Значителен брой прилики на съвременната ни епоха с времето преди Втората световна война се натрупаха вече; особено след допитването до народа на Република Крим и присъединяването на бившия руски, после украински и сега отново руски полуостров към Русия като отговор на държавния преврат в Киев, организиран и подкрепян от Запада, преди малко повече от три години – през март 2014 г.

 

 

Тогава огромно множество наблюдатели посочиха тия прилики; включително и ние тук добавихме доста исторически успоредици (вж. Свързани текстове); една от тях бе приликата на присъединяването на Крим към Русия със Съветско-финландската война от 1939–1940 г., но единствено що се отнася до чисто военната необходимост от присъединяването на – съответно – близките околности на Ленинград към СССР и на п-в Крим към Русия; именно в Крим киевската хунта подготвяше настаняването на военноморска база на НАТО, което Русия не можеше да допусне в никакъв случай. Събитията от последните седмици ни напомнят отново за тия предвоенни прилики, тях ще нищим по-долу.

 

Десет години след Мюнхенската реч на руския президент Владимир Путин си струва да се върнем на пророчествата й, защото те са колкото смайващи, толкова и поучителни. На 10 февруари 2007 г. руският президент Владимир Путин – година преди края на първия си мандат – хвърли камък в блатото на доминираната от Запада по това време международна политическа среда. Тогава мнозина от наблюдателите – особено на Запад – се шокираха (особено лицата от мъжки пол на Изток не се „шокираме“ никога, понеже това състояние е характерно за женската половина от човечеството; обаче Унисекс западът няма проблем с „шокирането“, на него си му харесва).

 

Та след тая реч на Владимир Путин някои дори изпаднаха в истерия – каква наглост, какво нахалство – Русия си „позволява“ да заявява претенции за завръщане в клуба на великите сили.

 

Няма да виним шокираните и истеричните – смазана и унизена от некадърността и предателствата горбачовско-елциновска Русия наистина трудно изправи глава – от началото на нашето хилядолетие насетне; от втора военна и стопанска сила до 1989 г., тя се срина във втората десетка от държави по всички показатели само за десетина години след срещата в Малта между Горбачов и Рейгън (2–3 декември 1989 г.). Сега Русия успя отново да заеме второто място като военна сила, но стопански е едва шеста – не че резултатът е лош, особено като имаме предвид стопанското сгромолясване на България, но руският пример може нагледно да ни покаже колко лесно могат да се загубят позиции чрез рушене и колко трудно те се възстановяват после; това обаче е тема за друг разговор.

 

Именно в Мюнхен преди десет години Владимир Путин заяви – малко иносказателно, леко завоалирано и твърде скромно – желанието на Русия да се върне на предишното си място в световните работи; „За съвременния свят – каза той – еднополюсният модел [на международни отношения] не само е неприемлив, но и невъзможен“.

 

Тези думи на руския президент преди десет години прозвучаха непремерено и даже пропагандно; никой не можеше да провиди бъдещето – както това направи руското ръководство – и да проумее, че с господството на Запада вече е свършено.

 

Безкрайно далеч съм от всякаква мисъл за ясновидски свръхспособности у самия Владимир Путин; ясно е, че зад Мюнхенската реч стои колосален проучвателски труд на огромен колектив от анализатори, от учени, които работят за благото на страната си, а не чакат поредното „проектче“, за да си ремонтират отново панелката в „Люлин“ или да сменят 12-годишния си немски таралясник с 8-годишен подобен. (Състоянието на българската наука – съсипана, унищожена, унижена, грантова – е съвсем друга тема; на продажните ни властници най-напред нея бе поръчано да смажат; а реалната власт в държавата вече трети път се отдава на един примат-алитерат с тъмно, вероятно криминално минало, добре платен подставеник на чужда държава.)

 

Без значение кой е правил предварителните скици на Мюнхенската реч на Владимир Путин, кой я е писал и кой е допуснал тоя текст за обнародване – това поне е съвсем ясно, понеже е самият докладчик, видно е, че нейната прогностичност е забележителна; това, което на всички нас – малко или много – изглеждаше ако не като самохвално изхвърляне, то поне като чиста пропаганда, днес е вече надминато. Дори прогнозата на руската държавна новинарска агенция от 7 февруари 2015 г. се оказа несъстоятелна; тогава Sputnik ни осведоми, че до 2030 г. господството на Запада ще приключи. Прогнозата на агенцията бе, че именно „през 2030 година Съединените щати ще бъдат само една от водещите страни, определящи съдбините на света“. Още през 2017 г. това вече е факт; бъдещето настъпва с широка крачка.

