Полицейските служби и медиите проявиха неочаквана сдържаност. Нападателите бяха мигранти и самата идея да ги представят като шайка, подгонила европейската жена, като завоеватели, които си присвояват жените на завоюваните, изглеждаше морално недопустима. Идеалният нападател, този, който позволява да бъде обвинен западния патриархат, има профила на Харви Уайнстийн. Той е бял, богат, безсърдечен и всемогъщ буржоа. В Телфорд, както и в Кьолн, изнасилвачът не беше правилният.

 

 

 

Разкритията на “Сънди Мирър” за системата за сексуална експлоатация в Телфорд, Великобритания, са ужасяващи. Но към ужаса се добави възмущение, когато установихме, че големите медии, които от няколко месеца се борят за невиждано разширяване на полето на сексуалното насилие, следвайки движението #MeToo, проявиха твърде малък интерес към тази история, сякаш тя е само отвратително произшествие. 

 

Докато най-малкото подозрение за тормоз може да се появи на първа страница на големите всекидневници, поробването в продължение на няколко десетилетия на близо хиляда млади жени (според разследването на “Сънди Мирър”), главно от работническата бяла класа, от индо-пакистански банди вдигна много малко шум. Сметнаха новината за второстепенна. Страданието на тези млади жени изглежда не развълнува достатъчно обичайните професионалисти на възмущението.

 

Но ще бъдем ли наистина изненадани, ако си спомним за 

 

смутената реакция на медиите по време на сексуалните нападения в Кьолн. 

 

Полицейските служби и медиите проявиха тогава неочаквана сдържаност. Нападателите бяха мигранти и самата идея да ги представят като шайка, подгонила европейската жена, като завоеватели, които си присвояват жените на завоюваните, изглеждаше морално недопустима. Същото медийно притеснение се прояви и през пролетта на 2017 г., когато жените бяха все по-малко желани в квартал Ла Шапел-Пажол в Париж. Идеалният нападател, този, който позволява да бъде обвинен западния патриархат, има профила на Харви Уайнстийн. Той е бял, богат, безсърдечен и всемогъщ буржоа. 

 

В Телфорд, както и в Кьолн, изнасилвачът не беше правилният. 

 

Да се върнем към 2012 г.: неизбежно ни идва наум аферата “Мерах”. Докато подсказваха, че убиецът в Тулуза е млад крайнодесен фанатик, воден от расова омраза и антисемитизъм, медиите си позволиха да обвинят Никола Саркози, че е разпалил страстите на идентичността и е насърчил омраза към другия, стигаща дори до убийство. Смисловата верига беше готова: дясното води до крайнодясно, което води до идентичностен тероризъм. Медийният разказ бързо се промени, когато бе разкрита самоличността на Мохамед Мерах, и той се превърна в човек, изключен от републиката, намерил в тероризма изход от социалното отчаяние. Убиец, но не по-малко жертва на едно общество, което почти го е тласнало към престъплението. 

 

Този път убиецът не беше правилният. 

 

Тук виждаме границите на социологията, обсебена от борбата срещу дискриминацията и гориво за постколониалния фантазъм. Расизмът е едностранчив: той винаги изобразява бяло мнозинство, което преследва имигрантското население. Забравяме обаче, че нито една етническа група няма монопол върху расовата омраза и антибелият расизъм не е прищявка на крайната десница. 

 

Пеги казваше, че страхът, че не изглеждаш достатъчно напреднал, е в основата на много низости. Същото може да се каже днес за 

 

страха да не изглеждаш расист. 

 

Властите в Телфорд, независимо дали става дума за полицията или за службите за младежка закрила, са си затваряли очите в продължение на години, за да не изглеждат расисти. През годините антирасистките асоциации са създали отровна медийна среда, свързвайки критиката на проблемите на интеграцията на някои общности с расизма. 

 

Но проблемът е по-широк и се отнася до трудността на медийната система да покаже разпадането на съвместното съжителство и да осмисли деструктурирането, породено от масовата имиграция. Твърде често големите медии смятат, че са длъжни да бъдат педагози на различността, за да освободят западното население от предразсъдъците му. 

