На 93-годишна възраст на Шарл Азнавур му предстои още една премиера: уникален концерт на 13 декември в Париж, в “АкорХотел Арена”, зала, която може да побере до 18 хил. души. Един етап сред много други за този вечно млад човек, смятан за най-известният френски певец в света.

 

Снимка: Getty Images

 

Шарл Азнавур даде интервю за сп. “Жур дьо Франс” . Избрани части от него публикува “Фигаро”.

 

 

- Усърдно ли беше лятото ви? 

 

- Както са усърдни всички други сезони от 25 ноември 1935 г. досега. Неотдавна открих тази дата: това е датата на моя дебют на сцената, на 11 г., в “Театр дьо ла Мадлен” в адаптацията на един немски полицейски роман, “Емил и детективите”.

 

- Оттогава никога не сте спирали, или почти…

 

- И продължавам. Тази сутрин денят ми започна в 5 часа с половин час плуване и ходене в басейна ми. В 8 часа отидох в кабинета, за да работя върху музиката на 40 нови песни, чиито текстове вече съм написал. Записът ще дойде по-късно. Както винаги, има текстове за съвременността, за факти от обществото и, за първи път, песен за критиката. Тя не беше благосклонна към мен в началото, но не това е въпросът. Аз съм “за” критиката, при условие, че тя е градивна. Подготвям и книга с кратки текстове, спомени и афоризми. Исках да я озаглавя Cahiers de brouillons (Тетрадки с чернови), защото това би отговаряло на темата. Накрая намерих нещо по-добро: Retiens la vie (Задръж живота). 

 

- Намигване към Retiens la nuit (Задръж нощта), песента, която написахте за Джони Холидей през 1961 г. Животът ви е също турнета по целия свят…

 

- Връщам се от Ливан и Рим, а през есента отивам в Австралия, Нова Зеландия, после Нова Каледония и Таити, където ще пея за първи път.

 

- “АкорХотел Арена” в Париж на 13 декември също ще бъде премиера.

 

- Никога не съм ходил в тази зала, когато се казваше “Пари-Берси”. Така че това ще бъде откритие. Изглежда ,че прилича на “Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк, която добре познавам.

 

- Случвало ли ви се е да пеете на езика на страната, в която се намирате?

 

- Много често. Всеки път адаптирам рецитала си според обстоятелствата и езика. Така че, според случая, вмъквам няколко песни на английски, на испански или на италиански. При условие, че са добре преведени!

 

- И всеки път концертите ви са пълни!

 

- Не се оплаквам…

 

- Но това трябва да е изтощително!

 

- Съвсем не! Никола, един от синовете ми, се грижи за организацията. За мен това са почти ваканции, тъй като през деня се шляя из града, посещавам музеите. Това ме отморява. 

 

- Има ли много страни, в които все още не сте пели?

 

- Много малко. Веднъж ги преброих и забелязах, че съм бил пред публиката в над сто страни, включително такива, които вече не съществуват, като белгийско Конго, в края на 50-те г., преди да стане република. Освен Кабо Верде и една или две отдалечени страни, мисля, че съм ходил навсякъде. 

 

- “Стад дьо Франс” липсва в списъка ви…

 

- Да, но това ще бъде за 100-годишнината ми. При условие, че тогава не избера Айфеловата кула. Още не знам…

 

- Вие наистина сте уникален случай!

 

- При цялата ми нескромност, да, така мисля. Благодарение на тези пътувания, имам чувството, че съм станал посланик на френската култура по света.

 

- Открихте звезда с вашето име в Холивуд, на Булеварда на славата. Това също е рядкост за  французин.

 

- Със Съединените щати имаме любовна история, която започна през 1963 година…

 

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар