В България май не се разчу, но държавният секретар Майк Помпейо миналата седмица записа дебела „червена“ точка. Изпратената от него – и набедения супершпионин Елиът Абрамс – диверсионна група американски наемници и венецуелски опозиционери с цел да убие или отвлече Мадуро и да даде знак за поредния опит за преврат, бе избита и изловена от венецуелските служби. Някои от американските наемници – доскорошни телохранители на Тръмп – паднали в плен с американските си документи за самоличност. За операцията, в която бил посветен и узурпаторът Гуайдо, били похарчени 210 млн долара. И в петък – поредна дебела „червена“ точка на Помпейо: „съвместно изявление“ с група източноевропейски външни министри-васали (lapdogs) с цел подръпване опашката на Русия на големия й празник. Човек би помислил, че след като ковид-19 избута на заден план геополитическите дрязги на Стария континент, а и парадът на Червения площад няма да се провежда, от такова дразнене може би нямаше нужда. Но не би – „СССР наложи комунистическия режим“ и Полша не спира истеричната си борба срещу руските „фалшификации“ на историята на Втората световна война (ВСВ). Два идейни момента – отлежала седесарщина и полско историческо комплексарство.
По Девети май в Боколандия

Откъм неадекватност и некадърност Борисов и Помпейо с нищо вече не могат да ни учудят 

 

За сравнение, на предишната кръгла годишнина в 2015 г., скоро след събитията в Киев и Крим, докато Путин и Си седяха редом на трибуната на парада на китайските, индийски, пакистански и монголски воини редом с руските, а после изтече милионното море от хора по цялата страна с портретите на загиналите си близки в ръце, държавният секретар Кери долетя в Сочи да си затопли отношенията с Лавров и показа уважението си към празника. Нямаше съвместни провокационни изявления с русофобския васалитет. 

 

Както се убедихме през последните десетилетия, Денят на победата е истинският национален празник на Русия, истинският народен празник на руския и рускоезичен народ по цял свят. Мнозинството руски граждани го слагат на първо място по значение, наравно с рождения си ден. 

 

Великата отечествена война е и основополагащият етнически мит, който свързва в едно homo sovieticus-ите и белогвардейците, православните и монархистите, будистките земляци на Шойгу и абреците на Кадиров, викащи „Аллаху акбар! Россия!“, руските мистици, евразийци и други брадати люде и прозападните либерали, които са малцинство, но доколкото не отричат основополагащия мит, живеят и те в него и остават легитимна част от руския етнос. 

 

Същото и в чужбина – всички руски еврейски дядовци на Брайтън, гласуващи за Буш и Тръмп, се закичваха с орденските лентички на празника, а аристократични пергаментови бабички пишеха възмутено до местните западни вестници срещу демонизацията им на Русия. Същото и в бившите съветски републики, освен в някои части от Западна Украйна, Прибалтика, Грузия и Молдова. Същото и сред руския криминален контингент в затворите и на свобода. И т.н., и т.н.

 

Неуважението към Девети май е най-верният начин да накараш Русия да те презре и намрази. Кому е нужно това? Колко старателни са например десните български политици и съюзници на Хитлер – цар Борис III и премиерът (Германо)Филов да не провокират с нищо Русия! Малко преди да подпише присъединяването ни към Оста – т.е. нашия пакт Рибентроп-Молотов, Филов пише в дневника си: 

 

„9.02. [1941] Неделя. Сутринта отидох на филма „Ленин през 1918 год.“, който се дава само за поканени гости от Руската легация в кино „Балкан“. Исках с присъствието си да подчертая добрите отношения с Русия. Филмът много интересен, но прекалено дълъг, свърши почти в 2.30 ч.“  

 

Разумното българско отношение към Русия Филов запазва и по време на войната на Германия срещу СССР. Въпреки постоянния немски натиск за обискиране и затваряне на съветските консулства във Варна и Русе, отдето се направлявали терористичните действия на комунистите срещу немските войски, после и за участие на България във войната на Източния фронт, дето край Сталинград загиват 190 хиляди румънци и доста унгарци. И премиерът, и царят не отстъпват нито на йота. Обясняват бавно на немците историческата ни специфика. Царят казва на Хитлер, че ако изпрати българска част в Русия, тя веднага ще премине на страната на противника начело с полковата си музика. 

