На 12/24 април 1877 г. императорът на Русия Александър II обявява война на Турция. Само година след погрома на Априлското въстание над България отново изгрява надеждата за свобода. На 17/29 април 1877 г. главнокомандващият Руската дунавска армия Великият княз Николай Николаевич издава заповед за създаване на българско опълчение. Хиляди доброволци веднага заминават за Бесарабия и Влашко. Сформират се 6 опълченски дружини, наброяващи 7444 бойци и 81 офицери. Със свои и дарени пари те купуват 12 оръдия, 20 хиляди пушки и 1 милион патрони.

 

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

 

За командир на Първото българско опълчение е назначен ген. Николай Г. Столетов. Именно тези дружини, заедно с руски войници от Орловския и Брянския полк, проявяват чутовна храброст и между 9 и 11 (21-23) август удържат атаките на 30-хилядна турска войска на връх Шипка. През 1907 г. е издадена малка възпоменателна книжка „30-годишен юбилей на славната шипченска епопея“, в която капитанът от Първи пехотен Софийски полк Георги Станев разказва за най-драматичния ден от Шипченската епопея – 11/23 август 1877г.

 

Шипка е мястото, гдето българинът показа пред целия свят, че трябва да живее свободно. Значението на Шипка е грамадно!

 

На везните на опълченската храброст беше сложена съдбата на по-нататъшните действия на русите в България. Защото, паднеше ли Шипченският проход в ръцете на турците, успееше ли Сюлейман паша да се прехвърли през Балкана и да се яви в тила на руските войски – с това пропадаше вече войната, а заедно с нея се решаваше не само съдбата на България (нейното освобождение), а и на цялото южно славянство. Ето защо, цял свят, приятел и неприятел бе приковал своя поглед върху кървавата трагедия, която предстоеше да се разиграе в дивния балкан на Шипка и очакваше да види резултата на тая страшна борба между славянството и османлиите.

 

 

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-турската война с офицери от щаба си, 1877 г.

 

11 август. Съмна се. Настъпи денят на опасния бой, денят, който щеше да реши изхода на тридневната отбрана на шипченската позиция.

 

Към 4 ч. сутринта от околните върхове – Малуша и Бедек, кълба от дим се извиха, раздаде се гръм, след него втори, трети… и в скоро време зареваха неприятелските топове, които изсипваха цял поток гранати. Нашата артилерия им отговори и по този начин се завърза доста енергична канонада. След малко се откри силна оръжейна стрелба и Балканът пламна пак… 

 

Ген. Николай Г. Столетов и Сюлейман паша

 

Не се мина много време и гъстите неприятелски колони, предшествани от вериги, почнаха да се спущат от Лисата гора, а други – по гребена, успореден на шосето и разделен от последното с дълбок дол. Едновременно с това настъпваха колони откъм Врането гнездо. Оттам едни колони се спущаха по склона по посока към левия фланг на позицията, а други към тила ѝ. Турците почнаха да извършват приготовленията си да нападат от всичките страни и да нанесат смъртния удар. Бурята наближаваше…

 

Възстановка на боевете на Шипка, 1902 г.

 

В скоро време турските вериги, последвани от гъсти колони, почнаха да се катерят към пункта на атаката. Нашият огън се усили и редовете на противника се косяха – турците падаха като снопове и се търкаляха надолу из доловете.

 

Но ето, раздаде се татък към стоманената батарея сигналът за атака и се подзе от всички барабанчици и сигналисти. Забиха и засвириха 600 барабани и тръби, под звуковете на които турските колони като буря се понесоха напред и се нахвърляха върху нашите окопи със своя вик „Аллах! Аллах!“, който въздуха разпра. Атакуват от фланговете, атакуват отпред, изгората, по урвите, по канарите и от всяко място – цели 50 табора бесни низами… И ето ги, те се вече приближиха до нашите окопи. Но и нашите подръжки, готови с пушки в ръце, по заповед се нахвърлят срещу неприятеля и го накарват да се обърне в бягство. Бягат пак надолу, като подплашено стадо овци хилядите турци и в бягството си завличат своите задни редове. 