 

Това, което може и трябва да се мисли като разрушаване на социалното тяло, подложено на прекалено силна културна разнородност, е разпръснато в хиляди незначителни новини, на които отказват да придадат политическо значение. За да не наливат масло в огъня на популизма, 

 

стерилизират описанието на реалността, дори я фалшифицират, 

 

без да си дават сметка за това. Усещане за нереалност съпътства това, което може да се нарече официално описание на обществото. В същия дух сдържаността при представянето на ужаса варира в зависимост от това дали изостря хуманитарната ни чувствителност или ни кара да се тревожим от сблъсъка между култури и цивилизации, който се разгръща пред очите ни. Така през септември 2015 г. беше публикувана навсякъде

 

разтърсващата снимка на малкия Айлан Кюрди, за да убеди Запада да приеме идващите мигрантски вълни. 

 

Обратно, ден след атентата в Барселона през август 2017 г. мнозина сметнаха за неприлично разпространението на снимки на жертвите на ислямизма. Снимките се оценяват, в зависимост от идеологическия и психологическия им ефект. Ако вълнуват, ги разпространяват. 

 

Ако тласкат към бунт срещу мултикултурализма, ги цензурират. 

 

Противно на това, което можем да чуем, антиимигрантското чувство може да се появи, не когато избухне скандал като този в Телфорд, а когато мнозинството от простосмъртните разбере, че са искали да скрият истината от него. Всеки знае много добре, че не може да се смесва една престъпна етническа банда с цяла имигрантска общност. Народното здравомислие не се ръководи от логиката на изкупителната жертва и умее да прави елементарни разграничения. 

 

Но, когато институциите предадат народа си, както се случи в Телфорд, те предизвикват желание за бунт. А никой не обича да се чувства жертва на колективна манипулация, извършена, за да се потиснат смущаващите истини. Именно този разкрит опит за манипулация събужда популизма.

 

Авторът Матю Бок-Коте е доктор по социология и доцент във Висшето училище по търговия (HEC) в Монреал, колумнист в “Журнал дьо Монреал” и Радио Канада. Трудовете му засягат главно мултикултурализма, промените в съвременната демокрация и квебекския национален въпрос. Последната му книга е Le multiculturalisme comme religion politique (“Мултикултурализмът като политическа религия”). 

Заглавието е на "Гласове".

