Освен, че бе технически иницииран отгоре, преходът и по своя класов характер, както стана дума в предишния коментар, не беше „революция“, а „контрареволюция“, или по марксистки – деградация от по-висша към по-низша общественоикономическа формация. Ставаше дума за преход от власт на социалистическата бюрокрация със значителна корупция, но и с доста реално внимание към обществения интерес и публичния сектор – към власт на капиталистическата олигархия в служба на външни сили, с много по-мащабна корупция и без почти никакво внимание към обществения интерес и публичния сектор. Резултатът бе масивна деградация на публичния сектор, прахосване на ресурси и приватизация на сравнително малка част от тях предимно от най-предприемчивата и безскрупулна част от стария партийно-стопанско-милиционерски елит и децата им.

 

Българската социология потвърждава емпирично западните данни за отношението на българите към 30-годишния преход, но засега се въздържа от радикални философски изводи 

 

 

В коментара за годишнината на 10 ноември писах тук, че, за разлика от есента на 2014 г., сега няма достъпни в интернет обективни европейски данни от рода на проекта Ангъс Мадисън за икономическото развитие на България и Източна Европа в най-ново време и бях принуден да прибягна до американския център „Пю“. 

 

Български социологически данни, признавам, тогава не потърсих, но грешката ми бързо бе поправена от социолога Кънчо Стойчев, който в края на ноември в София, дето бях за кратко с детския ни музикален театър от Ню Йорк, ми подари току-що излязлата интересна книга „България. 30 години по-късно“. Веднага я отварям на стр. 66-67 и чета забележителните данни от национално проучване на Gallup International – България от април 2019 г. Те са цитирани в статията на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев там.  

 

Спомняме си, че процентът на доволните от прехода в България според публикуваните на 8 ноември т.г. данни на „Пю“ беше между 24% и 32%. Според Gallup International – България пък 29% от българите мислят, че „като цяло България спечели от Прехода“. Според „Пю“ България е на предпоследно място в посткомунистическа Европа, след Украйна, по процента на хората, за които има подобрение на стандарта им на живот – 32%. Според Gallup International – България само 12% отговарят с „да“ на въпроса „Аз и моето домакинство като цяло спечелихме от Прехода“. 

 

Според „Пю“ на въпроса дали икономиката е по-добре или по-зле сега в сравнение с „комунистическото управление“ България водеше класацията в Източна Европа отзад напред с 24%  – „сега е по-добре“ срещу 57% – „сега е по-зле“. Според Gallup International – България също 57% от българите са съгласни с твърдението „В крайна сметка управлението на Тодор Живков се грижеше повече за хората“, а 17% не са съгласни. Сред съгласните са 21% от младежите на възраст от 18 до 30 г. – срещу 12% несъгласни. При хората на 61+ г. съотношението е 83% срещу 13%. 

 

Според Gallup International – България съотношението на съгласните и несъгласните с твърдението „на практика в България няма свободни медии и свобода на словото“ е 57% срещу 23%, с твърдението „На практика изборите у нас завършват винаги с издигане на власт на лъжци и крадци“ – 72% срещу 16%, с твърдението „В България законното забогатяване е много рядко“ – 80% срещу 11%, а с твърдението „като цяло ЕС е... организация в полза на силните и богати страни“ – 72% срещу 12%. 

 

Мнозинството българи също, показват данните на Gallup International – България, симпатизират на унгарския премиер Виктор Орбан и мислят, че малцинствата в България „се позволява повече, отколкото на българите“. 

 

Читателите обаче знаят, че за мен отговорите на тези „етнически“ въпроси произтичат пряко от отговорите на „класовите“ въпроси преди тях. „Национализмът“, както и настроението срещу мигрантите, срещу Истанбулската конвенция и всички други прояви на bigotry (омраза към различните) имат чисто класови корени. Мнозинството е нещастно и недоволно от положението си, от социалната несправедливост, т.е. от засилващото се неравенство, от корумпираната и високомерна политика на елитите, и не приема акцентирането на гражданските права на етническите и lifestyle малцинства за сметка на икономическите права на мнозинството. Това е азбучно просто. Мнозинството вижда сенките по стената на Платоновата пещера и се бори с тях – тъй, както умее. 