 

Възстановка на боевете на Шипка, 1902 г.

 

Бурята премина… Стрелбата от турската верига, която се поотдалечи, уредне. Но ето почва пак отново да се учестява и гъстите орди лазят към окопите. Ето пак забръмчават куршумите като рояк пчели. Неприятелските топове пак започват често да изпращат своите смъртоносни бомби и гранати. Нова буря наближава… Ето пак, започват да бият барабаните, пак се хвърлят ордите като бесни със своя рев „Аллах! Аллах!“, а в отговор екват дружните залпове на опълченците, които опръскани с кърви, като лъвове се нахвърлят върху им. Турците падат и мрат. Долините се обърнаха на салхана (кланица – бел.ред.), кръвта блика, шурти, а барабаните и тръбите непрекъснато свирят за нови юруши.

 

Руски офицери и български опълченци по време на възстановката на битките при Шипка, 1902 г.

 

До обяд вече шест атаки са отбити и всичките се свършиха като първата. Противникът потърпе големи загуби, но и нашите не бяха малко, а до мръкване има още време. Кой знае колко ли юруша ни очакват още!...

 

Подир обед турските атаки продължаваха пак и то още по-решителни, още по-ожесточени. Положението на нашите ставаше все по-лошо и по-лошо. От една страна нам се привършиха патроните, оставаха по 10 на пушка, а от друга – самите пушки се бяха развалили, половината от тях не можеха вече да стрелят. Освен това, след всяка атака редовете на защитниците все повече и повече намаляваха, помощ не пристигаше, а на турците постоянно идеха все нови и нови подкрепления. Липсата на патрони и постоянното им пестение окуражаваше противника, който, след отблъсването му с щикове и камъни, залягаше близо до окопите и ни нанасяше големи загуби.

 

Пристигането на Великия Княз Николай Николаевич по време на възстановката на Шипченските боеве, 1902 г.

 

Към 3 ч. след пладне работата се още повече влоши: половината от защитниците лежаха ранени и убити, гранатите са на привършване, а патроните съвършено намаляха. През това време няколко турски табора сполучват да се промъкнат и да излязат на шосето около тилното укрепление. 

 

Часът към 4 положението на защитниците почна да става критическо. Почват да се чуват гърмежи в тила на опълченците и всички помислихме, че толкова очакваната помощ вече е пристигнала… Всъщност работата не излезе така. Оказа се, че турците бяха успели да пресекат пътя и малко им оставаше да свият огнения кръг… Всички чакахме със замирание на сърцето развръзката на кървавата борба. Всички чакахме последната минута на живота си, но всички бяхме решени да го продадем твърде скъпо… 

 

 

Най-после фаталната минута наближи. Побеснелият Сюлейман, който искаше да превземе този ден Балкана, хвърли в боя всичката си войска и заповядал атака по цялата линия. Барабаните и тръбите пак екнаха. Зловещото „Аллах! Аллах!“ пак зацепи въздуха и свирепите и побеснели низами се спущат като вихър от всички страни към позицията. Нашите ги посрещат със залпове, но какви са те? Нещо като честа стрелба, откривана тук-таме из окопите. Стоманената и кръгла батареи престанаха да стрелят… Нямаше гранати, нямаше патрони… Виждаше се, че скоро позицията ще падне в неприятелските ръце… Работата на косъм виси… Но и в тази минута нашите храбреци не се уплашиха. Те почнаха да се кръстят, братски да се целуват и да се кълнат, че ще с пушка в ръка да измрат. А турците, като чер облак, който предвещаваше буря, бяха опасали върха и се готвеха да се нахвърлят със стихийна сила и да сметат всичко пред себе си…

 

Опълченци, участници в боевете на Шипка, заснети в Пловдив през 1924 г.

