Светът след 8 януари не е същият. За първи път след края на Студената война една страна си позволи да атакува военни бази на хегемона и това не доведе до мощен американски удар. Иран дръзна, а Америка негласно призна „правото“ му да атакува нейни военни обекти.

 

 

Убийството на генерал Солеймани не разпали война между Америка и Иран. От което светът въздъхна с облекчение. Стана ясно, че и двете страни не желаят да направят решителната крачка, отвъд която конфликтът става неизбежен.

 

Тръмп предпочете да остане в рамките на разказа за елиминирания опасен терорист и да впише случилото се в започналата предизборна кампания. И ходът му сполучи във вътрешен план. Ликвидацията на иранския генерал бе възприета положително от американската публика и спомогна на действащия президент да влезе в образа на решителен главнокомандващ на въоръжените сили и силен национален лидер. Типично по своему, Тръмп точно след атаката декларира, че не желае война и е готов да започне широкообхватни преговори с Иран. С което показа най-малкото пълното си пренебрежение спрямо последиците от кризата, която сам създаде.

 

Авансите му бяха отхвърлени от иранските власти, но и те предпочетоха да считат инцидента за изчерпан. На тях засега им стига, че успяха да нанесат ответен удар, който хем има реално измерение, хем не доведе до задълбочаване на конфронтацията. В допълнение, те в някаква степен се чувстват вече свободни да се дистанцират поетапно от ограниченията по „ядрената“ сделка и да се радват на постигнатата вътрешна консолидация, точно преди предстоящите парламентарни избори в страната. 

 

Но въпреки настъпилото успокоение, светът след 8 януари вече не е същият. За първи път след края на Студената война станахме свидетели как една страна си позволи да атакува две военни бази на хегемона и на това не последва мощен американски удар. Независимо, че нямаше жертви сред американските войници, символичните последици от акта могат да бъдат колосални. А случилото се трудно може да бъде поправено.

 

Иран дръзна, а Америка негласно призна „правото“ му да атакува нейни военни обекти. И всичките приказки на американският президент, че дори минимална военна реакция от страна на Техеран ще означава задействането на невиждани военни системи, в чието разработване са вложени 2 трилиона долара, че вече са набелязани 52 ирански цели, се оказаха просто блъф. Който на 8 януари не просто не сработи, но доби изражението на стратегически провал.

 

Вече всеки геополитически съперник и враг на Съединените щати ще има едно наум,

 

че американските заплахи са въздух под налягане и че Америка позволява да ѝ се нанася ответен удар. А да не забравяме, че само преди половин година държавният секретар Помпео заяви, че всяко нападение срещу американски военни представлява червена линия, чието преминаване ще означава война с Техеран.

 

Е, червената линия бе прекрачена, но война не последва. Ситуацията много напомня за една друга червена линия, начертана от Обама пред режима на Башар Асад, която също бе нарушена и също не последва военен отговор. Всъщност имат ли някакво значение вече тези всички американски червени линии? И не е ли самата американска политика главният виновник за

 

настъпващата девалвация на идеята за американско световно надмощие.

 

Защото не някакви обективни фактори, а поредица от погрешни стратегии, провеждани от трите последни администрации в Белия дом, създават световните главоболия на САЩ.

 

Хорото го поведе Буш-младши, които провокира втората война в Залива едва ли не от семейни подбуди. Искаше му се да довърши започнатото от баща си дело. С което подкопа доверието, с което се ползваше страната му по света, но което е по-лошото - провали се в опита си да установи някакво подобие на ред и сигурност в Ирак, да не говорим за изграждането на функционираща демокрация. Тогава светът видя, че

 

Америка може да спечели една война, но няма капацитет да налага желаното поствоенно статукво.

 

Вторият провал го организира Обама. С отказа си от активна намеса в сирийската криза, той по същество дезертира от Близкия изток и неволно помогна на Москва и Техеран частично да запълнят оставения от самия него вакуум. Което породи масивно пренареждане на силите в региона, като Русия успя да се вмъкне в почти всяка една комбинация. Прокарвайки навсякъде основната си цел - създаванато на механизми за международно функциониране, базирани на неамериканска основа. А където може и на антиамериканска.

 

И готовността на Тръмп да преглътне ракетните удари от 8 януари се превърна в поредната брънка от провали на Америка. За да спаси мира, американската администрация на практика слезе до нивото на Иран. Нещо повече: ремито по отношение на разменените удари се възприема от непредубедената публика като успех за по-слабата страна и поражение за по-силната.

 

А в основата на всяка световна хегемония стои не постоянното прилагане на сила, а усещането за сила, което внушава хегемона на останалите държави. То трябва да е такова, че да парализира всяко желание на враговете да се борят за промяна на статуквото. И Америка си бе извоювала подобен статут в края на миналия век и в началото на този. Но изброените по-горе грешки на политическото ѝ ръководство унищожиха точно този неин имидж.

 

Тя, разбира се, продължава да разполага с най-мощния военен инструментариум в света, но се (само)лиши от ореола си на непобедимост. И тази загуба е ключова. Ако се върнем с две десетилетия назад, ще си спомним, че Либия на Муамар Кадафи реши доброволно да се откаже от оръжията си за масово поразяване, само за да не буди гнева на Съединените щати. Днес Иран, на фона на една по-технологична във военно отношение Америка, демонстрира самочувствието да атакува с ракети два американски бази. И да декларира открито като своя крайна цел изгонването на янките от Близкия изток. Това сега звучи фантастично, но така звучеше и преди 20 г. възможността някоя държава да обстрелва безнаказано американски военни обекти. 

 

От друга страна, Иран не е дори главният антагонист на Америка.

 

И ако си позволява агресивно поведение, след като не разполлага нито с ядрено оръжие, нито с междуконтинентални ракети, колко ли по-дръзко от него могат да се държат Китай и Русия например. Ако САЩ подминаха иранските удари, ако не видяхме да се задейства прословутия чл. 5 на НАТО, каква реакция може да се очаква на евентуален руски удар по естонски, румънски или български военни бази? Отказът да се противопоставиш на по-слабия противник автоматично означава, че няма да противодействаш и срещу по- илния.

 

В този смисъл днешната реторика на Запада, че е готов да се изправи срещу всяко руско или китайско предизвикателство, не е демонстрация на сила, а

 

опит да се прикрие слабост.

 

Дължащ се на страха от достигането до мащабен военен сблъсък. В края на краищата, САЩ и западните страни разшириха НАТО на изток, за да маркират новата си зона на влияние, а не да излагат на риск съществуването на нациите си.

 

И тук се крият истинските последици за България от изминалата криза. От една страна, за НАТО консолидацията става все по-трудна, поради различните приоритети за отделните му членове. Тръмп вече заговори за по-силно ангажиране на блока с Близкия изток, Полша и Прибалтика са фокусирани върху руската заплаха, Западна Европа има пасивно поведение, водена от нежеланието си да пренасочва допълнително средства за отбрана. От друга страна, останалите световни и регионални играчи, след примера на Иран, ще бъдат склонни да възприемат едно по-рисково и агресивно поведение спрямо западния свят. 

 

А самият западен свят, към който принадлежим вече и ние, не просто не е готов да се изправи пред новите реалности, той дори отказва да ги забележи. Остава затворен в рамките на вътрешното си дребнотемие и реагира на световните проблеми само през призмата на вътрешната си политика. Нещото, което в крайна сметка се явява основна причина за загубата на позиции на международната арена.

 

Свързани статии:

http://glasove.com/categories/komentari/news/shte-izbuhne-li-persijskoto-bure-s-barut

 

http://glasove.com/categories/kino/news/bumerangyt-na-sankciite

 

 

 

 