 

В други статии от книгата „България. 30 години по-късно“ „етническата“ тема заема видно място, включително и „заслугата“ на ДПС за „опазването на етническия мир“. Според мене това е преувеличено – ако не беше „възродителният процес“, сега ДПС или подобна партия изобщо нямаше да има, а колегата от Философския институт на БАН още щеше да се казва Меди Доганов и да си работи там. 

 

България е твърде различна от съседна бивша Югославия и нейните наследници, а също и от Гърция, Турция и Румъния, както и от Кавказ, по отношение на „етническия въпрос“. Етническо насилие, непредизвикано пряко от неразумни насилствени кампании на властите, в независима България нямаме от ликвидирането на съпротивата и разбойничеството на мюсюлманите в Османпазарска околия и другаде из Североизточна България от военния министър ген. Казимир Ернрот в 1880-те и на инспирираната от Истанбул и Лондон съпротива на мюсюлманите от Тъмръшката република – също до 1880-те години. Не че в България няма расизъм и ксенофобия, но не някак си нямат политическа компонента, остават на битово равнище. 

 

Феодалният контрол, с който ДПС все още разполага по отношение на (все по-малко от) етническия си контингент, не е принципно различен от контрола на ГЕРБ над зависимите от държавна служба, държавни поръчки и държавен рекет българи, все още гласуващи за тази партия. 

 

По подобен начин стои според мен и въпросът за (класово) мирния характер на прехода. Според Gallup International – България 75% са съгласни, че „Добре е за страната ни, че Преходът бе мирен“. Екстремистите са малцинство: 13% мислят, че „По-добре щеше да бъде старата власт да се удържи със сила“ и 12% – че „Мирният Преход беше грешка – комунистите трябваше да бъдат сурово наказани“. 

 

Мирният преход от никого не е бил реално застрашаван. Старата власт нямаше как да се удържи със сила, защото промяната дойде именно от нея – тя я инициира, тя създаде „демократичната“ си опозиция, тя й отстъпи властта, когато й стана по-изгодно. Комунистите нямаше как да бъдат сурово наказани, щом и досега единственото ни спасение от „комунистите“ си остава комунистът Борисов. Казано по друг повод, комунистите в България се делят на два вида – комунисти и антикомунисти. 

 

Освен, че бе технически иницииран отгоре, преходът и по своя класов характер, както стана дума в предишния коментар, не беше „революция“, а „контрареволюция“, или по марксистки –  деградация от по-висша към по-низша общественоикономическа формация. Ставаше дума за преход от власт на социалистическата бюрокрация със значителна корупция, но и с доста реално внимание към обществения интерес и публичния сектор – към власт на капиталистическата олигархия в служба на външни сили, с много по-мащабна корупция и без почти никакво внимание към обществения интерес и публичния сектор. 

 

Резултатът бе масивна деградация на публичния сектор, прахосване на ресурси и приватизация на сравнително малка част от тях предимно от най-предприемчивата и безскрупулна част от стария партийно-стопанско-милиционерски елит и децата им.


Като изключим междугангстерското насилие от 90-те и началото на нулевите години, продукт на съперничеството между клановете на новата имотна класа, насилие по време на прехода имаше само „отгоре“ – насилие с квазидържавен характер, особено очевиден при режима на ГЕРБ, с цел да се принуди населението да заиграе по новите правила. Революционно насилие отдолу никога не е било дори и мислимо. 

 

Хубаво е, че в изследването на Gallup International – България не става и дума за „демокрация“... В друга статия от Антоний Тодоров има интересни данни за централизацията и концентрацията на капитала у нас: профилът на заетите в 2019 г. е: 88,35% наемни работници срещу 3,72% работодатели и 7,19% самостоятелно заети... Процентът на наемните е нараснал от 2003 до 2019 г. с 3,5 пункта. 22 стопанства контролират 60% от земеделската земя, а 4% от фермите стопанисват 80% от земята. Да си спомним правилото на америкaнския правник Луис Брандайз, че „можем да имаме демокрация и може да имаме голямо богатство, но не можем да имаме и двете“.

