Президентът на Русия Владимир Путин заяви в интервю за в. "Файненшъл Таймс", че западната либерална идея е "окончателно изживяна и вече е в противоречие с интересите на огромното мнозинство от хората". Путин се противопостави на съвременния неолиберализъм, казвайки, че "традиционните ценности са по-стабилни и по-важни за милиони хора, отколкото либералните".

 

 

 

Това изказване взриви позадрямалата гилдия на либералните идеолози, политолози, политици, футуролози и експерти по националната сигурност, които пет-шест години след излизането на книгата на Тома Пикети „Капиталът на ХХI век” и особено сега, след Голямата рецесия и бавното възстановяване, когато икономическият цикъл е в подем, нямаха сериозно предизвикателство пред себе си и вкупом се нахвърлиха на руския президент. Започнаха надълго и нашироко да му обясняват и наливат акъл, че либералните ценности са много по-широко понятие, тъй като се базират на принципите на демокрацията, върховенството на закона и индивидуалните свободи.

 

Естествено, че първостепенната роля зае Франсис Фукуяма, бащата на „гениалната идея” на либерализма за „краят на историята”, професор по политология в Станфордския университет. Фукуяма публикува през лятото на 1989 г. статията „Краят на историята“ в списание The National Interest, а през 1992 г. и книгата „Краят на историята и последният човек“. В тях той провъзгласи „всеобщото разпространяване на западната либерална демокрация като окончателна форма на всяко човешко правителство”!

 

„Това, на което може би ставаме свидетели… е крайната точка на идеологическата еволюция на човечеството и универсализирането на западния модел на либералната демокрацията като крайната форма на човешкото управление“.

 

Наскоро в интервю във Voice of America, Валерия Егисман попита Фукуяма:

 

"- Прав ли e президентът Путин, когато твърди, че либерализмът е изчерпан? И действително ли либералните ценности противоречат на интересите на мнозинството, както и на "традиционните ценности"? 

 

Отговорът на Фукуяма е пренебрежителен: 

                                                                 

- Мисля, че президентът Путин фундаментално се е объркал! Русия чувства, че е един от най-слабите играчи и опитва да разбие стабилността в света!"

 

Г-н Фукуяма, Путин не е пияницата Елцин!

 

Първо, Путин много добре разбра, че „либералната демокрация” искаше да разбие Русия, като унищожи СССР с помощта на Елцин, да премахне нейната военна мощ и да я превърне в огромен пазар за нейните стоки и източник на евтини стратегически суровини!

 

Второ, не му хареса онова, което се случи в бившите социалистически страни, превърнати политически във втора и трета писта на ЕС, икономически в пазар на транснационалните корпорации на развитите демокрации, военно участващи в НАТО и купуващи скъпо оръжие от тях, станали плацдарм на границите на Русия за оръжия със стратегическо предназначение!

 

Трето, всичко онова, което се разигра и продължава в Ирак, Сирия, Либия, Афганистан, Украйна, Иран, Венецуела, нападките и санкциите срещу Русия и Китай, убеди Путин, че всичко се прави в името на петрола и стратегическо и икономическо надмощие и че Западът не му мисли доброто и стратегическата цел на „развитите демокрации” си остава осъществяването на „цветна по украински революция” и смяна на режима в Русия.

 

Затова само в рамките на 15-20 години, Русия заложи на превъоръжаването и благодарение на интелектуалния, военен и стратегически опит, Русия се превърна отново в супер военна сила. Онова, което беше създадено в областта на ракетостроенето, самолетостроенето, ядреното въоръжение, противоракетната отбрана и приложението на нови технологии, охлади страстите на САЩ и НАТО.

 

Икономическата експанзия на Китай, превърнала се във втора икономическа сила в света, е вторият значим фактор, който дразни и възпира все повече „развитите демокрации” и особено САЩ! 

 

Вероятно нито санкциите срещу Русия, нито търговската война на САЩ срещу Китай ще накарат правителствата на Русия и Китай да играят по свирката на „свободните демокрации”!

 

И знаете ли защо? Нито Русия, нито Китай са социалистически, имат пазарно стопанство и все повече задоволяват „хедонистичните” желания на своите поданици! И в Русия, и в Китай има банани, Кореком до Кореком, дънки, всякакви коли, строят се милиони жилища и имат армии, които могат да унищожат всички привърженици на „блицкриг”! Справка - Германия!

