За "Рашагейт", както се нарича обвинението за сговор между Кремъл и американския президент, трябва да се дискутира отново. Това обвинение, при липса на реални доказателства, е най-мошеническият скандал в американската история. Ние все още нямаме точна представа за щетите, които "Рашагейт" нанесе на демократичните институции в Америка, в това число на президентската институция и на избирателния процес. А какво ли пък остава за щетите върху вътрешните и задгранични представи за американската демокрация. Не са пресметнати и загубите в руско-американските отношения в този критичен момент, когато двете страни ,модернизирайки своите ядрени арсенали, застанаха на пътя на нова и много опасна надпревара във въоръжаването, за която малко хора говорят.

 

 

Стивън Ф. Коен е почетен професор по руски изследвания и политика в Нюйоркския университет и в Принстънския университет. Автор е на книгата War With Russia? From Putin & Ukraine to Trump & Russiagate ("Война с Русия"? От Путин и Украйна до Тръмп и "Рашагейт").

 

Рационалните, макар и наивни наблюдатели, може би си помислиха, че след като на 29 май в изявлението си за пресата Робърт Мълър не посочи доказателства за сговор между Тръмп и Путин, а само изрази съмнения за „възможно възпрепятстване на правосъдието“ от страна на президента, то "Рашагейт" постепенно ще започне да затихва и накрая ще бъде забравен. Ако действително наблюдателите са мислели така, то много сериозно са се излъгали. Изпадайки в ярост, че Мълър не освободи Белия дом от Тръмп, организаторите на "Рашагейт", сред които централно място заемат либералните демократи и прогресистите, удвоиха енергията си и сами започнаха да представят непроверени и с нищо непотвърдени доводи за сговора, като при това ги разпространяваха в някога авторитетните средства за масова информация.

 

Дали от политически амбиции или от фанатична убеденост, творците на "Рашагейт" продължават да увеличават нанесените вече щети и краят на това безумие не се вижда. Единият от вариантите да се приключи с "Рашагейт" е добросъвестно да се проучи въпроса как в действителност започна той. Тъй като първите обвинения бяха отправени публично в средата на 2016 г., днес има минимум три хипотетични обяснения.

 

Първото обяснение е традиционно и общоизвестно.  

 

Още в самото начало, зорките и бдителни представители на разузнавателните служби при президента Обама и най-вече ЦРУ и ФБР откриват много подозрителни контакти между предизборния щаб на Тръмп и „свързани с Кремъл“ руснаци. Това може да означава каквото си поискате, защото в президентската администрация работят стотици хора. Това откритие естествено предизвика мащабно контраразузнавателно разследване, което започна през юли 2016 г.

 

Трябва да кажем, че Мълър е успял да намери множество чужденци, които по това време са контактували или са правели опит да осъществят контакт с щаба на Тръмп. Практиката е такава, че обикновено много чужденци търсят контакт с предизборните щабове по време на кампания и това се прави от десетилетия. В конкретния случай не ни е известен техният брой и не можем да направим сравнение с броя чужденци, които по същото време са контактували или са потърсили контакт пряко с щаба на Хилари Клинтън, или са се опитвали да осъществят контакт чрез нейната фондация. Ако например, този брой е еднакъв, тогава защо разузнаването не е започнало такова контраразузнавателно разследване и по отношение на щаба на Клинтън?

 

Ако някой е убеден, че това е така, защото с щаба на Тръмп са контактували или са търсели контакти руснаци, то нека да поразсъждава върху следния епизод: През 1988 г., когато сенатор Гари Харт беше главният кандидат за президент, издигнат от Демократическата партия, той отиде в Русия, която по това време беше комунистическа страна, за да установи контакти в рамките на подготовката за своето несъстояло се президентство. Между другото, тогава той се срещна и със съветския лидер Михаил Горбачов. По това време американските медии коментираха положително неговото посещение. Тогава съпровождах сенатор Харт и не си спомням да е имало някакъв негативен коментар за посещението ни в СССР. 

 

Второто обяснение е това, на което днес по някакви странни причини отдават предпочитанията си безмозъчните коментатори от Fox News и други медии от групата на подкрепящите Тръмп.

 

Същността на това обяснение е, че „путинският Кремъл“ е успял да прокара в американските медии дезинформация срещу Тръмп, най-вече чрез т. н. досие "Стил". Както вече писах преди година и половина, в това няма никаква логика и фактологичен смисъл. Материалите от досието по никакъв начин не сочат, че са били предоставени от високопоставен източник от Кремъл, както твърди Стил. Нещо повече, ако руският лидер така благосклонно се изказваше за Тръмп, което беше и един от главните аргументи на "Рашагейт", то едва ли пешките на Кремъл биха рискували да снабдяват Стил с информация срещу Тръмп. Нали така със сигурност щяха да си навлекат гнева на президента. От друга страна вече има немалко свидетелства, че на американските разследващи журналисти и други личности, като Стил ,е плащано от щаба на Клинтън за получените материали.

 

Третото възможно обяснение бих нарекъл „Интелгейт“,

 

(т.е. гейт на разузнаването, от английската дума Intelgate, б.пр.). За това вече писах в излязлата си наскоро книга: „War with Russia? From Putin and Ukraine to Trump and Russiagate”. Същността на това обяснение е, че американските специални служби проведоха мащабна операция, за да навредят отначало на кандидата, а след това и на президента Доналд Тръмп, като дори направиха опит да го свалят от поста.