 

Но някакъв глас се разнесе:

 

Търкаляйте камъни, хвърляйте труповете на убитите, блъскайте с каквото можете!

 

И цял облак се изви от камъни, трупове и части от счупени пушки и се изсипва върху главите на тържествующите турци… Така опълченци и Орловци срещнаха атаката и я отбиха. Турците, уплашени от решителността на тая шепа юнаци и смаяни от това невидяно чудо, отдръпнаха се назад, спряха се близо до окопите и откриха пак убийствен огън. Напразно бяха виковете и крясъците на турските офицери, които, за да изпълнят заповедта на побеснелия Сюлейман, тикаха напред низамите. Но те не се мръдваха…

 

Опълченци-ветерани, края на 40-те години на ХХ век

 

Най-после, привечер, нов юруш се поде от дивите орди. Турските гъсти колони като стихия се понесоха напред. Но от окопите на нашите нищо не се чуваше. Защитниците с настръхнали коси, с пушки впити в ръце, чакаха последната си минута, за която скъпо ще отплатят. 

 

В това време, когато турците бързаха да нанесат смъртния удар на шипченските защитници, в тила откъм шосето, което иде от Габрово, гръмна бурно, гръмовито „Ура! Ура!“ и дружни залпове се разнесоха към дясното крило на позицията… „Помощ! Помощ ни пристига!“, се зачу откъм кръглата батарея, поде се от близките окопи и се предаде по цялата линия… Турците видяха, че ще им се изплъзнат шепата герои из ръцете и затова пак се хвърлиха на юруш, но напразно. Всичко бе вече свършено... Те бяха сметени надолу от хвърлилите се на тях със страшна сила, окуражени защитници и турците – смаяни и уплашени –  отстъпват, бягат да се спасят…

 

Така се свърши тая славна отбрана. 

 

Паметникът на падналите в Руско-турската война на връх Шипка, преди построяването на големия паметник

 

В този ден, в тази стихийна борба, в която турците направиха 13 атаки – атаки стремителни, в които се хвърляха и налитаха като бесни, храбрите защитници с бляскав успех изпълниха възложената им задача. Те спасиха прохода!

 

Нашите опълченци доказаха на цял свят, как българинът знае да мре за Отечеството си! Те показаха и завещаха на нас, как трябва да се изпълнява дългът пред свещения олтар на Отечеството ни!

 

Народ, който цени борците си, който живее с историята си, той не умира!

 

Поклон пред смелите и самоотвержени борци. Хвала и чест на славните шипченски герои!

Георги Станев, 1907 г.

 

 

 

Откриването на Паметника на свободата на връх Шипка, 1934 г.

 

Само шест месеца след тези решаващи битки, на 19 февруари/3 март 1878 г., в малкото цариградско предградие Сан Стефано между Руската и Османската империя е подписан едноименния мирен договор, който слага край на Руско-турската война (1877-1878) и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.

 

 

Свързани текстове:

Снимки от Руско-турската война можете да видите тук и тук

 

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител 

 

50 години след Освобождението български опълченци и руски ветерани празнуват заедно