 

Моята цел не е да защитавам руския президент Путин, като несъмнен творец на възраждането на Русия, или като идеолог на „развиващия се свят”, защитавайки тезите за „моралния упадък на Запада” и спасителната роля на Русия за света! Още повече, че той има да решава твърде сложни вътрешно-политически и икономически задачи, като повишаване ефективността на руската икономика и нейната производителност, увеличаване на доходите, пенсиите и стандарта на живот,  демократизацията на руското общество и подобряване на отношенията с Украйна и Грузия. 

 

Моите усилия са насочени срещу идеологическата защита на САЩ от Франсис Фукуяма, „самопровъзгласилият се пророк” с идеята си от 1989 г., че историята „е наближила края си”, тъй като в нея има само един протагонист -единствената свръхдържава в лицето на САЩ, която не признава И ДНЕС правото на другите народи да имат свой собствен път на развитие, различен от този на „либералните демокрации”!

 

Но вижте какво се случва 26 години по-късно „в начина на мислене” на бащата на „краят на историята” - Франсис Фукуяма! Невероятната „метаморфозата” или почти пълното „салтомортале” в интервюто за NEW STATESMEN на 17 октомври 2018 г. в Лондон пред Джордж Итън:

 

Франсис Фукуяма интервю: Социализмът трябва да се завърне!

 

Авторът на „краят на историята” за това за какво е бил прав Маркс, за съперниците на либералната демокрация и защо се страхува от войната САЩ-Китай. 

 

Разбира се, нещата не са толкова прости. За да стигне до подобен извод, Фукуяма постепенно евоюлира в начина си на мислене през годините, като се разочарова постепенно от глобализацията и нейните икономически резултати, от геноцида на САЩ и ЕС в арабския свят, от упадъка на политическата система, от “бавното ерозиране на институциите на политическата система”, от дерегулациите във финансовата система, довели до Голямата рецесия и сам подлага на съмнение легитимността на „либералните демокрации”!

 

В интервю за германското сп. “Шпигел” той обяснява:

 

" Икономическото неравенство в развитите държави сега е по-голямо от всякога и това не е никак добре за демокрацията. 

 

Ако благата бяха сравнително равно разпределени между богати и бедни, щеше да има по-голямо чувство за общност, за доверие.

 

Нямаше да има определени части от общността, които да имат по-високопоставен достъп до политическата система и да го използват за собствените си интереси. Грешките на капитализма и глобализацията може да застрашат демократичния модел.

 

Глобализацията и технологиите породиха доста неприятни последици. Неравенството на доходите ще подкопае в крайна сметка легитимността на демократичните системи!”

 

В статията си “Бъдещето на историята” (2012 г.) той признава:

 

“Настоящата форма на глобализирания капитализъм разрушава базата на средната класа, на която почива либералната демокрация!

 

Благата от последните вълни технологични иновации се разпределиха непропорционално сред най-талантливите и добре образовани членове на обществото. Основното “зло” за неравенството са технологиите, икономиката на знанието и умните машини!

 

Благата от новия ред се концентрираха в ръцете на много малка група хора в сферата на финансите и високите технологии”.

 

И вссе пак, верен на себе си, Фукуяма продължава да твърди:

 

“В сферата на идеите обаче все още няма реални конкуренти на либералната демокрация!"

 

Въпреки това чест му прави, че разбира и споделя пред обществото за кризата на демокрацията, като казва:

 

“Основен проблем на демокрациите е неуспехът им в предоставяне на:

 

- споделен за всички икономически растеж;

 

- лична сигурност;

 

- основни обществени услуги:

 

+ здравеопазване;

 

+ образование;

 

+ инфраструктура;

 

Проблемът е възелът между политика и икономика!”

 

Днес, попитан от Итън какво мисли за възраждането на социалистическата левица в САЩ и Великобритания, той казва: 

 

"Зависи какво имате предвид под "социализъм". Обществената собственост върху средствата за производство, освен в областите, където е необходима - като публичните услуги, например, не мисля че може да проработи". 