 

Така че преходът между общественоикономическите формации, без съмнение, е приключил с преразпределянето на (останалото от) социалистическата икономика в частни ръце. А преди 17-18 години по форумите шепа хора, в това число и аз, говорехме, че не е приключил (не е и започвал) „цивилизационният“ ни преход – т.е. не атлантическият, а към по-цивилизовано, по-развито, справедливо и културно общество, за което мечтаеше младата интелигенция в 1989 г., като аплодираше горещо Митеран по коридорите на Софийския университет. Били сме янлъш, както би рекъл Алековият герой. Или Вазовият: „Та такива думи нито ги има на турски. Остави се, бе Кандов!“

 

И в тази книга, и в предишната си, „Какво се случи?“, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев обясняват по своя оригинален, eye-opening (отварящ очите) начин много важни неща от прехода, например защо България продължава толкова да харесва социализма и Русия, за разлика от други някои (но по-малко, отколкото може да изглежда от София) източноевропейски съседи. Или за войната за миналото като единствено средство за легитимация на елитите. Всеки, който чете това, би трябвало да прочете тези книги. 

 

Това, което те изпускат от поглед, е по-далечния международен план – например над двата милиона българи в чужбина и особено тези, прелетели от НРБ – и по-точно от нейните останки в 90-те – в развития западен свят. Като например нашата училищна общност в Ню Йорк със 120 ученици и няколкостотин семейни членове, учители и приятели около тях. Едно (средно) голямо българско село, а по БВП сигурно – една малка българска община... Колко интересно би било българските социолози да обогатят анализа си на категориите българи след прехода и с тази реалност. Засега само етнографи от БАН са се интересували сериозно от нас. А ние сме към 30% от българските граждани и гледаме към 40% от българските деца в училищна възраст. 

 

Изпускат и движението на Америка към социализма, което прави догмите на „Вашингтонския консенсус“ все по-незащитими и абсурдни. И упадъка на ЕС. Нещата се обърнаха на 180 градуса отпреди 17-18 години, когато „преживявахме събитието НАТО“ и се стягахме за „клуба на богатите“. 

 

Данните на Gallup България показват впрочем, че някои от „табутата“ на прехода, постулирани от Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, не се споделят от публиката. Всъщност двамата автори с готовност признават това в последната си работа (ръкопис на английски*). Мнозинството българи днес не вярват в „свободата на словото“ и „либералната демокрация“, т.е. и че такива животни съществуват в България, пък и че са възможни изобщо. Например театърът около импийчмънта на Тръмп, цялата американска гражданска война, която кипи вече три години и медийната истерия около нея унищожиха вярата в старите химери у всеки що-годе критично мислещ, не непременно ляв, българин. 

 

„Забраната да се критикува капитализмът“ отпадна още в 2008 г., когато Вашингтон фактически одържави „Уол стрийт“, за да я спаси от себе си, а икономическата гилдия в развития свят развея в прах репутацията на Милтън Фридман и „сладководния“ пазарен фундаментализъм, на чиито пясъчни основи се градеше дотогава, пък и досега, капитализмът в постсоциалистическия свят. Тези новини малко бавно идват у нас, но няма как да не дойдат. 

 

И „забраната на говоренето срещу ЕС“ в България е на път да бъде забравена, макар че все още хората повтарят пред интервюиращите ги социолози заученото през годините от брюкселската пропаганда. Одобрението на мнозинството за Орбан у нас обаче, още веднъж, не означава национализъм и фашизъм, а е символ на желание за отговорна национална политика в интерес на мнозинството – вместо безотговорна брюкселска чиновническа политика в интерес на глобалните елити. Желание за национално достойство и защита на националните интереси – затова именно  „диктаторът“ и кагебешник Путин е толкова харесван не само у нас, а в цял свят. От няколко години в Европа бушува истинско „селско въстание“, в момента намиращо най-ярък израз в революционна по традиция Франция. Почти всички статии в сборника „България. 30 години по-късно“ звучат сякаш горното не е ставало. 

 

И критиките на „реалния социализъм“, които в 1989 г., а и по-късно, ни се струваха толкова дълбоки, например за „мрежите“ (първа, втора и т.н.) и за „плановия дефицит“, след десетилетия на Запад все повече ми изглеждат хем по-скоро общочовешки, приложими някъде и за капитализма, хем не съвсем справедливи към социализма. Реабилитацията на нашето общество до 1989 г. очевидно вече е факт в отношението на голямото мнозинство българи, дори на младите до 30 г. 

 

Няма да закъснее сигурно и реабилитацията му от научната мисъл. Имам предвийд мейнстрийма, като авторите на „България. 30 години по-късно“. Защото левите автори като Васил Проданов и Георги Найденов, които споменах в предишния коментар, не са спирали да пишат това, но техният глас сега е маргинализиран. 