 

Никога България не е имала по-жалко, слугинско, антинационално дясно управление от сегашното! 

 

Седесарският компонент в изявлението – за наложения ни комунистически режим – наистина няма пряко отношение към сегашната силно некомунистическа Русия, но пък има най-пряко отношение към недоволството в региона от плодовете на васалитета към САЩ в последните десетилетия. Носталгията по социализма е силна. В България хората, харесващи повече периода преди 1989 г., са над две към едно спрямо препочитащите настоящето. От възрастните над 60 г., които най-добре помнят старото, 83% гласуват за него! И дори младите до 30 г. с малка преднина избират пак него! 

 

Полша обаче е различна. Защо? Тя има сериозни геополитически сметки с Русия. Бивш съперник е на Москва за хегемония над Източна Европа. Изградила си е национална митология и мартирология, която няма особен досег с реалността. Полша между войните е, макар и малка, но амбициозна империалистическа сила, истинска тюрма на народите у дома, а при сгода – и агресор спрямо всичките си съседи – Германия, Съветска Русия, Литва и Чехословакия. Полша претендира пред Англия и Франция и за част от немските колонии в Африка! „Хиената на Европа“ (думи на Чърчил) първа сключва съюз с хитлеристка Германия, още в 1934 г., насочен на изток. Полският генерален щаб планира завоевания от море до море (от Балтийско до Черно, та и до Каспийско) – иска цяла Белорусия, Украйна, Дон, Кубан... и нататък. Пилсудски и Хитлер са първи приятели, Гьоринг долита за погребението на полския фашистки диктатор, някогашен руски революционер и другар на брата на Ленин. В Берлин също се провежда траурна церемония за полския бащица.

 

Полша ентусиазирано подкрепя Хитлер за окупацията на Судетите и поглъщането на Чехословакия. Сама заграбва част от Моравска Силезия – Тешин. До последния ден преди пакта Рибентроп-Молотов Варшава се надява на война против СССР заедно с Германия. Под немска окупация поляците се прославят като най-върли гонители на евреите, често задминаващи немците по ентусиазъм. Около 250 хиляди полски евреи са избити от самите поляци. Мародерството и предателството спрямо еврейските съседи многократно надминават случаите на състрадание. И след войната в Полша задоволството на гражданството от изчезването на над трите милиона евреи е голямо. 

 

Видяхме също, че без победата на СССР във ВСВ днес Полша нямаше да съществува, както и балтийските държави. Хитлер не предвижда полска държава. Генералгубернаторството в полските земи е окупационна зона с чисто немско управление без каквото и да е полско участие. В него поляците са предпоследна категория преди евреите, а първа и втора категория са немците от Германия и местните фолксдойче. В тази територия са почти всички лагери на смъртта – в Полша есесовците се радват на одобрението на населението. След победата над СССР се предвижда повечето поляци да се изселят от тази зона и да се пратят в Урал в Русия, а на мястото им да дойдат немски колонисти. Към 1944 там вече са настанени 700 хиляди немски колонисти. Наистина, дотогава немските власти още печатат книжни злоти за местна употреба, но на пощенските марки пише: Deutsches Reich Generalgouvernement.

 

Какви са пълните размерите на немския Lebensraum, или жизнено пространство, на изток, отвъд полските земи? Прибалтийските републики и части от РСФСР, Белорусия и Украйна са включени в обсега на „Райхскомисариат Остланд“ – но там също не се предвиждат никакви „туземни“ държави. Предвиждат се три „марки“ (гранични области). Има марка Мемел – Нарев (т.е. Клайпеда – Нарва), дето са Рига и Вилна (Вилнюс), а Ревал (Талин) е в отделен генерален окръг Естланд. Има марка Ингерманланд, дето са Ленинград (Санкт Петербург), Новгород и Псков. Има марка Готенгау (Готска област) с Крим, Днипро (Днепропетровск), Запорожие, Кривой Рог, Николаев и Херсон. Севастопол е преименуван в Готенхафен – Готско пристанище, Ялта е нарочена за общоимперски курорт. Одеса с областта си, нем. „Транснистриен“ или рум. „Транснистру“ – „Задднестровие“ – е дадена на велика Румъния, Ромъния маре. Останалата част от Украйна е в отделен „Райхскомисариат Украине“. 