Още от категорията

34 коментар/a

САЩ и западните страни разшириха НАТО на изток, на 12.01.2020 в 10:31
за да се бият с Русия до последния полски, румънски и български войник. Литва, Латвия и Естония им трябват само като плацдарм. Ех, да беше се получило с Украйна...
прй на 12.01.2020 в 10:43
Нато победи варшавски пакт и стигна бреговете на черно море. Натовските армии на сащ и турция са непреодолима преграда за съветите, свършено е със съветския комунизъм, пути даже не се опитва да го реанимира.
пак надрусан - прй на 12.01.2020 в 10:43 на 12.01.2020 в 10:54
Не ти ли свърши подареното от Кабул маково семе? Къде си го слагаш, на кифлички ли? Вчера талибаните взривиха един хамър с американски рейнджъри, вземи си поплачи (не за убитите рейнджъри, за семето, че тия дни свършва и нема зоб).
Не лоша статийка като в нея най ми на 12.01.2020 в 10:57
хареса възножноста руснаците отново да влязат в България и др.Борисоф,Методиев лично ги посрещне на Лъвов мост с цветя,бира и кенапчета и малко сълзи и сополи от умиление!
ПаРиЙ на 12.01.2020 в 10:57
Хвала на Цезара , хвала на мъдростта му, на силата му и на ЩЕДРОСТТА му!
нрр на 12.01.2020 в 11:15
Император тръмп от урал до антарктида! Аве!
Теа `си позволи` Иран на 12.01.2020 в 12:16
да прави глупости, че предупреди янките 2,5 часа какво ще направи, та да няма жертви.
Sin на 12.01.2020 в 12:21
Само къде е тази грешка, който гръмко се споменава в заглавието, не знам. С една единствена ракета досега Америка предизвика пълен срив на всичко, което чалмите уж бяха владели. Сега студентите в Иран за първи път искат килимявките в затвора ! Това ако е грешка, то тя е на чалмите по-скоро. "Грешката" детайлно показа що за режим има в Иран. Който стреля без да знае къде точно и предизвиква почти всеки ден масова смърт. Представйте ли си, ако този режим имаше атомно оръжи ? Аз не. А и целият свят очевидно. Сега Европа много по-трудно може да удържи т.нар. споразумение с Иран, което всъщност не пречеше на последният да си разработва балистични ракети, които като нищо може да натовари един ден с атомни заряди. Процесът дотук безспорно одалечи Иран от тази мечта. Ако това е грешка, то тя безспорно е с обратен знак !
Констатация на 12.01.2020 в 12:55
Никаква трешка няма, всичко е точно. Грешката е само в главата но анализаторчето Гошко, без да споменавам иранската грешка довела до смъртта на толкова хора в украинския самолет...
observer на 12.01.2020 в 12:57
Авторът трябваше да изчака статията “US военните били предупредени 2,5 ч. преди ударите срещу базата "Айн ал Асад" да бъде публикувана най-отгоре в сайта, да я изчете и едва тогава да пише. Защото както беше казал героят от Бялото слънце на пустинята - “Восток, дело тонкое”.
... на 12.01.2020 в 14:00
№1 на 12.01.2020 в 10:31, това как САЩ щели да воюват с Русия са съчинения като за публиката в Иран. Особено пък с живата сила на Литва, Латвия и Естония. Разберете най-сетне, война между големите няма да има.
ДИАЛОГ на 12.01.2020 в 14:02
С или без предупреждение - момата беонодена. ;)
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 12.01.2020 в 15:17
за първи път не знам какво било станало-на колко години е автора, не помни ли нападението на бараките в базата с американски войници в Ливан, когато бяха убити около 250 човека? Или не се знаеше кой стои зад атентата-същите, които сега са превъзнасяни за герои, понеже нападнали открито американска база. Ами иранският пътнически самолет, който беше свален по погрешка от американците-преди това имаше такъв инцидент: ирански "Мираж" стреля по американски военен кораб с ракета, над 30 убити. По полека с гръмките заглавия, те са за онези 80% които нито помнят, нито знаят, нито мислят, и нямат проблеми да се въртят като фурнаджийска лопата. Убитите от стадния комплекс(над 50 иранци плюс 200 ранени) и убитите в самолета 176 човека (от които общо 150 иранци и канадци от ирански произход) не са ли достатъчно, за да се отмени последващо нападение от американците? Досега беше лесно: 80-те % възхваляват всеки удар по американците от луди.Сега е по-трудно: и Тръмп си е луд от време на време. А диванните генерали от форумите с "ценни " идеи как трябва да се стреля отдавна не са лягали в калта за да се нацапат-имахме един луд старшина с прякор Шпонта, като му прекипяваше и изръмжаваше "ей сега ще ви пришпоря из курията, за да оберете всичките лайна"-(горичката/курията беше пълна с лайна от добитък, който се криеше на сянка там през лятото, а от добитъка-и с кърлежи)
Отговорен на 12.01.2020 в 18:51
Ами надали е толкова драматично и фундаментално, но е наистина знаково. Държава използва сила, не разни проксита. Останалото вече не е новина. Факт е, че босоноги циганчета правят на дармадан саудитци и пиндоси в Йемен. Факт е, че Окинава не спи и протестите пред американските бази имат постоянен характер от десетилетия. Да вярно е, протестиращите са колкото и тези в Иран. Може да се изброява много и причината е че военната машина на "партньорите" е простряна на над 30 млн. акра, в 730 бази, в 63 страни по света.
Тодор Панаров на 12.01.2020 в 19:04
Явно Георги Георгиев не ги разбира нещата и нагажда събитията към промитата си със съветска пропаганда глава. Америка е в Близкия изток заради Израел , а не за световна хегемония. Тя си я има хегемонията по мирен път с технологиите , долара като световна валута, силна армия, икономика и финанси. Ясно е , че процесите в последните месеци започна да се измества в полза на антиизраелската коалиция в Близкия изток. Това доведе до ескалация на напрежението доста преди убийството на Солеймани и може да се каже, че убийството на Солеймани е следствие на това напрежение подкладено от Иран, който освен напрежение с Америка има и вътрешни проблеми с недоволството на иранците от собствените им управници. Освен това Тръмп прави нарочно проблеми , след което ги решава, с цел пропаганда в предизборната му агитация. Но това може да му провали пропагандата , защото може да има обратен ефект сред избирателите в Америка. Американците платиха доста пари и проляха доста кръв за да защитават интересите на Израел, защото без американска помощ , израелската държава отдавна щеше да е в миналото. Напрежението с Израел в Близкия изток е добре дошло за Китай и изпадналата в мизерия Русия, тъй като помощта за Израел все пак изтощава САЩ, и нейната доминация над останалите щеше да стане още по-голяма. Войните в Близкия изток са добре дошли и за Русия, която има доста слаба икономика и може да обърне внимание върху себе си единствено с военна активност и го използва за пропаганда с цел запазване на властта от доста некадърния Путин, който губи доста от популярността си в последно време сред блядовете. Всяко неправилно тълкуване на събитията в Близкия изток отвлича вниманието от истинските проблеми в Близкия изток , което е в полза на Израел.

Напиши коментар