 

Разбира се, и до 1989 г. обществото ни съвсем не беше рай и наистина почти всички тогава много искахме дълбоки промени. Някои наши желания обаче са били наивни и неинформирани. Преди 1989 г. не много хора извън вътрешните интелигентски „гета“ се вълнуваха от свободата на духа (а днес са още по-малко). И дори от свободата на предприемачеството, все по-недостъпна за огромното мнозинство и до днес. 

 

Повечето хора се кланяха най-вече на „карго култовете“ към „западните стоки“. Голям принос, ако не основен, за недоволството ни от социализма имаше липсата на престижни потребителски вещи, раждаща странните за западното око феномени като съветската „фарцовка“ и нашата варненска „марфа“ и полската куфарна търговия на Евиния плаж – далече от очите на тогава мъжката ни по състав народна милиция. „Карго култовете“, разбира се, са живи и здрави в България и днес, макар да личат у младите и кълнове и на „аскетизма“, който е отвъд „консумеризма“. 

 

Аскетизмът, който е преди консумеризма, беше реалност у нас преди 1989 г., но съвсем не желана реалност. Напротив, „основният икономически закон“ на социализма бе за „все по-пълното задоволяване на растящите материални, духовни и социални потребности на трудещите се“ (по памет). 

 

„Трудно е да се правят прогнози, особено за бъдещето“. Но мисля, може с известна увереност да се предположи, че както преходът започна отвън, под съветско влияние, и продължи под външно – американско и брюкселско влияние, в недалечно бъдеще той ще смени още веднъж курса си, който сега ни води общо взето към кривата круша, и също под нечие външно влияние. Тези дни два огледални чужди проекта, касаещи България, правеха вълни в медиите – за натовски хъб (един вид вместо газов) във Варна и за център на руската мека сила в курорта „Камчия“ – на 25 км от натовския. Обещавам някое лято да ги нагледам и двата и да докладвам. Не е изключено и някоя американска „Аврора“ да изплава оттам. 

 

______

* The Invisible Structures of the Transition in Eastern Europe: Failed taboos leading to Bonapartism, представена пред аудитория в Kings College, Лондон през декември 2019 г.  

 

Предишният коментар по темата: 

https://glasove.com/categories/komentari/news/istinskata-istoriya-na-socializma-desetonoemvrijska-elegiya

 

Още по темата:

https://glasove.com/categories/komentari/news/chetvyrt-vek-bqg-na-mqsto-perestruvka-i-chalga--v-ochakvane-na-promqnata