"Ако обаче става въпрос за преразпределящи програми, които се опитват да компенсират големите диспропорции при доходите и богатствата, които възникнаха през последните десетилетия, да, аз мисля, че той (социализмът, бел. ред.), трябва да се върне. Този продължителен период, който започна с Рейгън и Тачър, в който бяха наложени идеите за ползите от един нерегулиран пазар, в крайна сметка имаше катастрофален ефект," счита Фукуяма и добавя:



“При това стечение на обстоятелствата изглежда, че някои неща, казани от Карл Маркс, се оказват верни. Той говори за криза със свръхпроизводството… за обедняването на работниците и че няма да има достатъчно търсене." 

 

Като единствено вероятен и системен съперник на либералната демокрация Фукуяма обаче вижда не социализма, а китайския социално-пазарен модел. 

 

"Китайците твърдят открито, че техният модел е по-жизнен, тъй като може да гарантира стабилност и икономически растеж в дългосрочен план по начин, по който демокрацията не може… И ако след 30 години тяхната икономика изпревари тази на САЩ, техните жители станат по-богати от американците и държавата им още е единна, аз бих казал, че аргументите им са реалистични." 


Фукуяма обаче мисли, че "истинският тест за режима" ще бъде справянето с една икономическа криза. 



Г-н Фукуяма,

 

Искам да Ви кажа защо „либералната демокрация”, базирана на пазарно стопанство, в което частната собственост е доминираща и е основа за разпределителни отношения на материалните блага и услуги, няма да бъде „краят на историята”!

 

Първо, либералната демокрация, отъждествена с капитализма, е исторически преходна форма на обществото.

 

Всичко е преходно и крайно и съществува в рамките на времето.

 

Историята ни дава множество примери за неизбежната преходност на множество форми на обществен живот. Египет, Персия, Атина, Римската, Византийската, Турската, Руската и Британската империи, Райха, СССР, ЕИО, САЩ.

 

Всички тези общества са се самореализирали в хода на човешката история, която търси и се стреми към съвършенство. До този момент развитието на човечеството е непрекъснат процес на отчуждение и неговото преодоляване. Всяка исторически осъществена обществена форма е в процес на движение. И всяка обществена форма се променя в резултат на вътрешна борба и противопоставяне, тя се развива чрез преодоляване на противоречията и с това се обяснява диалектическата интерпретация на света. Няма нищо вечно, нито държавата на Хегел, нито комунизма на Маркс.

 

Второ, неолибералният модел на държавата, беше напълно насочен към приватизация и контрол на излишъка, посредством паричната власт на частната собственост, чрез създаване на порядък и схема за обединяване на частните и държавни интереси, да се направлява произведения и събран излишък в частни ръце.

 

Държавите затъват в дългове, защото частният бизнес приватизира печалбите, а национализира загубите. 

 

Чрез държавния бюджет и обществените поръчки реално се кредитира държавата и се дебитира печалбата в частния сектор. 

 

Системата на агрегираните приходи и разходи посочва, че когато държавата е на минус, на плюс е частният сектор. 

 

Това е така, защото днешният модел на държавно регулиране на излишъците е не само изчерпан, не само корумпиран, според мен той е просто провален.

 

Съвременният неолиберален модел на капитализма създаде изтънчени схеми за експлоатация не само на хората на наемния труд, но и на цялото общество.

 

Частният сектор печели един път в реалния бизнес, втори път от обществените поръчки, приватизация и субсидии от държавата чрез клиентилизъм, трети път чрез закупуване на ДЦК и акции печели лихви и дивиденти, четвърти път участието му във финансови институции му носи лихви от кредитите и огромни печалби от игрите с финансови инструменти, пети път намаляването на данъците му носи нов свободен ресурс, шести път неравновесието на трудовия пазар с определено по-голямо търсене на работа стагнира заплатите и той плаща по-малко.

 

Бизнесът печели и от акумулирания досега капитал, чийто дивиденти той прибира от това, че капитализма си е създал толкова много нови „ефективни пазари” като: 

 

- криминалния пазар на сенчестата икономика, сенчестото банкиране, административно-корупционният и данъчен пазар, политическия пазар, където започнаха да се въртят много пари, пазара на студентски кредити, на съдебната власт, пазара на ошфорките, спекулативния пазар на финансови инструменти, глобализирания пазар на транснационалните компании, пазара на здравеопазването и търговията с човешки органи, на производството и продажбата на оръжие, пазара на наркотици; пазара на спорта, пазара на жени, на миграцията, на тероризма и др.