 

Затова Полша и балтийските републики дължат съществуването си днес на победата на СССР над Германия във ВСВ. Народите им трябва да узнаят и осмислят този прост „медицински“ факт. Балтийските държави, както и Украйна, та и България, са силно зависими и от руските инвестиции, пазари и транзитни потоци. Без тях Литва, Латвия, Естония и Украйна буквално се стопиха демографски и икономически.

 

Добре, но България беше съюзник на райха и осъществи в известни рамки националното си обединение, спасявайки евреите от старата си територия, и то без да воюва с СССР и запазвайки до край дипломатически отношения с него. За нас въпросът обаче е, след разгрома на Германия на Източния фронт, „какво щеше да стане, ако Червената армия не бе влязла в България“, а бяхме окупирани, както се говори тогава, от Турция или от самата Англия? 

 

Не е трудно да се досетим. Границата ни с Гърция щеше да мине къде Станимака. Турция в случай на окупация щеше да се закръгли докъм Стара планина. Пиринската област щеше да бъде дадена на Скопие – нали и ОФ, и опозицията у нас издигат лозунга „Македония за македонците“. Репарациите за Гърция и Югославия щяха да са много по-тежки, а остатъчна България щеше да бъде погълната от Югославия като седма република в обширна буферна зона срещу СССР от Триест до Варна. 

 

Накратко за т. нар. „приравняване на нацизма и комунизма“ от десни „либерални“ позиции, което постоянно ни се натрапва в дневния ред на Европа от адвокатите на псевдолибералния глобализъм. То донякъде започва и с Хана Аренд (всъщност – с Чърчил), но разцъфтя в годините на перестройката и разцвета  на седесарието в Източна Европа. У нас бе направен опит да се намерят корените му у Желю Желев. На лекциите ни по история в СУ още преди 10 ноември Драго Драганов повтаряше, че „фашизмът е десен болшевизъм, а болшевизмът – ляв фашизъм“. Правеха се и се правят опити да се отъждестви фашизмът със социализма въобще. Това схващане няма научен, а само пропаганден седесарски смисъл. 

 

Истината е, че фашизмът-нацизмът е класова политика на едрия капитал. Работническите и социалистическите му оперения са бутафория. Той се храни от социална демагогия и националистическа истерия. Но в райха господстват не само немските, ами и американските корпорации. Западният империализъм отглежда Хитлер като свое оръдие срещу СССР. ВСВ е и сблъсък на капиталистическата икономика на почти цяла Европа със социалистическата икономика на СССР. А също отчасти и с квазисоциалистическата икономика на нюдийловска Америка. Убеден съм също, че ако Ф. Д. Рузвелт бе доживял края на четвъртия си мандат, Студена война можеше и да няма. Във всеки случай за всички насилнически дивотии на социалистите на власт на първо място са виновни капиталистите със зверската си съпротива срещу прогресивните реформи. 

 

Сега, след победата на „социализма“ дори в САЩ, дето наистина се раздават на хората сериозни пари за компенсация за ковид-19, често и без да ги питат, а в Испания въвеждат безусловен базов доход, това приравняване у нас единствено служи на мафията ГЕРБ да оправдава властта си, „че инак идат комунистите“, а в глобален план – на Помпейо да припудря берящото душа НАТО.

 

В прогресивна западна Европа в 1953 г. няма никакво приравняване на нацизма и комунизма. „Юманите“ пуска специален брой за смъртта на Сталин, с портрет с въглен от Пикасо, есе от Сартр и стихове от Елюар и Арагон. А в момента (петък вечер) братовчед ми от Берлин ми пише, че там било официален празник, честват освобождението си от национализма и фашизма.



Приравняването по левичарски на троицата – нацизма, болшевизма и американския консумеристки капитализъм – като три равностойни форми на „едномерността“ у франкфуртската школа е съвсем друга работа. Адорно и Хоркхаймер, избягали от Германия, написаха в Калифорния в 1944 г. в „Диалектика на просвещението“ как буржоазният разум с желязна необходимост се самоотрича и самоотчуждава по хегеловски до тотална неразумност, тъпота, митомания, просвещението – до обскурантизъм, цивилизацията – до варварство. Самият разум, самата наука водят неизбежно до ада на нацизма, Сталиновите чистки и американския консумеризъм. 