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

48 коментар/a

Въпрос на 30.12.2019 в 10:04
Ама що за екземпляр си ти? И защо не напишеш история на истинския американски социализъм?
Доброзорно но по-добре на 30.12.2019 в 10:56
Историята на истинския американски социализъм започва с Владимир Улянов Ленин. Точно той пророчески е написал,че материалните предпоставки за социализъм в най-голяма степен са налични в САЩ - концентрация на производството, концентрация на капитала,финансова олигархия,износ на капитал,огромна работническа класа. Караха-вараха американците 100 години и я докораха дотам днес Тръмп с неистови усилия дя се бори националният американски капитализъм да не изблъбука. Ако Тръмп,Орбан,Путин,в Италия,Австрия,Полша,Британия успеят да завият към консерватизъм,то и за нас има шанс да ни внесат консерватизъм доброзорно. Ручаният пак доброзорно либерализъм ни доведе до тотален разпад във всички посоки - морален,демографски,икономически,политически.
Що е то социализъм и има ли почва у нас? на 30.12.2019 в 13:55
За Маркс и Енгелс социализмът е фантазия, докато си живеят от ограбения труд на пролетариата. За Ленин и съратниците му е инструмент за завземане на властта. За Сталин е моделът на египетската робовладелска система, включая мумиите на фараоните. За нас беше нещо наложено отвън. Някои неща бяха човечни, други не. Но се оказа измислен, нефункционален, разяждан през цялото време от желанието на хората да го заобиколят по някакъв начин. Накрая самите му водачи се отказаха от него. Това, което настъпи обаче, беше капитализъм в началния му стадий, без правила, без морал, без ценностна система. Закономерно. И се оказа, че на Запад поне са постигнали някакъв баланс между интереси и права, а ние сме се занимавали да рутим и градим, отново и отново.
Тодор Живков: `СоциализъмЪт беше едно недоносче` 1.10.89-та на 30.12.2019 в 14:37
Ни повече ни по-малко. Това е единствената истина казана от устата на Генералния секретар на БКП за 35 години управление. Малко късно казано, но по-добре късно отколкото никога.
банан на 30.12.2019 в 16:53
12% ходят напочивка, курорт. 7% имат над 5000 лева в банка. Но едва ли 12–13% са средна класа, има и бедни антикомунисти и десни. "Според Gallup International – България само 12% отговарят с „да“ на въпроса „Аз и моето домакинство като цяло спечелихме от Прехода“." Според Gallup International – България също 57% от българите са съгласни с твърдението „В крайна сметка управлението на Тодор Живков се грижеше повече за хората“, а 17% не са съгласни. Сред съгласните са 21% от младежите на възраст от 18 до 30 г. – срещу 12% несъгласни. При хората на 61+ г. съотношението е 83% срещу 13%.
какво разбрахме на 30.12.2019 в 17:30
Георги Андреев 1995г: "Отдавна обаче не е тайна, че реалният политически Живот се изразява в съперничеството между Първо главно управление (външно разузнаване) на уж унищожената държавна сигурност (ДС) - негова е Мултигруп" и др. - и Второ главно управление на ДС (Контраразузнаване) - негова е Първа частна банка и др. Останалото е бутафория. Не е тайна също, че всички ръководни Кадри на едрия Капитал" са бивши офицери от ДС."Георги Стоев си го пише, че мафията е с управление в БСП централата, там дирижират и люпилнята и управлението на партиите. И всичко става по мед и масло. Георги Андреев 1995г: "По-голямата част от обработваемите площи пустеят, а дългогодишните насаждения подивяват или се изкореняват. Избирайки сложна процедура за връщане на земята, Мафията иска да откаже" от земеделие и скотовъдство тези, Които все още имат мерак за това. Защото в перспектива е замислено създаването на огромни частни латифундии, аналог на предишните промишлено-аграрни комплекси (ПАК), Където днешните земеделци ще бъдат ратаи. Това ще стане от само себе си", а засега е строго охранявана тайна.
аршин на 30.12.2019 в 17:33
В последната реч на Тодор Живков от 1 ноември 89-а, Тодор Живков казва - че Унгария го послушала, Унгария прави демокрация 23 октомври 1989 г. Събитията в Полша и Унгария се развили по техен сценарии. 4-18 юни 1989 г. - "Солидарност" победи на изборите в Полша. Тогава Един другар ... ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане . Вагенщайн има сдс-плакати на балконът си.
Bolivar, нека изясним основите на оня социализъм от времената на Великия баща на народите на 30.12.2019 в 17:41
Вярата в светлото бъдеще и верността към идеите не са били достатъчни. Най-важното е било всеки да си знае мястото. Или ако не си партиен или комсомолски секретар и от Райкома не са ти спуснали задача да проведеш курс за политическа агитация, никой няма да се зарадва на твоята самоинициатива, да приказваш без разрешение. Защото не идеи, а подчинение се е очаквало от масите. Никой властник не би се зарадвал, че подопечният му народ мисли самостоятелно. Затова и на интелигенцията са и казвали гнила. Защото все е напирала да разсъждава. И когато се опиваме от носталгия по онези времена, някак пропускаме факта, че днес напълно безнаказано можем да го заявяваме, колкото си щем.