 

След това веднага се появиха и нови доказателства от "Интелгейт". Специалните служби, например, заявяват, че през април 2016 г. са започнали своето разследване по повод няколко безобидни забележки на младия, заемащ скромно положение съветник на Тръмп по външна политика Джордж Пападопулос. Сред приятелите на никому неизвестния Пападопулос неочаквано се оказват влиятелни хора, с които той преди не се е познавал. Такива като Стефан Халпер, Джозеф Мифсуд, Александр Даунър и жена на име Азра Турк. Вече е известно, но Пападопулос тогава не е знаел, че всички те са били свързани с американските и/или британските и западноевропейски специални служби.

 

Сега главният прокурор Уилям Бар предлага да се разследват първопричините за "Рашагейт". Тази задача той възложи на специалния прокурор Джон Даръм. Ррешенията за мащабите на разследването и за това на какво в него да се отдели основно внимание ще взема обаче самият Бар. Важната новост се състои в това, че Бар има намерение да разследва не само ролята на ФБР, а и на другите специални служби. Очевидно това означава ЦРУ, когато го ръководеше Джон Бренън и тогавашният му партньор Джеймс Клепър, който оглавяваше по това време цялото национално разузнаване.

 

Както твърдях и преди на страниците на Nation, кръстник на "Рашагейт" беше не директорът на ФБР Джеймс Коми, а Джон Бренън. Тази теза сега намери допълнително потвърждение. Да се надяваме, че Бар няма нищо да прикрива, в това число и два много важни материала от лъжливата концепция "Рашагейт". Единият от тях е досието "Стил", а другият е оценката на разузнаването от януари 2017 г., която също е толкова измислена и обемна, като досието. Не е случаен фактът, че и двата материала бяха публикувани едновременно, вследствие на което "Рашагейт" се превърна в натрапчив, общонационален скандал.

 

Засега Бар е много внимателен в своите публични изявления. Той призна, че върху щаба на Тръмп се е водело наблюдение, а хората са били следени. Това може и да е било напълно законно, но Бар вероятно знае, че станалото с Пападополус, а вероятно и с генерал Майкъл Флин, прилича повече на капан. Но той също така прекрасно знае, че поставянето на такива капани е противозаконно. Няма съмнение, че Бар помни и ще има предвид поразителното предупреждение на сенатор Чарлз Шумер към вече избрания президент Тръмп през януари 2017 г.: „Позволете да ви кажа г-н Тръмп, че ако препречите пътя на разузнавателните служби, те ще ви „смачкат“. Сега Бар може да попита Шумер, какво е имал предвид с думите си и защо е решил, че е необходимо да предаде заплашителното послание от името на специалните служби.

 

Но най-трудната задача за Бар ще бъде да си обясни тази

 

прескръбна роля, която изиграха в "Рашагейт" водещите медии.

 

Както написа разследващия журналист Ли Смит, който имаше сериозен принос в това дело: „Пресата беше неразделна съставна част от операция "Рашагейт". Всичко това не би станало възможно, ако средствата за масова информация не бяха обединили силите си с шпионите, ченгетата и адвокатите, за да сглобят историята, която инсценираха агентите на Хилари Клинтън“.

 

Но нима ще може Бар да разследва тази „неразделна“ част от причастността на медиите към разработката и пропагандата на фалшивия "Рашагейт", без да наруши свободата на пресата? В най-лошия случай медийният мейнстрийм, както пресата, така и телевизията, трябва да разкажат защо са позволили на специалните служби да използват техните страници и ефирно време за ескалацията на "Рашагейт", посредством изтичане на информации от анонимни източници и каква е била причината така настойчиво да игнорират добре информираните и безпристрастни, алтернативни източници.

 

Те почти в един глас, много негативно, а на моменти и враждебно пишеха и говореха за разследването на Бар и за самия Бар персонално. „Вашингтон Пост“ даже стигна дотам да сподели с читателите съмнителните си наблюдения от типа, че „Уилям Бар прилича на гнусна жаба“. Това говори за настъпването на паника в редиците на раздуващите "Рашагейт" медии, които се боят от разследването, което ще започне Бар, защото той обеща да разсекрети свързаните с това дело документи. Страхът вече е толкова голям, че "Ню Йорк Таймс" отново изкара неправдоподобния си мит, че публичното разкриване на информацията, ще застраши мнимия осведомител или т.н. „къртица в Кремъл“, който работел под хълбока на Путин.

 

И накрая най-важното: каква е истинската причина американските специални служби да започнат операция за дискредитирането на Тръмп?  Може би това, че не им харесаха предизборните анонси за „сътрудничество с Русия“, което означава ново отслабване на напрежението в руско-американските отношения? Но дори и най-яростните противници на Тръмп от средите на политиците и медиите ще искат да знаят кой във Вашингтон разработва външната политика. Затова следваща мишена на специалните служби могат да станат бъдещият кандидат или новият президент, или пък самата външна политика, която те имат намерение да провеждат.

 

На всички е известно, че ЦРУ не мисли да спира. През март 2018 г. сегашният му директор Джина Хаспел излъга нагло президента за инцидента със Скрипал в Англия, с цел да го убеди да ожесточи мерките против Москва, което той направи, макар и неохотно. Някои средства за масова информация, които не са част от мейнстрийма, разказаха как стоят реално нещата със Скрипал. Но „Ню Йорк Таймс“, в характерния за него маниер, на 17 април публикува свой материал на тази тема, с който де факто потвърди лъжата на Хаспел. По този начин се сблъскахме с парадоксалната ситуация, която на 24 май формулира в своя туит британският журналист Джон О’Съливан: „Рашагейт" е първият американски скандал, в който властта иска открито да публикува фактите, а медиите се стремят да ги скрият. Изводите са ясни".

 

     

Превод: Никола Стефанов

 

 

    

Още от категорията

Епохата на Путин

Епохата на Путин

Путин никога не се стреми да притисне противника в ъгъла, той винаги...

Напиши коментар