 

Тук имаме и диалектически хегеломарксизъм, и романтичен фройдизъм, и високомерие на немски бюргерски професори към простолюдието, и ужас на дотогава атеистичен, непрактикуващ евреин от Холокоста, и снобизъм на европейски музикален критик към масовата култура на простоватата Америка. Оттук по-нататък излязоха и западните нови леви от 1960-те, и следващите опозиционни моди, та чак до днешните freegans. За тези развития ще разкажа подробно на друго място. 

 

Думата „тоталитаризъм“ обаче, продукт на италианска цветистост, според мене не добавя нищо ново към понятийния апарат за класов анализ на съвременната политика – и бръсначът на Окам спокойно може да я клъцне. А що се отнася до сравненията с СССР, историята на социализма там тепърва ще се изучава – свободно и от съветски, и от антисъветски перестроечни и западни клишета. Засега разбирането ни за нея е рудиментарно. 

 

А имаме пред очите си и днешната абсурдна Оруеловска полицейска държава в развитите западни страни, абсурдното състояние на корпоративните медии, надминаващи по несвобода и нашите от Живковото време, абсурдните васални режими като Борисовия, абсурдните безхаберни външни министри като Захариева... така че се отказвам напълно и от думата „демокрация“ и ще се придържам към по-емпирично проверими термини. 


Независимо от политическите си системи и съюзи в момента, България и Русия имат изградено от векове специално отношение, подобно на отношението на Англия и Америка. 80% от българите симпатизират на Русия и мнозинството руснаци симпатизират на българите. В Русия сега превъзнасят Сърбия като съюзник в две войни, но това е геополитически брак по сметка, заради общите врагове – немците. Но в културно, географско, стопанско и човешко отношение ние сме неизмеримо по-близки с Русия от сърбите, имаме и повече общи спомени от социализма. Имаме и народен президент, избран с гласовете на две трети от политически активните българи. Няма опасност в Русия да се заблудят какво мислим ние българите за празника й, съдейки по спуснатите „отгоре“ действия на антинационалния криминален режим на ГЕРБ. 

 

Още по темата: 

 

https://glasove.com/categories/komentari/news/polsha-i-baltijskite-republiki-dylzhat-syshtestvuvaneto-si-kato-nezavisimi-dyrzhavi-na-pobedata-na-sssr-nad-rajha

https://glasove.com/categories/komentari/news/zashto-putin-nagazi-polskiya-antisemitizym 

http://glasove.com/categories/komentari/news/denqt-na-pobedata-propuka-leda-mejdu-rusiq-i-amerika 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