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

12 коментар/a

za sazhalenie на 03.03.2018 в 12:16
dneshnite balgari ne sa gotovi da umrat za rodinata.
passer-by на 03.03.2018 в 12:20
когато бях 10 г. дете /преди повече от половин век/ запомних от баща ми следната мъдрост: "България е създадена и съществува по волята на Русия, която е дала 200 000 убити за нашето освобождение от турско робство. И винаги след това, когато нашите неблагодарни и алчни управници са й обръщали гръб, сме губили територии..." и вече е видно, че тези безмозъчни управници вече ни докараха до етапа на пълното ни заличаване от географската карта...призовавам господ или провидението / ако ги има /, нека да накаже тази престъпна шайка от майкопродавци, които унищожиха българския народ и родината ни - самите тях, децата им и роднините им до девето коляно, за да не успеят да се порадват на заграбеното от всички нас по нечестен начин богатство ! благодарение на Русия независимост получиха Финландия, Гърция, Черна Гора, Сърбия, България, Румъния и Молдова, но всички / с изключение на Сърбия / го забравиха и я обявиха за свой враг...позор вам, примитивни твари !
Helleborus на 03.03.2018 в 12:58
Броят на дните на робството, 500 години, са известни още от времето на хан Тервел. Записано е в летописи и хроники това пророчество, което е пряко свързано и с победата на Тервел над същите тези племена, наречени агаряни. По името на робинята Агар, отпъдена от Авраам, след като му родила Исмаил. Още там е заложена враждата между синовете на робинята, агаряните и синовете на свободната, това е враждата между духовните учения на синовете родени от Дух и тези следващи плът. Тервел е имал заповед да не ги оставя живи. Малко преди това те са нападнали беси-гетите в Испания, убили са Алцех, най-малкия син на Кубрат. „Ако ти ги пожалиш днес, те ще завладеят целия свят- от изток даже до запад, и тогава Господ не ще пожали теб и потомството ти, но ще им бъдете роби.“ В този ден, денят на битката пред Константинопол, българите избиват 50000 агаряни „всичките военни мъже, отбрани и калени в битка и безмилостни към всеки иноверец“. Тервел пощадява живота на 5000 и ги отпраща в родината им, да разкажат за позора си. Тогава един пророк му говори от Бога „ Защо не се вслуша в съвета ми? Защо пощади онези, които не пощадиха братята ти? Ти по-великодушен от Бога ли може да бъдеш? Или не мислиш за това, което техните синове, които ти днес пощади, ще сторят на твоите чада? Защото потомците на онези, които ти днес остави да живеят, ще дойдат пак в тази земя, заедно с друг многоброен народ; и няма да оставят царски корен от потомството й да живее, и ще поробят земята ти и народа ти, и ще им бъдат мъчители. Ето, с това твое дело за пет дена на непокорство към Господа Бога, носиш грях за пет века робско покорство на чедата си под игото на чедата на тези врагове Господни.“ И ето, Господ също се е обещал, че след определените години на онова голямо страдание, ,,той непременно ще посети отново народа ти и ще прати избавител, който да ги избави от поробителите им, и ще им покаже Славата на Името Си в последните векове!“
Преди мъжете са били мъже! на 03.03.2018 в 13:37
Мъжественост днес стана мръсна дума, струва ми се даже, излиза от речника ни! ...................
observer на 03.03.2018 в 13:47
passer-by, това ‘благодарение на Русия независимост получиха Финландия, Гърция, Черна Гора, Сърбия, България, Румъния и Молдова“ не отговаря на историческите факти, някои страни са васални на султана и получават независимост, други са независими, Молдова е част от Руската империя, както и Финландия, която става независима държава след Октомврийската революция, заедно с Прибалтика и Полша. Не е вярно и това, че сме неблагодарни към Русия, написано от българин и то на 3-и март, това изглежда крайно несправедливо. За обичта на сърбите към Русия може много да се говори, като знаем за умението им да стоят на два стола и да се опитват да припечелят от това. В момента, когато ги приемат в НАТО и ЕС и ще забравят за обичта си, както вече е било по титово време, бъди сигурен.
Муйо на 03.03.2018 в 14:30
Честит празник, българи! Чудех се къде е observer, пък то било тук! За разделянето на Санстефанска България на васалните на султана Княжество България и Източна Румелия трябва да благодарим на братска Англия и особено на нейния тогавашен министър-председател Бенцион от Израел, лорд Биконсфилд. Ако не е бил Бисмарк, по волята на братска Англия Русе, Варна, Шумен и Силистра (цялото Лудогорие) са щели да останат под "османско присъствие". observer, разкажи ни за Осман паша и за тия, дето искаха да му издигнат паметник на Шипка.