гладио и кондор на 30.12.2019 в 17:52
Живков и живковистите сменяват социализмът с капитализъм, с оправданието за недоносен капитализъм. Демек Маркс казал, че социализмът се ражда от развит капитализъм. Нищо подобно не е казал Маркс. Имал е предвид, че колкото повече капитализъм, толкова по-зле, повече експлоатация и кризи, следователно повече революционно положение. Маркс е обичал капитализмът, но не е искал да е частен. Ако се въведе дори в джунглите на Амазония държавният капитализъм, би се радвал Маркс. Капиталист е стара дума за инвеститор. По време на Маркс, държавите са давали концесия на капиталист. Макар Османската империя да търси капиталисти да инвестират в железниците, тя държавата са всъщност основен инвеститор и поръчител, и собственик в управляваното от Добри Желязков. Та Маркс е искал държавата да инвестира, а печалбата да не се спестява. Частният капиталист не би инвестирал във всичко, и се влияе от конюнктурата. Взетата добавена стойност от частният капиталист, се спестява и се причинява финансова криза - ниско потребление и застой. ЕС чиновниците, мвф, и неолибералите, лудеят от яд, че Китай не прави приватизация, а все по силни държавни фирми, и частни подпомагани от държавата. То и япония, сингапур, малайзия, южна корея са така, било нелоялна конкуренция. А те защо 80 години бяха така. Англия в средата на 19в искат свободен пазар, за цял свят, но те дотогава имат най подкрепяната от държавата икономика, с много регулации, и робство. И когато другите се сещат да правят същото, Англия извиква дай да правим по Адам Смит, политикономика, свободен пазар. Имали са излишък на мощности в търговията и производството, а ограниченията, регулация и конкуренция им е препречила растежът и бъдещето. А колко немски фирми Германия спасява, уж да няма безработни, сме чували много през годините. На Полша и Германия, правителствената кобственост в стопанството е над 50%. Адам Смит повелява, че богаташи няма, парите не били трайни, следователно няма задържане на парична стойност, и така производството си създава пазарът. Създадени пари от производство, създават пазара за производството. ТОВА Е УТОПИЯ, хиляди пъти доказана. Адам Смит е утопия. Няма еднакви заплати по светът, малки заплати създават производство което се купува от големи заплати в други държави - които са купили евтино това производство чрез боклук - като стари автомобили и старо месо. И да няма мита и граници, и в самите държави е така, открой време. Едрият капитал прибира 20% от парсата. ПАЗАРЪТ Е БАСЕЙН НА стоки, услуги и пари, труд. Всеки може да излее своя стока, услуга, труд или пари и да вземе друго нещо – пари, стока, услуга, труд. И това е пазар. Пазара става капитализъм, когато едни изливат услуги. и стоки., но с взетите пари купуват по-малко труд. стоки,. услуги. Едрият капитал, частен, го прави. Така в басейнът парите ще са дефицит, и ще има дефлация. Но банките правят да е възможен капитализмът, като изливат парите спечелени от капиталистите, отново в басейнът, ЗА НОВИ ПЕЧАЛБИ. ПЕЧАЛБАТА Е ДЪЛГ-ЗАЕМИ Световният дълг е равен на печалбата. капитализмът е кърлеж върху пазарът - понеже големите инвеститори правят стоки и услуги но събират пари... и така намалят потреблението.. Но за да расте капиталът и пазарът, което е живот за капитализмът. Са намислили безусловен базов доход 6,66% от БВП от концесиите, и приватизация и концесия на всичко държавно. Защото държавата харчи до 30% от БВП, и трудно плаща дълг от 100% от БВП. Но частните "държавни" услуги, ще имат дълг до 100% от акциите си. Тоест дългът може да стане 100% от частната собственост, а БВП и печалбите са 10% от собствеността. Значи дългът ще може да е до 1000% от БВП. С което очакват вечен живот на капитализмът - частен. Да, и с виртуални пари, чрез знакът 666, чип в тялото.
ОТКРОВЕНИЕ на 30.12.2019 в 18:00