 

 

Трето, г-н Фукуяма, аз не отричам силата на капитализма, защото увеличението на материалното благосъстояние, изразяващо се в десетократно увеличение в световен мащаб на брутния вътрешен продукт на глава от населението, при това в разстояние на два века, е позволило на планетата да се справи с близо шест пъти нарасналото й население.

 

Напредналият индустриален капитализъм е създал и продължава да създава най-високия в човешката история материален жизнен стандарт за големи маси от хора.

 

Благодарение на демокрацията и капиталовата структура на икономическата дейност, в съчетание с частната собственост, разделение на труда, парите, свободно ценообразуване, свободна конкуренция, размяна и свободни пазари, мобилен капиталов и трудов пазар и свободна търговия, капитализмът е най-мощната производителна система на материални блага. Установяването и разпространението на капитализма през последните няколкостотин години доведе до феноменален скок в човешкия прогрес, до немислимо дотогава увеличаване на материалния стандарт на живота и на безпрецедентен растеж на всички видове човешки потенциал.

 

Но заедно с това капитализмът носи белезите на несъвършеното общество със своите противоречия и негативни характеристики.

 

Вътрешната динамика на капитализма обаче, заедно с ползите, води до нестабилност и неговите постижения винаги се посрещат със съпротива. 

 

През последните десетилетия иновациите във финансите, технологиите, международната търговия, развитието на човешкия капитал, срастването на политическият и икономически елит доведоха до нови вълни и форми на неравенство и нестабилност за водещите капиталистически страни. 

 

Това прави живота непредсказуем за голяма част от хората на наемния труд.

 

Целият постигнат прогрес обаче е помрачен от непрекъснато натрупващи се регресивни фактори. Днешният глобализиран капитализъм разрушава базата на средната класа, на която почива либералната демокрация. 

 

Двата най-големи проблема, дефинирани от световната общественост във връзка с целите на хилядолетието, са опасността от екологична катастрофа и нарастващото социално неравенство. Общността на капитала упорито избягва намаляване на растящото неравенство, бавно и мъчително, сякаш ги игнорира, решава проблемите на екологията.

 

В процеса на развитие, капитализмът постепенно създаде икономически, политически, социални и екологични препятствия, които са сериозна заплаха за оцеляване на цялото човечество.

 

Ако продължаваме да отстояваме само и единствено рационалния характер на нашата дейност, т.е. в условия на оскъдни средства да постигаме максимален индувидуален резултат, най-вероятно ще постигнем т. нар. “композиционна грешка” на неокласическата теория, открита от Кейнс.

 

Подобна е ситуацията в днешния глобализиран капитализъм, където индувидуалния успех на индивида, групата, фирмата, корпорацията или даже отделна държава, разрушават екологическото, икономическото, политическо и социално равновесие на нашия свят.

 

Ефективното разрешение на екологичните проблеми може да се случи с различно от сегашното законодателство, настъпване на корпоративните интереси и заделяне на значителни финансови средства с частно-обществен произход.

 

Натрупаните проблеми на бедността и неравенството не могат да се решат без да бъде разрешен по-различен начин модела на разпределение на материалните блага, натрупването на капитал и богатство в света.

 

Немислимо е да се смятя, че мнозинството от интелектуалния потенциал на човечеството ще проиграе възможността да вземе необходимите мерки преди опасностите да стигнат твърде далеч и човешките и екологични щети деградират до степен невъзможна за поправка. 

 

Този интелектуален потенциал на човечеството трябва да се обедини около тезата, че опасността от екологична катастрофа, неравенството и нестабилността, могат да доведат до неопределеност и са пряк и неизбежен резултат от функционирането на „либералната демокрация с пазарно стопанство. 

 

На политическата класа трябва да се намери начин да се постави от суверена задачата да защити своите граждани от последиците и човечеството да оцелее! Дори това да коства част от достигнатите икономически, социални и културни завоевания и ползи за хората. 

 

Изпълнението на тази непосилна за въображението на сегашната култура задача ще измени в немалка степен потребностите, интересите и мотивацията в поведението на всички хора.