59 коментар/a

Честит Ден на Победата! на 09.05.2020 в 11:16
Честит Ден на Победата! Да почетем паметта на всички българи, дали живота си за ПОБЕДАТА! Стихи, музыка и исполнение Александра Харчикова https://www.youtube.com/watch?v=uPhW0L5ghLo Песня Сергея Курочкина https://www.youtube.com/watch?v=3eP_Bzyydyk СТАЛИНСКИЙ ПОЛК #АлександрКолпакиди #ДеньПобеды #СТАЛИНСКИЙПОЛК https://www.youtube.com/watch?time_continue=3&v=iDiWRC7MpkY&feature=emb_logo
Помпео на 09.05.2020 в 11:35
http://radio-tv.online/tv/belarus-24.html Гледайте Парада на ПОБЕДАТА в МИНСК! Какъв коронавирус, какви пет лева? http://radio-tv.online/tv/belarus-24.html
бъден на 09.05.2020 в 11:42
Истината е, че западните политически елити с безконтролната си антируска бесовщина си надвиха на масрафа и с цената на пандемия убиха юбилейния Парад на победата в Русия. Омразата срещу всичко руско и православно е свръхестествена, но си остава дяволско, пъклено дело. В решителния момент Бог ще се намеси, но дотогава ще търпим унижения от рицарите на бездуховието и крепителите на най-мрачното статукво, представящо се чрез рупорите и екраните си в ангелско оперение. Никога няма да се предадем, ще има Нова Победа, отново с Русия начело! Този път няма да ни измамят!
Хаджийски, поздравления! на 09.05.2020 в 11:59
Сега седесарите глобалисти жив ще те изядат.
София на 09.05.2020 в 12:47
Бог да пази Русия като крепост на Православието и Кирилицата ! Бог да пази България , люлка на световната цивилизация !
Да издигнем лозунга: на 09.05.2020 в 12:56
Долу отлежалата седесарщина! Да живеят преориентиралите се седесари!
Мильо Лудия на 09.05.2020 в 13:10
Мдааа, добре го е написал Фичо.
Атанасов на 09.05.2020 в 13:47
Поздравления за автора!
Евгени Василев на 09.05.2020 в 14:03
Чичо Фичо е типичен български Русофил - проклетисва САЩ и Запада, от САЩ!
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 09.05.2020 в 14:22
“За нас въпросът обаче е, след разгрома на Германия на Източния фронт, „какво щеше да стане, ако Червената армия не бе влязла в България“, а бяхме окупирани, както се говори тогава, от Турция или от самата Англия?“ Начи Червената армия “само“ влиза, а другите направо окупират...и нај-важното, говорело се как Турција или Англија штели да ни окупират. A вчера един екземплјар направо објави, че имало споразумение с Англија Турција да ни окупира. Спразумението е друго и е написано на салфетка, и двете страни се придържат към него. И докато руснаците окупират БГ (1944-1947) в Гърција е по-различно, там 50000 партизани са изтласкали германците(без Атина), накраја германците напускат Атина и ЧАК ТОГАВА англичаните ја окупират (Атина). Това става 1 месец след като руснаците са в Софија.Самите англичани нјамат достатъчно војска за да влезат в Гърција и се бијат с немците, а какво остава да отидат на север в БГи да ја окупират.. За Турција-да се размахва заплахата от Турција(којато е неутрална по време на ВСВ) си е лјубим похват за прикриване на истината. А тја е-салфетката плјус окупиране на БГ от руснаците, за да може малобројните шумкари и крадци на кашкавал да се окопитјат, да се смачка опозицијата(както в болшевишка Русија), да се разчистјат основите за еднопартијното управление и смјана на системата(којато накраја бе објаснена като недоносче, и отдавна неизползваема дори в брацката РФ).
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 09.05.2020 в 14:39
а иначе 9 мај е толкова важен ден в РФ, че за първи път е празнуван като неработен празник в Руската ССР на 9 мај 1965г(20 годинислед 1945) . Цели 20 години са мислили кој аджеба да е нај-важнијат им празник
Мила Овцо, на 09.05.2020 в 16:10
от какъв зор трябва да ни съобщите вашето мнение за всички, освен за великите Северни Македонци? Имате всичко сега (приятелството на гърците, в НАТО сте и на път към сияйния ЕС), радвайте се и празнувайте!
хамалин на 09.05.2020 в 17:28
Честит 9-и! ( американскити войници съ си повръштъли черватъ при гледките въ концлагерити:заедно съ генералите им)(инъчи е убаво днешнити bg хумънисти дъ пуснът нъ DVD "Обикновен фашизъм" на М.Ром):bg върхушкътъ за пореден път си загуби умъ:дробим си попаркъ и днешното обезмозъчно "тииийнерджъство" дето ѝ уйдисвъ нъ ъкълъ рано или късно ште духъ супътъ
Какво безмислено дрънкане на 09.05.2020 в 17:55
Ма има ли хора да четат тези глупости, и този автор се мисли за нещо, да му имам самочувствието на този хаджийски, доста посредствено и елементарно, тези дето му се възхищават хайде по- малко с лицемерието
Овцо, не се прави на овца! на 09.05.2020 в 17:57
На Парижката мирна конференция Югославия претендира за областите Благоевград, Кюстендил и Перник; Гърция претендира за Родопите и половин Тракия до талвега на Марица. Братските САЩ и Англия били съгласни, само че Сталин бил твърдо против, та сме останали в сегашните си граници. Да благодарим на братските САЩ и Англия, а?

Напиши коментар