Тези по отгоре не искат равенство. Те са застрашени от равенството и се страхуват от тази опасност. Ето защо се проваля демокрацията и социализмът. Ето защо БКП предаде марксизмът за да се спасят чрез идеологията която е против равенството. Държавата на българите - им е враг, и не биха я спасили. Римска провинция. САЩ Е КОПИЕ И НАСЛЕДНИК НА РИМ И ВАВИЛОН. Римската империя е завладявала като е подкрепяла местната аристокрация - олигархия, срещу местният народ. Дори в Новият завет се отчита какво е естеството на властта тогава. И Откровение 11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей. 12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла. 13 И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците. ... Съединените американски щати да създадат космически войски - това разпореди президентът Доналд Тръмп. Пентагона да започне процес за създаване на нов 6-ти клон към въоръжените сили - Командване на космическите сили. ..... .. Може ли една империя без Пилат Понтийски в своя колония. МОРКОВ И ТОЯГА ЗА МЕСТНАТА ОЛИГАРХИЯ И ПАРТИИ, СУБСИДИЯ ИЛИ ПРОКУРАТУРАТА. Откровение 13:11: Втори звяр от земята. Печатът на антихриста И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей. (РОГ-БРЮКСЕЛ.РОГ-ВАШИНГТОН) Откровение 13:11: Втори звяр от земята. Печатът на антихриста И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей. ПРОТОКОЛИТЕ НА СИОНИСТИТЕ, И ПЛАНЪТ ДЪЛЕС, НЕ Е ДОКАЗАНО - ЧЕ СА ФАЛШИВИ. Алън Дълес е доказвал, че протоколите са фалшиви. Фалшиви са мненията и "доказателствата" за фалшивост на протоколите планът дълес. Животът също показва и доказва, масоните са още на власт, сорос, НПОта, експерти на хранилка, ... И Библията била фалшива, изплагиатствана, казват атеистите. И едните и другите, не доказват ясно кой и защо, какво ТОЧНО е преписъл.
Javeur Datchkeuf на 30.12.2019 в 18:01
Не знам кой е прочел горната манджа от начало до край.... Автор-комсомол'88 , и бедните - Стойчев и Райчев в притурка. Уф!.. Коментарите са по-стойностни. Да, бедните сме много. Да, Западът е все пак в баланс. При нас и социализъм, и демокрация са опорочени от алчността на дребни селски хитреци, - и"суджук-гейт" , и Техно-мой-Импекс.И ямболския фотограф за десерт
Сароян на 30.12.2019 в 18:54
Като апотеоз на възродения соц в Русия въведоха първите четири нови Изправителни Центрове за принудителен труд (в Ставропольски и Приморски крайове, Тамбовската (там имат опит в тапициране с трупове още от потушаването на въстанието срещу ВЕИЛенин) и Тюменската област) започнали съвестна работа през 2017 г. Днес в Россия има 14 ИЦ и 54 УФИЦ на 4509!! места. Пребиваването в исправителен център се счита за най-мекото наказание, но много въдворени в тези места споделят, че "в затвора е по-добре". Като правило, голяма част от хората, живеещи в ИЦ и УФИЦ не са такива, осъдени на принудителна работа, а осъдени, преведени от колонии към по-мек режим. Това означава, че криминалните престъпници от този сорт по някакъв начин са заслужили благоволението на управата и за награда са преместени в УФИЦ. Така криминалните типове се превръщат в царе на ИЦ, където първата им работа е да се нахвърлят върху нищо неподозиращите мисдиминъри, тоест млади хора, попадащи за първи път на такова място за съвсем невинни първи прояви, например участие в митинг, викове срещу омоновци по главните улици на големите градове, влизане в забранени сайтове в интернет, например Радио Свободна Европа или такива, водили свои блогове. Криминалните типове се чувстват задължени да направят живота на младите интелектуани момичета и момчета един кошмар. Така въвеждането на принудителна работа, което в първоначалния си замисъл се разглеждаше като акт на хуманизация и либерализация на системата на ФСИН се изражда в нещо, което няма аналог в съвременния свят. Изобщо, "хатели как получше, а получилось как всегда, тоест дерма". Така че Чичо Фичо, да иде да направи училище в РФ, а не само да пере пари в Бруклин и да лъже там на хората децата, много писма са изпратени с оплаквания за предлагано от него на студенти занижено заплащане (по социалистически маниер ) за извършване на услуги, които са петорно или десеторно по-скъпи в щатите, тоест дъмпинг
Да бе на 30.12.2019 в 19:14
Равенство никога не е имало. И когато Енгелс прибира част от печалбата на баща си и я дели с Маркс, вместо да убеди баща си да раздаде всичко на работниците си и да си вземе шапката, равенство не е имало. А колко хубаво би било, работниците работят, прибират всичко, ядат, пият като за последно, пари за подръжка няма, няма за инвестиции, за управление, пълно равенство за месец, два и после край. Много е лесно да те хранят и поят, да ти плащат слугините и удобствата, и ти да философстваш на пълен стомах.
Спиноза на 30.12.2019 в 19:31
Има огромна разлика в твърденията "сега сме по-добре/зле" и "сега аз/фамилията ми сме по-добре или зле, поръчковите социолози - проститутки знаят тайните на занаята!
ПАРИ ПАРИ на 30.12.2019 в 19:54
Каролев вика колко е добре в Япония - имали само частни пенсии. Но японците разчитат на държавна пенсия плащана от осигуровките на работещите, плюс огромна субсидия от държавата. Тази субсидия се равнява на разликата от българските разходи за държава и японските - 16% за България и 20% за Япония, процент от БВП. И японски държавен дълг от 199% от БВП. Пенсионерите живеят в апартамент от 5кв.м.

Напиши коментар