единствено на 03.03.2018 в 14:55
ПОКЛОН
Айде, айде! на 03.03.2018 в 15:43
Чета тези редове и сълзи напират в очите ми! Поклон пред героите! И въпрос възниква, как стана така че днес потурнаци управляват България? Как се случи така че личен ибрикчия на днешният турски султан е премиерът на България? Само чуждите сили ли са причината или някаква мутация ни откъсна от кръвта на дедите ни? Какво, ще го търпим ли изедникът стъпил ни на шията?!
В. Николова на 03.03.2018 в 16:15
Това не е мой празник и на македонците останали под турско иго . Празник днес ни е 140 г от Кресненско -Разложкото въстание . Честит празник на всички непреклонни кресналии, разложани, банскалии, скопиани въздигнали се сами да се борят срещу османлиите . С огромната си смелост и сами без помощ от българите защото са им отказали тези смели хора са успяли да освободят Кресна, Банско, Разлог ..но после османците са потопили всичко в кръв и са запалили селата Моравска, Брезница, Будилци . За това никой днес не спомена . Мен руснаци не са ме освободили . Най мащабното най кървававото въстание в историята срещу османската тирания си остава Илинденско Преображенското въстание за освобождение на Македония . Гордея се с моя народ и че съм потомка на участник във тази битка .
В. Николова, идиотията на 03.03.2018 в 17:03
не ходи по гората, тя ходи сред хората. Живео Ванче Михайлов, дето с парите на Андрей Карлович плати дълговете на Симеон Борисов и го докара в България. Живео и солунските дьонмета, заради които през 1908 година мАкедонските комити изклаха къде сто иляди души за едното "берекет версин". Живео и братска Канада, където се въдят най-македонските македонци. Остава открит вапрозо защо Александър Велики е говорил на гръцки, а не на мАкедонски.
Белий Цар на 04.03.2018 в 16:58
Българската държава престава да съществува през 1396 Никога след това, вкл. и до този момент, не е имало независима Българска държава; това което започна на 3 март 1878 е куклено шоу, в което сценариите се пишат от западните сили и Русия/СССР. Съдете сами: само няколко месеца след този 3 март, новата "държава" е разпокъсана от "великите сили", разбира се според техните интереси ; още от самото начало ни налагат чужденци за държавни ръководители; колкото и Фердинант да се пъчи с независимостта от 1907, той никога не е бил независим от западните сили - нито сина му Борис; в следващия рунд 1944-1989 сме пионки в ръцете на СССР - трябва ли да го доказвам ? ; след 1989 и до днес, Бг е кукла на конци пак - и това също не се нуждае от доказателства. Дори не споменвам за никога неосъщественото национално обединение; целия 20-ти век е една мизерия от катастрофи и преврати, екзекутирана от т.нар. велики сили. И какво им е великото на тези кръвопийци? - отговор няма разбира се. Това ще продължава докато не вземем съдбата си в свои ръце: или монархия с цар българин - или алтернативно президентска република със силни правомощия президент - парламент с политически партии които работят за националната кауза, а не за някакви измислени идеологии, външна политика на пълен неутралитет, стабилна финансова система на която е забранено със закон да взема заеми от чуждестранни източници, национална отбрана в която се подготвят всички над 18 години и не зависи от НАТО и Варшавски Договори и подобни боклуци . . . твърде фантастично нали? да, тогава върнете се обратно в днешната реалнст.
Helleborus на 06.03.2018 в 10:56
Може би мнозина не знаят откъде идва възгласът ура. Той е произнасян няколко хиляди години като "Уро" и на първия език, който знаят и ангелите небесни, означава Царство. Царството на доброто, което защитаваме и вътре в нас и навън, Царството, където са и небесните войнства, които съучастват в неговата защита. Затова са използвани и тези множество символи и руни и на знамената и щитовете, за да се знае в чие Име хората воюват. "Велик е нашия войник", една от причините е, че никога не е воювал сам. Бил е побеждаван само, когато е бил изоставян, защото самият той е изоставял Царството вътре в себе си, така е губел и царството вън. Това е основната причина за падането ни под Османско иго.

Напиши коментар