Въпреки небивалото изостряне между Москва и Тел Авив, Русия е на път да се превърне и в главен фактор за оцеляването на Израел, а в перспектива – и за развитието на израело-палестинския въпрос.


 

Пресконференцията след срещата на Тръмп и Нетаняху в ООН на 26 септември бе интересна, но  не с казаното, а с неказаното и недоизказаното.

 

Американският президент отказа да ходатайства пред Путин срещу доставката на С-300

 

и другите мерки, огласени от Сергей Шойгу, които ще блокират бъдещи израелски удари срещу иранските сили, съюзници и оръжия в Сирия и ще ликвидират постигнатото за няколко десетилетия от Израел в конфронтацията му с Ислямската република. Ето какво точно каза Тръмп:

 

Въпрос: Ще говорите ли с президента Путин за напрежението между Израел и Русия?

Тръмп: Ще говоря, ако е подходящо, когато е подходящо. Да, ще го направя.

...

Въпрос: Г-н президент, каква е позицията Ви за руските... ракетите, които, руснаците дават на Сирия? 

Тръмп: Ами, не съм го чул това! Точно го обсъждахме преди две минути и ще вземем решение. Ще измислим нещо.

 

Другото недоизказано от Тръмп беше, че САЩ са недоволни от липсата на „сделка“ с Израел за компенсация за преместването на американското посолство в Йерусалим, което породило много проблеми за Вашингтон, и че Тръмп е привърженик на решението с две държави, но засега по него няма прогрес.

 

Очевидно твърденията, че Тръмп е играчка в ръцете на зетя си и чрез него – на Нетаняху, са доста далече от истината.

 

В тази руско-израелска криза „чревният“ рефлекс на американския външнополитически естаблишмент естествено е за ненамеса, както в Суецката криза в 1956 г. САЩ хладнокръвно оставиха Великобритания и Франция да се провалят като стари империалистически хиени, а Израел – да се изложи като колония на западноевропейските сили.

 

Също толкова далече от истината са обаче и оценките на руските патриотични „говорещи глави“, че

 

външната политика на Москва досега била пряко подчинена на Тел Авив,

 

а сега предстояло събуждане. Руските олигарси с второ израелско гражданство като Роман Абрамович, които крият в Израел попадналите си под западни санкции активи, са наистина известен фактор за Кремъл, ако не водещ. Руските либерални медии, ако не чак „телавидение“, както ги наричат патриотите, са естествено прозападни, но външнополитическото им влияние е ограничено.

 

Но цялата сирийска епопея на Путин от 2013 г. насам бе ориентирана ярко анти-Нетаняху.

 

При все това обаче участието на последния в Милионния марш в Москва на последния Ден на победата, свиренето на израелския химн на Червения площад не беше бутафория.

 

Израел днес реално си е една втора руска държава –

 

общият култ към героите от Втората световна война и към жертвите на нацизма е само една от човешките спойки на двете страни. Враждата на комунистическа Москва към социалистически Тел Авив от 60-те години, когато начело там бяха стари руски социалисти като Голда Меир и Леви Ешкол, бе историческа аномалия на Студената война, която няма изгледи да се повтори.

 

Затова не допускам нито за миг военна конфронтация на Русия с Израел,

 

за каквато мечтаят някои горещи патриотични глави в Москва, а някои български сини колеги, заслепени от русофобия, дори мечтаят на глас как Израел превъзхождал военно Русия, поне що се отнася до конвенционалните сили в региона. Пропагандната конфронтация достигна на моменти наистина висок градус, но да не забравяме, че едни от най-горещите антиизраелски пропагандисти в Москва са руски евреи!

 

Новата роля на Русия в Близкия изток и света след фактическото изтегляне на САЩ от Сирия и консолидацията на сирийската държава обаче изисква последователна неутрализация на всички антиасадовски сили в региона. Агресивната борба на Нетаняху срещу Иран с въздушни удари на територията на Сирия влезе в противоречие с налагащия се постепенно нов ред.

 

И те ще бъдат прекратени, а всъщност реално вече са – след инцидента от 17 септември. Съгласен съм с Путин, че инцидентът бе резултат от трагична поредица от грешки най-вече от израелска страна. Но и да не бе станал, рано или късно на свободното шетане на израелските ВВС в Сирия трябваше да се тури край. Това ще е и последното доказателство на Путин за качествата на руската противовъздушна отбрана, и последният му аргумент срещу мита за F-35.