 

Днес е видно за всички, че двата основни стълба на Запада се клатят неумолимо; силно отслабените от избора на психически неуравновесен президент Съединени американски щати и разпадащият се под напора на непреодолими центробежни сили Европейски съюз – също американски проект впрочем, погубен от малоумната политика на „брюкселските зелки“*, вече изгуби неоспоримото си доскоро господство.

 

И понеже знаем от досегашната човешка история, че същият този Запад разбира единствено езика на силата, натискът срещу него от тук нататък не бива да отслабва нито за миг; напротив.

 

 

Държавните глави на държавите, членки на ШОС, както и на някои от държавите кандидатки или наблюдателки; Астана, Казахстан; 10 юни 2017 г.

 

И той не отслабва. Само от последната седмица имаме новина, която е достатъчно показателна – на срещата на най-високо равнище в Астана на 8–9 юни към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) след десетгодишни усилия успяха да се присъединят още две големи икономически сили – ядрените държави Индия и Пакистан. Това събитие превърна ШОС в най-могъщият засега претендент за втори силов център в международните отношения, противовес на Запада и на неговите организации.

 

Останалите организации, претендентки за мястото на противовеса на Запада – БРИКС и Евразийският икономически съюз (ЕАИС), от известно време изглеждат позамрели; което никак не означава, че там също не се извършва подготовка за качествен скок. Лидерството на ШОС в случая трябва да се разглежда като временно.

 

Вярно, ШОС не е нито военен блок, нито икономическо обединение на държавите членки; засега това е само една доста хлабава структура, която в повечето случаи се занимава с второстепенни въпроси; държавите в нея, по мнението на водещи познавачи на организацията, са водени в желанието си за членство на първо място от нежеланието да участват в дейността на доминирани от САЩ и ЕС организации; отрицанието обаче също е позиция, при това силно мотивираща обичайно.

 

От общо 8 държави, членки на ШОС, 5 са едни от най-големите икономики в света – Китай, Индия, Русия, Казахстан, Пакистан, а сред държавите кандидатки и наблюдателки са Беларус и Иран, Египет и Израел. Като имаме предвид, че ЕС бе създаван в продължение на почти пълни три десетилетия, то можем смело да заключим, че интеграцията в ШОС върви значително по-ускорено – едва 16 години са минали от създаването й.

 

Очевидно трябва да е станало ясно общото между всички организации, претендиращи за противовес на Запада – Русия е обединяващото звено в тях, особено в ЕАИС. И друго общо има; всички тези организации са с незавършен интеграционен процес, тяхното развитие и сплотяване предстои.

 

Карта на Русия и близките до нея земи, в които са разположени американски и натовски ракети за унищожаване на военната и стопанската инфраструктура на Русия и на руските балистични ракети в най-опасния за тях начален етап на полета – на п-в Аляска, на о. Крит, в Румъния, в Североизточна Италия, във Франция; базите са отбелязани с червено; американската ракетна база в Редзиково, Полша, е в строеж и ще бъде готова през пролетта на 2018 г. вероятно. На картата не са отбелязани други 21 военноморски и военновъздушни бази, станции за ранно предупреждение, командни пунктове, складове с биологично и химическо (?) оръжие, разположени по границите на Русия.

Карта на автора

 

Преди време (вж. Свързани текстове) наблегнахме на опитите на Запада да изолира и задуши Русия, обкръжавайки я – както с военни средства, така и дипломатически, без да броим икономическите санкции, също както и в годините преди Втората световна война. Тогава представихме една карта, от която ставаше ясно, че Русия може да търси излаз – и военен, и стопански, и финансов – към света единствено на юг (вж. и картата по-горе); тя направи именно това, включвайки се активно с създаването и участието в организации, в които са не само част от най-значителните стопански световни сили, но и първите по военна мощ, включително самата Русия.

 

Днес обаче светът е съвсем различен в сравнение с 1939 г. Дипломатически Русия се зае със създаването на организации, които да са противовес на Запада – и успехите й през последните десетина години след Мюнхенската реч на Владимир Путин са видими и абсолютно безспорни.

 

Икономическите санкции на Запада, освен че причиниха страховити финансови загуби на самите западни стопанства, доведоха по-скоро до възраждането на руското производство, и на селското стопанство преди всичко, осигурявайки на Русия и безспорна продуктова сигурност освен възраждането на руското машиностроене и химическа индустрия.