 

Това може да се случи, само и единствено при условията на споделен за всички икономически растеж! В книгата си „Справедлива печалба”, която продължавам да редактирам, аз предлагам начин за реформиране на преразпределителните отношения в системата на производството на материални блага и услуги, което ще доведе до преразпределение на националният доход, намаляване на неравенствата и решаване на финансирането против екологичната катастрофа!

 

Четвърто, г-н Фукуяма, ако политическата система не реши проблемите на неравенството и екологията в най-близко време, то Вие наистина ще бъдете последният пророк на човечеството и „либералната демокрация” действително ще бъде „Краят на историята".

 

Затова г-н Путин според мен е прав.

 

Авторът е политикономист

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

30 коментар/a

Едната на 04.08.2019 в 07:17 на 04.08.2019 в 10:17
Спонтанната саморегулация на обществените системи не е еднакво възможна навсякъде, защото изхожда от исторически, географски и културни своеобразия. Няма как да ми докажете, че оставена сама на себе си общественост по естествен начин се превръща в самоорганизиращ се и цялостен субект. Няма такива примери в историята, включително и в настоящето. Цялата ви теза се крепи на пропагандното внушение, че гражданското общество на Запад работи. То е работело сравнително непротиворечиво известно време за икономиката на някои от западните общества и като съпътстващ ефект за известно подобряване на средното ниво на жизнения стандарт - създавайки включително типична средна класа. Но това вече не работи - средната класа се разпада навсякъде, а дори и да продължава известне закъсняващ ефект, оказа се, че това е за сметка на профанизацията и културната деградация на поколенията, обществата и народите тъкмо в Меката на гажданствеността. Така че тезата ви е медийно пропагандна и не е философски и социологически вярна не само към настоящия момент, но и поначало. Путин се опитва да разкъса булото на матричното действие в социалното управление. А основното там е без гоеми сътресения да изграждаш собствен суверенитет спрямо системата на западната неолибарална матрица на гражданствеността, непозволявайки й тя да генерира време и ти да се оказваш чисто и просто завареник на обективните й обстоятелства. Това е много тънка издебваща практика, характерна за сталкинга, а не за грубите и влияещи се от конюнктурата управленски решения. Путин е много фин човек, за разлика от медийно набедения чугунен американски "философ" Фукуяма, който чул-недочул нещо от съветския дисидент и преподавател в Сорбоната професор Александър Кожев, се опита да го превърне в екстравагантна, но типично по американски нескопосана футурологична система за узаконяване на статуквото на грабежа и хегемонизма, по същество убиваща революцинното жило на Хегеловата диалектика.
Цитатите ти са лъжливи на 04.08.2019 в 10:43
И какво им е лъжливото? Тия думи не са изречени? Тия думи не са изречени от тия хора? Или просто се гърчиш като смок под вила, защото всичките приказки за човешките права и демокрацията се оказват просто приказки? Песничката ти е връо, само че от петте ядрени държави в света само една от тях - САЩ - възнамерява да нанесе ПЪРВИ ядрен удар. Останалите четири възнамеряват да нанесат ОТВЕТЕН ядрен удар. Всички ядрени доктрини са публикувани. Нещо да кажеш за програмката на USAID? И тя ли е лъжлива?
Аз виждам на 04.08.2019 в 12:27
как системата на Путин обхваща и все по долните етажи на пирамидата на властта. Хората във властта в Русия не искат да решават проблемите на хората и частната собственост, защото те си имат свой живот в администрацията и частния сектор и хората от частния сектор и бита им развалят рахатлъка и трябва да започнат да мислят как да решават чужди проблеми, при което даже не печелят пари, а имат сравнително ниски заплати в сравнение с дохода на хората от частния сектор, и от това печели само частния сектор. И те по скоро искат пари като рушвети, а ако не вземат рушвет пречат на частния сектор и на гражданите. Докато в западните демокрации, не се иска от администрацията да решават проблемите на частния сектор, а само да помагат за по бързо решаване на административни проблеми на частниците и дори да помагат на частния сектор, като това са