 

Това се възприема в Израел като крайно опасно положение. Все пак доктрината на Ислямската република за унищожаване на еврейската държава в Палестина не е отменена!

 

Но и тук израелците вече нямат по-добър шанс от посредничество на Русия пред Техеран.

 

Играта на Нетаняху в Сирия е загубена. Походът му в ООН срещу иранската ядрена програма дава постоянни поводи да си припомняме как сам Израел се сдоби нелегално с ядрено оръжие и как дръзко тогавашният премиер Давид Бен-Гурион баламосваше Джон Кенеди за предназначението на реактора в Димона. Тоталното военно превъзходство на Израел над съседите е вече минало.

Световната хегемония на САЩ също приключва. С Тръмп начело – като фарс, което е за предпочитане пред приключването й като трагедия.

 

Време е в Тел Авив да си спомнят, че СССР беше основен фактор и за създаването на еврейската държава в Палестина, и за оцеляването й в първата жестока арабско-израелска война на изтребление.

 

Ерата на американската хегемония в Близкия изток залязва сред пожарища и развалини. Време е да се опитат новите възможности на постамериканския свят.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

14 коментар/a

афтора! на 07.10.2018 в 15:39
Не беше инцидент, а провокация - т.е. нарочно. И шефа на ВВС отиде в Москва и ИЗЛЪГА - пак нарочно. И двете неща - нагло и нарочно. А 9-ти май беше предупреждение.
никога не съм се смял така от сърце на 07.10.2018 в 16:22
Военно-промишленият комплекс на САЩ има 300 уязвими места и позиции, което се отразява негативно върху въоръжените сили на страната, предава БГНЕС. Това се посочвало в доклад на Министерството на отбраната, подготвен по разпореждане на президента Доналд Тръмп. Документът бе представен на държавния глава от зам-министъра на отбраната Патрик Шанахан, съобщава пресслужбата на Белия дом. Пълният списък на 300-те уязвими места с конкретни детайли има само в засекретеното приложение към доклада. В незасекретената част на документа се изброени проблемите за недостига на надеждни източници на редки метали, необходими за производства военно оборудване като радари, а също ограничени ресурси от материали за военните униформи и военни палатки. Авторите на документа посочиха, че компаниите на американския ВПК се „сблъскват с невиждан набор от предизвикателства”, които ограничават способностите им бързо да произвеждат самолети, резервни части и друга военна техника. Този аспект има принципно значение за противодействие срещу "агресивната промишлена политика" на конкурентните държави. Сред тези държави особено място в доклада се отделя на Китай. В Пентагона смятат, че китайското правителство провежда "агресивна икономическа политика", използвайки монопола си върху някои ключови природни ресурси като редките метали. Освен това заплаха представлява прехвърлянето на производството от САЩ в държави с по-ниско заплащане на труда, „такива като Индия и Китай". "В рамките на своята политика на промишлена агресия Китай принуди много американски компании да преместят своите подразделения, занимаващи се научно-изследователски и опитно-конструкторски работи, в замяна на достъпа до китайския пазар. Когато развитието на технологичните иновации се премества в чужбина, се променят правила на интелектуалната собственост, а това ще пречи на достъпа на САЩ до „напредничави технологии на производство и като цяло ще понижи нашата конкурентоспособност. Застрашено е лидерството на САЩ в такива отрасли на промишлеността на бъдещето като разработки в сферата на изкуствения интелект, квантовите компютри и робототехниката", казва се в документа.
и аз се смях доста, има защо на 07.10.2018 в 16:29
Ами ако Русия спре доставките на ракетни двигатели, алуминий, титан и циркойний, военно-промишления комплекс на краварника отива на кино.
Добър и смислен на 07.10.2018 в 16:54
коментар!
либерална цензура на 07.10.2018 в 17:59