 

Трябва да е станало ясно, че плановете на Запада да изолира и да задуши Русия – както бе направено след Великата руска революция през 1917 г. и в годините непосредствено преди Втората световна война, се провалиха за кой ли път; Западът обича да настъпва една и съща мотика, сигурно са все мазохисти там.

 

* * *

 

Войната срещу Русия – третата световна или каквато там друга е възможна, може и да се отлага засега – защото Русия успя здраво да укрепи и защити себе си и народа си; може дори и да бъде отменена съвсем тая война, но благодарение на Запада – на САЩ на първо място – и на местната колониална администрация в Полша, Румъния, България и другаде в Източна Европа, към американските военни бази там ще бъдат справедливо насочени руски балистични ракети. Така в една бъдеща война ще загива мирното население не само в самите САЩ, но и абсолютно невинните граждани на държавите в Източна Европа; поради предателствата на собствените им политически елити.

_____________

*Широко разпространено название на плиткоумните, пребогато платени чиновници, управляващи всъщност целия Европейски съюз и избирани единствено по верността им към задокеанските ментори на организацията.

 

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/politika/43967-noviqt-svetoven-red

Новият световен ред

http://glasove.com/komentari/46182-ogledalen-svqt

Огледален свят

http://glasove.com/komentari/53658-svetovnoto-politbiuro

Световното политбюро

http://glasove.com/categories/komentari/news/obkryzhavaneto-na-rusiya

Обкръжаването на Русия

http://glasove.com/categories/komentari/news/tretata-svetovna-burya

Третата световна буря

http://glasove.com/categories/komentari/news/oglupeliyat-evropejski-zapad

Оглупелият Европейски запад

Още от категорията

Аве, Парий!

Аве, Парий!

Кевин Спейси, актьор и мъченик на сексуалния маккартизъм. Неговото тво...