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

20 коментар/a

Уточнител на 30.03.2018 в 09:59
И за да пуснат димна завеса над изнасилванията в Телфорд (които са третите разкрити масови изнасилвания след Рочдейл и Родъръм), създадоха аферата "Скрипал". Защото иначе главната новина щяха да бъдат не просто МАСОВИТЕ изнасилвания в Телфорд, а РУХВАНЕТО на обществото тип "мулти-култи". Масовите изнасилвания на бели жени-християнки от страна на афро-азиатските диваци в цяла Европа отдавна щяха да отворят очите на европейците, ако не бяха димните завеси на официозните медии.
observer на 30.03.2018 в 10:01
Никой не ви е виновен. Първо ограбвахте и изтребвахте колонизираните народи, после лицемерно ги обявихте за французи и англичани, пуснахте ги да се заселят при вас с чуждите им нрави и религия, не ги приехте за равни, изолирахте ги, сега търпите омразата, която са натрупали за поколения, терористичните актове, престъпленията им. Дори справеливо възмездие няма, за някогашните грехове на едни днес плащат други.
ха-ха-ха! на 30.03.2018 в 10:41
Observer=тролче, джендърче
Вашите имена /задължително/ на 30.03.2018 в 10:42
Обзървърче знаеш ли, че с такива коментари си готов за ДАНС
Айде, айде! на 30.03.2018 в 12:59
За каквото и да се говори, накраят винаги става въпрос за пари! Всевъзможни програми за интеграция, социални дейности и т.н. щедро се финансират за сметка на белият работник. Съответните бюджети минават през правилните банки, където и каквото може се краде. Тези разходи многократно надвишават това което колонизаторите са ограбили. Крадците са на много високо ниво и няма да позволят някой да им разваля рахата. За това институциите си траят. Така че битият си е бит, е.аният е.бан! В България да не е по-различно? Циганските орди вилнеят безнаказано а полицията ги е обявила за защитен вид!
Посланието е добро, но на 30.03.2018 в 17:49
езикът му е нескопосан. Нямам предвид превода! Не може за разобличаване на глобализма да се използват глобалистки термини, защото те умишлено преиначават същността на нещата. Мултикултурност няма, има култура на дадена религия, дадена нация или група сродни нации. Търпимостта не означава не означава преимуществени права за пришълците и малцинствата (не ядат свинско - тяхна си работа), докато глобалистката толерантност подразбира точно това - фереджета в училищата и в документите за самоличност, заедно с премахването на елхите по площадите на Коледа. Народнячеството е близост до народа и не е нещо лошо, както се мъчат да ни внушат с популизма. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена, иначе народът се обърква и не знае какво да прави. (с) Конфуций
кривата краставица на 30.03.2018 в 19:35
Обзървърчето пак лъже. Западняците създадоха отлични условия на бившите колонизирани да мързелуват, да лапат социални помощи и да безчинстват безнаказано. Сега се плащат огромните лихви по старите грехове, но главницата не намалява.
observer на 30.03.2018 в 23:30
Къде видя лъжа бе, идиот атакистки?
oddo на 31.03.2018 в 03:06
observer е доста точен , с малки поправки - те ГИ приемат ( но само официално) - даже имат повече права и бенефити ( и се спазват доста стриктно) от белите мстни . Другото е , че не трябва да се говори в минало време - колониалните държави все още са си такива и продъжават да ограбват и изтребват , даже си разшириха колониите ( визирам нашия вилает - eastern europe ) ...
анти-еврогей на 31.03.2018 в 06:11
В еврогейския съюз работите са необратими с мулти-култи и джендърските простотии, няма връщане за тях, освен ако не стане гражданска война! Едва ли, либералите властват, и тея дето се събуждат като във филма Матрицата, са толкова слаби че не могат да противодействат на либералната зараза! Ние обаче, нямаме нищо общо с тея меки китки евро-джендърски и трябва час по-скоро да се омитаме от джендърския съюз, докато не е станала и при нас необратима ситуацията !!! Да им се а на еврогейските ценности, да си ги предлагат на други меки китки, ние не сме подходящи за тяхните ценности, ние сме корави българи!!!
noema c kumapama на 31.03.2018 в 10:29
това не е двоен стандарт само на медиите. днешните медии са предимно казионни и сред тях почти няма независими такива. всички те се съобразяват и пропагандират левичарските идеи на десните и джендърите. защото от това (се) печелят най-много пари. от публикуване на истината няма полза, а дори напротив. най-много да те обявят за разпространител на фалшиви новини и да те преследват с цензура на политическо ниво, както в една тоталитарна диктатура въпреки, че официалното е "демокрация", а в "демокрацията" на неолибералните троцкисти няма престъпления. всичко е по мед, масло и мляко. като в рая. службите за сигурност също нямат сметка да разкриват престъпленията, защото на кой шеф му се стои без работа. и в края на краищата това не са двойни стандарти, а евроатлантически "ценности", световна джендър доктрина, начин за управление на малцинството над мнозинството и твърди, лицемерни убеждения.
observer на 31.03.2018 в 10:48
Ами процесът е двустранен. Германия преживява икономически бум, трябва и работна ръка, къде осъзнато, къде по външна принуда , решава да прояви етническа търпимост. Няма бивши колонии, кани турци за гастарбайтери. Един път пристигнали нито те се отказват от обичаи, култура, език, религия, кухня и т.н., нито местните възприемат тяхната идентичност. Виж, българин там да купи храна от турски магазин, това да. Обяснението е същото. Остават си разделени като олио във вода. Дори в интелектуалните среди има някакво вътрешно сепариране. Памук пише за едно есе на жена си, докато тя следва в Щатите. Другите студенти писали за падането на Константинопол, а тя за завладяването. Обвинили я в турски национализъм. Ами ако ставаше дума за мароканци и алжирци? Които спрямо турците са почти като колумбийците спрямо испанците?
идиот атакистки, недоумяващо: на 31.03.2018 в 16:44
observer, защо не ти харесва Волен Сидеров? Мултикултурен (доскоро беше женен за еврейка), толерантен към бежанците, оградата и коалиционното единство, напада само турците, с което помага на противоконституционното ДПС да си оправдава съществуването - националист за чудо и приказ! Опа, забравих за ексхибиционизма. Е, не е точно ЛБГТИ, но все пак... А лъжата ти, повтаряна от всички либерали, се състои в това, че тия муслимани вършели престъпления и терористични актове заради колониалното минало. а не заради самия ислям, в салафитския му вариант.
отговор на 31.03.2018 в 20:07
Либерал е мръсна дума само при диктатурите. Може да не си либерал, но само там, където свободата е робство, либералите са врагове.
Либерал е мръсна дума - на 31.03.2018 в 20:35
- гузен негонен бяга? А само допреди 4-5 години либерал звучеше толкова гордо! Ей на - https://bultimes.com/wp-content/uploads/2015/09/sorosoidi.jpg

Напиши коментар