Най-голямата илюзия сред анализатори и журналисти, е че Израел бомби Сирия заради евентуално иранско оръжие и бази. Нищо подобно, Израел иска да изгони руснаците оттам, защото зверски ревнува. Руснакът е най-качественият човешки материал и е естественият конкурент на доминиралия досега еврейски фактор, особено в икономиката и военното дело. Целта на евреите в Израел и извън него всякога е била да държи Русия по-далеч от топлите морета, да не й позволява военно да се укрепи на Босфора и в Средиземноморието, да я огражда с малки лаещи срещу й пинчери, да създава напрежение около Кавказ, в Украйна, евентуално в Поволжието. Путин трябва да втвърди тона спрямо Нетаняху, и да му покаже кой следва да оглави парада, вкл. предлагайки на Израел да се присъедини към евразийската идея и транспортните газови коридори. Путин следва да настоява да се сключат договори за сътрудничество между Израел и Сирия и Израел и Иран без предварителни условия, като израелците разкарат мита, че Иран заплашвал съществуването на държавата им като основание да подклаждат непрекъснато напрежение в региона, използвайки за целта ислямския просунитски тероризъм. И най-вече, на израелските ВВС трябва да се ограничи свободата да оперират в небето на и около Сирия без специално разрешение на руската страна, и да се знае от политическите и военни кръгове в еврейската държава, че противното би накърнило жестоко авторитета на руските въоръжени сили, геополитическите интереси на Русия в региона и стабилността на властта в Русия.
афтора!! на 07.10.2018 в 19:10
От речта на Путин на 9-ти май: «Война — всегда вызов самой жизни, всему лучшему в ней. Мы помним о трагедии двух мировых войн, об уроках истории, они не дают нам ослепнуть. За новыми угрозами проступают все те же старые, уродливые черты — эгоизм и нетерпимость, агрессивный национализм и претензии на исключительность. Мы понимаем всю серьезность этих угроз». Това за "претензии на исключительность" го е казвал много пъти, в конкретния случай се отнася до скъпия гост от Тел Авив. През пролетта няколко пъти се беше срещал с Нетаняху и също го каза на няколко пъти. Поне това е, което аз засякох, може да е имало още случаи. Голямо "партньорство" с Израел си развиват от 10-на години... особено пък напоследък. Трябва да си даскал по български, за да го видиш.
баба мара на 07.10.2018 в 21:39
зетят на трьмп е в основата на всички беди с израел дано с новите орьжия сирия успее да се справи
Хаха на 07.10.2018 в 22:26
Ако авторът вземе, че прочете безумните мнения под статията си, най-вероятно ще се откаже да пише завинаги.
в дъното на всички световни беди на 08.10.2018 в 00:07
стои ИСРАел... кът така че, няма шанс да не получат каквото търсят!
време е Израел да се свие в реалните си геополитически размери на 08.10.2018 в 01:40
Нетаняху се кланя на Тръмп, но всъщност политическото му бъдеще зависи изцяло от Путин.
false на 08.10.2018 в 13:41
"Израел днес реално си е една втора руска държава –" пише г-н В. Хаджийски... Въй, въй... Докато световното еврейство се опитва да направи от Русия и Украйна (покраина) Нова, най-великата Хазария, г-н Хаджийски успя да види в Израел втора руска държава... А тогава г-н Нетаняху дали пък не втори руски президент?! И кога първата руска държава - Русия ще престане де-юре и де-факто да е зависима от ФРС на САЩ през Руската централна банка, безконтролна съгласно руската конституция? А кой държи контролния пакет от акциите на световната печатница на долари? Дали пък по-скоро не е обратното - Русия да се превръща във втора еврейска държава с избран народ от черни шляпи и руски и неруски биороботи - гои? Кой накара Пут(к)ин да натресе на бедния руски народ пенсионна система, според която поне 40% от мъжете да не дочакват пенсиониране - т.е. да бъдат заровени преди да вземат пенсия, а младите руснаци да се чувстват отчаяни заложници на руския хищнически модел на капитализма? Защо Пут(к)ин не пипа вредната и незаконна (в резултат на конституционен държавен преврат срещу СССР) Руска конституция? Защо Русия продължава да е в положение на американска полуколония? Защо Пу(т)кин не смее да пипне с пръст "руските" олигарси? Кой дърпа конците на Пут(к)ин? Имаме си един палячо в България, ала Пут(к)ин.
КвинтесенцияТа на геотеологията със Светите земи на 08.10.2018 в 15:31
Световната хегемония на САЩ също приключва. С Тръмп начело – като фарс, което е за предпочитане пред приключването й като трагедия.
Фриц Клингенберг на 08.10.2018 в 15:36
Крайно време е Биби да проумее къде приемат парада на победата от времената на Иван Грозни. Ако не е досетлив, ще му го припомнят с някоя друга корупцийка ... партийните другари.
Аврам Аврамов на 12.10.2018 в 15:42
Приемането на желаното за действително води до разочарования.А в политиката /ако в България има политика/до големи съдбоносни грешки.

Напиши коментар