23 коментар/a

Маргарита Мартинова на 12.06.2017 в 22:20
Много обхватен и задълбочен анализ. "Когато искаш мир, готви се за война" - казват французите. Паралелът - между поговорката и политиката на Путин - виж в статията на Петрински!
Муйо на 12.06.2017 в 22:33
Точен анализ, макар че в момента рискът от война е много голям - превъоръжаването на Русия е планирано да завърши през 2020 година (по аналогия - преди Втората световна война превъоръжаването на СССР е трябвало да завърши през 1943 г.) Въпросът е дали в следващите 2-3 години кукловодите на Тръмп ще рискуват да ударят, докато Путин е начело на Русия, или първо ще се постараят да го отстранят. Пробният удар по Сирия бе твърде неутешителен - 57% свалени крилати ракети, без намеса на авиация и противоракети. Междувременно Китай бързо увеличава броя стратегическите си ракети и до 2-3 години ще е в състояние да преодолее ПРО на САЩ и да им нанесе неприемливи загуби. В интересно време живеем.
Леля Фичка на 12.06.2017 в 22:35
Срещата на ШОС бе заобиколена в продажните български СМИ. Поздравления за автора и за Гласове, които обръщат внимание на тази новина.
Патока Доналд на 13.06.2017 в 05:01
Стъгнах до израза "киевската хунта" и спрях да чета....
Леля Фичка на 13.06.2017 в 06:07
Доналд, няма и нужда да четеш.Първо, защото ти всичко си знаеш.Второ, защото ти и сайта Гласове не сте един за друг.
Ванга Касандровична Нострадамова на 13.06.2017 в 09:40
Така в една бъдеща война ще загива мирното население не само в самите САЩ, но и абсолютно невинните граждани на държавите в Източна Европа. От справедливо насочените руски балистични ракети.
Ванга Касандровична Нострадамова на 13.06.2017 в 09:46
Точен анализ, макар че в момента рискът от война е много голям - Китай бързо увеличава броя стратегическите си ракети и до 2-3 години ще е в състояние да преодолее ПРО на САЩ и да им нанесе неприемливи загуби, със стратегическата цел да ликвидира основния пазар на стоките си.
реквием, адио на 13.06.2017 в 12:04
САЩ са негодни за голяма и особено продължителна война с Русия. Военни гени нямат англосаксите в кръвта, за разлика от Райха. А в тая игра само с фойерверки не става. Пък и оръжията не приличат на оръжията на никоя друга епоха. Така че принципът на историческите аналогии не важи по всички пунктове, а само по някои.
observer на 13.06.2017 в 12:31
САЩ са напълно годни да водят войни за да поддържат управляем хаос във възлови райони на света, където имат интерес от това. Което е много по-различно от някогашните войни за завладяване на колонии или за изграждане на империи. Светът се глобализира и днес е много по-изгодно да изнасяш производства, да търгуваш и да управляваш финансови потоци. А ядреното оръжие служи като спирачка за една световна война с гарантираното взаимно унищожение. Затова няма да има война между Русия и САЩ или Китай и САЩ. И германците няма да тръгнат да завладяват руския чернозем, а ще купуват зърно и газ и ще строят там заводи на БМВ и Мерцедес.
Репей на 13.06.2017 в 19:39
Русия щяла да стане отново световен фактор а Запада вече се бил сринал според пророчествата на Петрински, в които единствените цифри са тези на датите. Само че суровата статистика от сайта Statista показва, че между 2010 и 2015 г. капитализацията на Газпром, който заедно с Роснефт е единият от двата най-големи данъкоплатци в Русия, се е сринала от 150,9 на 44,2 милиарда долара. Добре че Роснефт, другата млечна крава на Кремъл, още се държи над водата. Аматьорски писаници...
Муйо на 13.06.2017 в 20:12
Откак през 2001 година Джордж Даблю Буш едностранно денонсира Договора за ПРО, братските САЩ се отказаха от доктрината за гарантирано взаимно унищожение и възприеха тая за обезоръжаващия първи удар, съчетан с достатъчно надеждна собствена ПРО. Първоначално се планираше обезоръжаващия първи удар да се нанесе с високоточни неядрени оръжия по военните командни пунктове и центровете на политическата власт - като няма кой да отдаде заповед за ответен удар, такъв няма да последва, нъл тъй? А ако някой командир на ракетен полк или на ракетоносна подводница все пак изстреля ракетите си, те ще са малко на брой и ще бъдат прехванати и унищожени. Оказа се, че не било баш тъй - имало автоматизирана система, дето през определен интервал от време трябва да получи команда "Не давай заповед за ответен удар!". Ако не получи такава заповед, тая система изстрелва всички ракети, без човешка намеса. Наричат я "ръката на мъртвеца". Затова братските САЩ се отказаха от високоточните неядрени оръжия и сега планират нанасяне на обезоръжаващия първи удар с високоточни ядрени оръжия, каквито са "системите за ПРО" в Полша, Румъния, Южна Корея и Аляска. А за сваляне на оцелелите руски или китайски ракети е развърната системата за ПРО (тоя път без кавички) АЕГИС с наземно и морско базиране. Само че на един от носителите на тая система, разрушителят "Доналд Кук", внезапно отказа всичката електроника, докато невъоръжен руски щурмовик нахално прелиташе над палубата му. Та пак сме на първото квадратче. ПП - глобализират се единствено интересите на САЩ и управляващата ги върхушка. А в Русия чернозем няма. Чернозем има в Украйна. Германците са го изнасяли с влакове през 1941 -1943 г., изнасят го и сега.
Муйо на 13.06.2017 в 20:31
Като прочета "капитализация", винаги ми става драго. Тоест, някой си казва, че нещо си струва толкова.Разбира се, без да има купувач, а в случая с Газпром и Роснефт - и продавач. Номерът минава, когато става дума за производители на леко безполезни стоки, като айфони или коли "Тесла". При предприятия за добив на нефт и газ "капитализацията" не интересува никого (освен спекулантите, разбира се), защото без нефт и газ няма да има изкуствени торове (храна), изкуствени влакна (облекло), транспорт, електроенергия (отопление и осветление, комуникации и т.н.), без които човечеството ще се върне в каменния век. А липсата на айфони или коли "Тесла" едва ли ще бъде забелязана.
Леля Фичка на 13.06.2017 в 20:49
Браво, Муйо! Добре го насоли тоя Репей :)
Леля Фичка на 13.06.2017 в 20:51
Браво и за Муйо на 13.06.2017 в 20:12! Чудесно допълнение към статията!
Репей на 13.06.2017 в 23:39
Скъпи ми Муйо, другият път като прочетеш "капитализация", от която никой не се интересувал когато иде реч за добив на нефт и газ, вземи да се присетиш, че същите руски нефт и газ се търгуват по цени, определяни на от руските, а от западните борси. Не че има значение това, нал тъй. А за това кой какво би могъл да си купи, ако изнася само природни ресурси и какво, ако изнася стоки в висока добавена стойност, има един лаф, че който може да мисли, лесно ще научи да марширува, но този, който може само да марширува, никога няма да се научи да мисли. Като пенсиониран военен си наясно с тая тънкост, уверен съм. И прати от мен поздрави на "Леля Фитка".

Напиши коментар