идеи заложени от религията и залегнали в културата на западните общества. Освен това на запад знаят, че заплатите им идват от данъците на частния сектор, а частния сектор изкарва и продукцията от стоки и пари. Докато в Руската федерация и в България още се мисли, че сме в държавни предприятия и държавните предприятия сами си изкарват прехраната и то като бюрокрация и партокрация с борба за власт. Аз си спомням когато работех в технологично бюро на държавния завод, как идваха частници и искаха да им правим технологии, как колеги и колежки се ядосваха, че ние ще правим технологии на частниците, за жълти стотинки, а частниците ще имат печалби от стотици хиляди левове. И всички съветваха тези, които правят технологии, да не им ги правят качествено. Така Путин създава в Русия една абсолютно бюрократична и партократична система на фашизъм ,която система всякак пречи на частниците. А собствеността в Руската федерация чух, че е 40% частна собственост най вече на олигарси монополисти и 60% държавна собственост. На запад и в ЕС държавата не пречи на частния сектор, а и не се иска много да решава проблемите на частниците. Естествено се правят закони, следи се да има ред правила и закони, по които да функционира частната икономика, следи се да има кейнсианска газ и спирачка, както и монетарна газ и спирачки, което означава или по високи лихви, или повече пари в обръщение или действия с мултипликатора на Кейнс. И това е политика на държавата към проблемите на икономиката. А това за което ме критикувате, че в България или Русия се оставя на самотек икономиката, това не е вярно. Аз исках просто да напиша два водещи начина или системи, в които при Путин всичко решава върха на държавата - Путин, а по надолу в пирамидата пречат. Докато другият начин е да не се пречи на частния сектор от държавата, защото частния сектор сам си решава проблемите. Но това не значи, че държавата не прави всичко възможно да има ред, правила, закони, подпомагане и най различни други политики за решаване на развитието на Икономическото общество.
РЕАЛНОСТ на 04.08.2019 в 22:56
Аз виждам на 04.08.2019 в 12:27 , сляп си и нищо не виждаш!
невролог на 04.08.2019 в 23:31
Слушай интелектуално джудже-Къртев:Пиши за другото джудже-лилипутин,но не намесвай Фукуяма-твърде голям е за теб.
демокрацията им на 05.08.2019 в 00:55
Глобалния капитал е този, който създаде и използва Мрежата от НПО за да държи в подчинение завладените държави и да дестабилизира непокорни държави, чрез цветни революции, национални пролети и други включително насилствени методи за смяна на неудобни правителства. Чрез свои поддръжници и съзнателни или несъзнателни агенти на влияние глобалния капитал контролира американските военни, НАТО и администрацията на ЕС.Чрез саудитските и кувейтските петролни шейхове глобалния капитал поддържа ислямския тероризъм. Факт е, че армията, която през 2003 година за три месеца разгроми 400 хилядната армия на Ирак, над две години не успя да се справи с четири пъти по-малката армия на ИДИЛ!За глобалния капитал и държавите, които владее, няма международни закони. Международните закони са за Русия, Китай, Иран и т.н., но не и за САЩ, Великобритания, Германия, Франция или Канада. Коя развита Западна страна би позволила на централния площад в столицата  група граждани да палят гуми, да блокират сградите на държавните институции и да ги палят? Никоя! Но в Украйна подкрепиха подобен вандализъм, а висш американски държавен служител дори раздаваше понички на „мирните протестиращи“. За каква демокрация става дума, когато по-малко от 0.2% от населението на една страна с палежи, побоища и убийства сваля законно избрано правителство! Защо американското посолство в Украйна може да бъде щаб на украинските превратаджии и това не е осъдително, въпреки че е нарушение на международното право.За западните доминиращи медии, които масово са собственост на глобалния капитал, няма срамна лъжа, всичко е допустимо, а политкоректността и автоцензурата са достигнали до такива нива, че да се говори за свобода на словото вече е смешно. Олицетворението на свободата на словото в западните държави са карикатури .