти за емисии на авиацията. Към 30 ноември 2018 г. са реализирани продажби на 373 110 000. Само за деня 30 ноември 2018 г. има сетълмент за продажба на 474 000 квоти по 20.49  EURO  за квота.

 

България е заявила за продажба на „ЕЕХ“ през 2018 г. 23 824 500 броя квоти. Със стартирането на търговията през 2006 г., динамиката на цените е повече или по-малко устойчива като достига пика си през месец април когато цените се покачват до 30 евро за тон СО2. Това се дължи на факта, че Чехия, Белгия, Франция и Испания обявяват, че имат недостиг на верифицирани емисии, които  са по-малко количество от това, което е необходимо за да покрие работещите горивни инсталации.

 

В последната седмица на април обаче цената пада с 54 процента достигайки до 13.35 евро. През месец май 2006 г. Европейската комисия обявява, че верифицираните СО2 емисии са с 80 милиона или 4 на сто по-малко от разрешените  безплатни квоти за 2005 година.

 

Това води до излишък на квоти на борсата и срив на борсовите цени, които в края на месец май вече са 10 евро за тон СО2. Излишъкът от безплатни квоти продължава да притиска цените и през 2007 година. През март 2007-а квотите се търгуват по 1.2 евро за тон СО2, а през септември 2007 г. падат до 0.1 евро за тон СО2.

 

През първата половина на 2008 г. цените се увеличават до 20 евро за тон СО2, след което започват да намаляват, достигайки до 13 евро през първата половина на 2009 г.

 

Причината отново е в излишъка от въглеродни квоти на пазара. Подобни са тенденциите и през 2010 г. когато емисиите през месец декември се търгуват по 6.76 евро за тон СО2. Нов рекорд в падането на цените е установен през януари 2013 г., когато цената за тон СО2 достигна 2.81 евро.

 

Подобна е ситуацията и през 2018 година. През 2017-а и началото на 2018-а цената на квотите флуктуира около 3-4 евро за тон СО2, а от месец октомври 2018 г. започва рязко да се повишава и достигна до нива от 30 евро, след което пак тръгва надолу.

 

Тази ценова волатилност е много опасна, защото покупката на квоти не е изолирана борсова спекулация, а пряко рефлектира върху себестойността на производството на горивните инсталации, като води след себе си повишаване на цените за потребителите и изземване на оборотните средства на производителите.

 

Ярък пример за това пак е ситуацията с ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД, където стойността на квотите изправи дружеството пред фалит, защото цената на произвежданата от него електроенергия би била непосилна за потребителите.

 

Волатилността в цените на схемата за търговия с емисии е опасен симптом за изкривяване на пазара. От една страна, тя показва, че в механизма за разпределяне на квоти цари хаос, а от друга страна, дава възможност на големите играчи на първичния пазар да спекулират, като в периодите на ниски цени на квотите изкупуват предложените за борсова търговия квоти, след което задържат тяхната продажба, с цел изкуственото създаване на дефицит между търсенето и предлагането, което на свой ред води до рязкото повишаване на цените.

 

Никакви пазарни, икономически или каквито и да било други фактори не могат да бъдат аргумент, обосноваващ разлики от 15 пъти между покупната и продажна цена на квотите за емисии в определени периоди на търговия.

 

Друг интересен въпрос е как самите емисии в един момент са по-скъпи, а в друг момент са по-евтини, когато самите те нямат никаква производствена себестойност, която би послужила като „бенчмарк“ за ценообразуване, както е при другите реално произвеждани и търгувани продукти.

 

Схемата с квотите все повече наподобява „балона“ с дериватите, предизвикал финансовата криза през 2008 година.

 

На вторичния пазар съществува пък друг проблем. Там вече са се оформили криминални практики за обогатяване от търговията с емисии за сметка на участниците на борсата. През 2009 г. по данни на „Европол“  90 процента от пазара на търговия с емисии в някои страни е обект на данъчни измами, чрез използването на фиктивни компании.

 

През 2011 г. немската прокуратура потвърди, че от ДДС измами в търговията с емисии немската държава е загубила 1 190 000 000 долара. Друг модел за кражба на средства от търговските операции с емисии са кибератаките. Така например, на 19 януари 2011 г. „ЕЕХ“ преустанови търговията с емисии на спот пазара след хакерска атака, при която бяха източени 41 120 000 долара.

 

Ако съпоставим операциите на търговската платформа за емисии на „ЕЕХ“ с търговията на други търговски платформи за стоки и енергии, такива абсурдни ценови диспропорции няма никъде, защото ако това се случи, цялата световна търговия ще изпадне в колапс.

 

Тук обаче възниква друг много по-важен въпрос: къде отиват приходите от търговията с емисии и с какво тези приходи подобряват екологичната обстановка в европейските страни? От съществуващата до момента практика е ясно, че най-добър ефект тази търговия има върху спекулативното увеличаване на печалбите на банките и фондовете купувачи на емисии, без някакъв видим ефект на подобряване на екологичната обстановка.

 

Това обяснява и политиката на голяма част от развитите страни, които не искат да влагат средства в екологични схеми със съмнителен ефект. Нереалните програми за намаляване на емисиите едва ли ще доведат до някакъв съществен резултат, а по-вероятно е само да задълбочат икономическите и социални проблеми в общността.

 

Много по-добър ефект ще има, ако бъдат задължени банките и останалите търговци на емисии да кредитират с колосалните печалби, които получават разработката и производството на съоръжения за намаляване на парниковите газове, или в разработката на нови видове „чисти“ енергии и „чисти“ технологии, каквито опити вече се правят в сектора на железопътния транспорт в Германия. В противен случай, остава подозрението, че екологичната политика на ЕС е само един инструмент за деиндустриализация на континента, превръщането му в територия от западащи икономики и пазар за глобалните корпорации. 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Само си мисля на 04.12.2018 в 17:04
"Подобна е ситуацията и в АЕЦ „Козлодуй“, където цената на предлаганата на борсата електроенергия се повишава от 73 лв. за Mw на 96 лв." Та, само си мисля какво отношение има АЕЦ „Козлодуй“ към СО2 емисиите и квотите? То, както са я подкарали псевдоеколозите и остальная сволочь, в скоро време може да се очаква и въвеждането на персонални квоти за всеки от нас - за издишвания СО2!
MrBaba на 06.12.2018 в 19:58
а аз си мисля колко ли щастлив е Ал Гор.Реве като вдовица по телевизиите,по всякакви мийтинги, и пред ООН,затова как ще затрием Земята. ОК ,тяхната администрация прекара този робски закон,с единствена цел да зароби бедните. А странно защо УСА не подписва договора от Киото,от Париж-защо ли? Дачков стига си ме трил бе, само си мисля.
Мосю Воланд на 06.12.2018 в 20:47
Извратено е угоения западен свят да изстисква от България пари под формата на загриженост за екологията и т.н. Прилича на садо мазо - ролята на садиста е на Запада, а България го играе мазохист- откачалка, хем го тормозят , хем му е хубаво. В тази епоха /Кали Юга/ наистина е характерно развихрянето на луди, извратени и т.н. досадни индивиди, но все пак има граница отвъд която идва чистача и зачиства пейзажа.
Браво на 07.12.2018 в 11:06
Дачков и редакторите престанете да публикувате дясно буржоазния "Фигаро" а наистина демократични медии Ето връзка: https://www.agoravox.tv/tribune-libre/article/gilets-jaunes-le-gouvernement-doit-79590

Напиши коментар