Глобалния капитал превърна самата Западна демокрация в карикатура, и то не само заради медийните манипулации, поради които обикновения човек е дезинформиран и лъган и не може да вземе информирано решение. Самата идея за демокрация вече е отровена от двойния стандарт на Западните развити държави по отношение на прилагането на демократичните принципи. Двойният стандарт показва, че демокрацията за Запада не е автентична ценност Едва ли ще бъде пресилено, ако се каже, че глобалния капитал е постигнал перфектното зло. В Европа се наблюдава трайна тенденция към обедняване, а към момента претапянето на мигрантите в хомо економикус не изглежда да се получава, тъй като те поставят на първо място религиозните си искания, а не максималната полза. А и максималната полза я разбират малко по-иначе. Вместо да подбиват цената на трудовия пазар, те предпочитат да тежат на системите за социално подпомагане на европейските страни.
Джон ФостърДълес на 05.08.2019 в 12:09
След тази Победа във ВСВ 1941-45 г. ще ги разлагаме така във всички направления, че да не могат да се съвземат! (Цитирам по смисъл). Разложиха най-напред партокрацията, след това цели държави, в т.ч. и България. Използваха се всички старите подходи, в т.ч. на Магнаурската школа, съчетани с новите възможности на парите, похота, общественото оскверняване. Който е забелязъл стигна се до преписване на Историята. Там, където няма История, която се цени, там няма и народ.
Читател на 06.08.2019 в 01:11
Едно време такива "критики" на западен автор се пишеха по поръчка, сега по собствена инициатива. Елцин може и да е бил пияница, но не е бил мафиотски бос и убиец.
Да ловиш маймуни с трици: на 06.08.2019 в 08:11
“САЩ - възнамерява да нанесе ПЪРВИ ядрен удар. Останалите четири възнамеряват да нанесат ОТВЕТЕН ядрен удар. Всички ядрени доктрини са публикувани.” Нищо подобно. СССР имаха планове за първи ядрен удар още по времето на Хрушчов. Всички са имали и имат. За какво са например хиперзвуковите ракети, с които Путин се хвалеше? Важното в случая е, че тези планове не са за изпълнение, а за сплашване и изнудване на противника. Това ни дава шансове и на нас да оцелеем, все пак. Иначе ще оцелеят само разните главнокомандващи на няколкостотин метра под повърхността на една мъртва планета. И то докато не им свърши храната и напитките.
Дрън на 06.08.2019 в 20:16
дрън ярина. Какво общо има Путин. Какво ще спасява и от кого. Автора има каша в главата като политикономист. Нито е политолог нито икономист ама критикува Фукяма и защитава Путин. Лелеее. Традиционни ценности. Ама недей де. Много ясно че е за тях. Русия е една държава в която властва олигархията. Алоо. Какъв СССР?
Дрън на 06.08.2019 в 20:16 на 07.08.2019 в 09:35
А ти вземи прочети Фукуяма какви произволни глупости е драскал... и как сам той се отказа от щуротиите си на фона на онова, за което предупреди Путин още на речта си в Мюнхен през февруари 2007 г. Фукуяма е типичен американски медиен продукт - зад една опаковка/витрина - едно чисто нищо.
Кимон Бейсинджър на 08.08.2019 в 10:04
Каква огромна загуба за Франсис Фукуяма е фактът, че няма да може да прочете критичния анализ на световно известния анлизатор Петър Къртев. За съжаление и Путин няма да го прочете. Само местните балкански руски ибрикчии ще го погледнат и публикуват. Язък!
В общество неизживяло робовладелските си традиции, на 08.08.2019 в 15:27
общество, в което само един тънък слой интелигенция е носител на гражданско съзнание, Путин е точно на мястото си в ролята на Велик водач, грижовен Баща на народите и Мъдър ръководител с железен юмрук. С друг на негово място биха затънали в хаос и междуособици, там нямат съзнанието да се самоуправляват, нещо което един малък народ като нашия е доказал убедително през Възраждането. Онези трябва да бъдат държани изкъсо, иначе става страшно.
нещо което един малък народ като нашия е доказал убедително през Възраждането на 11.08.2019 в 08:36
Ами явно сме деградирали в сравнение с постиженията на Възраждането си, и ние както западноевропейците... Как ДНЕС доказваме, че умеем да се самоуправляваме, след като очевадно ни водят като стадо овце на заколение и(ли) масовият българин избира статуквото?! Аман от празни приказки и самонадценяване! А че Путин е правилният човек и за руснаците, и за света, това не може да бъде оспорвано!
Провален на 15.08.2019 в 00:33
Фукуяма е провален мислител и е нахално повече да лае от колибката.

Напиши коментар